Харингтън Емерсън
12 принципа на производителността (16)

Глава XV

Прилагане на принципите на производителността при отчитането и отстраняването на загубите

Винаги са съществували хора, които са имали успех. Александър Македонски, Цезар, Атила, Чингис хан, Карл Велики, Тимур, Хидейоши, Наполеон — всички са велики завоеватели и създатели на царства. Тези хора, макар и несъзнателно, макар и частично, но все пак са се ползвали от някои принципи на производителността. Но всички дейности на тези хора, с изключение може би на Хидейоши се характеризират с огромни разрушения и огромни загуби. Само на Чингис хан се дължат разорението и гибелта на 6 млн. човешки същества.

Но затова пък всички те, дори и като най-големи разрушители, са имали определени идеали и понякога дори много високи идеали. Те са реализирали тези идеали на дело, но в целите им не е влизало премахването на загубите.

А принципите на производителността се вдъхновяват именно от идеала за премахване на загубите — изобщо на всички загуби, които в крайна сметка довеждат до разточителство.

Много е възможно премахването на всички загуби да е утопичен идеал, неосъществим на нашата планета. Затова пък всяко намаляване на загуби вече е голяма награда. Идеалът на дванадесетте принципа на производителността е отстраняването на загубите и те се формулират именно за тази цел. В коя дейност ще се отстраняват загубите, това няма принципно значение. Чингис хан е виновен не защото е станал велик владетел, а затова, че напразно е погубил шест милиона човешки живота.

Пират или търговец, един мореплавател все едно не може да стигне в най-кратък срок до целта си, ако отначало не проучи рейсовете, най-кратките разстояния от едно пристанище до друго, ако не се научи колкото може по-малко да изменя курса поради острови или плитчини, насрещни ветрове и морски течения. Нито един човек, бил той престъпник или индустриалец, не може да постигне действителни резултати, ако не се научи да извършва работата си без излишни загуби.

В заводите, които имат висока производителност, често идват посетители. Те събират купчини различни картони, формуляри и други сведения за организацията. И си отиват, мислейки, че вземат със себе си тайната на производителността. Това е все едно да купиш от един юрист библиотеката му и да си въобразиш, че си купил и юридическото му образование. Издават се безброй картони, бланки, формуляри и други такива неща, но никой не може да запомни и да разбере това разнообразие. Много е възможно нито една от тези форми да не е приложима на друго място, както човек не може да ползва чужди очила.

Ако приемем за възможно всички системи и методи да се обединят в десет, дванадесет, петнадесет групи, ако успеем да покажем, че те всички се определят само от няколко принципа, тогава съзнателният работник, като изхожда от тях, може да си изясни кои системи и приспособления ще бъдат удобни за него, кои от тях ще му осигурят точна, надеждна и пълна отчетност.

Не е трудно да се провери производителността на една фабрика или завод. Непроизводителността може да се дължи само на две причини, или принципите на производителността не са известни на администрацията, или тя ги пренебрегва. Ако не се прилагат принципите на производителността, не е възможно да има висока производителност; тя не е възможна и когато те се признават теоретически, без да се прилагат на практика. Една от най-главните изгоди от принципите на производителността е, че те дават в ръцете ни най-точен инструмент за проверка на производителността.

Ако една фабрика работи непроизводително, ние преди всичко трябва да установим точно фактическото положение на нещата. Трябва да се изработят норми и строго да се настоява да се прилагат принципите. Така ще може, първо, да се провери годността на администрацията, а, второ, да се управлява предприятието: ние никак не се съмняваме, че ако тези принципи се прилагат от мъжествен и знаещ човек, установените норми неизбежно ще бъдат напълно осъществени. Разбира се, на света няма абсолютни и окончателни норми. Първоначално те винаги са много ниски и леснопостижими. В момента влаковете по линията Ню Йорк — Чикаго изпълняват едночасова норма от 54 мили. Преди двадесет години такива изисквания можеха само да предизвикат смях. При построяването на „Мавритания“ и „Лузитания“ инженерите разчитат на скорост от 25 възела в час и наистина тези параходи развиват такава скорост; но през 1862 г., когато преминаването на океана дори с най-бързите параходи е продължавало девет дни, а за такова пътешествие на един среден добър параход са били нужни 12–13 дни, такава скорост би изглеждала абсурд.

След като изяснят практиката и установят нормите, директорът на завода и неговите консултанти не трябва да търсят бланки, формуляри и картони, да въвеждат контролни часове и различни хитроумни приспособления, да измислят системи и методи, а да се уединят и да се обърнат към собствения си ум и сърце. Нека те по какъвто и да било начин или метод да изяснят в каква степен е възможно да се приложат принципите на производителността. Много е удобно за всеки принцип да има специален картон, на който да отчита своето мнение и мнението на други опитни хора в каква степен е проведен даден принцип.

Не е важно колко служещи има предприятието, дали са каменни или тухлени постройките му, дали са нови или стари съоръженията, дали в него работят мъже или жени, бели или негри, членуващи или не членуващи в профсъюзите, къде се намира заводът и какво произвежда. Главното е какви са идеалите на предприятието.

За да се илюстрира методът, нека се опитаме да го приложим към най-голямата производствена организация, каквато някога е виждал светът — Стоманения тръст на Съединените щати. Този тръст има много висока организация, по-висока от организацията на много и много съвременни предприятия. Той е създаден преди десет години и е започнал работата си с идеалите на 1901 г.; ако поне малко вярваме в прогреса, ще трябва да признаем, че тези идеали трябва да са по-високи от тези, с които на времето излезе на арената Стандарт Ойл. И наистина безпощадните прийоми на Стандарт Ойл и приятелските банкети на Гери се различават както старозаветният принцип „око за око“ от новозаветната заповед „обичай ближния си“.

Преди дванадесет години американската стоманена промишленост се намираше в състояние на отчаяна дезорганизация. Всеки капиталист правеше каквото си иска. Промишленият подем непрекъснато се сменяше с депресии, цените ту отскачаха, ту падаха; смяташе се за аксиома, че състоянието на търговията с метали е най-чувствителният барометър на общата делова конюнктура. И за да се създаде ред в хаоса, се обединиха финансисти, юристи, най-влиятелни стоманопроизводители. Така беше формиран Стоманеният тръст на Съединените щати.

По-нататък той се управляваше извънредно мъдро и благоразумно, толкова мъдро и благоразумно, че при съвременното състояние на науката за промишлеността може би повече не може и да се иска. Неотдавна тръстът беше обследван и за нас ще бъде много интересно да се възползваме от събраните материали, за да си изясним идеалите както на обследването, така и на ръководителите на обследваното предприятие.

Идеалите на тръста могат да се формулират по следния начин:

1. Подчинение на законите.

2. Разумна гласност.

3. Високи устойчиви цени.

4. Максимален тонаж на продукцията.

5. Непрекъснатост на производството, която се постига чрез създаване на големи запаси от каменни въглища и руда.

6. Бързо усъвършенствуване на всички предприятия, за да могат те действително да оправдаят вложения в тях капитал.

7. Поддържане високо равнище на заплащането на работниците и служителите.

8. Участие на работниците в печалбите, които повишават сред личния състав интереса към работата.

Тези идеали са резюмирани в речта на Гери, произнесена в Брюксел пред 160 европейски и американски дейци на стоманеното производство. В тази реч той заяви: „Необходимо е да се установят и постоянно да се поддържат дружески делови отношения, които да заставят всеки да се грижи за ближния си така, както за самия себе си“. Принципно — това не е нищо друго, освен заповедта да се обича ближният, приложена в деловия живот.

Някои критици не без ехидство говореха за „Дружество на обичта към ближния с ограничена отговорност“: защото принципите на Гери обхващат само онези, които са заинтересовани от стоманеното производство, а другата част от човечеството те оставят настрана. Но такова обвинение е и несправедливо, и ограничено. Съществена е не абсолютната, а относителната цена на каквато и да било стока, а още по-съществено е тази относителна цена да не се колебае, а постоянно да намалява по отношение на разходите за труда. Огромна заслуга на тръста е, че той консолидира цените на изделията и часовото заплащане на труда и същевременно — като премахна непроизводителните търговски разходи, разходите за конкуренцията — осъществи установените през 1901 г. обществено ценни идеали.

Тръстът трябва да се критикува не за това, че той, без каквато и да е вреда за народното стопанство премахна загуби за много милиони долари, а за това, че той не можеше да премахне още повече загуби, не можеше да насочи икономията не само към повишаване на дивидентите, но и към постепенно намаляване цените на изделията и към постепенно увеличаване заплащането на най-добрите работници.

Ще се възползваме от Стоманения тръст на Съединените щати като конкретен пример, за да покажем по какъв начин принципите на производителността помагат в работата на ръководителите на големите предприятия и обединения.

Радикалното намаляване на производителните разходи все още не е станало един от основните идеали на тръста.

По-евтино ли е днес производството на стомана, отколкото преди 12–15 години, или е по-скъпо? Нима превозът на товари и пътници по железопътните линии не е поевтинял в сравнение с онова време? Постигнал ли е Стоманеният тръст онзи минимум себестойност на производството, който действително отговаря на условията на деня? Доколкото той не прилага системно и непрекъснато към всички свои най-дребни операции всички принципи на производителността, неговите производствени разходи безусловно са твърде големи. А прилагането на тези принципи би намалило разходите с пряка изгода за всички.

Стоманеният тръст все още не е прилагал принципите на производителността, първо, защото пред него стояха по-спешни жизнено необходими проблеми, и, второ, защото досега тези принципи още не бяха формулирани, а значението им беше показано от Ф. У. Тейлър, X. Л. Гат, Джеймс, М. Додж, В. Дж. Пауер, Е. Е. Ериксън и други само в много ограничени мащаби, така че те са известни на малцина.

Ако дейността на Стоманения тръст се извършваше под знака на принципите на производителността, преди всичко щяха да бъдат разработени и формулирани идеали с всеобщо, универсално значение, в чиято светлина щяха да получат своята оценка и тесните специални идеали на тръста. При проверката на първия принцип — принципа на идеалите — някои цели на тръста биха получили най-горещо признание, други биха били признати за допустими, а в трети биха се открили големи грешки. Иначе не може и да бъде, тъй като тръстът е тясно свързан с много хора, на които обществото не може да се доверява от морална гледна точка, хора, които са способни да разберат и осъществят идеали само на ниско равнище. Така например тонажът — този фетиш на стоманеното производство — е низък идеал, който нанася много вреда.

Преминавайки към областта на здравия смисъл, трябва да признаем, че тръстът успя с голямо благоразумие да премине много трудни пътища. Като се вземе под внимание материалът, с който той трябваше да работи, трябва да се каже, че той извърши чудеса. В това отношение миналото на тръста е почти безупречно, но неговото бъдеще все още поражда съмнения. Стоманеният тръст в никакъв случай не може да се сравнява със съвременен американски броненосец, който може в най-кратък срок и на максимално разстояние да срази противника с голямо количество снаряди, за разлика от всеки боен кораб, от който и да е друг флот.

Следва компетентната консултация — тук отново отбелязваме недостатъци и пропуски. Тръстът използваше консултации по много въпроси: юридически, финансови, политически, технически, но все пак има една област, в която той никога не се е обръщал за съвет към знаещите хора, защото не е осъзнал нуждата от такъв съвет. Само в питсбургския завод на тръста работят хора от двадесет и шест националности и няколко раси. Скоро в Лондон се състоя международен конгрес, където бяха представени делегати от всички националности, от всички раси в света. Известни са ми редица американски частни предприятия, които изпратиха на този конгрес свои представители, за да се ориентират по-добре в националните проблеми, с които нашата промишленост постоянно се сблъсква. Стоманеният тръст беше ли представен на конгреса? Ако не е бил, как е могъл той да пропусне такъв случай.

Принципите на дисциплината и честността са осъзнати от тръста, той явно и настойчиво ги провежда въпреки някои местни затруднения и случайни нарушения, които се обясняват само с това, че още не целият низов апарат на тръста е възприел докрай тези принципи.

Що се отнася до принципа на бързото, точно и пълно отчитане, както и до принципа на нормите, тръстът е направил много малко. Той представлява предприятие, което е систематизирано, но не научно управлявано. Тръстът още не се е издигнал над онези остарели норми на счетоводния отчет, разработени блестящо от венецианците скоро след приемането на арабската цифрова система. Старите принципи на счетоводството се виждат ясно в съвременните банки. Те са три: принадлежност или предназначение; пълномощия и баланс. За всяка банка е извънредно важно да знае в чий кредит да нанесе дадена вноска, т.е. да знае принадлежността на всяка сума; при всяка операция пълномощията имат огромно значение, ако дори най-близкият на вложителя човек — жена, съдружник, най-добър приятел — се опита без неговия подпис да тегли пари от личната му сметка, банката ще се ужаси и незабавно ще се обърне към пазителите на Закона, за да пресекат и накажат това светотатство; и накрая, банката е щастлива, когато активът съвпада с пасива до последния цент.

Тези идеали са разработени тънко, те са много важни и много нужни, но са недостатъчни. Банката няма грижа нито откъде е взел вложителят парите, нито как ще се разпореди с тях, когато ги изтегли. Следователно банковият надзор има много тесен обхват. Само това тясно поле досега се обхващаше от счетоводството на тръста. Но надзорът безусловно трябва да бъде по-широк.

Във вагоноремонтното депо при Илинойската железопътна линия са открити мошеничества, които струват на линията близо пет милиона долара. В съответните операции счетоводното предназначение на сумите било спазено безупречно, всеки цент е бил нанесен на съответната сметка; всички разходни ордери били подписани от упълномощени за това лица, напълно е бил осъществен и принципът на пълномощията; накрая сумата на разходните ордери до цент съвпадала с касовия разход, т.е. никак не е пострадал и принципът на баланса. Когато мошеничеството било разкрито, председателят на управлението Гараган горчиво се оплаквал, че са го излъгали най-добрите му приятели.

Основа на съвременното отчитане себестойността на производството са нормите, производителността и еквивалентите. Като пресича океана, „Лузитания“ извървява точен брой мили. Продължителността на пътуването грижливо се отчита. За него се изразходват около 60 000 конски сили, а за всяка конска сила изгарят един и половина фунта каменни въглища. Не познавам ведомостите, в които е отразен разходът на каменни въглища на „Лузитания“ и никога не съм ги виждал, но мога предварително да кажа, че този параход изгаря за един ден 1000 т въглища. Това не са данни на отчета, а норма.

„Лузитания“, както и всеки друг голям параход, който извършва определени, точно отмерени рейсове, има норма за употреба на каменни въглища, а фактическата употреба се сравнява или може да се сравнява с тази норма след всеки рейс. Ако съотношението се окаже неблагоприятно, трябва да се направи разследване.

Ако Илинойската централна железопътна линия имаше норми за себестойността на ремонта на вагоните — каквито и да са норми, например 31 долара за вагон годишно (норма, която постигна Тернер на линията Питсбург-Ери), или 35 долара за вагон годишно (норма, която Ван-Олстъйн въведе при Севернотихоокеанския път), или 42 долара за вагон, с които се задоволяват много железопътни линии, или 56 долара (някои специалисти смятат, че това е твърде много), или дори 70 долара в годината, което представлява средния разход за всички линии — с една дума, ако Илинойската централна железопътна линия имаше каквато и да е норма, нейният среден годишен разход за ремонт на вагон, равен на 140 долара в годината, би показал според нормата следния процент на производителност:

Управлението на линията, Уолстрийт, акционерите, комисията по междущатски съобщения, конкурентите и печатът веднага биха започнали да разследват в какво се състои работата, как и защо се е получила такава висока производителност, такова поразително несъответствие между изхарчените пари и получените резултати.

В Стоманения тръст на Съединените щати се води отчет на производствената себестойност. Този отчет може да изглежда образцов за самия тръст. Но на практика това далеч не е така. В отчета, който се води, е отразено само фактически направеното, а не се установява никакво отношение между това, което е, и онова, което би трябвало да бъде. Отчетът борави с миналото, нормите посочват бъдещето. Практическите норми висят от свода на идеалните норми подобно на сталактитите, а отчетните данни израстват от твърдата почва на действителната работа подобно на сталагмитите. Но ако само сталактитите се съединят със сталагмитите, ние ще получим неразбиваемия стълб на истинската производителност. Дали Стоманеният тръст има ясна представа, че той е само систематизирано, а не рационално предприятие. Той не може да измери своите загуби, защото където няма норми, големите загуби са неизбежни.

Да разгледаме приложението на принципите за нормализиране на условията и нормиране на операциите. Можем ли да кажем, че в Стоманения тръст условията са действително нормализирани, както са нормализирани във всички направления и в целия подвижен състав на железопътните линии, където всички съоръжения постоянно и грижливо се ремонтират, тъй като от тяхната изправност зависят хиляди човешки живота?

Но в производственото предприятие нито лошите каиши и точила, нито слабата грижа за машините, нито забавената доставка на материали за машините заплашват нечий живот. Затова в заводите не се тревожат особено. А където няма грижа и никой не дава тревожни сигнали, работата върви слабо. Дори не е необходимо да доказваме, че в един или друг завод съоръженията се обслужват неакуратно, че за тях не се проявяват подходящи грижи. Щом не е доказано обратното, това винаги може да се смята за несъмнено.

Ако едно осемгодишно дете не ходи на училище, предполага се, че то е неграмотно. За да не бъдат глобени, родителите трябва да представят на общинските власти свидетелството за обучението на това дете. Също трябва да се изисква и от предприятията, които не познават азбуката на производителността. Нормирани ли са в Стоманения тръст отделните операции, и то не само главните, повтарящите се и наблюдавани операции, а и децентрализираните, оставащите извън надзора, случайните?

Като удряме по гвоздея с чукче, рано или късно ще го забием дори в най-твърдото дърво. Това е постоянно повтаряща се операция. Но много по-трудно е да се хвърли точно камък. Затова ние забиваме гвоздеите по същия начин, както ги е забивал доисторическият човек: тази операция се е изпълнявала в онези времена добре. Но за да се нормира технически такава рядка операция като стрелбата с тежки снаряди срещу неприятелски кораб, ние трябва да създадем специален комитет от тридесет човека.

Достатъчно ли са нормализирани в Стоманения тръст всички условия и операциите, за да могат всички произвеждани детайли да бъдат поставени в стандартна инструкция? Нормализирането е немислимо без писани норми. Всяко топографско обследване има за цел съставянето на повече или по-малко точни карти за всеобщо ползване. Ако една или друга местност не е нанесена на подробните карти, може смело да се направи заключение, че извършените обследвания са били малко или слаби. Ако Стоманеният тръст можеше да ни представи сбор от стандартни писани инструкции, с това той би ни показал степента на своята производителност, би дал възможност да се съди дали тя е висока или ниска. Ако има добри морски карти, дори в най-опасни води може да бъде сменен капитанът без особен риск за кораба. В производствените предприятия за карта служи паметта на майсторите и работниците, така че няма възможност да бъде заменен старият персонал с нов без големи загуби и спънки. А такава възможност винаги и безусловно е необходима.

Що се отнася до принципа на диспечеризацията в тръста, той се прилага само при големите операции, но не и при детайлите. Големите параходи, натоварени с руда и плаващи между далечния бряг на Горното езеро и долния край на езерото Ери, имат много точно разписание. Натоварването и разтоварването на тези параходи се извършва с помощта на големи машини. Но може ли да се каже, че всички движения на тези машини са максимално производителни? Опитът на железопътния транспорт показва, че диспечеризацията на движението на пътниците, които се качват и слизат от влака, е също така важно, както и на движението на самия влак. Във всички производствени предприятия, освен в челните, диспечеризацията на дребните операции е много слаба.

Накрая, да разгледаме и принципа на възнаграждението за производителността. За да дава максимални резултати и за да се придружава от здрав, радостен подем, всяка човешка дейност изисква три условия:

1. Работата трябва да доставя удоволствие, да бъде не каторга, а игра. Човек трябва да работи така, както момчето се учи да кара велосипед или кънки, както момичето се учи да танцува, както възрастният човек се учи да играе голф, както водачът на автомобил гони скоростта.

2. Всяка работа трябва да има определен край, да преследва определени резултати в определен срок. Непоносими са и безкрайният ден, и безкрайната нощ; и едното, и другото потиска и дразни, както постоянното хубаво време и постоянното спокойно море. Човек има нужда от промени, добре му е при дъжд и ураган — но само при условие, че в края на прехода го очаква лагер, огън и вечеря. За нетренирания човек е много трудно да задържи дишането за цяла минута, но стига да си постави определена цел, да се овладее, и той още от първия урок се научава да не диша минута и половина, две, три, дори четири минути. Той, както се изразяват спортистите, придобива „класа“.

3. „Класата“ е последното, което е необходимо за една лека, изящна и приятна работа. Сравнете опитния кънкобегач с начинаещия, добрия ездач или велосипедист с отчаяните усилия на начинаещите, непринудеността на професионалния жонгльор с тромавостта на дилетанта.

Стоманеният тръст въведе системата на участие в печалбите, но отчита ли напълно цялата необходимост от възнаграждение за производителността за огромната си армия от работници. Въвел ли е той норми за производителността на всяка операция? Направил ли е работата радостна? Показват ли висока „класа“ неговите работници?

Ако работата се изпълнява при минимални усилия и при това по най-добрия начин, който осигурява за определения срок посочена норма, тя става радостна. Тази радост се увеличава от възнаграждението за висока производителност. В такива ли условия се трудят работниците от Стоманения тръст? Ако не е така, техният труд не може да бъде напълно производителен и неизбежно е свързан със загуби.

Дали разглеждаме изработването на една карфица или работата на най-голямо световно предприятие, слабите пунктове и необходимостта от подобряване се разкриват с един и същ метод. В производственото предприятие принципите на производителността играят същата роля, каквато в живота играе хигиената. Ако човек, бил той мъж, жена или дете, недостатъчно диша чист въздух, не поема достатъчно питателна храна и течности, не прави телесни упражнения, няма достатъчна почивка и сън, живи интереси и разнообразие в обстановката, с каквото и да се занимава такъв човек, здравето му неизбежно страда.

С каквото и да се занимава едно предприятие, ако няма принципи, върху които се изгражда производителността, нито едно негово действие не може да бъде производително докрай.

Франклин изработил за себе си тринадесет принципа на всекидневната добродетел. Ето тези принципи: сдържаност, мълчаливост, ред, решителност, пестеливост, дейност, откровеност, справедливост, умереност, чистоплътност, спокойствие, целомъдрие и скромност. Всяка седмица той настойчиво упражнява една от тези добродетели, за да я направи навик. Всеки три месеца той посвещавал на всички добродетели по една пълна седмица, така че общо за всяка от тях са се падали по четири седмици в годината. Така той издържал много години наред. И младият чудак Франклин, който се карал на жена си, че му поднасяла млякото не в глинена, а в порцеланова чаша, и при това не с калаена, а със сребърна лъжица, този чудак стана световноизвестен държавник, заслужил уважението на англичаните, възхищението на французите и признателността на американците. Точно така би следвало да се прилагат и отново да се прилагат всички принципи на производителността.