Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (6)

Глава 6

Алекс поведе Ария към едно от местните кафенета. Той го харесваше, а и мислеше, че ще е и по нейния вкус. Двамата седнаха на една от отдалечените маси в края на кафенето и сервитьорът дойде веднага. Алекс изчака Ария да поръча каквото иска.

— Лате с вкус на лешник — каза тихо тя.

— Мляко с нес — каза той.

Момчето записа поръчките им и изчезна. Докато го чакаха да се върне той я гледаше, по-скоро я изпиваше с очи. Ария от своя страна се усмихваше малко смутено, но също го изучаваше с лукав поглед. Не разговаряха, докато момчето се върна и донесе кафетата им.

— Е, Ария, от кога си тук — попита я Алекс.

За момент в очите на Ария се появи тъга, която той не можеше да си обясни.

— От вчера, всъщност — каза тя и се засмя. — И веднага се сблъсках със съсед, за което пак се извинявам.

— И аз пак ти казвам, че няма проблем. Все пак не ми се случва често красива жена да ме помоли да й бъда гид.

— Благодаря и наистина се радвам, че ще ме разведеш.

Тя не се притесняваше, че не го познава. Гледайки го, седнал срещу нея, имаше чувството, че може да му се довери напълно.

— А защо се премести? — продължи с въпросите той.

— Аз… — започна тя загледана в чашата си.

— Ако искаш не споделяй, не си длъжна — рече успокоително той.

— Не, аз… да кажем, че исках промяна, а и вече съм голяма и исках да се отделя от сестра си и родителите си — отвърна тя.

— Имаш сестра? — попита учудено той.

— Да, близначка.

— Тогава трябва да внимавам на коя се натъквам из блока.

— Спокойно, тя е със зелени очи.

— Значи няма да ми хареса.

— Защо? — попита объркано тя.

— Защото няма твоите очи — отвърна спокойно той.

Добре, Ария, не се изчервяваш нали? О не, правеше го. Как можеше вампир да се изчервява! Спри се Ария!

— Благодаря отново за комплимента.

— Истината — коригира я той.

— А ти, от кога си тук? — попита тя.

Алекзандър се замисли за дълго и тя започна да се чуди дали изобщо ще й отговори. Ария се канеше да го попита за нещо друго, но той започна:

— Израснал съм тук. Когато пораснах, обаче, заминах, имах нужна от промяна и се върнах горе-долу преди около месец.

— Радвам се, че си го направил — каза честно тя.

— И аз — отвърна й той, като й намигна.

— Разкажи ми нещо за себе си, Ария?

— На 23 години съм. Израснала съм в този град, родителите ми са страхотни, само че са като орли. Докато растяхме доста ни пазеха, мен и сестра ми, но вече край.

— Имаш ли си някой? — бързо попита той.

Ария веднага разбра какво я питаше той. Тя веднага си представи Ерик, а от образа му в съзнанието й сърцето я болеше. Но това, което най-много я нараняваше бе, че мъжът, който обичаше тя, бе със сестра й.

— Сама, а ти?

— Същото положение — отвърна й той.

— Разкажи ми за себе си, Алекс — каза на свой ред тя.

— Аз съм на 28 години, и както казах преди малко, от тук съм. Имам двама братя, които не ти трябва да познаваш. Доста сме различни и никак не се разбираме, не знаят, че съм в града, а и не мисля, че биха искали. Както казах — много сме различни.

Тъгата в гласа му бе ясно изразена.

— Съжалявам, Алекс!

— Недей, отдавна свикнах с това.

В тази момент кафенето бе оглушено от мелодията на мобилен телефон, а Ария веднага започна да рови из чантата си. Да, беше нейният. Алекс се облегна на стола и зачака тя да отговори на обаждането. Няколко секунди по-късно тя още търсеше телефона, но когато го намери направи нещо, което го учуди. Вместо да отговори, тя затвори и отново го прибра в чантата.

— Така, докъде бяхме стигнали? — попита тя с усмивка.

Алекзандър също се усмихна и двамата продължиха разговора си. И на двамата им харесваше да са там с другия.

Побъбриха още няколко минути докато изпиха кафетата си и се разделиха. Преди да тръгне, той се поклони галантно и целуна ръката й. Ария отиде до магазина, мислейки си дали това бе начин да я вкара в леглото си, или той просто бе такъв. Щеше да разбере, тъй като имаха уговорка да се видят вечерта за по едно питие.

 

 

Анн се бе сгушила в Зейн и прокарваше пръсти по запотените му стегнати и мускулести гърди. Той ръмжеше тихо всеки път, когато тя го докосваше на различно място. За част от секундата я обърна и се намести над нея.

— Много добре знаеш до какво води това. Явно си го просиш — и с едно рязко движение проникна в нея. Тя се не възпротиви, а заби ноктите си в гърба му до кръв. Не й пукаше, за нея бе важен този момент, момента, в който правеше любов с мъжа на живота си.

Отдаде се изцяло на изживяването със Зейн. След няколко часа страстите бяха поутихнали и в къщата бе много тихо.

 

 

Ерик отвори входната врата и ченето му увисна до земята. Меко казано, дома му приличаше на кочина. Знаеше, че брат му е прасе, но чак толкова. Наведе се и забеляза, че на земята имаше използван презерватив. Майко мила! Поогледа се още малко и се зачуди какво ли още ще открие, но реши да не проверява. Развратникът да прави каквото иска и най-вече да оправя когото си иска.

— Охо, братле! — чу брат си да буботи зад него. — Не знаех, че ще идваш. Иначе щях да поизчистя.

Ерик му хвърли кос поглед и поклати осъдително глава, като видя, че е гол.

— Вярваш ли си? Брат ми, знам, че си падаш по мен, ама днес не съм в настроение… какво използваха жените. А да, боли ме главата.

— Да ти го начукам! — озъби му се Зейн злобно.

— Зейн, недей да използваш такива изрази, докато си гол. Може да създадеш погрешно впечатление. — И Ерик се засмя иронично.

Тогава с цялата си прелест в кухнята влезе Анн, в халата на Зейн. Бе ясно вече с кого бе правел гимнастика брат му. Идилия. С бившата му.

Като видя Ерик, Анн се скова. Поне един човек със скрупули, помисли си Ерик. Срамуваше се. Колко сладко! Но тя бързо се окопити и го поздрави. После отиде при Зейн и го целуна страстно, захапвайки долната му устна.

— Къде беше? Събудих се и те нямаше в леглото — прошепна в ухото му, надявайки се Ерик да не чуе. Каква заблуда?!

— Дойдох до кухнята да се заредя, за да съм готов за теб — отвърна и като я хвана за дупето я притисна силно към себе си. Анн се изкикоти, отблъсна го на шега и се качи на бегом към спалнята.

Ерик се обърна към брат си и го попита:

— Само ми кажи, че не сте го правили в моята стая?

Зейн кимна, а Ерик успокоен продължи.

— Имам нужда от помощта ти — каза той и извади един плик от вътрешния джоб на якето си. — Вътре е описано всичко. Чакай ме там в девет. И моля те не закъснявай, братле. Разбрахме ли се?

Зейн се приближи до брат си и го потупа по рамото.

— За теб винаги. Разчитай на мен!

Ерик кимна и погледна нагоре по стълбите, където бе изчезнала Анн.

— Тръгвай. Мисля, че те чакат в леглото. Не я карай да чака дълго.

В очите на Зейн заблещукаха искри.

— След като ми нареждаш, отивам.