Софокъл
Едип в Колон (10)

Трети стазим

ХОР

Строфа

        Който желае дълги дни

        и забравя средния наш

        земен живот — според мене той,

        явно, с глупост е изпълнен.

Безбройни бедствия носят нам

        дългите дни на старостта;

        а радостта — къде е тя,

        няма дори да знае човек,

        щом надхвърли земния свой

живот. А общата за нас

        помощ иде, щом пристигне адската Мойра^[38] —

без песен, танц и звън на лира —

Смъртта, за да свърши всичко.

Антистрофа

        Най-добре — да не се родиш.

        Втора участ — щом си роден, —

        там, откъдето си дошъл,

        час по-скоро да се върнеш.

Когато мине младостта

        с лекия плитък ум, кое

        тежко зло ни е чуждо, каква

        мъка не познава човек?

        Завист, бунтове и борби,

убийства, спорове! Накрай

        иде омразна, немощна и неприветна,

немила старост — а със нея

са наште тегла тегловни!

Епод

Сред тях нещастен е и той^[39], не само аз.

        Като бряг на север, блъскан

от всички страни от буйни води —

издъно го разтърсват

        страшни беди, като тъмни

вълни, и теглата са вечно с него.

        Тези налитат от изгрев-слънце,

        тези от залез,

        тези от горещото пладне,

а тези — от планинския Север.