Шарлот Хюз
Хулиганът (5)

Пета глава

Барт и Дърк Съдърс седяха в техния камион пред къщата на Каси, когато те пристигнаха. Блу паркира под сянката на огромен дъб. Братята Съдърс отвориха едновременно вратите и изчакаха, докато тя стигне до къщата.

— Извинявайте, че закъснях — каза жената, приближавайки с бързи стъпки.

Блу й беше предложил да изчака навън и да наглежда момичетата, докато тя си свърши работата. Каси отключи вратата. Въпреки жегата, вътре беше прохладно. Тръгна към кухнята, а двамата мъже я следваха по петите.

— Направихте ли оценката? — Извърна се неочаквано и видя, че братята бяха вперили погледи в стройните й крака. Тя ги изгледа сурово.

Барт се покашля малко притеснено и постави няколко листа върху кухненския плот.

— Това е най-доброто, което успях да направя, мисис… Д’Клер. Разбира се, изчисленията са примерни. При ремонт на една такава стара къща не се знае какво може да изскочи.

Каси примигна срещу цифрите пред нея.

— Но това са много пари! — възкликна тя. Не смяташе да им казва, че тяхната оферта е по-изгодна от тази на конкурентната им фирма.

— Да, госпожо — съгласи се Барт, а Дърк кимна. — Но съм включил и покрива, елинсталацията и водопровода, освен разходите по привеждането на къщата в нормален вид. — Погледът й не изразяваше нищо и той продължи: — Трябва да сменим подовата настилка и да я лакираме, да ремонтираме таваните и покрива, да боядисаме. А кухнята и баните…

— Не ми напомняйте за кухнята и баните — каза тя мрачно. Мълчаливо закрачи из стаята. — Можете ли да наемете още хора, за да свършите по-бързо?

— Ще струва по-скъпо.

— Наемете колкото хора смятате за необходимо, но искам да приключите възможно най-бързо. За почивните дни ще ви плащам надница и половина.

Видя как Барт и Дърк се споглеждат.

— Това не означава, че ще работите на две на три — добави тя. — Искам всичко да е както трябва.

Двамата мъже се размърдаха неловко. Каси не беше свикнала да отстоява своите права, но проклета да е, ако позволи на тези двамата да я изиграят. Вече на никой мъж нямаше да позволи подобно нещо.

— Освен това смятам да се виждаме честичко. Искам да съм сигурна, че не си харча парите на вятъра.

— Утре ще потърсим още хора — заговори след кратка пауза Барт. — Ще започнем работа вдругиден. — Замълча и придърпа панталоните на корема си. — Както ви казах, сумата може да варира. Предвидил съм хубав материал за инсталациите и всичко останало, но ако решите да поискате нещо по-така…

— Разбирам.

Той й подаде друг лист хартия.

— Тук съм отбелязал какво трябва да се купи и от кеш магазини. Щом ремонтираме таваните, ще трябва да си изберете боя.

— Кога искате парите? — попита Каси.

— Половината при подписването на договора, а другата половина след приключване на работата.

— Добре — каза тя. — Искам да проверя някои неща и можем да се срещнем тук вдругиден. Тогава ще подпиша договора и ще ви дам чек.

Барт кимна в знак на съгласие.

Каси излезе на слънце. Блу седеше в джипа и наблюдаваше близначките, които беряха полски цветя във високата трева около къщата. Момичетата я забелязаха и се затичаха към нея с големи букети глухарчета. Тя ги прие грациозно, сякаш бяха най-красивите рози.

Щом Каси и момичетата се настаниха в джипа, Блу запали мотора.

— Искаш ли да отидем до супера? — попита той.

Каси го погледна изненадано. Наистина трябваше да се отбие до супермаркета, но й беше неудобно да моли за повече услуги.

— Ако не възразяваш. Имам нужда от някои продукти, за да приготвя менюто за Мейвис.

— Мейвис? — Мъжът вдигна въпросително вежди.

— Новата ни прислужничка. Много е мила. Ще ти хареса.

Блу излезе на главния път и пое към града. Каси се усмихваше на вятъра, който лудуваше в джипа. На задната седалка момичетата щастливо се смееха, докато въздушната струя рошеше косите им.

Тя не можеше да сдържи възбудата си от това, че ремонтът най-после започва. Смяташе да се обади в строителната асоциация и да пита за братята Съдърс, преди да подпише договора, но Барт вече й беше дал няколко препоръки. По всичко изглеждаше, че е попаднала на надеждни строители.

Щом стигнаха до центъра на града, Каси забеляза банката и се сети, че има работа в нея.

— Може ли да ме свалиш пред банката? — попита тя. — Трябва да си открия сметка. Вече им се обадих, само ще подпиша няколко документа.

Блу кимна и сви в паркинга.

— Веднага се връщам — каза Каси, слизайки от джипа.

Щом влезе, я въведоха при директора, където всичко беше готово, както бяха обещали. Не пропусна да забележи погледите и шепота на счетоводители и клиенти.

— Добре дошла у дома, Каси — каза Ед Калхоун, директорът на банката. Каси беше израснала с дъщеря му и се чувстваше непринудено с Ед. Той разтвори ръце и тя с удоволствие прие прегръдката му. — Хубаво е, че сред нас ще живее знаменитост — продължи той.

Тя се усмихна:

— Вече не съм знаменитост, мистър Калхоун.

— Наричай ме Ед.

— Сега съм само една обикновена майка. — Каси попита за приятелката си, докато избираше чековете. Подписа се, връчиха й чековата книжка, а Ед я осведоми за последните новини в семейството си.

— Някой път се отбий за по-дълго — каза той, щом Каси отклони предложението за чаша кафе. Тя му махна с ръка и побърза да излезе.

— Наистина не се забави — каза Блу, палейки мотора. След минута бяха на пътя.

Той паркира джипа в паркинга на „Пигли Уигли“, слезе и отвори вратата на момичетата. Каси излезе от другата страна, намери количка и я забута към супермаркета, гледайки дали децата са до нея. Блу също намери количка и ги последва. Тя се спря.

— Какво правиш? Нали се разбрахме аз да купувам продуктите?

Блу я гледаше сериозно.

— Не помня да съм давал съгласието си. Не мога да те оставя да плащаш цялата сметка. Ще си я поделим.

Каси знаеше, че спорът с него е само губене на време. Но знаеше още, че последното нещо, от което се нуждае, е друг мъж да се грижи за нея и децата й — особено пък Блу Мичъм. Не искаше да е задължена на човек като него.

Когато влезе в супермаркета, си помисли, че не е справедлива. Блу се държеше добре с тях. Той не беше виновен, че е имала отвратителен късмет с мъжете. И все пак… Трябваше да продължи да внимава с Блу. Не може мъж, хубав като него, да не е малко неблагонадежден.

Каси започна да избира продуктите и в същото време наблюдаваше Блу с крайчеца на окото. Момичетата го бяха завлекли при щанда с бонбоните и май го изнудваха да им купи от всичко, което му посочат.

— Няма нужда да им купуваш от тези неща — каза тя, приближавайки до тях. — И бездруго не им разрешавам да ядат много бонбони.

Разбира се, момичетата запротестираха.

Блу ги погледна строго.

— Нали чухте майка си? Изберете си по едно пакетче, пък тя ще реши дали да ги вземем.

Всяко от момичетата си избра любимите бонбони и Блу хвърли торбичките в количката. Каси го погледна с благодарност.

Каси трябваше да е сляпа, за да не забележи колко женски очи сподиряха Блу. Без да ще, се запита колко ли жени познаваше лично. Усети как в нея лумна искрица ревност, но веднага я потуши. Не бива да имам претенции към Блу, каза си тя. Ако искам да започна нов живот в Пекюлиър, трябва да проумея това.

При касата двамата си разделиха сумата наполовина. Касиерката, която сигурно не беше на повече от шестнадесет, не свали очи от Блу. Каси реагира на усмивката, която Блу отправи към момичето.

— Трябваше ли да правиш това? — попита го тя, щом двамата забутаха количките към джипа.

Блу я погледна изненадано.

— Да правя кое?

— Да се заплесваш по всяка жена, която ти се изпречи. Та това момиче е още в гимназията, за бога.

— Просто отвърнах на усмивката й.

— Гледаше я похотливо.

Той отметна назад глава и се засмя:

— Хайде сега, мисис Д’Клер. Ти май ревнуваш, а?

— Как пък не! — тросна се тя, опитвайки се да убеди и себе си.

Блу остави количката до джипа и започна да разтоварва пакетите. После помогна на момичетата да се качат.

— Може да си сложите краката на седалката — предложи им той. — На пода няма място.

Щом пристигнаха вкъщи, Каси настоя да помогне на Блу да внесат вътре продуктите.

— Взех няколко пържоли — рече мъжът. — Ще ги изпека на грила.

На Каси й стана приятно от неговата съобразителност.

— Аз пък ще приготвя картофите и салатата.

Всеки път, когато Блу посягаше да вземе нещо от чекмеджето, ръката му докосваше нейната. И всеки път Каси задържаше дъха си. След малко обаче осъзна, че той го прави нарочно и се премести на друго място, сподирена от многозначителната му усмивка.

— Ще ида да видя какво правят децата — каза Каси, щом свърши с беленето на картофите. — Чудя се къде ли може да са?

— Ти къде мислиш?

— При котенцата?

Блу кимна.

— Ще трябва да им разреша да си вземат едно, щом се преместим. Досега не са имали животно вкъщи.

— Шегуваш се.

Тя поклати глава:

— Баща им беше алергичен към козината на животни… Освен това непрекъснато бяхме в движение, тъй че и бездруго щеше да е невъзможно.

— Честно казано, аз щях да се отърва от съпруга и да си купя някоя животинка.

Макар вътрешно да се съгласи, Каси му отправи поглед, който казваше: „Не е твоя работа.“ Тя чудесно знаеше, че бе направила грешка, като се омъжи за Жан-Франсоа. Беше стигнала до извода, че съгласието й да му стане жена идваше единствено от самотата й. За жалост и след брака си беше останала толкова самотна, колкото и преди.

— Ей, какво се умисли? — попита Блу. Каси изглеждаше тъй, сякаш всеки момент ще заплаче.

— Мислех колко си обърках живота каза тя, изненадана, че е толкова откровена с него. От години нямаше близък, с когото да сподели. Наситената й програма не позволяваше да си създаде приятели. Нещо обаче й подсказваше, че може да се довери на Блу.

— Дъщерите ми преживяха истински ад. — Гласът й прозвуча задавено. — Никога не станаха близки с баща си.

Той дойде до нея и нежно я обхвана през раменете.

— Всичко е наред. На момичетата не им личи, че са страдали. Изглеждат здрави и нормални.

— Тара е много мълчалива.

— Тя е срамежлива.

— Тревожа се за нея.

— Ти си й майка, това ти е работата. — Той й се усмихна. Очите на Каси се насълзиха. — Моля те, не плачи — каза Блу. — Не мога да се оправям с разплакани жени.

Каси преглътна буцата в гърлото си:

— Съжалявам.

Почувства как ръцете му я изгарят през плата на блузата. Бяха големи и успокояващи. Погледна го в очите и за кой ли път се изненада от светлосиния им цвят. Лицето му беше мургаво и красиво, всяка черта бе изваяна до съвършенство. Нищо чудно, че побърква жените, помисли си. Устните му я привлякоха. Вече знаеше какъв чудесен вкус имат, колко е прекрасно усещането от допира с тях. Преди да осъзнае какво става, той я целуна.

Каси спря да диша, щом устните на Блу докоснаха нейните. Уханието му прониза сетивата й, замая я и тя почувства как възбудата я завладява. По тялото й се разля топлина и я накара да изпита едновременно удоволствие и неспокойствие.

Когато Блу откъсна устни от нейните, и двамата въздъхнаха. Той обсипа лицето й с целувки.

— По дяволите, колко си сладка! — Глухият му глас я накара да потрепери. — Искам да те вкуся цялата.

Каси усети как краката й се подкосяват. Само мисълта за Блу Мичъм, който целува тялото й, беше достатъчна да я зашемети. Знаеше, че той щеше да е нежен любовник.

— Блу, не мисля, че…

— И ти искаш да те любя, нали. Каси? Чета го по лицето ти. Защо отричаш?

Тя видя желание в очите му. Леко се отдръпна.

— Не искам отново да се ангажирам след всичко, което преживях.

Блу се усмихна:

— Кой казва, че трябва да се ангажираш?

Каси замръзна. Намекът му беше ясен.

— Извинявай, май забравих с кого си имам работа.

— Мога да те накарам да забравиш проблемите си. Желая те, откакто стана на петнайсет години, но тогава беше прекалено малка. Сега си жена.

Каси се освободи от прегръдката му.

— Няма да стане, Блу. Не съм по сеансите за една вечер.

— Че кой говори за една вечер? — Той замълча за миг. — Какво искаш, Каси? Някой, който да ти дава фалшиви обещания? Нищо ли не научи от проваления си брак? Аз няма да те мамя. И двамата ще знаем как стоят нещата.

— Отивам да намеря момичетата — промълви тя и тръгна към вратата.

— Пак бягаш от мен, Каси — каза той и я последва. — От какво се боиш?

Тя не му отговори. Мъжът я гледаше как върви и елегантно полюшва бедра. Желанието го стопли, щом си я представи в леглото. Кожата й сигурно е мека като на бебе, а парфюмът й — възбуждащ. Тази сутрин се бе качил в стаята й да помогне на Брий да си намери маратонките и се смая от количеството кремове и лосиони на тоалетката. Беше открил парфюма й, бе го помирисал, познавайки само по миризмата колко е скъп.

— Мама си слага всичко това преди лягане — беше го информирала Брий, докато издърпваше едната си маратонка изпод спретната купчина мръсно бельо, която Каси възнамеряваше да сортира по-късно. — Глупаво е, не мислиш ли?

— О, да — беше се съгласил Блу бързо. — Никога не бих се плескал с всичките тия мазила. Чудя се как майка ти не се хлъзга от леглото. — И двамата се бяха засмели, докато все още търсеха другата маратонка, но той не успяваше да се концентрира. Какво не би дал да може сам да втрие тези лосиони в голото й тяло. Наблюдавайки я сега, си представи колко чудесно би било.

Каси намери близначките в обора, където си играеха с котенцата, както бе предположил Блу.

— Може ли да погледам? — попита тя. Двете момичета вдигнаха очи.

— Мамо, виж колко е сладко — каза Тара, държейки в ръце едно черно-бяло коте. — Може ли да го взема?

Каси се усмихна и коленичи до тях.

— Да, щом се преместим в нашата къща. Разбира се, ще трябва да попитаме и мистър Мичъм.

Тара остана доволна. Брий й показа едно пъстро котенце.

— Аз искам това, мамо.

Тя кимна и посегна да погали котката майка, която замърка в отговор. Беше благодарна, че успя да се измъкне от ръцете на Блу. С дъщерите си се чувстваше в безопасност. Той събуждаше у нея твърде много емоции, емоции нови, вълнуващи и в същото време ужасяващи. И за пореден път си напомни: трябва да се държи на разстояние.

 

 

Блу не свали очи от Каси през цялата вечеря. Тя беше любезна, но далечна. Когато дойде време момичетата да си лягат, се извини и се качи с тях. Не й убегна изразът на разочарование върху лицето му. Същото това лице изплува пред нея, щом затвори очи, опитвайки се да заспи.

 

 

Мейвис пристигна тъкмо когато двамата пиеха първата си чаша кафе. Каси я представи на Блу.

Жената се здрависа с него и попита делово:

— Къде са двете ангелчета, с които се запознах вчера?

— Тази сутрин се успаха. Наслаждаваме се на тишината.

— Какво обичат за закуска?

— Палачинки, когато съм в настроение да им ги приготвя. Иначе ядат овесена каша и препечен хляб.

— Тогава ще им направя цяла купчина палачинки. — Мейвис бръкна в чантата си и извади престилка.

— Не ги разглезвайте — рече Каси.

— Имайте ми доверие, познавам децата. С моите се справих добре. Никога не ми създаваха проблеми с училището. — Тя замълча за миг. — И с вашите момиченца всичко ще е наред. Вие само гледайте.

— Съжалявам, че не съм съставила списък какво трябва да се направи днес — каза Каси, сменяйки темата. — Не ми стигна времето и…

— Не се безпокойте, знам си работата. От години чистя на хората. — Тя отвори един шкаф и измъкна голяма купа.

— Истинска ли е тази жена? — прошепна Блу.

Каси кимна:

— Затова веднага я харесах.

 

 

Братята Съдърс бяха наели трима мъже и в къщата кипеше работа. Два дни след като Каси подписа договора, пристигна камион с дървен материал и керемиди за покрива. Нито Барт, нито Дърк имаха време да отговарят на въпросите й, докато разтоварваха колата и напътстваха останалите работници. Тя разбра, че са поръчали и получили материала за рекордно кратък срок. Сигурна беше, че това се дължи на допълнителното възнаграждение, което беше обещала, а също и на факта, че братята Съдърс бяха близки с притежателя на склада за дървен материал.

Каси реши да отиде до града и да потърси нещо за къщата. След няколко урока Блу беше сметнал, че може да шофира сама. Тръгна да купува осветителни тела и вентилатори за таваните. Върна се няколко часа по-късно, доволна от покупките и от това, че не бе превишила предварителния бюджет. Щом спря джипа на алеята, Блу излезе да я посрещне.

— Какво ще кажеш да вземем момичетата и да идем в съседния град да потърсим кола? — предложи той.

Каси охотно прие, не искаше повече да лишава Блу от джипа му.

— Ще ми дадеш ли четиридесет и пет минути да се измия и преоблека?

Той кимна и погледна часовника си.

— Ще обядваме по-късно.

Мейвис предложи да остане с момичетата, тъй като те не горяха от желание да обикалят насам-натам в търсене на кола. Щом Каси им изнесе лекция за добро държане, Блу деликатно я избута през входната врата.

— Отиваме в близкия град само за няколко, часа — напомни й той.

— Да, но те задължително се забъркват в нещо, ако не ги държиш под око.

Мъжът се засмя:

— Няма нужда да ми обясняваш. Тази сутрин бяха завързали всичките си панделки по гривата и опашката на Пипин. Добре че е кротък. Сега изглежда като нагизден за парад. Реших обаче, че трябва да ги спра, щом Брий поиска да му боядиса подковите с лака ти за нокти.

— О, не!

— О, да.

— Не знам как успяваш да запазиш търпение.

— И аз го губя. Но тъкмо когато ми се приисква да им извия тънките вратлета, те ме поглеждат невинно: „Какво толкова сме направили?“ — и се размеквам.

Каси се усмихна разбиращо.

— Знам, че не ти е лесно. Дано Мейвис ги опази да не свършат някоя беля.

Те се спогледаха със съмнение. След известно време Блу спря джипа пред малък ресторант.

— Обичаш ли скара?

— Обожавам я. Но е много калорична — добави виновно.

— Добре тогава — каза Блу. — Ще видя дали не могат да ти предложат някоя и друга препечена филийка, докато аз си похапвам.

— Няма да стане, господине. Умирам за печени ребра.

Той й помогна да слезе от джипа и отвори вратата на ресторанта. Заведението не бе нещо особено, но уханията, които се носеха от кухнята, напълниха устата на Каси със слюнка. Блу я придружи до една от големите дървени маси в дъното и една келнерка, облечена в джинси и развлечена тениска, им връчи менюто.

— Как вървят нещата с къщата? — попита той, докато чакаха да им сервират.

— Отидох до града да купя някои неща от списъка — каза тя. — Изненадана съм, че успях да намеря доста от тях в Пекюлиър, но ми трябват още.

Каси се чувстваше малко неловко. Блу не сваляше очи от устните й, откакто беше започнала да говори. Тя стисна ръцете си под масата. Блу беше с нови джинси, а бялата му трикотажна риза с къси ръкави подчертаваше тъмния му тен и широките гърди. Каси беше облякла семпло жълто горнище с презрамки и разкроена пола в същия цвят. Дълбокото остро деколте на блузата й беше обточено с жълти и бели ивици. Носеше и големи бели обеци.

— Изглеждаш добре — каза Блу, а погледът му се спусна към деколтето. — Всъщност ти винаги си във форма.

— Благодаря. И ти изглеждаш доста добре.

— Само толкова? — В очите му се появи шеговит блясък.

Тя сви устни:

— Не се дръж като самодоволен донжуан.

— Толкова си сладка, че ми се иска да те схрускам. И ухаеш божествено. Защо не пратим по дяволите колата и да…

— Престани — каза Каси. — Дори не си го помисляй. Отговорът е „не“.

Очите на Блу заискриха закачливо.

— Как можеш да ми отказваш, когато още не си разбрала какво имам наум?

Тя тъкмо се канеше да му отговори, когато келнерката пристигна с поръчката. Той не проявяваше особен интерес към храната и почти не сваляше поглед от лицето й.

Каси си избра едно ребро. Ядеше и гледаше с огромен интерес наоколо — само и само да не среща пронизващите му сини очи.

— Просто отлагаш неизбежното — каза Блу. — Знаеш, че ние ще… бъдем заедно. Въпросът е кога.

Младата жена замалко да се задави. Хвърли му подозрителен поглед:

— Смяташ ли да ме водиш да купуваме кола или това е някоя от изпитаните ти тактики за прелъстяване? Признавам, че е по-различна.

Той не обърна внимание на въпроса й.

— Как така си се родила с тези теменужени очи? Никой в семейството ви няма такива.

— Променяш темата.

— Понякога вечер, когато светлината попадне право в тях, изглеждат почти виолетови. Знаеш ли това?

— Да, След стотиците ми рекламни позиралия би трябвало да съм го установила.

— Интересно какъв ли цвят добиват, когато се любиш?

Този път Каси наистина се задави и се закашля до припадък. Лицето й доби доматеночервен цвят. Блу стана бързо и започна да я тупа по гърба, докато тя не преглътна. После пък се изчерви заради погледите, отправени й от неколцината други посетители.

— Добре ли си? — попита той. На лицето му беше изписана загриженост.

По бузите й потекоха сълзи.

— Непрекъснато се опитваш да ме дразниш и смущаваш. Правиш го нарочно — каза тя остро.

Той се ухили.

— Права си. Но не бих искал това да те умори.

— Тогава отговори ми на едно нещо. Щом си толкова сигурен, че ще допълзя в леглото ти, защо ме тормозиш със сексуалните си намеци?

— Опитвала ли си да запалиш мотора на трактор?

От рязката смяна на темата върху лицето на Каси се изписа недоумение.

— Какво общо има това с мен?

— Никога не можеш да го запалиш от първия път. Трябва преди това да го подготвиш, да си поиграеш с него, преди да заработи. Така е и с жените.

— Сравняваш ме с трактор? — удиви се тя. — Наистина знаеш как да спечелиш една жена. Коленете ми направо омекнаха от ухажването ти.

— Защо да си хабя времето с глупави дрънканици, които нищо не значат? — каза той. — Жените също имат своите сексуални желания и…

— Не тук, Блу.

— Отричаш ли? А удовлетворяваше ли те сексуалният ти живот с оня французин…

— Казах да престанеш! — пресече го Каси през зъби. — Личният ми живот не е твоя работа. Понякога жената просто иска да я прегърнат. Няма значение кой я прегръща, щом това премахва за известно време самотата й. Минавало ли ти е през ума нещо подобно? Не, виждам, че не. Разговорът ни приключи. — Тя хвърли салфетката си върху наполовина пълната чиния.

— Къде отиваш? — попита мъжът изненадан.

— Ще те чакам в колата. — Стана от мястото си и излезе навън, преди да успее да я спре.

Блу също хвърли салфетката си на масата и въздъхна, ядосан, на себе си. Защо все се опитваше да си развали отношенията с Каси? Тя беше дама, и то първокласна. Той не беше свикнал с подобно нещо. Повечето от жените, които познаваше, просто искаха да си прекарат добре с него. Но нима не би могъл да се научи как да се държи и с една дама? Беше се научил да взема решения, да произнася речи и да се държи като кмет, изоставяйки старите си навици. Сигурно може да се научи и как да се държи с жените като джентълмен, щом така трябва…

 

 

Пътуването до съседния град продължи в мълчание. Каси гледаше през прозореца към препускащия пейзаж, а Блу се беше съсредоточил върху шофирането. От време на време й хвърляше по някой бърз поглед. Щом пристигнаха във Феърфийлд, той я закара в онази част на града, където се намираха различните представителства за продажба на коли. Когато спря при един червен светофар, Каси забеляза табелата на „Мерцедес“.

Блу се намръщи неодобрително.

— Това е най-неподходящата кола за провинцията. Трябва ти нещо, в което да побираш повече багаж.

Думите му докоснаха чувствителна струна. Все едно чу съвет на Жан-Франсоа.

— Завий, ако обичаш — помоли Каси, щом светлината се смени.

— Сериозно ли говориш?

— Сама взимам решенията си — каза сухо.

Блу поклати глава, сякаш жената си беше изгубила ума.

— Парите са си твои — подметна й язвително.

Тя се усмихна:

— Точно така.

Два часа по-късно, след приключване на сделката, Каси напусна паркинга като горда притежателка на кремав мерцедес комби. Докато тя беше следвала продавача от кола на кола, Блу седеше във фоайето със смръщено чело и поглед, забит във вестниците. Сега, когато той караше към къщи, Каси бе доволна от решението си да купи колата. Макар че смяташе да се сдобие с превозно средство на четири колела, по-скоро би купила кон с двуколка, отколкото да позволи на Блу Мичъм да й казва какво да прави. Той има много да учи за жените, мислеше си тя. Беше й приятна мисълта, че току-що му даде първия урок. Нямаше търпение да се уредят всички документи и да си прибере мерцедеса…