Шарлот Хюз
Хулиганът (4)

Четвърта глава

Два дни по-късно Каси крачеше из стаята в очакване да се позвъни на вратата, фактът, че дланите й са влажни, я изненада. Бяха я интервюирали за „Вог“, „Космополитън“, „Харпърс базар“ и още дузина други. Защо тогава се притесняваше толкова от едно най-обикновено интервю за вестника в родния си град? Защото познава тези хора, отговори си тя. Беше израснала тук. Сега приятелите й имаха свои деца и беше много важно да я приемат добре, най-вече заради дъщерите й. Изпитваше силен, непреодолим страх, че Брий и Тара може да се окажат изолирани заради професията на майка им й отвратителния шум, който се беше вдигнал около развода.

— Мамо, колко още трябва да седим тук? — попита Брий.

— Репортерката ще дойде всеки момент — увери тя момичетата.

Двете бяха облечени в кокетни розови роклички и носеха подходящи на цвят панделки в русите си коси, които изглеждаха също толкова немирни, колкото и тези на майка им. Не желаейки да парадира с тоалетите си, Каси носеше модерна синя памучна пола, блуза и сандали. Беше прибрала косите си в скромен кок, но той вече заплашваше да се разпадне.

Звънецът на входната врата проехтя и сърцето й подскочи. Бяха й нужни няколко секунди да се успокои. Когато отвори, усмивката върху лицето й замръзна. На предната веранда стоеше Джени Бауърс, водеща клюкарската рубрика. Каси усети как във вените й се надига раздразнение, но по-скоро би умряла, отколкото да се издаде.

— Заповядайте, мис Бауърс — каза тя, държейки вратата отворена. Беше успяла да се овладее веднага. — Радвам се да ви видя отново след толкова години. — Жените се ръкуваха. Усмивката на Джени изглеждаше също толкова фалшива, колкото и тази, лепната върху устните на Каси.

— Благодаря ви, че се съгласихте за интервюто — каза Джени. Тя представи фотографа и тримата влязоха в хола. — О, колко са сладки вашите деца! — възкликна Джени, щом видя Тара и Брий, почти избили търпение от принудителното седене на давана.

— Благодаря. — Каси й посочи стол и се настани до момичетата, фотографът остана прав встрани, нагласявайки апарата си. — Ще пиете ли нещо? Имам кафе и лимонада. — И двамата отклониха предложението й, а тя не настоя. И без туй не уважаваше Джени Бауърс особено. Навремето се бе мотала с тайфата на Блу и имаше недотам добра репутация. Беше от момичетата, които носеха прекалено силен грим и неприятностите ги следваха по петите. Но това беше някога, каза си Каси. Сега я безпокоеше фактът, че са изпратили Джени да прави интервюто. Досега бе интервюирана винаги от известни журналисти, подбрани специалисти в тяхната област.

— И така — каза Джени, прекъсвайки мислите й, — как се чувствате отново вкъщи след елегантния живот в Ню Йорк?

Въпросът не изненада Каси, всъщност беше го очаквала. Тя грейна в усмивка:

— Чудесно е, че съм си у дома. А и животът в Ню Йорк не е чак толкова вълнуващ, колкото могат да си помислят някои. Всеки, който познава професията на манекенките, ще се съгласи с мен — добави тя. — Работата не е от леките.

— Хм! — Джени почука с върха на молива си върху бележника. — А изглежда толкова лесно — просто си седиш и не правиш нищо.

Каси реши да не удостоява забележката с отговор. Щом Джени смята да се държи така, тя пък ще я накара да се поизпоти за интервюто. Сякаш усетила промяната в настроението й, Джени се разтопи в усмивка:

— И тъй, Каси, какво ви накара да избягате в Ню Йорк и да станете известна манекенка?

Тя забеляза, че момичетата се прозяват и се надяваше скоро да приключат с тях.

— Нямах намерение да ставам манекенка, когато отидох в Ню Йорк. Учих мода и дизайн две години след гимназията и в началото смятах да се заловя с дизайн. — Каси долови шума от щракането на апарата. Засмя се уверено. — Накрая обаче се озовах пред фотоапаратите. — Не смяташе да признава, че това бе станало по настояване на Жан-Франсоа.

— Така се получава понякога — каза Джени и в гласа й се долавяше сарказъм. Не смееше да покаже докрай своята неприязън, но Каси не беше сляпа. — И какви са плановете ви сега?

— Ремонтирам къщата на стария Келси изчакам родителите ми да се върнат от почивка.

— Разбрах, че засега живеете в дома на кмета Мичъм — каза Джени, оглеждайки се наоколо. — Мислите ли, че това ще попречи на шансовете му за преизбиране?

По лицето на Каси се изписа недоумение:

— Не ви разбрах?

Явно Джени не забеляза смайването й, защото се беше навела над бележника си.

— Мислите ли, че мълвата, която се носи за вас двамата в града, ще попречи на кмета Мичъм, ако реши да се кандидатира за друг мандат?

Тъкмо отваряше уста да отговори, когато Блу нахълта през задната врата.

— По дяволите, вън е адска жега! — Той се загледа в сцената пред себе си и млъкна. — Май съм дошъл в неподходящ момент — каза извинително.

Каси направо замръзна, а Джени издаде леко възклицание. Блу беше свалил ризата си, износените му впити дънки очертаваха чувствено всяка извивка на бедрата. Беше си вързал червена кърпа около челото, която бе влажна от жегата. Силно окосмените му гърди лъщяха от пот. Беше олицетворение на мъжествеността в най-неподправения й вид.

Близначките скочиха от дивана и се затичаха към него.

— Свърши ли работата за днес? — попита Брий радостно.

— Ще ни учиш ли да яздим Пипин? — попита Тара малко срамежливо, тя все още се държеше на разстояние.

— Виж ти каква чудесна групичка си имаме тук. Като истинско семейство — отбеляза Джени Бауърс.

— Кметът Мичъм беше много любезен — каза Каси, опитвайки се да запази самообладание. — И се държи чудесно с моите момичета. — Усмихна се на Блу, но думите й бяха предназначени за Джени. — Знам, че кметът ще се радва да се отърве от нас — добави тя. — Сигурна съм, че му пречим.

Добре я беше подредил, помисли Каси, впервайки яден поглед в него. Защо не беше казал, че е кмет на Пекюлиър? Преди да се обърне отново към Джени, която изглеждаше объркана, забеляза как Блу се намръщи.

— Господин Кмете, — обади се Джени, — тъкмо казвах на мисис Д’Клер, че в града се носят слухове за вас двамата, задето живеете под един покрив.

Блу вдигна рамене:

— Мисис Д’Клер и децата ползват горния етаж, докато се върнат родителите й. Какво има толкова? — Явно той не се боеше ни най-малко от инсинуациите на Джени.

Тя му се усмихна покровителствено:

— Нали знаете какви са някои от по-възрастните ни съграждани. Подобна ситуация може да им се види скандална. Някои казват, че това ще се отрази на шансовете ви за преизбиране.

Макар да кипеше отвътре, в гласа на Блу не пролича нищо:

— Мисис Бауърс, ако приютяването на една жена с две деца се струва нередно на някого, мисля, че гражданите на Пекюлиър трябва да се вгледат в собствените си сърца и да се запитат дали не биха направили същото. Вярвам в хората на този град и знам, че щяха да постъпят като мен. — Замълча за миг. — Като говорим за това, се сещам, че и в Библията се споменава за отваряне на вратите за изпадналите в нужда. Не мога точно да си спомня цитата. Може би вие ще намерите някои от по-религиозните хора в града да ви ги посочат.

Джени загуби дар слово. Блу обаче продължи:

— А сега нека ви посоча изхода. — Тонът му й даде да разбере, че интервюто, е приключило. — На вас също. — Фотографът, който беше запазил мълчание през цялото време, последва двамата, след като Джени успя да измънка благодарностите си на Каси и децата.

Навън Блу хвана Джени за ръката, докато фотографът се отдалечаваше към колата. Тя го погледна сепната.

— Искам да си изясним нещо, мис Бауърс — каза Блу, а очите и гласът му бяха ледени. — Ако публикувате нещо лошо за мисис Д’Клер, аз лично ще се погрижа да не работите повече за нашия вестник.

Джени бе поразена.

— Виж ти какъв защитник си е намерила госпожата! — Възкликна тя. — С всичките си… гости ли се отнасяте толкова любезно?

— Винаги съм любезен с хората, които го заслужават. Мисис Д’Клер е дама и няма да позволя да се държат с нея другояче.

— Какво те кара да я мислиш за дама, Блу? — стисна тя зъби. — Виждала съм някои от нейните реклами на бельо.

— Какво ли? — попита Блу, сякаш не бе чул забележката й. — Ами Каси нито веднъж не влезе в моето комби. Доколкото си спомням, ти го направи. И то няколко пъти. — Той видя как цветът се оттича от лицето на Джени. — Ако изфабрикуваш някаква гадост, ще се погрижа никога повече да не пишеш за „Месинджър“.

— Това е изнудване!

— Точно така. — Блу затвори вратата под носа й.

Когато влезе вътре, намери Каси да седи като залепена на дивана. Момичетата се бяха качили горе да се преоблекат. Той се облегна на рамката на вратата и си помисли колко добре изглежда Каси въпреки мрачния си израз.

— Ти ме излъга — каза тя.

Без да му обяснява, знаеше, че говори за длъжността му на кмет.

— Не съм те лъгал — отвърна мъжът, влизайки в стаята. Просто не исках да го коментирам. Освен това не е кой знае какво. Не и в такъв малък град. Аз дори нямам офис. Използвам стаята до кухнята за тази цел.

— Значи затова вратата винаги е заключена. — Каси произнесе мислите си на глас, после въздъхна тежко. — Не мога да остана.

— Хайде да не започваме отново, за бога. Нали каза, че утре чакаш две жени, за да си избереш прислужница?

— Ами ако Джени реши да раздуха нещата?

— Няма да го направи.

— Откъде можем да сме сигурни?

Блу седна до нея и взе нежната й ръка в своята. Тя имаше красиви ръце, ръце, създадени за ласки и любов.

— Довери ми се, Каси.

Погледите им се срещнаха. Тя усещаше осезаемо мъжкия му чар. Макар да бе облякъл ризата си още щом влезе, тя беше разкопчана и разтворена на гърдите. Червената кърпа около главата му придаваше див, екзотичен вид, който въздействаше на някаква неопитомена част от женската й природа. Блу подпря с пръст брадичката на Каси и повдигна лицето й. Устните му се допряха до единия ъгъл на устата й, после до другия. Тя не реагира.

Той се отдръпна колебливо.

— Не искам да те изцапам — каза мъжът, загледан в топлите й виолетови очи, които не преставаха да го очароват. — Сигурно мириша по-лошо и от животните в обора.

— Ти винаги ми миришеш на хубаво — каза Каси искрено.

Очите на Блу потъмняха:

— Внимавайте, мисис Д’Клер, навлизате в опасна територия.

Двамата бяха прекъснати от появата на близначките.

— Сега ще яздим ли Пипин? — попита Брий нетърпеливо.

— Може ли — поправи я майка й.

— Да, може — отговори Блу. Изразът му подсказваше на Каси, че в ума му се въртят по-интересни неща от уроците по езда. — Ще направите по една обиколка, а после аз се прибирам да си взема душ. Става ли? — Двете момичета кимнаха и се втурнаха през вратата. — Ти какво ще правиш? — попита я той.

— Ще си облека нещо по-удобно. Чудя се как непрекъснато съм носила толкова неудобни дрехи. После ще се обадя на братята Съдърс да си уговорим среща за утре. — Знаеше, че зад всичко, което казва, се крие желанието й да я целува пак и пак. Тя сведе поглед, знаейки колко проницателен може да бъде той. Понякога се чудеше дали не чете мислите й.

— Добре тогава, аз да тръгвам, преди тези сладурани да се опитат да оседлаят понито без мен. — Мъжът забърза през задната врата по посока на обора.

Каси осъзна, че стиска силно ръцете си и ги отпусна. Блу не бе успял да я заблуди. Можеше да се преструва, че длъжността на кмет му е безразлична, но тя знаеше, че това сигурно означава много за него след всичките тези години, през които хората го бяха отбягвали. В сърцето си усещаше, че той се чувства поласкан от доверието на съгражданите си. Не биваше да излага кариерата му на риск. Тя и момичетата трябваше да се изнесат незабавно!

Без повече колебание Каси стана и забърза нагоре по стълбите. Щом смени дрехите си, започна да прибира багажа в куфарите колкото може по-бързо. Ръцете й трепереха. Щом всичко бе събрано, тя започна да сваля багажа по стълбите. Ако Блу откажеше да я откара до съседния град, щеше да се обади на шерифа.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Каси подскочи, както слагаше последния куфар до входната врата. Извърна се и се озова под обстрела на две разгневени сини очи.

— Трябва да си идем, Блу — каза тя простичко. — Няма да остана тук и да проваля политическата ти кариера. Да не говорим как може да се отрази това на децата ми. Те къде са? — разтревожено се огледа наоколо Каси.

— В обора, играят си с котенцата. — Гласът му не прозвуча дружелюбно. — Изглежда, те се чувстват тук по-удобно от майка си, но, разбира се, още са прекалено малки, за да се тревожат от хорските приказки. — Той скръсти ръце на гърдите си. — Разочароваш ме, Каси.

— Не се дръж така, Блу. Знаеш, че го правя за добро.

— О-о? А какво ще правят момичетата по цял ден, затворени в хотелска стая? Тук поне има с какво да си играят, те явно се нуждаят от някакво разтоварване след всичко, което са преживели.

Тя се почувства тъй, сякаш току-що я беше ударил през лицето.

— Опитвам се да ги предпазя от нови неприятности.

— Тогава защо ще наемаш прислужничка, щом си тръгваш? — попита той. — Може би ще се почувстваш по-добре, ако ти наема бодигард, да те пази, когато започна да се държа като подивял индианец.

— Не е смешно.

— Също и това — каза мъжът, сочейки багажа. — Родителите ти се връщат след седмица.

— Много неща могат да се случат през това време. — Каси видя изненадата в очите му и моментално съжали за думите си.

— Например?

— Не мисля, че трябва да ти го обяснявам дума по дума. Ние се привличаме.

Блу я приближи. Една усмивка просветляваше на лицето му:

— Значи си се загрижила за сластолюбивата си душа?

— Престани! — Той наистина можеше да се държи като звяр, когато пожелае.

— Но, Каси, аз мислех, че можеш да контролираш чувствата си. — Лицето му беше само на сантиметри от нейното. — Толкова ли съм завладяващ?

Лицето й пламна. Знаеше, че нарочно я дразни.

— Колкото вчерашен хляб — тросна се жената.

— Какъв е проблемът ти тогава? Щом можеш да си стоиш спокойно в спалнята…

— О, как ненавиждам това твое самодоволство! — изрече тя през зъби.

— Но има и някои неща, които харесваш в мен, иначе нямаше да бягаш така.

Отново това упойващо мъжко ухание, каза си тя. Усети как главата й се завъртя.

— Не е необходимо да бягам от такива като теб, Блу Мичъм. — Видя как заискриха очите му и разбра, че й се надсмива. Каси кипна и сви ръце в юмруци: — Не ми трябват огризките от Джени Бауърс. Да не говорим за останалата половина от жените в този град.

— Започваш да ставаш ревнива, мис Д’Клер — каза той и посегна да я погали по бузата. Тя рязко, се отдръпна. — Но те уверявам, че нито една от тези жени не би могла да се състезава с теб.

Каси вдигна ръка да го удари и мъжът я улови за китката.

— Как смееш да ме сравняваш с жените, които са се търкаляли в твоето комби?

Той я пусна и тя едва не падна. Сграбчи перилата на стълбището, за да се задържи права. Блу изглеждаше отвратен.

— Продължавай да ме отбягваш, Каси. Не си се променила от едно време. Сега обаче знам каква си точно — една снобка. Ти не се безпокоиш за кариерата ми или за спокойствието на дъщерите си. Безпокоиш се за себе си. Пази боже, да не си помисли някой, че спиш с метис.

— Това е лъжа!

— Отивам да си взема душ. Не ме интересува какво ще правиш — каза той с безразличие. — Ако искаш да те откарам до близкия град, ще го сторя. Ако промениш решението си, ти ще качиш багажа обратно горе. Нямам намерение да тичам нагоре-надолу по стълбите с него като някакъв пиколо. Тук не ти е Ню Йорк, принцесо. — Мъжът се обърна и излезе, оставяйки Каси онемяла.

Чувствайки се като глупачка, тя започна да качва багажа обратно. Сълзите й напираха в очите, но си налагаше да не заплаче. Значи Блу я смяташе за снобка. Мислеше, че причината да го отбягва, е страхът от хорски приказки. Изобщо не беше прав. Отбягваше го, защото се ужасяваше да установи близост с друг мъж. След кошмарния си брак се страхуваше от подобни връзки. Ала по-скоро би си отхапала езика, отколкото да му признае истината. Щом Блу откриеше уязвимото й място, щеше да побърза да се възползва.

Когато той излезе от спалнята си половин час по-късно, забеляза, че багажът на Каси е прибран. Чу я да се движи из кухнята и се усмихна. Изненадан беше колко му харесва звукът от стъпките й в къщата.

 

 

На другата сутрин Каси прекара голяма част от времето си в разговор с двете кандидатки за прислужнички. Тя от пръв поглед хареса втората жена на име Мейвис и веднага я нае. Мейвис бе върлинеста и ъгловата, но имаше топла усмивка, която я правеше симпатична.

— Нали разбрахте, че ще трябва да живеете с нас? — попита я младата жена.

— Няма проблем — кимна Мейвис. — Мъжът ми се помина преди две години, а децата ми са вече големи.

Каси я представи на близначките и тя направо се влюби в тях.

— Божичко, колко са красиви!

— Благодаря — каза майката и засия от гордост.

— И те ли ще стават известни манекенки като вас?

— Не, ако питат мен — сепна се Каси. Тя замълча за миг, после се върна към предишния им разговор: — Кога можете да започнете? Ползвам горния етаж на мистър Мичъм само докато се върнат родителите ми. До моята спалня има празна стая, където може да се нанесете.

— Прочетох във вестника, че смятате да живеете в къщата на стария Келси.

— Щом я направя обитаема. Междувременно родителите ми сигурно ще намерят място за всички ни. Ще имам нужда от помощта ви в домакинството, както и да наглеждате момичетата.

— Съгласна съм. Имам пет деца и осем внуци. Няма нещо, което да не знам за децата. Колкото до това кога мога да започна, ще се нанеса утре, ако ви устройва. Живея с най-големия си син. Та той и жена му сигурно ще се радват да останат малко насаме.

Каси облекчено въздъхна. Поне веднъж изглеждаше, че нещата ще тръгнат както трябва.

— Чудесно. Ще ви приготвя стаята.

Мейвис се намръщи.

— Аз ще се грижа за вас, мисис Д’Клер, не вие за мен. Сама ще си приготвя стаята.

Щом Мейвис тръгна, Каси погледна часовника си и осъзна, че е закъсняла за срещата с братята Съдърс. Изтича навън да намери Блу.

— Неприятно ми е да те притеснявам — започна тя колебливо, щом го откри в обора, — но би ли ме закарал до къщата да се срещна с братята Съдърс? — Каси бе отбягвала Блу след спречкването им предния ден. — А след това наистина ще трябва да си купя кола. Ще ти бъда благодарна, ако ме заведеш в близкия град да си купя някоя. И повече няма да те моля да ме разкарваш насам-натам.

— Каси, да съм създавал впечатление, че ме притесняваш? — Когато поклати глава отрицателно, той продължи: — Тогава престани да се извиняваш, за бога. Защо не вземеш ключовете от шкафчето в спалнята ми, после извикай, момичетата, а аз ще те чакам при джипа.

Тя кимна и забърза към къщата. Прекоси хола и влезе боязливо в спалнята на Блу. Спря за миг зад вратата. Никога не беше влизала тук, нито в стаята, която използваше за офис. Продължи навътре, забелязвайки махагоново легло и шкафче и бюро в същия стил. Леглото беше застлано с обикновена покривка на сини и оранжеви райета. Каси долови уханието на Блу и усети как тялото й настръхва. Представи си го гол и затоплен между чаршафите и сърцето й заби учестено. Намери ключовете, грабна ги с треперещи пръсти и изхвръкна от стаята, сякаш самият дявол я гонеше по петите. Замалко да се блъсне в Блу.

— Ей, да не е избухнал пожар?

Тя се изчерви силно.

— Просто бързам, това е всичко. — Беше прекалено близо и уханието му я обгръщаше.

— Виждам, че си намерила ключовете.

— Ами да. — Тя ги вдигна като доказателство.

— Защо ръцете ти треперят?

— А? О, защото закъснявам за срещата.

Блу я погледна многозначително.

— Боях се, че може да се почувстваш неудобно в спалнята ми.

— Нищо ми няма — каза Каси, раздразнена, че с лекота чете мислите й.

— Добре. Тогава не забравяй къде е, в случай че… — Той замълча за миг. — Не се знае кога може да имаш нужда от мен през нощта.

Трябваше да е с кокоши мозък, за да не усети двусмислието в думите му.

— Съмнявам се, че ще се появи подобен случай — каза тя. — Аз съм много оправна жена.

— Искаш да кажеш опитна? — попита мъжът, повдигайки ъгълчето на устата си. Явно неудобството й го забавляваше.

— Нека си изясним едно нещо, Блу… — наежи се Каси.

Той махна с ръка.

— Знам, знам. По-скоро би легнала с влечуго.

И излезе през входната врата.