Софокъл
Едип в Колон (8)

Втори стазим

ХОР

Първа строфа

Да можех да бъда там,

където враждебни мъже

ще почнат сред бронзов звън

борба — край питийския бряг^[28] или

при брега на пламтящите факли^[29],

където две могъщи богини^[30] се грижат

за тайнства и със златен ключ

        са заключили езика на жреците Евмолпиди^[31]!

        Мисля, храбрият Тезей

        с двете грабнати сестри девойки

        ще се срещне в онзи край

        с вик победоносен.

Първа антистрофа

Навярно отиват сега

на запад, минават скали,

покрити със преспи сняг,

през ейските пасбища^[32] — на коне

или с колесници крилати.

Ще бъдат хванати. Арес — ужасен — връхлита,

страхотна е и нашта мощ.

        Там навред блестят юздечки, и с отпуснати юзди

        литват бранниците в миг —

        те почитат конницата Атина,

        още — морския земен цар,

        милия син на Рея^[33].

Втора строфа

        Бият ли се, или се дебнат?

Но моето сърце

ми казва, че ще дойде краят

        на ужасно зло, на хули, хвърлени от свой човек!^[34]

Да, днес ще направи нещо Зевс!

        Аз предричам славна битка!

        О, да можех като бързолетен гълъб

        там, от високите облаци, боя да гледам

със свойте собствени очи!

Втора антистрофа

        Зевсе, царю на боговете!

Всевиждащи! Стори

властителите на града ни

        да разбият със победна мощ засадата! И теб,

велика Паладо, ний зовем!

        Молим Аполон, ловеца^[35],

        и сестра му^[36], що преследва пъстрокожи

        бързи елени — нека на помощ дойдат

на гражданите и града!