Пол Хофман
Петата погибел (26)

25.

— Не ставай глупак! — отвърна с хладен гняв Боско. — Това е жена.

Думите прозвучаха грубо. Гил не беше виновен за пълното си невежество относно женската анатомия. Как би могло да е другояче? А ако прибързаното му заключение изглеждаше необичайно, то със сигурност не бе тъй чудовищно като истината: че опората, върху която се бе крепила Светата църква на Обесения Изкупител през последните двайсет години, се оказваше същество, считано от мнозина умерени теолози за лишено от душа. Преди ударът да съсипе разума на папата, Боско дълбоко се възхищаваше от неговата проницателност и жестокост. Дори и със замъглен мозък, папата бе настоявал със страст и ентусиазъм за ужасната смърт на Девата на Гарвановата песен. Гил беше зашеметен от разкритието, но не чак толкова, че да не се засегне.

— Дай ми ключовете от стаята — нареди Боско на Бърдет. Човекът с дрънчене откачи ключа на стаята за балсамиране от огромната си колекция. — Казал ли си на някого?

— Не, господарю — отвърна Бърдет.

Боско погледна първия балсаматор.

— Ти каза ли на някого?

— Не, господарю.

Той погледна към втория.

— А ти каза ли на някого?

Онемял от ужас, човекът само поклати глава.

— Искам да останете тук, докато не пратя Изкупител Гил да ви повика. И покрийте това чудовище.

Той изведе Гил и заключи вратата зад себе си.

Половин час по-късно, след като на два пъти губиха пътя из подземията на Шартр, Боско и Гил отново се озоваха във Вамианската стая. Дори и тогава минаха десет минути, преди някой от тях да заговори — земетресението все още разтърсваше душите им.

— Как е възможно това да се случи? — попита Гил.

— Не се е случвало. Ти имаш грижата тялото да бъде изложено, както обикновено. Всъщност всичко ще продължи, както обикновено. Защото не се е случило нищо необичайно.

— Ами ако има и други?

— Тогава заплахата за Единствената истинска вяра е смъртоносна. Ти ще проведеш разследване на тази възможност, но ще го сториш в най-строга тайна. Освен това ще изготвиш папска енциклика, изтъкваща, че е смъртен грях, наказуем с вечни мъки в адския огън, да се повдига женският въпрос.

— Женският въпрос?

— Разбира се.

Кратко мълчание.

— Какъв е женският въпрос?

Боско го погледна, но не личеше дали се шегува или не.

— Не знаеш ли?

— Моля за поучение.

Боско се вгледа в него.

— Женският въпрос засяга греха да се обсъжда по какъвто и да било начин ръкополагането на жени. Отговорът е, че такъв грях плаче към небето за отмъщение.

Гил се озадачи.

— Та нима някой го обсъжда изобщо?

Боско го погледна.

— И още питаш — докато оная гнусна женоподобна твар лежи в мазето?

На това нямаше какво да се отговори.

— А тримата Изкупители, в моргата. Какво да правя с тях?

Боско въздъхна.

— Спомняш ли си историята на Урия Хегееца?

— Да.

— Погрижи се да не кажат нищо. Не искам повече невинна кръв по ръцете си, но трябва да бъдеш сигурен за тях. Не казвай нищо. Не позволявай да се каже нищо. Не позволявай на никого да говори.

Нещо зад прозореца привлече погледа на Изкупител Гил — от големия комин на Параклиса на сълзите из влажния въздух лениво се надигаше струя бял дим.

— Имаме папа — каза той на Боско. — Поздравления. Ваше светейшество.