Даниъл Силва
Пратеникът (42)

42. Истанбул, август

Накрая нещата се решиха с бизнес сделка, в която Габриел и Ейдриън видяха доказателство за съществуването на Бог. Пари в замяна на информация — традиция в Близкия изток. Двайсет милиона долара за един човешки живот. Източникът на информацията на Картър беше по-нископоставен саудитски принц с цироза на черния дроб и влечение към румънски проститутки. Парите бяха на Габриел, въпреки че някога принадлежаха на Зизи ал Бакари. Принцът не назова име, само времето и мястото. Времето беше вторият понеделник на август. Мястото — хотел „Сейлан Интерконтинентал“ в Истанбул.

Той пристигна в десет часа под името Ал Рашид. Беше по-висок, отколкото го помнеха. Косата му бе по-дълга и доста прошарена, също като гъстия му мустак. Въпреки непоносимата августовска горещина, беше облечен в риза с дълги ръкави и вървеше с ръка в десния джоб. Мъжът отказа на пиколото да вземе единствената му чанта и се заизкачва към апартамента си, който се намираше на двайсет и петия етаж. От терасата му се откриваше просторна гледка към Босфора — стая с изглед бе една от многобройните му прищевки. Габриел знаеше за прищевките му, както знаеше и кой апартамент е наел. И тази информация беше купена с помощта на пари. В десет часа и девет минути мъжът излезе на терасата и погледна надолу към протока. Изобщо не забеляза, че на улицата под него двама мъже го наблюдават.

— Това той ли е, Ели?

— Той е.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

Габриел подаде на Лавон мобилния телефон. Ели поклати глава.

— Направи го ти, Габриел. Никога не съм си падал по грубите неща.

Алон набра номера. Миг по-късно терасата избухна и горящото тяло на Ахмед бен Шафик полетя надолу в мрака. Габриел изчака да падне на улицата, после включи на скорост мерцедеса и потегли към Кан.

* * *

Ресторант „Пица“ е едно от най-популярните заведения в Кан и новината, че е нает за частно парти, провали иначе превъзходния августовски ден. По булевард „Кроазет“ имаше доста спекулации около самоличността на мъжа, отговорен за това посегателство. По-съобразителните посетители на града обаче се досетиха, че отговорът на загадката се намира във водите отвъд старото пристанище. „Александра“ — огромната частна яхта на Абдул Азиз ал Бакари — беше пристигнала в Кан тази сутрин, а всички знаеха, че Зизи винаги отпразнува идването си, като наема най-известния ресторант в града.

Вечерята беше насрочена за девет часа. В осем и петдесет и пет две големи бели моторници се отделиха от „Александра“ и поеха към пристанището под пурпурната светлина на залязващото слънце. Моторниците акостираха на дока срещу „Пица“ в осем и петдесет и осем и гостите на партито тръгнаха към ресторанта под необичайно строга частна охрана. Повечето от туристите, които се събраха да наблюдават внушителното пристигане, не бяха чували за Зизи ал Бакари и не познаваха никого от многобройната му свита. Това обаче не се отнасяше за тримата мъже, които го наблюдаваха от тревистата еспланада в края на кея „Сен Пиер“.

Компанията остана в „Пица“ в продължение на два часа. По-късно пресата щеше да вдигне доста шум около факта, че по време на вечерята никой не е пил вино и не е пушил, което щеше да се сметне за проява на силна религиозност. В единайсет часа и шест минути вечерта гостите излязоха от ресторанта и тръгнаха през улицата към моторниците. Както обикновено, Зизи вървеше почти най-отзад, заобиколен от двама мъже. Единият беше едър арабин с кръгло лице, малки очи и козя брадичка. Другият — французин в черни дрехи, с вързана на опашка руса коса.

В този момент единият от мъжете, които бяха наблюдавали от еспланадата пристигането на компанията, седеше в кафенето до „Пица“. Щом Зизи наближи мястото, което избраха за смъртта му, широкоплещестият мъж с червеникаворуса коса натисна един от бутоните на мобилния си телефон и няколко секунди по-късно от кея „Сен Пиер“ изскочиха с рев два мотоциклета. Водачите им извадиха оръжията си и откриха огън. Зизи беше улучен пръв, при това смъртоносно. Двамата му телохранители измъкнаха пистолетите си и бяха застреляни незабавно. После мотористите завиха рязко наляво, изкачиха хълма и изчезнаха в стария град.

Мъжът с червеникаворусата коса стана от мястото си и се отдалечи. Това беше първата му задача като шеф на „Специални операции“ и всичко мина много добре. Въпреки това разбра, че убийствата няма да свършат в Кан, защото последното, което видя, преди да се отдалечи, беше Надия ал Бакари, коленичила над трупа на баща си и крещяща за отмъщение.