Патриша Уилсън
В плен на страстта (7)

Седма глава

От острова беше немислимо да избяга, така че Ейприл се затвори в стаята си и реши да се показва навън колкото се може по-малко. Това обаче не се понрави на Михалис и точно след час той почука на вратата й.

— Ти си гостенка на майка ми и не е учтиво да се криеш от нея. Независимо какво ти се иска в момента, длъжна си да слезеш долу и да се присъединиш към семейството ми. Можеш да поплуваш в басейна или да се печеш на слънце, но трябва да направиш нещо, защото всички се тревожат за теб. Особено Петрос. А и на мен ми омръзна Марика да ме пита къде е приятелката ми.

— Ами тогава обясни им! — унило отвърна Ейприл и извърна поглед. — Ти направи живота ми непоносим…

— За това сте виновни само ти и Петрос. Между другото, говорих с него и той се съгласи да се държи пред майка така, все едно че си дошла заради мен.

— Заради теб! — Ейприл го погледна гневно. — Та аз съм твоя пленница! А помисли и за Петрос. Защо мислиш, че ще се съгласи да се преструва?

— Защото утре годежът ще бъде сключен, а на следващия ден всички заминават за Атина, където ще се състои сватбата. Тогава и ти ще отпътуваш за Англия.

— Ти нищо не разбираш! — изхлипа Ейприл отчаяно и покри лице.

— Ейприл! — Михалис отиде при нея и дръпна ръцете й. — Престани! Всичко ще приключи само след два дена.

— Изобщо не те е грижа, че това може да нарани достойнството ми, нали? — Тя го погледна просълзена и Михалис се замисли.

— Просто се опитвах да намеря истината — прошепна той. — Теос! Как можеш да изглеждаш толкова невинна и обидена! Вече не знам да вярвам ли на собствените си очи! — процеди Михалис, рязко се обърна и излезе от стаята, като затръшна вратата след себе си.

Само ако не я беше целунал на два пъти пред майка си, колко по-лесно би било да се измъкне от тази каша, помисли си Ейприл. Но сега вече бе твърде късно.

Все пак след малко тя намери сили да си сложи грим, да пооправи косата си и тъкмо се беше приготвила да слезе при останалите, когато на вратата отново се почука. Беше Петрос.

— Това минава вече всякакви граници! — избухна тя. — Не смей да пристъпиш и една крачка в стаята ми!

— Трябва да поговоря с теб — глухо отвърна той. — Дължа ти едно обяснение. Опитвах се да ти го кажа още долу, в градината, но се появи Михалис. Извинявай, че ти погодих този номер! Моля те, позволи ми дати обясня всичко.

— Нали вече ми го обясни! Искаш да надхитриш брат си, но не те интересува за чия сметка го правиш.

— Да, искам да го надхитря, но не е това, което си мислиш. — Той я погледна нещастно. — Преди малко говорихме с Михалис, а дотогава аз все си мислех, че… че си дошла заради него.

— А нима не е така! — извика Ейприл, отстъпи крачка назад и предупредително вдигна ръка, когато Петрос се опита да я последва.

— Знам. Не това исках да кажа. Видях ви заедно, а ти изглеждаше толкова… Той те гледаше като… Мислех, че си му приятелка — най-сетне изплю камъчето той. — Толкова много закъсняхте, а и той се държеше като тигър, който пази женската си. Така че реших да не ти казвам истината — боях се де не издадеш плановете ми на Михалис.

Ейприл онемя от учудване. „Като тигър, който пази плячката си“ би звучало по-правдоподобно.

— Този път ще ти кажа истината. — Петрос бързо влезе в стаята й, преди тя да се е опомнила. — Ейприл! Ако не ми помогнеш, ще загубя момичето, което обичам и за което искам да се оженя.

— Искрено се надявам това да не съм аз.

— Съжалявам, но не си ти — усмихна се Петрос. — Още от дете знаех, че ще се оженя за нея и бях щастлив. От седмици не съм виждал Стела, но като деца бяхме неразделни, а после се влюбихме един в друг. Когато обаче решиха, че целувките ни са станали прекалено пламенни, деликатно ни разделиха. А сега най-сетне ще бъде моя! Сигурно и двамата ще умрем, ако някой попречи на любовта ни.

— И ти си луд като брат си! — възкликна Ейприл и приседна на леглото. — Нали всички това искат — да се ожениш за нея!

— Засега е така — Петрос коленичи пред нея и я погледна тревожно в очите, — ала има нещо, което те не знаят. Семейството й е почти разорено. Те никога не са били богати колкото нас, но все пак имаха някакво състояние. Напоследък обаче баща й направи няколко несполучливи сделки и загуби почти всичко. Всъщност затънали са в дългове. Досега това се пазеше в тайна, защото майката на Стела е болна. Скоро истината сигурно ще излезе наяве. Михалис дори трябва вече да я е научил, но не е споделял с мен какво мисли да прави.

— Беше прекалено зает с едно отвличане — напомни му Ейприл. — Както и да е, не разбирам какво значение може да има за теб финансовото им състояние. Нали не се жениш по сметка? Ако пък чак толкова са закъсали, защо просто не им помогнеш с известна сума? Имате толкова пари.

— Не мога. Михалис се разпорежда с парите в нашето семейство. Майка ми винаги прави това, което той каже. Така че мога да се обърна единствено към теб. Напълно е възможно той да изчаква утрешния ден, за да отмени годежа. Стела вече не е подходяща партия за мен, следователно бракът ни е недопустим според семейните традиции.

— Тогава защо брат ти не е предприел нищо досега?

— Защото първо трябваше да отстрани теб, Ейприл. Ти си още по-неподходяща съпруга за един Константинидис.

Ейприл започна да съжалява Петрос и постепенно забрави, че той е причината за всичките й неволи. С доброто си сърце и непримиримия си дух тя не можеше да остане безучастна към опитите на Михалис да се разпорежда със съдбите на хората около себе си.

— Напълно те разбирам, Пийт — рече Ейприл. — Но какво мога да сторя аз? Толкова се зарадвах, когато получих поканата ви, но когато пристигнах, нещата така се объркаха…

— Да, мога да си представя какво си преживяла. Помощта ти ми беше необходима, за да изиграем заедно целия този спектакъл, но нямах възможност да ти обясня предварително. Разбери, точно сега просто не мога да разкрия истината на Михалис. Освен това трябва да се държим така, все едно си негова приятелка, докато не приключи годежът. Трябва да го направим заради майка ми, а и за да обясним присъствието ти тук. Съгласих се да послушам брат си, но след много протести, защото искам да поддържам подозрителността му. Ейприл, моля те, нужна ми е подкрепата ти само още малко.

— Но защо?

— Ако Михалис реши, че ти си причината да не искам да се оженя за Стела, той ще се постарае да уреди годежа ни с нея възможно най-бързо, иначе ще избухне голям скандал. Виждаш ли, в нашите кръгове се смята за напълно допустимо да отхвърлиш нечие предложение за брак поради несъответствие във финансовото състояние на двете семейства, но не и ако причината е друга жена.

Ейприл се замисли. Положението й едва ли би могло да се влоши повече, така че защо да не помогне на Петрос?

— А после какво ще стане?

— После ще му кажа всичко — увери я Петрос. — Само два дни, Ейприл, умолявам те! Когато Стела ми позвъни, за да ми каже за разоряването на баща си, аз направо се отчаях, защото знаех как ще реагира Михалис. И тогава се сетих за теб. Сигурен бях, че ще ми помогнеш, но нещата не се развиха, както очаквах.

Ейприл се усмихна — разбира се, че би му помогнала. Но и сега не беше късно да започне да играе ролята си. Тъкмо така щеше да отмъсти на Михалис.

— Добре, можеш да разчиташ на мен, Пийт.

— О, Ейприл, ти си чудесна! — Петрос обгърна с ръце коленете й и в този момент откъм вратата се чу глас, който отекна като гръмотевица в стаята:

— Махай се оттук!

Беше Михалис, огромен, навъсен, безмилостен като Зевс. Ейприл се уплаши — в този момент имаше чувството, че е способен да убие брат си.

— Ние с Ейприл само си говорехме — отвърна Петрос.

Явно беше виждал Михалис така разгневен и преди, защото явно не се смути особено. Ейприл си мислеше, че и тя на два-три пъти се е сблъсквала с гнева му, но когато си спомни тези случаи, й стана ясно, че тогава той е бил просто леко раздразнен.

— Махай се, преди да съм забравил кой си! — повтори заплашително Михалис.

— Всичко ще бъде наред — усмихна се Петрос и погледна Ейприл. После погали успокоително ръката й и излезе, като я остави сама с брат му.

Михалис стисна юмруци, опитвайки да се овладее. Явно беше извън себе си от ярост, защото първите думи, които произнесе, бяха на гръцки. Когато най-сетне заговори на английски, Ейприл потръпна от обидите му:

— Ах ти, малка измамна кучка! Колко пъти се взирах в лицето ти и се усъмнявах в преценката си, не вярвах дори на собствените си уши и очи. А сега намирам брат си коленичил в краката ти! Какво толкова си му обещала, че да не може да се откъсне от теб? Че ще му бъдеш любовница и след сватбата? Че ще прекараш тази нощ с него?

Това наистина й дойде много и дори самият Зевс да беше застанал в този миг пред нея, Ейприл не би се уплашила. Тя скочи и даде воля на насъбралата се болка:

— А ти какво си — мръсен, алчен негодник!

Михалис веднага затръшна вратата след себе си.

Ейприл обаче веднага изтича от другата страна на леглото.

— Този път наистина ще крещя! — предупреди го тя гневно. — И ще крещя, докато събера цялата къща да чуе каквото имам да казвам.

Михалис присви очи и я изгледа ледено.

— Затворих вратата, за да не се налага по-късно да обяснявам виковете ви, госпожице Стюарт. Нямам никакво намерение да ви докосвам. Не желая жената, която вече се е отдала на брат ми!

След тези думи Михалис напусна стаята и Ейприл се строполи на леглото. Имаше чувството, че току-що е срещнала най-разгневения и най-могъщия човек на света. Още два дни. Трябва да издържи! В края на краищата, Михалис не беше Зевс, колкото и да се гневеше.

 

 

След известно време Ейприл слезе долу край басейна и седна да погледа Марика как плува. Михалис не се виждаше наоколо и Петрос приседна до нея.

— Съжалявам за сцената, която се разигра преди малко — промълви той тихо. — Никога не съм го виждал толкова разярен.

— Наистина ли? Аз пък мислех, че това е обичайно за него.

— Е, и той е човек като всички останали. Понякога се усмихва, способен е на съчувствие и обич. Винаги сме били много близки с него. Но днес за момент си помислих, че може да ме убие. — Последва кратка пауза, след което Петрос продължи озадачен: — Всъщност защо те доведе тук вместо да те качи на самолета за Англия? Нали ми беше казал, че не си пристигнала?

— Искаше да разбере кой от двама ни лъже — обясни Ейприл с горчивина. — И тъй като аз не се примирих с пленничеството и му създадох доста неприятности, той започна да се съмнява дали ти не си лъжецът. Това никак не му хареса.

Петрос задържа погледа си върху нея, но после внезапно стана.

— Мисля, че ще е по-добре Михалис да не ни заварва заедно. Може гневът му още да не е преминал.

Ейприл беше на същото мнение, така че Петрос влезе в басейна и започна да се плиска с Марика. Само секунди след това Михалис излезе от къщата и седна на шезлонга до Ейприл. Тя го погледна крадешком. Явно вътрешно продължаваше да кипи от гняв, но въпреки това изглеждаше доста привлекателен. Спомни си предупреждението му, че жертвите се привързват към похитителите си. Май че тя нямаше да направи изключение.

Ейприл отмести погледа си от него и затвори очи, за да прогони образа му от съзнанието си. Тя така и не чу, кога майка му се е приближила към тях.

— Ейприл! Не изглеждаш добре, много си бледа — сепна я загриженият глас на госпожа Константинидис.

— Всъщност боли ме глава — отвърна Ейприл. — Преживях няколко… няколко вълнуващи дни, а аз… като че ли съм свикнала с по-спокоен живот. Вероятно съм настинала.

— Да ти донеса някакво лекарство? — предложи Лидия.

— Не, благодаря. Имам. Не се тревожете за мен, скоро ще се оправя — усмихна се тя.

Когато майка му се отдалечи, Михалис я погледна и каза:

— Снощи на скалата беше се измокрила до кости.

— Вината си беше моя…

— Аз бях виновен! — рязко я прекъсна Михалис. — И каква е ползата? Сега ще трябва да измисляме нова лъжа.

Ейприл не можеше да понася повече откритата му неприязън и скочи да си върви, но той я хвана за ръката и я задържа.

— Сядай! Тук си заради мен, забрави ли? Ако се разболееш, аз ще се грижа за теб. Не бих искал отново да намеря Петрос в стаята ти да те утешава.

Сълзите в очите на Ейприл заплашваха да прелеят, но тя успя да преглътне и тази обида, защото в този момент от басейна излезе Марика, седна на мраморните плочи току до краката й и лукаво се усмихна:

— Карате ли се? Никога не съм чувала влюбени да се карат. Може ли да послушам?

Брат й я погледна заплашително, така че Ейприл реши да се намеси:

— Не се карахме. Боли ме главата, а Михалис обвиняваше себе си за това. Измокрих се в… — Ейприл прехапа устни, но беше късно.

— В имението му на брега на морето — досети се Марика. — Чудех се дали си ходила там. На мен не ми позволяват да ходя никъде сама. Особено пък сама с някой мъж. Михалис ме мисли за дете.

— В момента доказваш, че съм прав. Само да разбера, че искаш да обидиш Ейприл с нещо!

— О, не! — Марика се изчерви. — Ейприл, не съм си го и помисляла даже. Както винаги съм непоносима, извини ме.

— Не си ме обидила — увери я тя, като й се усмихна. — С цели пет години съм по-голяма от теб и мога сама да се грижа за себе си. А ти съвсем не си непоносима, повярвай ми!

— А може ли да те попитам какво работиш?

— Разбира се — засмя се Ейприл. — Обзавеждам къщите на различни хора…

— Когато й мине главата, ще продължи да отговаря на въпросите ти — решително се намеси Михалис. — А сега ще си вземе лекарството и ще легне да си почине, докато дойде време за вечеря.

— Когато си намеря приятел, няма да му позволявам да ми заповядва така — дръзко рече Марика.

Тя явно не се страхуваше от по-големия си брат! Ейприл сякаш не можеше да възприеме този факт и не на шега се уплаши, когато той грабна сестра си и я хвърли във водата. От басейна веднага се понесоха куп обиди на гръцки, но Михалис си стоеше и кротко се усмихваше на сестра си с очи, изпълнени с братска обич.

Ейприл не познаваше тази страна от характера на Михалис. Тя го знаеше като големия властен брат, главата на семейството, който раздава правосъдие и налага наказания. Спомни си думите на Петрос. Независимо от това колко студено се отнася към нея, Михалис изпитваше обич към семейството си и полагаше всеотдайни грижи за близките си.

Ейприл явно не можеше да разбере гръцките порядки.