Ридли Пиърсън
Изкуството на заблудата (64)

64.
Ехо

Когато викът долетя до Болд, той беше толкова слаб, че лейтенантът можеше да си помисли, че идва от улицата над главата му, ако не беше музикалният му слух. И ако сетивата му не се бяха изострили заради влажния подземен гроб, в който се намираше.

— Чухте ли това? — попита той Бабкок.

— Не… Какво?

— Зад нас — каза Болд, като се обърна и насочи лъча на фенерчето си покрай нея.

Тя също се завъртя назад, сякаш можеха да видят нещо друго, освен пръст и изгнили дъски.

— Движим се в грешна посока.

— Но градът… Подземието… трябва да се движим нататък.

— Не вървим накъдето трябва — заяви той и тръгна в противоположната посока.

Бабкок остана на мястото си и му позволи да я подмине.

— Правите грешка.

Лейтенантът й подвикна в отговор:

— Това е мое право.

Жената побърза да го настигне.