Даниел Глатауер
Вечно твой (32)

8

Искаше й се да го целуне още по пътя към къщи — всъщност едва се сдържаше да не го направи, — но Ханес вървеше толкова отмерено и целеустремено, че Юдит не посмя да наруши ритъма му. Когато тя отвори входната врата на жилищната сграда, той изведнъж спря и заяви:

— Е, аз съм дотук.

— Моля?

— Няма да се кача с теб.

— Но защо?

Юдит положи огромни усилия да прикрие разочарованието си.

— Смятам, че така е по-добре.

Всъщност никога не е добре, когато някой използва тази отвратителна, банална фраза, помисли си тя. После попита:

— А ако ти кажа, че непременно искам да спя с теб?

— Ще се зарадвам.

— Но няма да се възбудиш.

— Напротив.

— Но?

— Няма „но“.

— Виждам, че има.

— Но сексуалната възбуда не е всичко.

— Добре, Ханес, ще направя последен опит. Искам да прекараш тази нощ с мен. Искам го ужасно много!

— Това е страхотно.

— Но?

— Но аз не искам да прекарвам само отделни нощи с теб.

— А какво?

— Целия си живот!

Кратката пауза беше повече от необходима.

— Е, добър вечер, господин Бергталер, за малко нямаше да ви позная.

Той не каза нищо.

— Между другото, нека те информирам, че е трудно да прекараш цял живот с една жена, ако не си прекарал с нея отделни нощи. Първо идват нощите, после целият живот. Питам те последно: ще дойдеш ли, или не?

Ханес мълчеше. Юдит бавно пристъпи навътре и понечи да затвори външната врата. Той не помръдна от мястото си.

— Лека нощ! — каза ядосано тя през пролуката на вратата.

— Моето пожелание за лека нощ се намира в чантата ти, скъпа! — провикна се след нея Ханес.

В продължение на няколко неспокойни часа Юдит се въртя в леглото, като се стараеше да пренебрегне чуждото тяло в чантата си. Знаеше, че може да очаква от Ханес всичко — от салфетка с надпис „Сладки сънища!“ или „Обичам те!“ до брат близнак на отвратителния кехлибарен пръстен. Към три сутринта тя все пак реши да погледне, за да успее най-сетне да заспи. Пожеланието му за лека нощ обаче я държа будна още дълго време. Представляваше пощенски плик със самолетни билети — Венеция, три дни, двама души, три нощи, нейното и неговото име. Тръгване в петък, вдругиден. Върху плика бе изрисувано голямо сърце, а с почерка на Ханес бе написано: „Изненада!“