Джейн Фийдър
Избраницата (25)

24.

Граф Стоунхеридж се прибра след полунощ и остана много изненадан, когато завари прислугата си все още на крака. Салоните на къщата бяха ярко осветени.

— Какво става тук, Фостър? — Силвестър избягна един прислужник, който тъкмо излезе от трапезарията с табла мръсни съдове. Майка му и сестра му обикновено се оттегляха рано и всички трябваше вече да са си легнали.

— О, сър, вечерта беше великолепна! — Старото лице на Фостър сияеше. — Както в доброто старо време, милорд: семейството събрано около масата за вечеря в пълен състав, заедно с мистър Едуард и обожателя на лейди Клари.

Фостър заключи външната врата и отбеляза замислено:

— Младият мистър Лейси ми изглежда доста приятен джентълмен. Готов съм да се обзаложа, че ще се сгоди за лейди Клари още преди Коледа.

Фостър се обърна да поеме шапката и бастуна на графа и лицето му моментално се затвори. Господарят му очевидно се чудеше дали да се развика или да заплаче от отчаяние.

— Искате да кажете, че лейди Белмонт и момичетата са вечеряли тук? — попита бавно Силвестър. — С майка ми и сестра ми?

— О, да, сър, точно така. Обаче лейди Гълбрайт и мис Гълбрайт си легнаха рано, още преди чая. Доколкото разбрах, вашата майка не харесва домашните игри и тем подобни селски забавления.

Фостър говореше с обичайния си равен тон и лицето му беше напълно неподвижно, но в очите му светеха весели искри.

— Признавам, семейството е склонно да вдига доста голям шум, когато играе на такива игри — продължи да разказва Фостър. — Повече от веднъж чух как лейди Белмонт ги молеше да понижат малко гласовете си, но явно не го мислеше сериозно… Няма да излизате повече, нали, милорд?

— Да, лягам си — отговори кратко графът и се запъти към стълбището.

— О, забравих да ви кажа, милорд: трябваше да преместим мис Гълбрайт от китайската стая. Каза, че драконите по тапетите я ударили право в жлъчката. Лека нощ, милорд.

Въпреки че беше бесен, Силвестър едва не се изсмя на тази новина. Все пак успя да пожелае лека нощ на иконома с безизразен глас.

Докато вървеше по стълбата, той си даде сметка, че изпитва примирение… и неохотно одобрение. Вместо да изтърпи една крайно досадна вечер, Тео се е забавлявала от сърце с най-близките си хора и на всичкото отгоре е успяла да изключи майка му и сестра му. Неговата невероятна циганка явно знаеше как да обезврежда хитрите му планове.

Като си припомни Мери и драконите, Силвестър избухна в тих смях. Ударили я в жлъчката! Живо си представяше как новите му роднини са възприели това обяснение. Сигурно дори Елинор се е засмяла.

Силвестър мина по коридора и видя под вратата на Тео ивица златножълта светлина. Сигурно съпругата му се радваше, че отново го е надхитрила. Той влезе в стаята си и шумно затръшва вратата с надеждата поне малко да я стресне. Дано поне малко се уплаши, като чуе, че се е върнал.

Хенри никога не оставаше да го чака и стаята му беше осветена само от догарящия огън и една лампа на тоалетната масичка. Силвестър се съблече и тъкмо когато щеше да си легне, чу скърцане на стол по пода в съседното помещение.

Значи Тео беше още будна. Той наметна халата си и излезе тихо в коридора, където горяха свещи и цареше пълна тишина. Под вратата на съседната стая все още се виждаше мътна светлина.

Силвестър отвори и влезе. Тео стоеше пред тоалетката си с гръб към него, с чаша в ръка. Видя го в огледалото и се обърна рязко. После остави чашата до малката кафява бутилка на тоалетката.

— Силвестър!

— Защо не спиш? — попита той и направи крачка към нея.

— Не съм уморена. — Тя приглади назад разбърканата си коса.

— Вероятно си прекарала напрегната вечер — отбеляза сухо той.

По бузите й пропълзя виновна червенина.

— Мислех, че майка ти ще се зарадва да има компания.

— Говориш глупости! — отсече той.

Червенината й се задълбочи. Тя го погледна мълчаливо, после решително заговори.

— Искрено съжалявам за днес следобед, Силвестър. Беше глупаво и лекомислено. Каквото и да го наречеш, все ще е вярно.

Той се озова с три големи крачки пред нея, улови брадичката й и попита гневно:

— Имаш предвид, че си постъпила глупаво и необмислено, защото не си си взела пистолета. Така ли е, Тео? Това ли искаш да ми кажеш?

Тя не отговори веднага и той стисна брадичката й малко по-силно.

— Мисля, че да — призна тя. — Наистина смятам, че ако бях обмислила отиването си там малко по-внимателно, всичко щеше да мине добре. Съжалявам, че не го направих.

— Да, ти не помисли какво може да се случи и изложи и Едуард, и себе си на опасност. Не разбираш ли, че за малко не ви убиха! — Силвестър стисна брадичката й до болка. — Е, това няма да се случи още веднъж, Тео. Веднага щом мама си замине, ще те върна в Стоунхеридж.

— Сама? — В тъмносините очи блесна смайване, придружено от дълбоко възмущение.

— Сама — потвърди той. — Аз трябва да уредя още някои неща тук. Щом приключа, ще се върна и аз.

— О, ето какво било! — Тя се изтръгна от хватката му. — Страх те е, че си пъхам носа в неуредените ти неща, нали? По дяволите, защо не можеш да разбереш? Аз искам да стана част от живота ти. Искам да ти помогна. Хората, които се грижат за други хора, искат да им помогнат. Но ти не разбираш, защото не знаеш какво е, когато някой означава нещо за теб. — Гласът й заглъхна в ядно хълцане и тя рязко му обърна гръб.

— Какво искаш да кажеш, че аз не се грижа за теб ли? — попита шокирано Силвестър. — Ти означаваш много за мен, Тео.

Тя се изправи пред камината и силуетът на тялото й се очерта ясно под тънката батиста на нощницата. Той погледна бледата закръгленост на гърдите й, тъмните сенки на зърната й, и тялото му веднага реагира.

— Ела тук — помоли меко той, посегна към ръцете й и я притегли към себе си. — Искам да ти покажа колко много означаваш за мен.

— Не! — отвърна сърдито Тео и се опита да го отблъсне. — Не ме докосвай! Не искам да се доближаваш до мен, Стоунхеридж. Не искам никога повече да ме докосваш!

— Глупаво е да се говори така — укори я тихо той.

Силвестър обхвана двете й китки с една ръка скри ги зад гърба й и притисна тялото й към своето. С другата ръка повдигна брадичката й, за да го погледне. В очите й имаше гняв, объркване и желание.

Въпреки това, когато се наведе да я целуне, Тео рязко извърна глава.

Устата му намери ухото й — чудесно място за милувки. Върхът на езика му остави гореща влажна следа по нежната кожа и Тео се разтрепери. Отново се опита да го отблъсне, но той само се засмя и стегна хватката си. Езикът му облиза цялата ушна мида.

— Обожавам ушите ти — прошепна дрезгаво той и горещият му дъх я опари.

Тео се опита да освободи главата си и да устои на неустоимото. Той знаеше колко са чувствителни ушите й и как сладкото чувствено мъчение ще я принуди да се предаде, защото лъчите на насладата, излизащи от ухото, стигаха чак до пръстите на краката й.

Силвестър загриза крайчето на ухото й, тя се изви в ръцете му и продължи да се съпротивлява. Ала всяко от гъвкавите й движения само увеличаваше решителността му да превърне съпротивата в страст. Тя беше толкова стройна, толкова лека. Разчиташе не на мускулна сила, а на бързите движения на тялото си. Светкавично премести хватката си и я сложи да легне върху бедрата му. Така тя вече не беше в равновесие и не можеше да се бори с него. Преметна единия си крак върху бедрата й и я задържа неподвижна, защото се опасяваше, че ще получи ритник в някое чувствително място. Когато най-сетне се убеди, че плячката няма да му избяга, се вгледа с усмивка в зачервеното от гняв лице.

— Така е по-добре. Сега ще ми позволиш ли да ти доставя удоволствие, или ще продължим борбата?

Нещо се е променило, каза си тя. Тази вечер мъжът й изглеждаше безгрижен и импулсивен, голяма част от сдържаността му бе изчезнала. В очите му танцуваше желание, а когато й заговори, тя усети аромата на бордо.

— Ти си пиян — изсъска обвинително тя и за момент забрави притесненото си положение. Трудно й беше да си представи, че Силвестър е прекалил с алкохола. Че изпитото бордо е подкопало строгия контрол, който той упражняваше над себе си и живота си, и над частните му дела и грижи, добави с нов пристъп на гняв тя.

Той поклати глава.

— Ни най-малко, съкровище. — Вдигна я на ръце. — Мила моя малка циганко, хайде, не ме гледай така, сякаш ще те заведа на бесилката.

Сложи я на леглото и тя го погледна втренчено. Очите й изглеждаха големи и бездънни, косата падаше като черен халат върху диплите на нощницата.

Силвестър опря коляно на леглото и очерта линията на бузата й. Тео не помръдна. Той плъзна палец по устните й, очаквайки връхчето на езичето й да го оближе, но тя продължи да лежи неподвижно, макар че очите й потъмняха и се замъглиха от желание. Той плъзна ръка по шията й и пръстите му намериха закръглеността на гърдите й. Палецът закръжи около зърното, без да го докосва.

Чувственият блясък в очите й се засили, но Тео продължи да лежи неподвижно и да го гледа втренчено. В зениците й блесна предизвикателство — нещо, което обикновено не се виждаше в спалнята им.

Силвестър се изправи, свали халата и небрежно го хвърли на пода, после отново коленичи на леглото. Тео плъзна поглед по тялото му и той потисна усмивката си. Обхвана нежно едното й стъпало и бавно продължи нагоре. Спря за момент и впи поглед в лицето й. Тя се загледа подчертано равнодушно в тавана, но устните й се отвориха, а по бузите плъзна руменина.

Тя не е в състояние да скрие реакциите си, помисли си Силвестър и ръката му продължи да я възбужда. Тялото й се напрегна, по кожата й пробягаха чувствени тръпки, когато пръстите му стигнаха до горещата цепка между бедрата й и бегло докоснаха твърдата пъпка на женствеността.

Той бързо оттегли ръката си и Тео изохка изненадано — и разочаровано, както се надяваше. Той вдигна края на нощницата й и я нави грижливо, като изглаждаше всяка гънка, преди да премине към следващата, разгонвайки тялото й сантиметър по сантиметър.

Тео се бореше с издайническата реакция на тялото си. Хладният нощен въздух помилва кожата й и я възбуди още повече. Бавното разголване свърши над бедрата й — след цяла вечност, и тя затаи дъх. Струваше й огромни усилия да не се раздвижи, да не издаде нетърпението си. Жадуваше да сложи ръце върху гърдите му, да вдигне глава и да милва с език зърната му, докато той е коленичил над нея. Въпреки всичко устоя на изкушението.

— Упорита малка циганка — изръмжа Силвестър, усетил вътрешното й раздвоение. Продължи да навива нощницата, докато стигна до талията й. Наведе се да целуне плоския й корем и езикът му остави пареща следа по гладката кожа. Мускулите й моментално се стегнаха. Тео продължи да мълчи упорито и не се раздвижи.

— Ще се наложи да прибягва до друг метод — промърмори Силвестър, сякаш говореше на себе си, и я обърна по корем.

Тео се слиса. Очакваше езикът му да продължи надолу, но вместо това Силвестър нави нощницата й отзад и разголи тялото й сантиметър по сантиметър, докато стигна до талията. Езикът му заигра върху дупето й. Докато устата му покриваше твърдата, стегната кожа с пърхащи целувки, ръката му се пъхна между бедрата й и пръстите му напреднаха бързо, за да я отворят. Едва тогава Тео простена тихо и тялото й се надигна, за да приеме милувката му. Вътрешните й мускули се стегнаха около палеца, който проникна дълбоко в утробата й, и около чувствено милващите я пръсти на най-чувствителното й място. Силвестър коленичи до нея и със свободната си ръка започна да масажира гърба й чак до тила. Тео се протегна като котка и усети как натискът на ръката му я освободи от натрупалото се напрежение.

Силвестър събра черните къдрици, нави ги и се наведе да целуне тила й. Сладкият аромат на кожата и косата й го замая. В тила й имаше нещо невероятно невинно, а кожата й миришеше на мляко и беше толкова мека. Даже когато Тео го влудяваше с дебелоглавието си или го докарваше до отчаяние с откровените си забележки, той се сещаше за стройния й гладък тил и гневът му отлиташе.

— Вдигни коленете — пошепна той и продължи да милва дупето и интимните й части.

Тео се подчини, но лицето й остана заровено във възглавницата. Силвестър коленичи зад нея и внимателно разтвори бедрата й. Пръстите му продължиха да я милват интимно, проникнаха още по-навътре и най-сетне от устата й се изтръгнаха първите блажени стонове. Когато той най-сетне проникна в нея, тя извика и слепешком посегна назад, за да обхване твърдите му бедра, които неизменно я придружаваха по пътя на насладата.

Когато усети милувката й, Силвестър разбра, че е спечелил. Задвижи се, докато усети как мускулите в коприненомеката, влажна утроба се стегнаха около коравата му мъжественост. Тогава се изтегли от нея и преди тя да е успяла да извика, я обърна по гръб.

— Искам да виждам лицето ти. Нали сме партньори в насладата — изрече дрезгаво той.

Вдигна краката й на раменете си и проникна в нея с един-единствен силен тласък. Ръцете му се плъзнаха по гърба й и обхванаха твърдото дупе.

Тео извика гърлено, когато промяната в позата засили усещането за силната му плът в нейната. Тя вдигна ръце и започна да милва гърдите му, твърдия корем, бедрата. Милувките й бяха безкрайно нежни и Силвестър не можа да удържи дрезгавия си стон.

Той й се усмихна отвисоко, но в усмивката му нямаше триумф. Тео облиза с език пресъхналите си устни. Очите й пламтяха от възбуда, кожата й беше гореща и зачервена.

Силвестър знаеше, че в момента тя е забравила всичко друго, освен любовната им игра.

Тя се раздвижи, жадно и настойчиво вдигна бедрата си, но той не се помръдна.

— Почакай още малко, циганко.

Тео поклати глава и в очите й блесна предизвикателство. Движенията й го лишиха от самоконтрол и тялото му буквално експлодира. Вътрешните й мускули се стегнаха около мъжествеността му и се разтърсиха от екстатични тръпки. Вече не се знаеше къде свършва той и започва тя. Неговото тяло беше част от нейното. Неговата наслада беше и нейна.

— Ти, коварна вещице — изпъшка той, когато вълните на насладата бавно се оттеглиха и той можа да си поеме дъх. — Исках да се позабавя още малко.

— Не можеш да очакваш, че винаги ще се любим по твоята воля. — В дяволития отговор звучеше остър нюанс, макар че гласът й прозвуча сънено.

Силвестър се ухили.

— Още преди много месеца се отказах от тази надежда, скъпо мое момиче… но ти също не бива да очакваш, че всичко ще става, както ти си го представяш.

Той падна изтощено до нея в леглото и внимателно отмахна една къдрица, за да открие алабастровата й буза. Тео лежеше спокойно, главата й почиваше на рамото му. Очите, й бяха затворени, но тя не спеше, а мислеше за предстоящото си заминаване. Но може би не всичко беше загубено. Майка му и сестра му няма да си заминат толкова скоро. Защо пък да не се опита да ги убеди, че много ще се радва да й гостуват?

— За какво мислиш? — попита Силвестър, забелязал несъзнателната й гримаса.

— Жадна съм — излъга Тео.

Той седна и преметна крака през ръба на леглото.

— Ще се задоволиш ли с вода?

— Да, благодаря.

Тео го наблюдаваше изпод полуспуснатите си ресници, като потърси каната на тоалетката.

— Къде е чашата?

— На скрина.

Той взе чашата, от която тя беше пила при влизането в спалнята, и отпи голяма глътка, преди да я напълни отново и да я отнесе до леглото.

— Какво има в бутилката?

— О! — промърмори тя и пийна малко вода. — Нещо, за което трябваше да заговоря по-рано.

— Защо ли имам чувството, че това няма да ми хареса? — Силвестър вдигна бутилката към светлината на свещта.

— Вътре има напитка, която не ми позволява да забременея — обясни тя. — Получих я от една лечителка в Лулуърт.

— Какво? — Силвестър я погледна втренчено, опитвайки се да проумее чутото. Жените нямаха право на такъв избор. Те не решаваха колко деца да имат и кога. Той завъртя бутилката и попита невярващо: — Да не би да ми казваш, че си вземала това, откак се оженихме?

— Да — отговори Тео. — Сигурно си се питал защо още не съм заченала.

— Признавам, че тази мисъл все по-често ми минава през ума — отговори мрачно той. — Мили боже, Тео! Защо не си ми казала нищо?

— Защото ти още отначало каза, че искаш да имаме деца колкото може по-скоро, а аз не се чувствах готова, но знаех, че ти няма да се вслушаш в аргументите ми и…

— Аз не съм звяр, скъпа — прекъсна я остро той. — Никога не бих те принудил да носиш моето дете.

— Да, обаче тогава не го знаех. — Пръстите й нервно мачкаха чаршафа. — Слушала съм много за тези неща. Всички жени твърдят, че съпрузите не разрешават на жената да има мнение по този въпрос, камо ли да се налага. Затова реших да действам сама.

Силвестър зарови пръсти в късата си коса опитвайки се да се пребори с неверието, гнева и болката, които бушуваха в сърцето му. Той, естествено, очакваше съпругата му да се държи като повечето жени в нейното положение, които просто приемаха реалностите на брачното легло.

— Защо не искаш да раждаш децата ми? — попита накрая той.

По гласа му ясно пролича колко силно са наранени чувствата му. Очите му също изразяваха болка и този път не успяваха да я прикрият. Тео захапа замислено долната си устна и потърси начин да намали болката му.

— Никога не съм казвала, че не искам деца от теб — обясни най-сетне тя. — Но не искам да ги родя още сега. Дамата Мериуедър ми каза следното: първо се наслади на любовта, а после започни да раждаш деца. Мисля, че беше права. — Тя го дари с колеблива усмивка.

Силвестър погледна остро бутилката, която все още стискаше в ръка.

— Имаш ли представа каква е тази смес? Питала ли си се някога дали съставките й не са вредни? Вярно е, че досега не си забременяла, но това нещо сигурно има странични действия.

— Дамата Мериуедър никога не би ми дала нещо, което може да ми навреди — отвърна убедено Тео.

— Отишла си при билкарка! Какво, по дяволите, знаят тези жени! — Силвестър остави бутилката и приседна на леглото. — Моля те, чуй ме. Тези лекове могат да причинят непредвидими вреди. Чувал съм какви ли не истории за действието им. — Макар и не от жени, с които Тео прекарва свободното си време, помисли си иронично той, но не го каза гласно.

Тео се замисли. Лекарството беше объркало тотално месечния й цикъл, но иначе се чувстваше добре.

— Щом казваш, няма да го вземам повече. Какво предлагаш?

— Има една съвсем проста предпазна мярка, която не включва опасни субстанции — обясни Силвестър и угаси свещта на нощното шкафче. — От този момент нататък аз се заемам с предпазването. — Той вдигна завивката и заповяда рязко: — Лягай!

Тео се мушна под завивката и се отмести, за да му направи място.

— Само докато съм готова за дете — обеща тя.

— Да — отвърна той с дълбока въздишка. — Само дотогава.

— Не искаш ли да изпробваме твоя метод още сега! — Ръката й се плъзна изкусително по тялото му. — Много искам да разбера как функционира…