Ерик Лустбадер
Кървав сняг (30)

29.

— Истина ли е това? — обърна се Аника към Гурджиев, нарушавайки смаяното мълчание. — Ти си знаел?

— Не разбрах веднага, естествено, че не.

Джак видя, че сега възрастният мъж беше преминал в самоотбрана, точно както целеше Батчук. Той рискува да хвърли един поглед на Али, която беше станала от стола си и сега стоеше съвсем близо до Гурджиев, сякаш за да го спре, ако се втурне да души Батчук. Беше очевидно, че тя беше изцяло погълната от психологическата драма, която се развиваше пред очите й.

— Но постепенно, с влошаването на психическото състояние на майка ти, започнах да имам известни подозрения. В началото помислих, че депресията й е вследствие на смъртта на Алексей, но после, след като месеците се превърнаха в години, все повече се убеждавах, че нещо друго я яде отвътре. Накрая, на петгодишнината от убийството на Алексей, успях да изкопча истината от нея — как в онази нощ се е прибрала у дома и открила, че там я очаква не мъжът й, а той, Ориел Батчук. Обезумях от ярост и мъка. Единственото, за което можех да мисля, беше как да му отмъстя. Бях заслепен до такава степен, че не осъзнах в колко дълбока депресия е изпаднала тя. В онази нощ останах с нея и с теб и тогава тя тихомълком си преряза вените в банята, докато ти спеше, а аз планирах своето отмъщение.

— Ето това е — заяви Батчук с нотка на триумф в гласа — същността на истинското зло.

Аника опря автоматичния пистолет в слепоочието на Батчук и каза:

— Отдръпни се, Джак.

— Аника — обади се Али, като се отдалечи от Гурджиев и застана до нея, — не го прави, той е твоят баща.

— Не знаеш какво правеше той с мен през всичките тези години, в които бях с него.

— Правех онова, което ти искаше, нищо повече.

— Лъжец! Правеше онова, което ти искаше.

— Грешиш, грижех се да си в безопасност — не отстъпваше Батчук, — в безопасност от него. — Той хвърли поглед към Гурджиев.

— Нямах нужда да се грижиш за безопасността ми.

— Аника, независимо от онова, което е сторил в миналото, и какъв е сега, той все пак е причината да се появиш на този свят — увещаваше я Али. — Без него ти нямаше да съществуваш.

— В този момент — отвърна Аника — бих предпочела да не съществувах.

— Не го мислиш сериозно — настоя Али.

— Ще пръсна проклетия му череп. — В очите на Аника имаше сълзи.

— Недей, Аника, не го прави! След това никога няма да можеш да си го простиш.

— Няма значение, искам да умра, но преди това ще се погрижа кръвта му да опръска тази стая.

— И аз мразя баща си — умоляваше я Али. — Но не бих понесла той да умре.

— Каквото и да е сторил той, не би могло изобщо да се сравнява с онова, което този мъж…

— Твоят баща.

— … ми стори.

— Престъпленията са си престъпления — продължи Али. — Какво значение има дали са от жестокост или по невнимание — те ни променят и не могат да бъдат върнати назад, опростени или забравени. Но цикълът трябва бъде прекъснат някъде, така че защо ти да не го направиш тук и сега?

— Права си. — Аника бавно й се усмихна с тъжна и мрачна усмивка. — Трябва да бъде прекъснат.

След това натисна спусъка. Кръв, мозък и парченца кост се разлетяха във всички посоки като червено-розова градушка. Експлозията беше толкова силна, че парчета човешка плът опръскаха всички в стаята — сякаш самата му глава се беше взривила отвътре.

 

 

Заедно с дъщеря си и внука си Денис Пол стоеше изправен до гроба на Луиз от другата страна на залива Чесапийк във Вирджиния. Небето над тях беше прозрачно и с неопределен цвят. Двамата с Клер бяха изсипали по една лопата с пръст върху спуснатия ковчег.

— Мамо, защо с дядо сложихте пръст в дупката, където е баба?

— За да може част от нас да остане с нея и да я обича завинаги — отвърна Клер и в очите й проблеснаха сълзи.

За изненада на Пол и негово голямо задоволство Арън пристъпи напред, наведе се, взе шепа пръст и я пусна върху техните купчини.

Макар да бяха дошли тук, за да погребат неговата съпруга, мислите му бяха насочени не толкова към нейната загуба, колкото към завръщането на семейството му. Той се зачуди как ли бе заслужил това чудо? Дали се бе оказал добър и честен човек, верен на убежденията си и покайващ се за греховете си? И какъв смисъл имаха отговорите на тези въпроси — вселената не я беше грижа за това. Всяко събитие беше случайно, навсякъде властваше хаосът и въпросите, малки или големи, нямаха отговори. Вместо тях съществуваха компромиси и може би жертви, ако някой беше толкова голям късметлия като него.

Ръката му беше обгърнала раменете на Клер, а очите му не можеха да се откъснат от Арън, който вероятно вече си представяше празненството, обещано за по-късно този следобед. За Денис Пол обаче това празненство вече беше започнало.

 

 

Сега ги беше обгърнала оглушителна тишина, от която краката им се бяха вцепенили, сърцата им туптяха глухо и мислите им бяха сковани. Онова, което беше останало от Ориел Йовович Батчук, лежеше наполовина във, наполовина извън салона. Кръвта му беше навсякъде. Василий Андреев обаче беше умрял, без дори и капка от кръвта му да бъде пролята.

— Значи най-сетне се свърши. — Гурджиев наруши неловкото мълчание. — Аника, ужасно съжалявам, че трябваше да чуеш това.

Той отиде при нея и се опита да я прегърне, но тя се отдръпна.

— Недей — каза тя и се отдалечи от него.

Джак внимателно разтвори пръстите на Аника, вкопчени в автоматичния пистолет. Тя не се възпротиви, когато той го взе от нея, вместо това хвана ръката на Али и я стисна здраво.

— Знаех, че си права, исках да те послушам… но не можах.

— Всичко е наред — успокои я Али. — Всичко е наред.

Аника стоеше и гледаше ужасено и невярващо към вече мъртвия, някога непобедим противник на дядо си — нейния баща. Тя стискаше ръката на Али с такава сила, че пръстите й побеляха. Джак си даде сметка, че за нито едната не е здравословно да остава дълго в тази касапница.

— Трябва да се почистим — каза той.

Аника кимна, но не помръдна. По бузите и носа й имаше парченца кост, а по останалата част на лицето, по устните и по гърдите й — пръски кръв. Гурджиев пъргаво прескочи тялото и остана мълчаливо да ги изчака в коридора, потънал в собствените си загадъчни мисли. Той не обръщаше никакво внимание на окървавените си ръце.

— Как си? — попита Джак Аника.

Очите й с цвят на халцедон бяха потъмнели и мрачни, сякаш минералният им блясък ги беше напуснал.

— Нямам и най-малка представа, съзнанието ми е вцепенено, чувствам се изгубена и самотна.

— Не си сама — увери я Джак. — Хайде, с Али трябва да се почистите.

Той кимна на Али и тя изведе Аника от салона. Минаха покрай Гурджиев и влязоха в банята. Джак отведе Гурджиев в кухнята, където двамата се почистиха, доколкото можаха, като използваха кухненската мивка.

— Истина е, нали? Всичко, което Батчук каза. — Джак наблюдаваше как топлата вода отмива мръсотията от ръцете му.

Гурджиев се загледа навън през прозореца над мивката.

— Поне по-голямата част.

— Значи вие от години сте знаели, че той е неин баща?

— Да.

— Но тя не е знаела.

— Не и допреди няколко минути, когато и вие самият разбрахте за това.

— Тогава не е чудно, че го уби.

— Да бъдеш застрелян от собственото си дете. — Гурджиев се обърна и бавно изми ръцете си, сякаш не беше склонен да се раздели с веществените доказателства за смъртта на Батчук. — Иска ми се да можех да кажа, че съм почувствал удовлетворение, но се боя, че отмъщението не се оказа това, което очаквах — всъщност сега го намирам за доста безсмислено. Смъртта му няма да върне обратно моята Ники, няма да облекчи болката й, а сега си мисля, че е много вероятно да загубя и Аника. Ако това се случи, няма да ми остане нищо.

Аника и Али влязоха в кухнята. Бяха успели да изчистят лицата и ръцете си, но не и дрехите. Джак ги видя и внезапно изстреля:

— Не се безпокойте, все още имате „Ализарин Глоубъл“.

— Моля, не ви чух добре?

— Отлично ме чухте — възрази Джак. — Знам, че притежавате „Ализарин Глоубъл“. Имате още шестима партньори, но вие сте този, който взема решенията.

— За съжаление се боя, че грешите, млади човече.

Джак вдигна автоматичния пистолет на Батчук.

— Единственото нещо, от което трябва да се боите, съм аз.

— Не ви разбирам.

Докато си разменяха тези реплики, поведението на Гурджиев постепенно се променяше и от съсипан старец той се превърна в неумолим и стегнат бизнесмен с пронизващите и хитри очи на опитен играч на покер. Джак си помисли, че не е никак чудно, че възрастният мъж е успял да надхитри Батчук. И му стана ясно, че трябва много да внимава същата съдба да не сполети и него.

— Мъжът, който ме отрови, работи за „Ализарин Глоубъл“, вашата компания.

— Дядя, истина ли е това? — Аника втренчи поглед във възрастния мъж.

— Що за глупости! Разбира се, че не.

— Той лъже — намеси се Али. — Бях с Джак, докато разпитваше Влад. Той работи за „Ализарин Глоубъл“. — Двете с Аника стояха една до друга, сякаш бяха сестри, които се опълчват срещу родителите си. — Така или иначе, когато Иван Гуров го предаде на ФСБ, истината ще излезе наяве.

— Това няма да се случи — въздъхна Гурджиев. — По пътя към летището колата на Иван Гуров беше пресрещната и Влад беше освободен. За съжаление Гуров реши да се съпротивлява и беше убит.

— Какво говориш? — Аника изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се пречупи. — Твоите хора са убили Иван?

— Той не им е оставил друг избор, Аника. Не е пуснал Влад да си тръгне.

Тя го погледна смаяно.

— Тогава значи ти си наредил да убият Джак?

— Не да го убият — поправи я Гурджиев, — а да го отровят с арсеник, да го отслабят, може би дори да влезе в болница, но не и да го убият, никога не съм искал да го убият.

— Но защо?

Дядя Гурджиев се обърна към Джак и го попита също толкова небрежно, сякаш разговаряха за времето:

— Искате ли вие да й кажете? Сигурен съм, че вече сте се досетили.

Джак се поколеба не защото не знаеше отговора, а защото не беше сигурен, че иска да играе играта на Гурджиев. После мислено сви рамене и започна:

— Причината е в Али, тя е била прътът в колелото на вашия план. Това е голям майтап, смешно е, като си помисли човек, но такъв е животът, Гурджиев — едно спонтанно решение, нещо неочаквано, което не е било възможно да предвидите. Като се има предвид истинската й самоличност, не сте могли да си позволите внимателната проверка от страна на американските власти, която неизбежно би последвала от това, че я доведох тук, така че сте измислили начин да отвлечете вниманието от нея и да го насочите към мен. Моето правителството щеше да е твърде заето да открие кой се е опитал да ме отрови и щеше да забрави напълно за Али и онова, което й се е случило тук, затова сте рискували да се разкриете, като сте спасили Влад, и затова хората ви са убили Гуров. Той ги е разпознал, нали, или поне някои от тях? Не сте могли да позволите на Влад или на Гуров да се разприказват и сега нито единият няма да го стори.

— И, разбира се, вие разкрихте моя план — кимна дядя Гурджиев, сякаш беше учител, който е изключително доволен от любимия си ученик.

— Изглежда сте накарали двете страни да се борят помежду си, за да се възползвате вие от това. Никога не сте имали намерение да споделите астрономическите печалби от урановото находище нито с Юкин, нито с АУРА. Искали сте ги само за себе си.

— Не и в началото. — Гурджиев държеше под око дулото на автоматичния пистолет. — Създадох АУРА, за да получа контрол над урановото находище, но доста бързо разбрах, че тя ще се провали най-вече защото Каркишвили се обърна срещу мен. Той раздели членовете на АУРА и тя стана неефективна. — Възрастният мъж сви рамене. — Затова реших да намеся „Ализарин“.

— Но е имало проблем — предположи Джак, — който на пръв поглед е бил непреодолим. И тук се появявам аз.

В този момент Гурджиев се засмя.

— Много съжалявам, че наредих на Влад да ви извади от строя — вие имате забележителен ум. Уникален — възхитено кимна той. — Познавам президента на Украйна Инган Улишенко, откакто беше младеж. Отидох при него с нашето предложение, но той видя в него само опит да му бъде отнета негова суверенна територия заедно с потенциалните печалби от нея. Отказа да повярва в опасността, надвиснала от страна на „Тринадесет“, Юкин и Батчук, и не ни позволи да купим земята.

Джак, който не беше насочил оръжието и не беше направил никакви заплашителни движения към Гурджиев, каза:

— Имали сте нужда от външен източник, който да потвърди онова, което сте му казали — източник, който да е извън всякакво подозрение и на когото Улишенко да не може да не обърне внимание.

— Американец във властта, близък до президента, но същевременно напълно аполитичен — добави Гурджиев.

— Някой, на когото Улишенко да се довери със сигурност.

— Никой друг не е по-подходящ от вас, господин Макклюр.

— Ето защо твоят дядо никога не би ме убил — обясни Джак на Аника. — Той има нужда от мен и така се случи, че и аз имам нужда от него. Ще се погрижа „Ализарин Глоубъл“ да получат урановото находище.

Беше се досетил за това решение, докато отмиваше зловещите останки на Батчук от лицето си. Опита се да се сети за някаква друга възможност, но това се оказа безполезно — мозъкът му подсказваше, че е открил единственото възможно решение. Макар то да не беше идеалното, а по собствената му преценка дори не беше и добро, за съжаление не съществуваше друг път, по който да тръгне. Джак се зачуди дали Гурджиев не се е досетил за това преди него.

— Споразумението с Юкин трябва да бъде подписано, президентът Карсън е категоричен по този въпрос, но ако той го подпише, Юкин ще навлезе в Украйна и ще използва съглашението, за да остане там. Това също не е приемливо. Ще говоря с Улишенко и ще му кажа за плановете на Юкин. Той няма да има друг избор, освен да продаде урановото находище на „Ализарин Глоубъл“. „Ализарин“ е международна корпорация, която Юкин не може нито да нападне, нито дори да докосне и така енергийните му планове в Украйна ще бъдат осуетени. Освен това сега той ще трябва да се придържа към споразумението, което ще подпише тази вечер със Съединените щати.

Джак се обърна отново към Гурджиев:

— В допълнение към покупната цена „Ализарин“ ще даде петдесет процента от всички печалби от находището на украинското правителство.

— Десет процента — отвърна Гурджиев.

— Не ме карайте да се смея. Четирийсет и пет процента или ще кажа на моето правителство какво сте направили. Те ще затворят „Ализарин Глоубъл“ като бунище за токсични отпадъци.

— Двайсет и пет процента или си тръгвам и ще оставя нещата да се развият така, както иска Юкин.

— Без аз да потвърдя на Улишенко за заплахата от страна на Юкин, надвиснала над неговата страна, вие и „Ализарин“ няма да постигнете нищо — отбеляза Джак. — Трийсет и пет и това е последното ми предложение.

— Съгласен! — Дядя Гурджиев му подаде ръката си.

— Джак, нали няма наистина да сключиш сделка с него? — изненада се Али.

— Нямам избор.

— Винаги има избор — настоя тя, — ти се ме учил на това.

— Не и този път. — Джак стисна ръката на Гурджиев и в този момент всички чуха свистенето на перките на спускащ се хеликоптер.

— Какво става? — попита Гурджиев.

— Кавалерията пристигна — отвърна Джак.

Точно както беше обещал Денис Пол.