Джанет Дейли
Дива красота (7)

Седма глава

Глена свали дрехите си механично и облече тюркоазната нощница и подхождащата й сатенена роба. Прекалено много неща минаваха през ума й и не можеше да заспи. Неспокойно се въртеше в леглото и поне пет пъти влезе да провери баща си.

Главата й пулсираше от опитите да намери решение. Две неща се връщаха постоянно в ума й. Едното бяха думите на баща й, че Джет Кулсън е единственият им източник на помощ. Второто беше забележката, която Джет направи сутринта за това колко лесно щеше да бъде решението му, ако тя бе искала сливане с него.

Глена притисна ръка към челото си и се опита да осмисли проблема. Джет бе привлечен от нея. Това бе неоспорим факт. Той беше взел решението на чисто икономическа основа, но какво щеше да стане, ако го помоли лично? Какво влияние имаше тя? Можеше ли да го накара да преосмисли решението?

Обзе я спокойствие, когато натискът от безмълвни въпроси спря. Трябваше да разбере. Заради баща си трябваше да опита. След като взе решението си, Глена се зае да го изпълни.

Коридорът на хотела бе празен, когато тя излезе. Бързо се запъти към вратата на апартамента му и леко почука. Чак в този момент й хрумна, че той може да не е сам или дори да не е в стаята си. Завъртането на ръкохватката елиминира втората възможност. Когато Джет отвори вратата, погледът й бързо мина край него, но не видя никого в гостната.

Той стоеше на вратата, едната му ръка бе отпусната на дръжката, а другата се опираше в рамката. Под спокойния му поглед тя загуби гласа си. Без да бърза, мъжът огледа надипления плат на робата й, който очертаваше изпъкналите форми на гърдите и ханша й. Като чисто защитна реакция на зрителното му покушение ръката й се вдигна и обхвана сатенената панделка, която придържаше предната част на робата й.

Без да каже дума, Джет отвори вратата по-широко и се отмести. Колебанието й, преди да се промъкне край него във всекидневната, бе кратко. Обърна се и се изправи срещу него, когато чу ключалката да щраква. Той носеше същата бледосива риза на райета, с която беше следобед, но ръкавите му бяха навити и разкриваха загорелите му ръце.

— Сетих се, че може да дойдеш да ме видиш. — Вместо до нея, той отиде до една маса, осеяна с документи, над които очевидно работете, и приседна на ръба й.

— Значи знаеш защо съм тук. — Гласът й бе пресипнал.

Пакет цигари лежеше сред купчините листове. Джет извади една и я запали.

— Дойде да видиш дали не можеш да ме убедиш да преосмисля предложението на баща ти. — Гласът му сякаш се чуваше отдалеч и Глена несъзнателно се приближи до него.

— Толкова ли много искам, Джет? — попита тя. — Баща ми е заложил всичко. Дейността на целия си живот.

— Добрият картоиграч винаги крие асо в ръкава си. Чудех се дали баща ти ще изиграе своето асо купа^[1]. — Той я изучаваше през димния филтър на цигарата си.

— Асо купа? За мен ли се отнася това? — Глена се намръщи, объркана от отношението му. — Баща ми не знае, че съм тук.

— Не те ли изпрати той? — Едната му вежда се повдигна въпросително.

— Той е в стаята си, спи. Няма представа, че съм тук. Ако знаеше… — Като си представи реакцията на баща си, Глена отмести поглед. — … нямаше да го одобри.

— Значи е само твоя идея? — заключи Джет.

— Да. — Тя го наблюдаваше как се пресегна през масата към полупълния пепелник. Не можеше да не забележи как отпуснатата му поза плътно изпъваше плата по твърдите му като колони крака.

— Мисля, че не разбираш колко е сериозно положението на баща ми. Той не губи само мината, а дома си и всичко, за което е работил през целия си живот. В неговото състояние той не може да започне отначало.

— Знам, че ще е късметлия, ако оставят дрехите на гърба му. — Джет дръпна от цигарата и косо я погледна през дима, който се издигна към очите му. — Това е едно от нещата, които научих, когато го проверявах. И се възхищавах на начина, по който омаловажи това, което ще загуби, сякаш има нещо запазено в резерва, докато всъщност залагаше последния си долар. Той е горд човек, с много стил.

— Не би говорил така, ако го беше видял, след като си тръгна днес следобед. — Глена преплете пръсти пред себе си и ги изви, като се опитваше да не си спомня как изглеждаше баща й. — Ти го пречупи. Никога не съм го виждала такъв — без капка борбеност у себе си, без капка гордост. Той се предаде. Когато ти си тръгна, той легна, сякаш се надяваше да заспи и да умре. Аз седях при него мъчех да измисля начин, по който да… — Гърлото й се стегна и тя преглътна края на изречението.

— Тогава ти дойде идеята да се появиш тук. — Резкият му глас привлече вниманието й. В действията му се четеше възбудено нетърпение, докато със сила загасяше цигарата в пепелника и го отместваше настрани.

— Ти беше последната му надежда, Джет. Никой друг не е в състояние да му помогне. — Тя направи още една крачка към него и протегна ръка към рамото му с несъзнателно умолителен жест. — Разбирам, че като сделка сливането може и да не е толкова печелившо за теб. Но не можеш ли да преосмисляш предложението му на лично ниво? Да му помогнеш само защото той има нужда от това?

Един мускул на челюстта му потрепна, когато непроницаемият му поглед се спря на нейния. С почти стихийна рязкост той се изправи от масата толкова бързо, че в един момент ръката й докосваше рамото му, а в следващия там имаше само въздух.

— Не знаеш какво говориш, Глена. — Мъжът поклати глава с яростна досада, сложил ръка на кръста.

— Той има нужда от теб. — Глена стоеше спокойно пред него. — Кажи ми какво да направя или да кажа, за да те накарам да ме чуеш.

— Ами ако ти кажа да си свалиш робата? — Очите му се спряха на сатенения възел с неприкрито предизвикателство.

Тя бавно повдигна ръка да развърже панделката отпред. Пръстите й леко трепереха, докато издърпваха единия край на възела. След това дръпна робата от раменете си и остави лъскавия плат да се плъзне надолу по ръцете й. Хвана я с една ръка, преди да падне на пода, и се пресегна да я остави на масата върху документите. Повдигна очи и дръзко го погледна в лицето.

Вътрешната топлина не позволяваше на голата й кожа да усети хладния въздух, който я докосваше. Нощницата й бе с формата на комбинезон. Тюркоазнозелена дантела, в същия нюанс като сатена, гарнираше корсажа. Прилепващата материя разкриваше заоблените форми на гърдите й, а зърната им бяха като малки бутончета под плата. Прибрана в талията, нощницата падаше нежно и свършваше точно под коленете. Подгъвът, украсен с дантела, бе прекъснат отстрани заради цепката, която стигаше почти до средата на бедрото.

Джет обърна внимание на всеки детайл, преди да отговори на погледа й. Черните огънчета, които играеха в очите му, запалиха ответни искри в долната част на тялото й, подсилени от алчния глад в погледа му. Глена се олюля към него. Ръцете му потръпваха, когато се пресегна и обхвана талията й.

— Как да те убедя да ся промениш решението, Джет? — Гласът й бе малко по-силен от дихание.

Пръстите й бяха отпред на раменете му. През ризата тя усещаше мускулите му, напрегнати така, сякаш той държеше инстинктите си нащрек.

— Това е зов към похотливата страна на характера ми, нали? — попита той, а търсещият му поглед забеляза нервното повдигане на гърдите й под дантелата. — Тази вечер си тук да се опиташ да ме убедиш чрез изкушението на тялото си. Готова ли си да стигнеш докрай?

Прямите му думи сякаш хвърлиха сянка на безсрамие върху държането й. Тя наведе очи към разкопчаната яка на ризата му, докато се опитваше да защити сегашното си поведение.

— Аз обичам баща си. Не мога да стоя настрани и да гледам как се проваля, без да се опитам да го спася. И ще направя всичко, каквото трябва, за да постигна това.

— Защо мислиш, че можеш да промениш решението ми? — Дъхът му докосна слепоочията и, топъл и наситен с тютюнев мирис, а ръцете му леко я придърпаха към него.

— Веднъж каза, че те изкушавам. Не бях сигурна дали наистина го мислиш, или е просто фраза, която си използвал много преди това — призна Глена, без да може да си поеме дъх, защото устата му се гушеше в бузата и ухото и.

— Ти не си съблазнителна — прошепна Джет, докато слизаше към извивката на врата й. — Ти си неустоима. Знаеше точно какво ще се случи, когато почука на вратата ми.

— Надявах се. — Тя наклони глава настрана, за да даде по-голям достъп до чувствените зони, които той търсеше, и да го подкани да продължи стимулиращото си проучване.

Той стигна до основата на шията и започна да се изкачва по врата. Лек стон излезе от устните й, докато те търсеха удовлетворението на целувките му. Устата му се втвърди над нейната и изпрати гореща и искряща жар по цялото й тяло. Натискът на ръцете му се усили и те заплашваха да счупят ребрата й, докато го обземаше силата на желанието му.

Ръцете й се плъзнаха по врата му, а пръстите търсеха гъстотата на лъскавата черна коса. Страстна топлина сякаш разтопи костите й, когато силните му ръце я повдигнаха до неговата височина. Гладкият плат бе малка бариера и не спираше нито едно от усещанията на твърдата му прегръдка. Галещите ръце се движеха непрестанно по раменете, гърба и хълбоците й, непримирими в нуждата си да докосват и притежават всеки възможен сантиметър от нея.

Джет бавно повдигна устни от нейните на не повече от един дъх разстояние.

— Знаеш, че искам да се любим. — Ниският му дрезгав глас бе като груба милувка. — Чувствам трепета ти. Когато дойде, ти знаеше, че това ще се случи, че накрая ще се стигне до този момент.

— Да. — Лицето й остана повдигнато нагоре, очите й бяха заковани на устата му, чиято близост възбуждаше желанията й, устните й бяха отворени в болезнена покана да станат негово притежание.

— И това е само заради баща ти. Щеше ли да си сега тук, Глена, ако бях стар и дебел? — замислено попита Джет.

— Не зная — призна тя. Джет бе мъжествен и възбуждащ, желаеше я и можеше да помогне на баща й.

— Лоялността към баща ти е голяма, но никога няма да повярвам, че изобщо щеше да помислиш да използваш секса като средство в преговорите, ако не предизвиквах желание у теб. — Устните му леко допираха нейните, докато говореше, и ги притиснаха при последните думи.

Приливната вълна от страст, която премина през вените й, попречи на Глена да спори с него. Той я обви с ръце, вдигна я от пода и я задържа притисната към гърдите си.

Вратата към спалнята стоеше притворена. Джет я отвори с крак и пренесе Глена в тъмната стая. Бавно я пусна и я остави права до леглото. Дланите му се плъзнаха нагоре по нея, издърпаха нощницата и я вдигнаха над главата й. Стаята бе цялата в сенки и само от всекидневната се процеждаше лъч светлина, когато тя започна да разкопчава ризата му. Едва виждаше какво прави. Диво нетърпение премина по вените й и накара кожата й да настръхне.

— Ще помогнеш на баща ми, нали? — Това все още бе мотивът за присъствието й. От него тя черпеше силата си. Един отказ би я отпратил от стаята му много преди това.

Ръцете му притиснаха раменете и придърпаха голото й тяло към гърдите му. Въпреки сумрака устните му намериха нейните и се спряха върху тях. Това беше отговорът му.

— Без повече приказки — прошепна той и я остави сама до леглото, за да свали дрехите от себе си.

Всичко щеше да е наред благодарение на Джет. Баща й нямаше да загуби целта на съществуването си и волята си за живот. Джет му връщаше всичко. Нещо мокро се търкулна по скулата й. Сълзи, на които от толкова дълго бе забранено да се появяват, сега капеха от очите й. По някакъв начин изглеждаше правилно те да се проливат от радост.

Ръцете й се отвориха за Джет, вече без дрехи, и обхванаха тялото му в прегръдка. Гърдите й набъбнаха, когато той пое тежестта им в длан. Приглушен стон излезе от гърлото й, преди устата му да покрие търсещите й устни, но после той отлепи устните си от нейните и повдигна глава.

— Плачеш ли? — Въпросът издаваше объркването му от това, че е усетил солените сълзи върху кожата й.

— Да. — Глена се усмихна, докато галеше раменете му. Тя знаеше, че е нужно обяснение. — Не можах да се въздържа. Щастлива съм. Всичко отново е наред благодарение на теб. Мога да си представя лицето на татко, когато му кажа, че си променил решението си.

Последва дълга пауза, през която Джет остана напълно неподвижен, взрян в нея в тъмнината. После се обърна настрани с тежка въздишка.

— Не мога да помогна на баща ти, Глена. — В гласа му имаше железни нотки.

Думите му притиснаха гърлото й и тя занемя.

— Какво? — Въпросът беше тих като въздишка.

— Не мога да му помогна — натърти Джет.

Тя виждаше само тъмния силует на гърба му.

— Ти ме остави да вярвам, че ще го направиш, за да ме любиш. — Обвинението бе изречено с глас, пълен с болка от предателството му.

— Да, така е — кратко промърмори той. — И, по дяволите, да бях държал проклетата си уста затворена.

— Но аз си мислех, че сме сключили сделка. — Глена го видя да се навежда и да повдига панталоните си от пода. Чу шумоленето на плата, когато ги облече и закопча.

— Не съм се съгласявал с нея — напомни й той. Хвърли нещо към нея в тъмното. То падна в краката й. — По-добре да я облечеш.

С пръсти усети плата на нощницата си. Когато отново погледна нагоре, Джет изчезваше през вратата към всекидневната.