Джиджи Леванжи-Грейзър
Мъжеядката (2)

2
Аарон е на ход

Аарон стоеше пред „Айви“ и изчакваше пиколото да изкара бентлито му — това щеше да стане за броени секунди, срещу една банкнота от пет долара.

— Е, чие беше онова великолепно дупе? — обърна се той към Макси Рийз.

Това беше първото дупе на запад от Ла Сиенега, което не изглеждаше недохранено.

— Чие ли? На Клариса Алпърт, разбира се — оживи се Макси. — Какво ще кажеш, страхотна е, нали? Освен това познава всички важни клечки в града — излизала е с повечето от тях и знае кътните им зъби и кирливите им ризи. Помни дори номерата на банковите им сметки, ако искаш, вярвай. Кукличка, много отворена мадама. Тъкмо като за теб е. Само кажи и ще те уредя.

Аарон не разбра какво точно имаше предвид Макси, но онова, което чу, като цяло го устройваше.

— Благодаря, но предпочитам сам да й се обадя.

— Разбира се. Ще го уредя.

— Просто ми дай телефонния й номер.

— Дадено. Хей, знаеш ли, имам страхотни места за мача в края на седмицата. Искаш ли ги? Нали си падаш по баскетбола?

Аарон беше в Холивуд едва от две седмици, но все попадаше на хора като Макси — неизменно готови да ти услужат, законно или не, с пари или с каквото и да било, за да могат след това на свой ред да разчитат на теб. Очевидно тук размяната на подаръци, както и размяната на комплименти, искрени или не, беше нещо обичайно.

— Страхотно изглеждаш, тези очила са върхът — бъбреше Макси. — Всяка мацка ще ти е навита. Ако искаш, мога да те уредя с Джеси Бийл — тя е истинско сладурче…

Аарон най-после седна зад волана на бентлито и включи уредбата. Стар южняшки рок заглуши последните думи на Рийс.

Дупето на Клариса не му излизаше от главата.