Филипа Грегъри
Пленница на короната (61)

59

Кралско пътуване, лятото на 1483

Посрещането, което ни оказват по пътя, при всяко спиране, ни подсказва, че сме постъпили правилно. Хората са почти обезумели от облекчение, че опасността от война е предотвратена, и че моят съпруг ни е осигурил мир. Ричард е събрал около себе си мъже, на които може да се довери. Хенри Стафорд, херцог Бъкингам, остави съпругата си от семейство Удвил у дома, за да въведе Ричард в катедралата в качеството си на велик шамбелан на Англия. Джон Хауард, който превзе отново флота на Ривърс за нас, става новият херцог Норфолк — първи от рода Хауард и запазва корабите, които е завоювал; той е лорд-адмирал. Моят сродник граф Нортъмбърланд е посочен за управител на северните провинции за срок от една година. Пътуваме без охрана, сигурни в знанието, че в Англия няма никой, който да не ни приема с отворени обятия. Враговете ни са мъртви или затворени в убежище, момчетата Ривърс са на сигурно място в Тауър. А във всеки град, където отсядаме — Рединг, Оксфорд, Глостър — организират шествия с живи картини и празненства, за да ни приветстват и да ни уверят в предаността си.

Семейство Ривърс са си навлекли такава омраза, че хората биха приели почти всеки достатъчно силен владетел на мястото на едно момче, чието семейство е готово да погълне Англия. Но, което е още по-добре, хората отново имат на трона Плантагенет — моя съпруг, който толкова прилича на своя обичан баща и съименник, чийто брат избави страната от спящия крал и лошата кралица, и който сега я избавя отново от друга амбициозна жена.

Никой дори не пита за момчетата, които сме оставили в Тауър. Никой не иска да си спомня за тях или за майка им, която още се цупи в мрака на убежището. Сякаш цялата страна иска да забрави, че е имало месеци на страх от бъдещето, и седмици, когато никой не знаеше кой ще бъде крал. Сега имаме крал, коронясан пред погледа на хората и помазан от Бог, и той и аз яздим из Англия в самия разгар на лятото, правим си пикници под дърветата, когато слънцето напича, и влизаме в красивите градове на Англия, където ни посрещат като спасители.

Само един човек ме пита за момчетата Ривърс, изоставени в безмълвния Тауър, пита за майка им в нейното убежище само на три мили по-нагоре по реката. Сър Робърт Бракънбъри, сега назначен за началник на лондонската борса и комендант на Тауър, е натоварен с отговорността да ги пази. Той е единственият човек, който ме пита с безцеремонния си йоркшърски маниер:

— Е, какво ще стане с копелетата на Ривърс, ваша светлост? Сега, когато ги задържахме и са поверени на мен?

Той е честен човек, и аз бих му се доверила почти за всичко. Хващам го подръка, докато влизаме във вътрешния двор на красивия колеж в Оксфорд.

— Те нямат бъдеще — казвам му. — Не могат да бъдат нито принцове, нито дори обикновени мъже. Ще трябва да ги задържим завинаги затворени. Но съпругът ми знае, както зная и аз, че те вечно ще представляват опасност за нас. Ще представляват опасност чрез самото си съществуване. Ще бъдат заплаха за нас, докато са живи.

Той прави пауза и се обръща към мен. Откритият му поглед среща моя.

— Бог да ви е на помощ, нима бихте желали смъртта им, ваша светлост? — пита той простичко.

Поклащам глава в мигновен пристъп на отвращение.

— Не мога да желая това — казвам. — Не и смъртта на две момчета, на две невинни момчета.

— Ах, имате твърде нежно сърце…

— Не мога да го желая — но какъв живот могат да имат те? Ще бъдат затворници завинаги. Дори ако се откажат от всякакви претенции за трона, винаги ще има някой, който да иска трона от тяхно име. А каква безопасност можем да имаме ние, докато те са живи?

Заминаваме за Йорк, където синът ни — който сега е принц Едуард — ще бъде провъзгласен за Уелски принц. Това е проява на почит към града, който подкрепяше Ричард отначало докрай и където той е по-обичан, отколкото във всяка друга част на страната. В оградения със стени град получаваме по-бляскаво посрещане от всичко, което сме видели досега. Под високите сводове на катедралата на Йорк моят син Едуард тръгва напред, наблюдаван от братовчедите си Едуард и Маргарет, и поема златния жезъл и малката златна корона на Уелски принц. От приветствените възгласи, когато излиза на стъпалата на катедралата да поздрави тълпите, птиците се издигат изплашено и започват да кръжат в небето. Прекръствам се и прошепвам: „Слава на Бога.“ Знам, че баща ми гледа как провъзгласяват внука му за Уелски принц, и че на небето той знае, че борбата му е приключила, най-сетне, с победа. Кралесъздателят направи своя внук принц. На трона на Англия ще има момче от рода Уорик.

Ще останем на Север известно време, тук винаги ще бъде нашият дом, защото тук сме по-щастливи от където и да било другаде. Ще преустроим двореца в Шериф Хътън, където ще живеят децата, на сигурно разстояние от болестите и чумата в Лондон, на безопасно разстояние — така си мисля — от мрачното присъствие на победената кралица във влажното й убежище под Уестминстърското абатство. Това ще бъде нов дворец в Северна Англия, който ще съперничи на Уиндзор или Гринич, а богатството от двора ще се влее при приятелите и съседите ни, приближените ни хора на север, на които имаме доверие. Ще превърнем Севера в златно кралство, достатъчно бляскаво, за да съперничи дори на самия Лондон. Сърцето на страната ще бъде тук, където кралят и кралицата — северняци по рождение и симпатии — ще живеят сред високите зелени хълмове.

Синът ми Едуард, братовчедите му Маргарет и Теди и аз отиваме в Мидълхам, яздейки весело заедно, сякаш сме излезли на разходка за удоволствие. Ще остана с тях през остатъка от лятото, вече като кралица на Англия и господарка на собственото си време. През зимата всички ще се върнем в Лондон и аз ще взема децата с мен в Гринич. Едуард ще трябва да има още учители, трябва му и допълнително обучение по езда; налага се да укрепим силите му, защото той още е крехко момче. Трябва да бъде подготвен да стане крал на свой ред. След няколко години ще отиде да живее в Лъдлоу, а неговият съвет ще управлява Уелс.

Когато поемаме по пътя на север към Мидълхам, Ричард ни оставя и тръгва обратно на юг, обкръжен от малък ескорт, сред който са отдавнашните ни приятели сър Джеймс Тиръл, сега назначен за началник на кралската свита, Франсис Лъвъл, Робърт Бракънбъри и останалите. Ричард целува децата и ги благославя. Взема ме в обятията си и ми прошепва да дойда при него веднага щом настъпи есента. Чувствам как сърцето ми се стопля от любов към него. Най-сетне победихме, най-сетне сме благословени. Той ме направи кралица на Англия, каквато съм родена да бъда, а аз го дарих с принц и наследник. Заедно изпълнихме мечтата на баща ми. Това наистина е победа.

По пътя си на юг, Ричард ми пише набързо:

 

„Ан,

Подобно на разлютена змия, Ривърс са се надигнали и са по-опасни от всякога. Организираха нападение срещу Тауър, за да измъкнат от там момчетата, и бяха победени на косъм в отчаяна битка. Не можем да арестуваме никого — те се изпариха. Ан, казвам ти, бях наредил да я пазят така зорко, че си мислех, че никой не може да влезе или да излезе от мрачното й убежище, но тя по някакъв начин е успяла да събере срещу нас малка армия. Нейната армия без ливрея или отличителни знаци връхлетя и се оттегли подобно на рояк призраци, и сега никой не може да ми каже къде са.“

Някой е събрал войска и й е платил — но кой?

„Все още държим момчетата, слава на бога. Преместих ги в други стаи, по-навътре в Тауър. Но съм потресен, защото виждам колко голяма е скритата й власт. Тя ще изчака, а после ще връхлети отново. Колко души може да набере на своя страна? Колцина от онези, които ликуваха на нашата коронация, са й изпратили войници и оръжия? Предаден съм и не зная на кого да се доверя. Изгори това.“

— Какво има, ваша светлост? — Малката Маргарет е до мен, тъмносините й очи са отправени озадачено към ужасеното ми лице. Обгръщам я с ръка и чувствам колко е топла и мека, а тя се сгушва в мен. — Нали не са лоши новини? — пита тя. — Нали нищо не се е случило с чичо ми, краля?

— Той има тревоги — казвам, мислейки си за коварството на жената, която се крие в мрака и която направи това момиченце сираче. — Има врагове. Но той е силен и смел и има добри приятели, които ще му помогнат срещу лошата кралица и нейните незаконородени синове.