Айзък Азимов
Клеон Императорът ^[0] (19)

18.

Манела замислено каза:

— Мисля, че няма да те видя повече, Планшет.

Рейч се бършеше след банята.

— Как така?

— Глеб Андорин не иска да дойда с вас.

— Защо?

Манела сви гладките си рамене.

— Той казва, че имаш важна работа и нямаш никакво време да се размотаваш наоколо. Сигурно ти е намерил по-добра работа.

Рейч се стегна целият.

— Каква работа? Да не е споменал нещо?

— Не, но каза, че отива в Имперския сектор.

— Така ли? Често ли ти казва такива неща?

— Ти знаеш как е, Планшет. Когато някой е в леглото с теб, той приказва много.

— Знам — каза Рейч. — Какво друго спомена?

— Защо питаш? — понамръщи се тя. — Той също пита винаги за тебе. Забелязала съм го при мъжете. Те винаги любопитстват за другите. Защо е така според теб?

— Какво си му казала за мен?

— Не много. Само, че си хубав хлапак и много любезен тип. Естествено, не му казах, че те харесвам повече, отколкото него. Това щеше да го нарани… а също и мене.

Рейч се облече.

— Е, тогава, сбогом.

— За малко, предполагам. Глеб може да си промени решението. Разбира се, и аз искам да отида в Имперския сектор, ако ме вземе. Никога не съм била там.

Рейч за малко да се изпусне, но успя да се закашля и накрая каза:

— Аз също никога не съм бил там.

— Там имало големи небостъргачи и хубави места, страхотни ресторанти, изобщо — всичко за богатите хора. Обичам да се срещам с богати хора.

— Предполагам, че там няма да отхвърлят човек като мен.

— Ти си много добър. Не може да мислиш за пари през цялото време, но честно казано, понякога трябва да се позамисляш и за тях. На мен ми се струва, че омръзнах на Глеб.

Рейч се видя принуден да каже:

— Ти не можеш да омръзнеш на никого — и тогава откри, леко засрамен, че си мисли същото.

— Това всички мъже го казват, но ти ме изненада. Винаги ми беше хубаво с теб, Планшет. Грижи се за себе си, пък кой знае, може да се видим отново.

Рейч кимна, но не намери какво да каже и замълча. Не беше сега времето и мястото, където можеше да каже или направи нещо в израз на чувствата си. С усилие той отклони ума си в друга посока. Трябваше да открие какво планират Намарти и хората му. Ако само го отделяха от Манела, кризата бързо щеше да бъде преодоляна. Всичко, с което разполагаше, беше този въпрос за градинарството.

Не можеше да изпрати никаква информация на Селдън. Откакто се срещна с Намарти, беше под строго наблюдение и всички линии за комуникация за него бяха отрязани — със сигурност нова индикация за наближаваща криза.

Но ако можеше да разбере какво щеше да стане след малко, непременно щеше да се откаже.