Ърл Стенли Гарднър
Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник (30)

29

Щом се върна в кантората си, Мейсън отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади бутилка скъп отлежал коняк и три големи стъклени чаши.

— Е, най-накрая можем да се отпуснем — обърна се към Дела Стрийт и Пол Дрейк той. — След като вече успях да изхвърля този дяволски часовник от главата си.

— Не мога да разбера — призна детективът.

— Ами защо не си представиш, Пол, че сме намерили будилник, заровен в земята близо до мястото, където някой е имал намерение да монтира фотоапарат на статив за нощни снимки — засмя се адвокатът. — Представи си също така, че един от хората, замесени в този случай, е разчитал на такава нощна снимка, за да си осигури алиби. Какво бихме си помислили в този случай?

— Е, ако нещата се поставят по този начин… — кимна Дрейк.

— Ами това е единственият начин, по който трябва да бъдат поставени — поясни Мейсън. — Такива са простите факти. И ние твърде дълго пренебрегвахме и не забелязвахме прости факти, опитвайки се да търсим твърде сложни обяснения, които напълно ни объркаха. Вината за този подхода изцяло моя, Пол. Беше добър урок за мен, наистина. Наложи ми се доста да се позанимая с проблемите на звездното време, докато успея да привлека интереса на областния прокурор в Керн към случая. Но съвсем естествено всичко това стигна до вестниците и убиецът съответно го е прочел. Затова и когато е бил готов да ми позволи да открия часовника, без колебание го е сверил отново по звездното време.

— Но защо ще иска да откриваш този часовник?

— Защото вече и без това бях започнал да обърквам нещата и явно той е сметнал, че откриването на часовника ще ни тласне още повече в погрешната посока.

— А какво всъщност се е случило според теб? — попита Дела Стрийт.

— Все още не съм готов с всички подробности, но вече съм наясно с общата картина — заяви адвокатът. — В къщата на Винсънт Блейн попада някакво списание, в което е публикувана статия за въздействието на лекарството скополамин — за това как то може да накара човека да говори, признавайки дори някои престъпления, които винаги е пазил дълбоко в съзнанието си. Винсънт Блейн е прочел тази статия, разбира се. Неговата икономка Марта Стивънс също я е прочела; след това статията попада пред очите на Адел, а и на сестра ѝ Милисънт Хардисти. Най-вероятно всички те са си припомнили за тази статия, когато става известно, че Джак Хардисти е отмъкнал деветдесет хиляди долара от банката и ги е скрил… Марта Стивънс с помощта на приятеля си решава да изпробва на практика как действа лекарството. Обръща се с молба към Милисънт Хардисти, за да ѝ осигури скополамин, а след това решава за всеки случай да вземе и револвера на Милисънт Хардисти. Нали не сте забравили, че Марта е разбрала за липсата на втората голяма сума от банката, подслушвайки телефонен разговор на Блейн.

Милисънт всъщност до деня на убийството не е знаела за отмъкнатите деветдесет хиляди долара. Когато е разбрала за това, направо е побесняла. Очевидно е имала информация, че съпругът ѝ е тръгнал към планинската къща, и е решила да го последва и да му поиска обяснение. Не успяла да открие собствения си револвер, но баща ѝ имал още един, който държал в къщата. Взела го и поела към планинската къща. Това станало обаче, след като Марта и Смайли били потеглили също натам. Паркирала колата си близо до отклонението към къщата и била направо на ръба на нервна криза. Но точно това нервно помрачение ѝ помогнало след това да се поуспокои и да си даде ясна сметка какво всъщност се е готвела да направи. Върнала се е при пропастта, изхвърлила е револвера, срещнала е Адел и е поела след нея с колата към къщи. Доктор Мейкън я взел от Кенвейл и тя му разказала какво се е случило. Той настоял да се върнат в планинската къща — вероятно за да премахнат някакво доказателство за присъствието ѝ там и да приберат изхвърления револвер, или пък защото той не е повярвал напълно на нейната история и е искал лично да се убеди какво точно се е случило… Пристигнали са горе, след като вече се било стъмнило, като дори не са забелязали Марта и Смайли по пътя. Открили Хардисти, който бил много зле. Милисънт твърдяла, че не знае нищо за състоянието му. Едва ли можем да обвиняваме доктор Мейкън, че не ѝ е повярвал.

— Но кой го е убил? — попита Дела Стрийт.

— Марта Стивънс му е дала скополамин — продължи Мейсън. — И когато Джак е разказал, че е скрил парите в тунела, изобщо не се е преструвал. Казал им е самата истина. Те са отишли веднага да търсят парите, но от тях нямало и следа. Това означава, че някой ги е изпреварил и е прибрал сумата. Тази личност най-вероятно е отмъкнала парите веднага след като Хардисти ги е заровил в тунела, а след това е отишъл в планинската къща. Да си представим какво се е случило там. Открил Джак Хардисти упоен да бърбори, разказвайки всичко под въздействието на лекарството. Открил колата, с която били пристигнали Марта и Смайли, а също и колата на Хардисти. Очилата на Хардисти били счупени. Най-вероятно е седял опрян в скалата, а револверът, който Марта тайно е била отмъкнала от Милисънт Хардисти, е лежал наблизо, там, където Смайли го е захвърлил, когато е посегнал да удари Хардисти.

Новопристигналият най-вероятно е бил приятел на Хардисти; дори нещо повече от приятел — партньор или помощник. Той със сигурност от известно време е кроял планове за убийството на Хардисти.

— Откъде знаеш това? — попита отново секретарката му.

— Доказателствата го потвърждават. Когато е заровил онзи часовник на мястото първия път, явно е възнамерявал да го използва, за да си осигури алиби. Но не е могъл да осъществи намеренията си, защото този ден Бийтън не е монтирал фотоапарат на това място и вместо да обикаля и да наблюдава дали светкавиците на фотоапаратите му са се задействали, е завел Мирна Пейсън в града на кино.

— Но защо партньорът му ще иска да убива Хардисти?

— Постави се на неговото място — усмихна се Мейсън. — Кражбата на Хардисти е разкрита и най-вероятно е щял да отиде в затвора. А нашият човек му е бил сътрудник — така че ако отстрани Хардисти, не само ще запечата устата му завинаги, но и ще може да прибере онези деветдесет хиляди долара, без никой да го заподозре… Първия път Хардисти е отмъкнал само десет хиляди. Това най-вероятно са били парите, които те са взели уж „назаем“, сигурно за да ги вложат в някакви рискови инвестиции, за залагане на конни състезания или за операции на борсата. Взетите по-късно деветдесет хиляди долара двамата са смятали да използват, за да изнудват Винсънт Блейн, но нещата не са се развили според плановете им.

Поставете се на мястото на Бърт Стрейг. Джак Хардисти вече е разкрит и го очаква процес. Ако той проговори, Бърт Стрейг също ще бъде привлечен под отговорност като съучастник. Той предварително си е бил решил да отстрани Хардисти от пътя си, стига да му се удаде възможност да го направи, без да привлече вниманието върху себе си. Точно затова бил заровил онзи будилник на мястото, където е очаквал Родни Бийтън да монтира един от своите фотоапарати. Предварително си е подготвил алибито… Пристигнал и открил Джак Хардисти упоен. Тогава Джак Хардисти може би му е казал, че в бюрото в къщата си държи някакви документи, които могат да послужат като доказателство за престъпленията им, най-вероятно за инвестирането на откраднатите първия път десет хиляди долара, в което инвестиране е участвал и Бърт Стрейг. Възможно е да е признал също така, че Марта Стивънс му е дала лекарството и той ѝ е разказал къде е скрил парите, че всичко вече му е омръзнало до смърт и няма желание повече да се занимава с тези неща. Обяснил е, че когато Марта и приятелят ѝ се върнат от тунела, смята да им разкаже и за всичко останало.

— Къде се е намирала Милисънт по това време? — попита Дрейк.

— По това време тя най-вероятно е паркирала колата си долу при отбивката на пътя, поемайки към планинската къща. Но изобщо не е стигнала до нея. Изпаднала е в истерия, върнала се е и е хвърлила револвера, който е носела със себе си — този на баща си. След това е срещнала Адел, следвала я до Кенвейл, видяла се е с доктор Мейкън, поговорила е с него и по негово настояване двамата са се върнали в планинската къща. Най-вероятно Мейкън е искал да открие този револвер — а и сигурно се е съмнявал, че може би спомените на Милисънт от момента, в който се е намирала в истерия, не са напълно ясни и точни.

Когато пристигнали, открили Хардисти в леглото смъртно ранен. Докторът, естествено, предположил, че изпадайки в истерия, Милисънт е стигнала доста по-далеч, отколкото си спомня, че временна амнезия е замъглила спомена за онова, което всъщност се е случило. Истината е, че в своята разработка „Съдебна медицина и токсикология“ трима от най-големите светила в тази област — Гонзалес, Ванс и Хелперн — признават, че истерията може да доведе до амнезия. Сега вече сигурно разбирате в какво положение е изпаднал доктор Мейкън. Бил е убеден, че жената, която обича, е убила своя съпруг, вероятно при самозащита, след това е изпаднала в истерия и в резултат на това свое състояние напълно е забравила за предишното си деяние.

Но да се върнем към Бърт Стрейг и Хардисти. Двамата явно са се скарали. Хардисти е изрекъл неща, които не би трябвало да си позволява. Бърт Стрейг го е застрелял, най-вероятно докато двамата са се борили. След това е пренесъл ранения мъж в къщата и го е поставил на леглото. Давал си ясна сметка, че Хардисти умира. Знаел е, че калта по обувките му ще бъде доказателство, че Хардисти е ходил при тунела. Затова побързал да ги почисти, тъй като самият Бърт преди това е измъкнал скритите в тунела пари почти веднага, след като Хардисти ги е скрил там и си е тръгнал. Искал е Марта и Смайли да решат, че Хардисти ги е излъгал за мястото.

Бърт Стрейг е очаквал Марта и приятелят ѝ съвсем скоро да се върнат след безплодното си търсене в тунела. Качил се в колата на Хардисти, засилил я по склона и я оставил да падне в пропастта. По този начин се освободил от нея… Не е имал време да променя някои от останалите доказателства по такъв начин, както би му харесало. Едва на следващата сутрин е успял да изрови часовника — освен това му се наложило да проникне в къщата на Хардисти в Роксбъри, за да отмъкне компрометиращите документи от бюрото му. А това се оказало доста сложна работа. Но когато решил да пристъпи към нея, използвал алибито, което си бил подготвил.

— Но по какъв начин лицето му се е запечатало от фотоапарата? — не разбра Дела Стрийт. — Нали той всъщност не е бил тогава на мястото?

— Много просто — отвърна Мейсън. — Направил си е снимка със собствения си фотоапарат как минава по пътеката. Запазил е непроявения негатив. След като Родни Бийтън е монтирал своя фотоапарат върху статива, което е станало най-вероятно на свечеряване, Бърт е минал по пътеката, за да остави следи, като е внимавал да не закачи опънатия конец. След това е поставил листа индиго пред обектива и е подменил заредения филм със своя. Не забравяйте, че по това време вече е съвсем тъмно, така че не му се е налагало да търси специални условия — затворено тъмно помещение. Заровил е будилника, нагласил е механизма по такъв начин, че да се задейства светкавицата в точно определен момент, а после е отпрашил към Роксбъри. Напомням ви за финото му телосложение. Явно е облякъл дрехи на сестра си, цапардосал е човека от охраната, успял е да счупи ключалката на бюрото и измъкнал онова, което е търсел. После се е върнал в планината, смъкнал индигото от обектива на фотоапарата и забързал към планинската къща на Блейн, за да разкаже там своята версия — как през цялата нощ е търсил Родни Бийтън и сестра си… Това е в основни линии. Детайлите ще уточняваме оттук нататък.

— Но защо часовникът беше двайсет и пет минути назад, когато са го намерили първия път? — попита детективът.

— Защото Бърт Стрейг е знаел, че за да успее, будилникът трябва да показва точно същото време като ръчния часовник на Родни Бийтън. А ръчният часовник на Бийтън не е бил сверен. Бърт го попитал колко е часът, а след това нагласил и будилника и алармата му точно по това време… След като открихме часовника, едва ли е било особено трудно да се досетим какво е било предназначението му. Само че вместо да се замисля, веднага го свързах със звездното време. Отначало го направих, за да заблудя полицията и областните прокурори в Керн и Лос Анджелис, а след това заблудих и самия себе си, тъй като убиецът веднага ми открадна идеята и започна да я използва за своите цели… А сега да престанем да говорим по случая и да си пийнем от това отлежало бренди.

— Какво ли ще направят оттук нататък? — подхвърли Дела Стрийт.

— Ами ще проучат новите обстоятелства, ще повдигнат обвинение срещу Бърт Стрейг и най-вероятно ще успеят да го принудят да си признае — отвърна Мейсън. — Той ми изглежда доста лабилен и твърде емоционален. Едва ли е от хората, които могат да се окажат костелив орех в ръцете на полицията. Но ми е жал за сестра му. Вероятно не е подозирала абсолютно нищо и е толкова приятно хлапе… Е, крайно време е да приключим с това престъпление.

В този момент вратата откъм приемната се отвори.

— Пристигнал е господин Винсънт Блейн — информира ги Гърти. — Твърди, че трябвало да се срещне веднага с господин Мейсън.

— Покани го — кимна и адвокатът.

Докато гостът влизаше в кабинета, Мейсън извади още една чаша от чекмеджето на бюрото си.

— Идвате точно навреме — усмихна се на Блейн той.

Гостът бе толкова развълнуван, че с мъка успяваше да говори.

— Признал си е — обяви радостно. — Явно са го притиснали и си е казал всичко — и за това къде е скрил деветдесетте хиляди долара, отмъкнати от скривалището в мината, и за предварително подготвената снимка. Тя трябвало да му послужи като алиби за времето, докато е бил в дома на Джак, за да се опита…

— Съжалявам, господин Блейн — прекъсна го Мейсън. — Но ние току-що приключихме с обсъждането на случая и решихме, че няма да говорим повече за него, преди да сме си пийнали по чашка от това добро отлежало бренди.

В първия миг Винсънт Блейн се подразни, но след това се засмя и се отпусна уморено в удобното кожено кресло.

— Понякога ви хрумват наистина забележителни идеи, господин Мейсън — каза. — Ако в бутилката има достатъчно течност, можем да си позволим дори по две питиета.