Линда Милър
Горещи страсти (22)

22.

— Все пак ще отидеш до Тусон? — попита Лорета. По-късно същия този ден двете седяхме на масичка във вътрешния й двор, близо до басейна, а голям чадър ни предпазваше от късното следобедно слънце. Ема бе във водата с приятелката си Ками Филипс, а Бърнис седеше отстрани и наблюдаваше веселото лудуване любопитно съсредоточена.

— Заради Трейси ли е?

— Заради измъкването ми от договора с ужасните Кред — отговорих. Ако ми се отдаде възможност все пак, възнамерявах да поразпитам наоколо и да открия дали се бе появила нова информация относно изчезването на Трейси; освен това възнамерявах да проверя склада на баба, така че се възползвах от шанса, даден ми от Лорета.

— Какво ще правиш? — настоя приятелката ми.

Предадох се. Човек не може да издържи на Лорета.

— Ще откача Джъстин Недъртън от куката.

Лорета се стегна и ме погледна гневно.

— Сонтера знае ли какви ги вършиш?

Ядосах се.

— Какво общо има Сонтера със случая Недъртън или с изчезването на Трейси — възразих аз. — Той работи за Скотсдейл, Тусон е далеч от правомощията му. Доста далеч.

Очите на Лорета заблестяха решително.

— Идвам с теб — каза.

— Няма при кого другиго да оставя Ема и Бърнис, не и за толкова дълго време. — Бях готова да я моля, така и направих. — Моля те, Лорета. Тук е Джеймс Арън, както и този, който уби Харви, Джанет и Денис Робинс. При теб е единственото истински безопасно място за Ема. Госпожа К. е съкровище, но е стара и живее опасно близо до моя апартамент. Ако убиецът знае моя телефонен номер, той със сигурност има и адреса ми.

— Добре, добре — съгласи се Лорета е огромна неохота, — не се кахъри. Разбира се, Ема ще остане тук. Просто, ами-и, не ми харесва това. Можеш да пострадаш. Ще кажеш ли на Тони Сонтера?

Отговорих й бързо и тихо:

— Не. И ти не му казвай. Затрупан е с работа заради своите разследвания, а сега само би се нагърбил с моя случай дето взимам закона в свои ръце. — Замълчах, за да си поема дъх. — Не виждаш ли, Лорета? Трябва да направя всичко необходимо, за да оправя нещата и трябва да го направя сама, за да съм сигурна, че е добре свършено. Ще внимавам, кълна се…

Доверието ми в системата бе незначително; нямаше никаква справедливост за Трейси, а масовият убиец все още се разхождаше необезпокояван.

Лорета въздъхна:

— Ти не знаеш как да внимаваш, Клер. Имаш голяма уста и невинаги мислиш, преди да изстреляш нещо. И според мен напълно грешиш като изключваш Тони от тази история.

— Ще бъда олицетворение на дипломатичността. — Вдигнах ръка, сякаш полагах клетва, и оставих забележката за Сонтера да отмине.

Лорета изсумтя и ми се присмя:

— Добре, добре.

Изчаках да й мине, седях чинно на стола и се усмихвах. Накрая тя ме попита скептично:

— Колко време ще отсъстваш?

— Няколко дни — отговорих мрачно.

— Хубаво — предаде се. — Ще вземеш мобилния си телефон, нали?

— Да. — Почти се замаях от облекчение. Бях обсъдила пътуването с Ема; уведомих я, че е служебно, което, разбира се, бе вярно; затова куфарът на племенницата ми вече бе в багажника на колата заедно е нещата на Бърнис. Ето какво доверие имах на приятелството на Лорета. — Обещавам, че ще се обаждам.

— Къде ще отседнеш? — поиска да узнае Лорета.

— Не съм сигурна. Ще ти се обадя довечера от хотела и ще ти кажа къде съм.

Замисленият поглед на най-добрата ми приятелка се спря върху Ема.

— Внимавай. Не трябва да ти напомням, че ти наистина си всичко, което тя има, нали?

Ема има и Джеймс, разбира се. Което според мен е по-лошо от да си няма никого.

Поклатих глава, после станах и се наведох, за да плъзна ръка около раменете на Лорета. Казах:

— Благодаря. И не се безпокой.

— Невъзможно е — отговори Лорета, докато се отдалечавах към басейна, където застанах, за да погледам Ема.

Племенницата ми се приближи, смееше се заради удоволствието от водата. Тя винаги бе обичала плуването; когато бе малка, Трейси я водеше на градски басейн, където двете, облени от слънчева светлина, се плискаха часове наред.

— Тръгваш ли?

Кимнах, ала като че ли нещо ме задавяше.

— Бъди послушна и си пиши домашните. Ще се върна веднага щом успея.

— Няма ли да ми кажеш да не разговарям с непознати? — подразни ме Ема и присви очи от заслепяващите лъчи светлина, които се отразяваха от водата. Приятелката й Ками бе недалеч, слушаше ни и се усмихваше.

Не се безпокоях толкова много от непознати, колкото от Джеймс и нарастващото му, според мен, влияние върху нея. Несъмнено си общуваха чрез компютъра, ако не и по телефона, а мен внимателно ме избягваха при тази връзка. Или пък просто ставах параноичка.

— Мисля, че няма нужда да ти го казвам — отвърнах.

Племенницата ми се опита да ме изпръска, а Бърнис започна да лае въодушевено и затопурка назад-напред покрай басейна. Усмихнах се и се обърнах, но в този миг се почувствах толкова съкрушена, като че ли си тръгвах завинаги, а не за три-четири дни.