Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (13)

Епилог

— Ще закъснееш за собствената си сватба, Анн — подканваше сестра си Ария, докато Анн се опитваше да намери едната си обувка.

— Зейн ще си помисли, че си променила решението си и ще си тръгне.

При тези думи, Анн хвана роклята си и тръгна към входната врата.

— Майната й на обувката — и събу и другата.

След като церемонията бе свършила, Зейн вдигна жена си на ръце и като видя босите й крака, се засмя.

— Това какво значи?

— После ще ти обясня — отвърна му тя и го целуна.

— Как е бебчето ни? — попита я той и целият грейна.

Анн се приближи по-близко до него и го поправи.

— Бебчетата ни…

— Какво? Да не искаш да ми кажеш, че ще си имаме… — и не успя да продължи, защото тя го прекъсна:

— Близнаци… еднояйчни близнаци. Страхотно, нали?

Той я вдигна на ръце и я целуна страстно. Не му пукаше, че всички го гледаха.

— И питаш… — Важно и с гордост я свали на земята, за да приемат поздрави от гостите си. Но сметна, че не е казал най-важното на съпругата си.

— Обичам те — прошепна в ухото й. След това се наведе и целуна корема й. — Обичам и трима ви.

Анн буквално се разтопи и едва успя да отговори:

— Ние също те обичаме — и го целуна.

Зейн се усмихна и я погледна, а погледът му я разгорещяваше.

— От сега да се разберем… — рече той тихо, за да не може никой вампир да ги чуе. — … имам намерение винаги да те държа бременна. Изглеждаш толкова секси и възбуждаща, че не е истина.

— Само да си посмял, Зейн — закани му се тя, размахвайки пръст пред лицето му. — Да се разберем… — каза тя като използва неговия метод — … в къщи командвам аз. Без право на възражения.

Зейн кимна и козирува.

— Както кажете, г-жо Дел Монте. — И отново я взе в прегръдките си, целувайки я страстно.

Другата двойка Дел Монте се приближиха към тях, поздравиха ги и поднесоха огромна кутия с бебешки играчки и дрешки. Не бяха забравили задявката на Зейн от тяхната сватба.

— Как разбра? — Анн гледаше учудено сестра си.

Ария се усмихна, погали вече наедрелия си корем и й отвърна:

— Познавам те много добре. Пък и не мога да сбъркам симптомите на бременност. Честито, миличка. Ще бъдеш страхотна майка, а ако превъзпиташ това магаре тук, от него ще стане страхотен баща.

Алекс стисна ръцете на младоженците, като прегърна Ария, сложи ръка на корема й и я целуна по врата.

— Как си, мамче?

— Ужасно щастлива. Всичко се нареди за мен и за сестра ми — отвърна тя. — Но винаги съм искала да те питам нещо.

— Какво е то, любима? — попита я учудено той.

— Преди няколко години на рождения ни ден със сестра ми бяхме в лунапарка и се возихме на влакчето на ужасите с двама близнаци. Това вие с брат ти ли бяхте?

Алекс я погледа с най-нежния поглед, които можеше да извади.

— Вие ли бяхте двете момиченца, които почти се напишкаха от страх.

— Явно да — призна си тя.

Алекс я гушна още по-силно и я целуна по устните.

— Сега вече съм убеден, че ни е било писано да сме заедно.

Ария се отпусна в прегръдките му.

— Някога съмнявал ли си се? Съдбата е била на наша страна — отвърна тя и двамата погледнаха към сияещите от щастие Зейн и Анн.

Да, съдбата бе способна на всичко. Да си играеш с нея бе опасно, но понякога излизаш победител.