Даниел Глатауер
Вечно твой (58)

2

Звънецът на вратата за секунди унищожи цялата позитивна енергия от последните дни и върна Юдит в изходно положение. Три кратки алармени сигнала право в сърцето й. Крис се надигна от леглото и се усмихна смутено. Приличаше на виновен ученик, току-що спипан с марихуана от по-големия си брат.

— Да не би да имаш консервативни съседи, които не могат да понасят определени звуци? — учуди се той.

Юдит се обърна настрани, за да скрие тревожното си изражение.

— Познавам ги съвсем бегло — отвърна тя. — Толкова ли шумни сме били? Съмнявам се.

Изрече последното шепнешком, тъй като гласът й трепереше.

— Крис, ще отидеш ли да провериш? — помоли го Юдит. — Не отваряй, само попитай кой звъни.

Той очевидно се подразни.

— Не е ли по-добре ти да… все пак живееш тук. Защо просто не го пренебрегнем?

— Моля те, Крис, попитай кой е.

— А ако се окаже твой приятел?

— Приятелите ми не звънят толкова късно.

Тя чу как подът скърца под краката му, зави се през глава и го изчака да се върне.

— Нямаше никой — заяви отегчено Крис. — Явно си имаме работа с изнервен съсед.

Той се пъхна отново под завивката и се притисна към нея. Юдит почувства, че действително лежи до бронзова статуя — прониза я остър студ. Тя спря ръката му, която се бе плъзнала към бедрото й, и го попита дали по изключение не иска да остане при нея тази нощ. Тонът й издаваше всичко друго, но не и еротични намерения. Крис, естествено, го забеляза.

— Не знам, Юдит, не е много удобно. Утре трябва да стана рано.

— Не се притеснявай, ще навия будилника за шест часа. Или е късно? Може би за пет?

— Слушай, Юдит, разбери ме правилно. Ние се познаваме съвсем…

— Разбирам те отлично. Но моля те, влез ми в положението. Не мога да прекарам сама нощта. Наистина Не Мога!

Крис я погледна изумено. В подобни ситуации жените от филмите изпадаха в нервен срив. Какво щеше да обясни на риболовните си приятели?

По-скоро от смущение, отколкото от пресметливост, Юдит започна да го гали. В началото съвсем нежно, после все по-настойчиво. Явно се справяше доста добре, защото Крис скоро усети — и то в онези части на тялото, където се вземат типично мъжки решения, — че ще е жалко да си тръгне веднага.

— Да се преместим ли в спалнята? — прошепна тя.

— Да — отговори той.