Шарлот Хюз
Хулиганът (7)

Седма глава

Беше доста късно, когато Блу и Каси се прибраха вкъщи. Мейвис беше заспала пред телевизора, но щом влязоха, се прозя и попита как е минало.

Младата жена беше още под впечатленията от успешната вечер.

— Блу произнесе чудесна реч — каза тя. — После гледахме филм, който показваше как живеят някои от тукашните старци. Хората бяха много щедри.

— Искаш ли чаша кафе, Каси? — попита Блу от кухнята.

— Да, благодаря. — Тя отново се обърна към Мейвис: — След събранието се събраха дори повече пари от необходимото за осъществяването на идеята. Записаха се и достатъчно доброволци, които да се грижат за възрастните. Дори доктор Ричардсън от клиниката обяви, че един ден в месеца ще ги преглежда безплатно. Обеща също да говори с колегите си, за да се включат и те… Ето и аз имам една старица, която ще посещавам. Тя е на осемдесет и две и обича да чете, но има перде на очите. Щом разбера какво точно предпочита, ще отида в библиотеката и…

— Няма ли да се съжалиш над Мейвис и да я оставиш да си легне? — попита Блу, подавайки й чаша нес кафе.

— Прощавай — каза Каси, която едва сега видя колко е изморена жената. — Добре ли се държаха момичетата?

— Разбира се — отвърна Мейвис, надигайки се от дивана. — Не ми създаваха никакви грижи. Играхме на дама и бинго и на „не се сърди, човече“. — Тя се прозя широко. — Хайде лека нощ, милички, радвам се, че вечерята е минала успешно.

Блу седна до Каси на дивана. Беше свалил сакото си й разхлабил вратовръзката.

Въпреки умората бе твърде възбуден, за да заспи. Изхлузи обувките и качи краката си на масичката.

— Благодаря ти, че дойде — каза той на Каси, която също се бе събула. Краката й бяха свити под нея и изглеждаше съвсем като у дома си.

— Не мога да повярвам, че мина толкова добре тя. — Залата беше претъпкана.

— Това е, защото знаеха, че ти ще дойдеш — рече мъжът и устните му се разтеглиха в усмивка: — Искаха да видят как изглежда най-добре платената манекенка в Ню Йорк.

— Знаеш, че не е вярно, Блу Мичъм! — възкликна тя. — Този град те обича. Сейди Фъргюсън каза, че си предизвикал инспекция за условията на труд във фабриката, щом си получил сигнали. В тази фабрика работят и моите родители, целият им живот е минал там. Сигурно след проверката работата им е станала по-безопасна.

— Каси…

— И това не е всичко. Докато ти се здрависваше с хората, аз научих колко много си направил за града. Джереми Бишоп твърди, че за три години си направил повече, отколкото други кметове за десет.

Блу въздъхна:

— Каси…

— Просто се опитвам да ти кажа колко много се гордея с теб — каза тя простичко.

Той беше изненадан:

— Наистина ли?

— Бях толкова обсебена от представата за лошото момче от едно време, че не можех да забележа какъв прекрасен човек си станал. Ти си грижовен и отзивчиви…

— Мила, притесняваш ме. Това просто ми е работата!

Все пак той вътрешно преливаше от радост. Мисълта, че Касандра Д’Клер, чието лице украсяваше кориците на стотици списания, жената, която дизайнерите умоляваха да представя моделите им, се гордее с него, беше много вълнуваща. Каси беше на „ти“ с най-богатите и най-известни личности. И точно тя се гордееше с него, кмета на един малък град, който имаше ферма и отглеждаше животни, колкото да свърже двата края.

Внезапно Блу бръкна в джоба на ризата си и извади сгънат на две чек.

Тя го разпозна.

— Откъде взе това?

— Даде ми го касиерът, преди да си тръгнем. Не мислиш ли, че десет хиляда долара са малко множко за едно подобно дарение?

— Това вече не ми харесва — каза тя, оставяйки чашата с кафе на масичката. — Написах чека, защото исках да помогна да купите кола, с която да разнасяте храната по домовете на самотните стари хора. Това беше лично решение и не е работа на комитета да го обсъжда… Трябваше да ги дам анонимно, но нямам навик да нося толкова пари в себе си.

Той не се сдържа и се усмихна на войнственото й изражение.

— Каси, това е благотворително дело на целия град, не очаквам от един-единствен човек да поеме целия товар.

Жената замълча за миг.

— А минавало ли ти е през ума, че аз може би плащам някакъв дълг? — Въпросът й не предизвика реакция, но тя продължи: — Аз съм благословена от живота… Родена съм в семейство, което ме обичаше и се грижеше да не ми липсва нищо. Не бяхме богати, но никога не сме изпитвали лишения. Имахме много щастливо детство с моите две прекрасни сестри.

— Но, Каси…

— После реших да отида в Ню Йорк, за да стана моделиерка — и какво се случи? Попаднах сред най-скъпо платените манекенки. — Очите й потъмняха. — Е, трябваше да се съобразявам с Жан-Франсоа, но той рядко си беше у дома. Живях в най-изисканите райони, обиколих Европа и Ориента. През моите трийсет години съм направила повече, отколкото някои хора успяват за цял живот. На всичко отгоре имам две красиви здрави момичета. Аз съм взела най-хубавото, което животът, може да предложи. А десет хиляди долара едва ли са достатъчни да помогнат на страдащите…

Блу тежко въздъхна.

— Не става въпрос за това в този град винаги ще има нужда от дарения. Искам да даваш колкото всички останали. Освен това за ремонта на къщата ти отива цяло състояние. По-нататък ще са нужни пари за колеж на децата, а и ти трябва да си осигурена. Не мога да приема този чек с чиста съвест. — Той го взе и го скъса на две пред невярващия й поглед. — Добре постъпи, че се съгласи да поемеш грижата за един възрастен човек. Щом искаш да направиш и дарение, чудесно. Но бъди разумна.

Каси се почувства неудобно. Бе искала да предложи, всичко, каквото може, за тази благородна идея. Дарението й беше искрено. Може би Блу го оценяваше като неин начин да парадира с парите си.

— Ще ти напиша друг чек утре сутринта — каза тя тихо. Свали краката си и понечи да стане от дивана. — Време е да си лягам.

Мъжът се пресегна и я улови за ръката.

— Не исках да те обидя — каза й нежно. Когато Каси се отклони от погледа му, той обърна лицето й към себе си. — Не ми е безразлично какво изпитваш, принцесо.

— Моля те, не ме наричай така — каза тя. — Не съм царска особа.

— За мен си. — Без предупреждение той я привлече върху скута си и я погледна в очите. На слабото осветление те изглеждаха тъмновиолетови.

— Каси, никога не съм мислил, че ще се науча да се грижа за друго човешко същество. Наистина помагал съм на града си, но това е друга работа, правя го като негов жител. Ала ти… и твоите момичета… — Той направи пауза, опитвайки се да намери точните думи. — Вие преобразихте живота ми.

Лицето му бе толкова близо, че тя се задъха. Блу току-що й бе казал… Явно я чувстваше близка. Тя винаги бе пазила едно специално кътче в сърцето си за него, но си казваше, че това е просто една детска фантазия. Положително не беше влюбена в него. Или напротив…

— Какво стана със скандалджията, когото познавах някога? — попита жената, когато бе в състояние да говори.

— Излишно е да се връщаме към това.

— Не, не е. Иначе ще продължа да се чудя реален ли си или всичко е само игра. — С тези думи тя му призна истината, както и на себе си. Блу не бе сторил нищо, с което да предизвика недоверието й. Каси позволяваше нейният неудачен брак да влияе в оценките й за хората.

Той изглеждаше изненадан и малко обиден.

— Не е игра.

— Ако наистина означавам нещо за теб, както твърдиш, значи можеш да ми се довериш.

Блу я отстрани нежно и се наведе напред, сякаш се опитваше да се дистанцира от нея. После посегна към чашата с кафе.

— Навремето беше голяма новина — каза той. — Сега никой не говори за това. Но аз го виждам всеки път, щом затворя очи през нощта.

— Какво? — поощри го тя.

— Сигурно това беше най-тежката автомобилна катастрофа, ставала някога в Пекюлиър. — Блу се обърна с лице към нея, на устните му се изписа подигравателна усмивка. — Тогава все още бях скандалджията без бъдеще. Мотаех се с най-големите нехранимайковци. Повечето време бяхме пияни и непрекъснато предизвиквахме сбивания. — Той се наведе напред и кръстоса крака. — Една вечер пак се напихме и решихме да си направим автомобилно състезание. Шофьорът на колата, в която бях аз, изгуби контрол и се блъсна в телеграфен стълб. Бях на задната седалка и единствен оцелях.

— Сигурно е било ужасно! — възкликна Каси съчувствено.

— Да… Загубих съзнание за няколко минути, а щом дойдох на себе си, видях, че колата е смачкана като хармоника. Наложи се да използват специален трион, за да ме измъкнат. Аз трябваше да седя вътре и да чакам, с мъртвите приятели до себе си.

— Не ми казвай повече — каза Каси нежно, като докосна бузата му. — Колко беше пострадал?

— Прекарах няколко месеца в болницата. — Той й се усмихна слабо. — Почти всичките ми кости бяха натрошени.

— Но сега си добре?

— Да, добре съм. Имам няколко белега по краката, но не е нещо особено. Хубаво ме закърпиха. — Замълча за миг. — Три месеца в болницата е много време, знаеш ли?… Имаш сума време за размисъл. Първия месец се мразех и исках да умра. Изпитвах вина, че съм останал жив. После започнах да се чудя защо съм живял. Все трябваше да има някаква причина. Хората взеха да ме навестяват, за да видят как съм — дори съвършено непознати. Някои седяха при мен с часове. Още ми беше криво и отказвах да говоря с тях, но те продължаваха да идват. За първи път в живота си почувствах, че на някой наистина му пука за мен.

— И какво направи тогава?

— Щом оздравях, си намерих работа и обърнах гръб на миналото. Никаква пиячка. Никакви побоища. Реших иначе да оползотворявам енергията си. Ако някъде в града строяха обор, отивах да помагам. Когато започна боядисването на църквата, и аз бях там. След време това се превърна в навик.

— Блу…

Той я погледна въпросително.

— Радвам се, че си оживял.

Тя се наведе и го целуна по бузата.

Отначало видът му беше тържествен, после по лицето му бавно се изписа закачлива усмивка.

— Не искам да мислиш, че катастрофата ми е повлияла на…

— Подобна мисъл не ми е минавала през ума — не се сдържа Каси и прихна.

— Всъщност мисля, че с възрастта съм станал по-добър.

— Лягам си, Блу — каза жената и се изправи. Бузите й пламтяха. Той също стана, в очите му се спотайваше смях:

— Нали знаеш как е, когато си млад? Все си някак припрян.

— Престани! — викна му тя. Сега беше моментът да се измъкне.

— С годините се научаваш да си търпелив и внимателен. — Мъжът я последва от стаята в коридора. — Вършиш го бавно и спокойно. Удължават го колкото е възможно повече.

— Лека нощ, Блу — прошепна Каси, щом тръгна по стълбите, докато той я сподиряше с поглед. Така и нямаше да може да заспи.

 

 

Сигурно е от кафето, каза си, тя един час по-късно, въртейки се неспокойно в леглото. Копринената нощница се увиваше около краката й и я дразнеше още повече.

Каси въздъхна, стана от леглото и се загледа през прозореца. Звездите изпълваха небето като скъпоценни камъни върху възглавничка от черно кадифе. Странно, колко по-различно изглеждат тук, помисли тя.

Още по-странно беше, че Блу Мичъм успя да преобърне нейния свят. Всъщност не беше ли така открай време? Още на петнадесет тя си фантазираше за буйния младеж. Дори в Ню Йорк имаше моменти, когато се бе питала за него, но отдаваше това на самотата си.

Каси закрачи из стаята, искаше й се подът да не скърца толкова. Дълбоко в себе си усещаше болка и се учудваше на това чувство. Никога досега не бе целувана, както я целуваше Блу Мичъм. Можеше да бъде нежен и любящ, напорист и лаком. Способен беше да предизвика у нея безброй усещания само с ласкавите нотки в гласа си.

Топло мляко, помисли тя, докато си намяташе пеньоара. Ето от какво се нуждае. Господи, как мразеше топло мляко, но щеше да го изпие на един дъх, стига да й помогне да престане да мисли за мъжа, спящ в леглото си на долния етаж. Каси заслиза по стълбите колкото е възможно по-тихо, трепвайки при всяко изскърцване. Тръгна опипом през тъмнината, влезе в кухнята и включи осветлението над печката. Отвори хладилника и извади кутията с мляко, после намери една тенджера. Но това нямаше да й свърши работа. Не се нуждаеше от чаша мляко, а от нещо по-силно. Само че Блу не пиеше, по дяволите!

Каси въздъхна. Наля мляко в тенджерата и запали газта. Пет минути по-късно сипа от горещата течност в една чаша и предпазливо отпи. Направи физиономия. Имаше ужасен вкус.

Щом пресуши чашата, разтреби след себе си и тръгна към стълбите. Изведнъж се спря. За миг остана неподвижна. Сърцето й заблъска в гърдите. В стомаха й сякаш запърхаха цяло ято подплашени птици. В ушите й забуча. Жената бавно се отправи към стаята на Блу, сякаш теглена от някаква магнетична сила. Спря точно пред вратата. Неизбежно е, беше казал той веднъж, и сега тя знаеше, че е истина. Натисна дръжката, доволна, че не е заключено.

Каси бавно отвори вратата. Лунната светлина струеше в стаята като ефирна мъгла. Тя остана така за миг, загледана към мъжа в леглото, после пристъпи по-близо.

Блу замига срещу силуета, който се приближаваше.

— Каси? — Повдигна се на лакът. С плавно движение отметна завивките с мълчалива покана. — Чаках те… От години — добави с глас, натежал от чувства.

Каси се засмя нервно. Не знаеше колко е привлекателна под лунната светлина, която къпеше лицето й и подчертаваше фините гънки на пеньоара и нощницата.

— Не се бой — каза Блу. Широките му рамене се открояваха на лунната светлина. — Ако искаш, само ще те прегърна.

Неговата деликатност я окуражи и тя легна в леглото му. Чаршафите носеха неговия мирис и жената усети как уханието я опиянява. Пое си рязко дъх, щом той я притегли по-близо, и разбра, че е гол под завивките.

— Каси, защо не си свалиш пеньоара?

— Пеньоарът ли? О, да, добре. — Тя успя да се освободи от дрехата с помощта на Блу. Той отново я притегли в прегръдките си. Дългите му крака я изгаряха през нощницата, както лежеше неподвижна до него. Сигурна беше, че ударите на сърцето й ще разбудят цялата къща.

Блу нежно я целуна. Макар страстта вече да го завладяваше, още се контролираше. Никак не би искал да я подплаши точно сега.

— Погали ме, Каси — подсказа й той. — Погали ме по лицето.

Изненадана, тя направи каквото искаше. Помилва го по едната буза, откривайки, че брадата му вече е набола. Блу обхвана лицето й с ръце.

— Хубава си — промълви той и впи устни в нейните. Премести ръката й към гърдите си и Каси с удоволствие усети как мощните му мускули се свиха от докосването. Тя лекичко плъзна пръсти по корема му.

— Приятно ми е — прошепна Блу в ухото й, а дъхът му пареше. Вече я желаеше, но нямаше да бърза. Искаше да я има в леглото си, откак се помнеше. Ако единственият му шанс бе сега, той щеше да я омайва с нежни приказки и да я целува, докато тя застене от желание.

Главата на Каси се въртеше. Тя усещаше възбудата на Блу и се изпълваше с топлина. Той започна да гали гърдите й през копринената материя, ласката му беше лека като бриз в летен ден. Нежността му бе добре дошла след болезнения опит с Жан-Франсоа. Но това беше друг живот, който повече не съществуваше.

Той се наведе над гърдите й. Започна да ги целува, мокрейки коприната… После премести устни върху ямката на шията й, после по всяко рамо. Стигайки до тънките презрамки, той ги смъкна и онемял, се взря в нея. Дори в тъмнината на стаята виждаше, че гърдите й са съвършени. Те отново го изкушиха и той ги целуваше, а Каси стенеше от удоволствие.

Когато Блу я разсъблече, сякаш се изкачи на някакво идилично място, пълно с прекрасни усещания. Срамежливостта й се разсейваше като облак и младата жена потъваше в слънчева светлина. Блу нежно галеше тялото й с устни. Пръстите му сякаш подпалваха бедрата й.

Изведнъж сред мъглата от сладостен шепот и нежни милувки Каси усети безпокойство. Сякаш усетил колебанието й, Блу я окуражи с думи. Внезапно тя се почувства глупаво. Не беше вече девица, за бога, беше майка на две деца! После в съзнанието й проблесна тревожна мисъл, проправила си път въпреки непознатите чувства и шеметните усещания. Щеше ли да отговори на очакванията на Блу? Така и не бе научила тайните, които някои жени използват, за да задоволят мъжа. Опитът й в леглото граничеше с разочарованието. Тялото й никога не беше копняло за мъж. Досега не бе познала пълното удоволствие, а само насилието.

Каси отвори очи, щом устните на Блу бавно се заспускаха по тялото й. Тя изтръпна.

— Блу?

— Шът, тихо, скъпа. Само се отпусни и аз ще ти покажа какво е райска наслада.

Мъжът сякаш я изгаряше и тя се задъха. Отново почувства как се изкачва високо-високо. Беше прекрасно, но започна да изпитва някаква неудовлетвореност. Усещанията бяха толкова силни, че й трябваше някакъв отдушник.

— Нека го направя, Каси — прошепна той.

Внезапно тялото й се изви в дъга, изпълнено от толкова мощно усещане, че тя завика името му и сграбчи чаршафите от страх да не се изтърколи от рая… Тялото й продължаваше да пулсира с желание, докато Блу я обсипваше с целувки.

— Блу, аз никога… — Тя се почувства виновна, че не може да се контролира. Бедрата й бяха изтръпнали, беше заровила ръце в косата му. Никога не бе споделяла подобни интимности с мъж.

— Знам, мила. Отсега нататък това ще се промени. Приятно ли ти е?

— Да, всъщност е прекрасно…

Блу я целуна силно, докато телата им тръпнеха от насладата.

Лежейки в прегръдките му, Каси се почувства тъй, сякаш се буди от сън. Усещаше успокоения ритъм на сърцето му и знаеше, че е в синхрон с нейното.

Тя се надигна и посегна за нощницата и пеньоара.

— Какво правиш?

Щом дрезгавият му глас наруши тишината в стаята, жената го погледна изненадано.

— Обличам се.

Блу се усмихна и я притегли към себе си.

— Не, не още.

Каси отново и с удоволствие усети топлината на тялото му.

— Трябва да се връщам в моето легло — каза тя.

— Има време. — Той загали косата й. — Искам да те гледам на лунната светлина. Толкова си красива. — Блу замълча и я притисна по-силно. — Скъпа, какво означаваше за теб това, което направихме?

Тя каза свенливо:

— Не съм предполагала, че може да е толкова прекрасно.

Блу се усмихна.

Те приказваха и се любеха до зори. Накрая Каси почувства, че познава Блу, истинския Блу Мичъм, както познава себе си. Те лежаха и гледаха как небето просветляла в калейдоскоп от галещи нюанси, преди слънчевите лъчи да разперят пръстите си над хоризонта.

— Трябва да вървя — прошепна младата жена.

— Знам — каза той примирено. — Ще те изпратя до стълбите.

Щом и двамата се облякоха, последва я до стълбището.

— Благодаря — прошепна мъжът.

— За какво?

— За това, че ми даде най-скъпоценния дар, който съм получавал. — Той я притегли в обятията си и я целуна.

Едва когато се сгуши в собственото си легло, Каси си позволи да мисли за това, което току-що се бе случило помежду им. Блу я беше попитал какво означава за нея. Отговорът беше прост.

Тя започваше да се влюбва в него.