Стивън Кинг
Под купола (79)

10.

Най-яркият му спомен от изминалото лято бе онази песен на Джеймс Макмърти, която сякаш звучеше отвсякъде — „Разговор на бензиностанцията“. А стихът, който се беше запечатал в съзнанието му, бе как в малкото градче „всеки трябва да си знае мястото“. Тези думи изплуваха в паметта му, когато Анджи застана твърде близо до него, докато той готвеше, и уж неволно взе да притиска бюста си в ръката му, пресягайки се за едно или за друго. Барби добре знаеше кое е гаджето й; знаеше още и че Франки Делесепс е близък с местната власт, пък макар и само заради приятелството си със сина на Големия Джим Рени. Дейл Барбара, от друга страна, си беше малко или много скитник. И не се вписваше в социалния пейзаж на Честърс Мил.

Една вечер Анджи протегна ръка покрай бедрото му и го стисна леко за чатала. Той реагира и миг по-късно разбра от дяволитата й усмивка, че тя също е почувствала реакцията му.

— Можеш да получиш нещичко отзад, ако искаш — каза тя. Намираха се в кухнята и тя повдигна ръба на късата си пола, показвайки дантелено розово бельо. — Съвсем честно.

— Мисля да пасувам — отвърна той и Анджи му се изплези.

Бе ставал свидетел на подобни случки в половин дузина ресторантски кухни, дори се бе включвал от време на време в някои от тях. Специално тази навярно се дължеше на мимолетното момичешко увлечение по по-възрастния и сравнително симпатичен колега. После обаче Анджи и Франки се разделиха и една вечер, докато Барби изхвърляше боклука след края на работното време, тя го изненада с доста фриволен ход.

Барби се обърна и видя, че Анджи стои пред него. Тя го притисна към себе си, впи устни в неговите и в началото той отвърна на целувката й. После обаче, когато момичето улови едната му ръка и я постави върху лявата си гърда, той дойде на себе си. Бюстът й бе разкошен — твърд и стегнат, — ала щеше да му създаде само неприятности. Опита се да се отдръпне, обаче Анджи увисна на врата му, впила нокти в тила му. Тогава Барби приложи малко повечко сила, отколкото възнамеряваше, за да я отдели от себе си, в резултат на което момичето се блъсна в контейнера за смет. Тя го изгледа ядосано, попипа дънките си и му хвърли изпепеляващ поглед.

— Мерси! Сега панталоните ми са целите в боклук!

— Трябваше да се пуснеш сама — отвърна тихо той.

— На теб ти хареса!

— Може би — каза Барби, — но не харесвам теб. — В следващия миг обаче забеляза как гневът и оскърблението й се струпват като черни облаци в изражението й и побърза да добави: — Искам да кажа, харесвам те, но не по този начин.

Анджи обаче добре знаеше, че в подобни ситуации хората казват точно това, което са искали да кажат.

Четири дни по-късно, докато си седеше в „Дипърс“, някой заля с бира гърба му. Барби се обърна и видя Франки Делесепс.

— Хареса ли ти, Баа-аарби? Ако ти е харесало, мога да го направя пак — днес бирата е по два долара голямата халба. А ако не ти е харесало, можем да се разберем отвън, разбира се.

— Не знам какво ти е казала, обаче не е така — каза Барби. Джубоксът свиреше нещо — не беше песента на Макмърти, но именно нейните думи отекваха в главата му: „Всеки трябва да си знае мястото.“

— Каза ми, че ти е отказала, обаче въпреки това ти си я изчукал. С колко кила си по-тежък от нея? Петдесет? Това ми звучи като изнасилване.

— Не съм я изнасилил — заяви Барби, макар и да знаеше, че само си хаби думите.

— Искаш ли да излезем навън, копеле, или те е страх?

— Страх ме е — отвърна той и за негова изненада Франки се отдалечи. Барби си каза, че е получил достатъчно бира и музика за една нощ, и тъкмо ставаше да си ходи, когато другият се завърна — този път носеше не халба, а голяма кана.

— Не го прави — предупреди го Барби, ала, естествено, Франки не му обърна никакво внимание. Плисна бирата в лицето му. Истински душ от „Будвайзер“ светло. Няколко души се изсмяха и изръкопляскаха в пиянски възторг.

— Сега можем да излезем и да си уредим сметките — каза Франки, — а ако не искаш, ще почакам. Последно предупреждение, Баа-аарби.

И Барби тръгна с него, осъзнавайки, че трябва да действа светкавично. Ако проснеше Франки на земята, без много хора да го видят, това щеше да сложи край на конфликта. Можеше даже да му се извини и да повтори, че никога не е спал с Анджи. Нямаше да каже, че тя му се натискаше, въпреки че доста хора го знаеха (включително Роуз и Ансън). Току-виж, разбитият му нос го освестил и Франки ще прозре онова, което бе очевадно за Барби — че всичко е замислено от малката фръцла, за да си го върне тъпкано на готвача.

В началото му се струваше, че няма причина ситуацията да не се развие по този начин. Франки стоеше здраво стъпил на земята, вдигнал юмруци като легендарния боксьор Джон Л. Съливан, и хвърляше двойна сянка под светлината на лампите в срещуположните краища на паркинга. Изглеждаше зъл, силен и прост; типичният селски отворко. Явно бе свикнал да поваля противниците си с един-единствен мощен удар, след което да ги довършва със серия бързи крошета, докато не започнат да циврят за милост.

Той пристъпи тромаво напред и пусна в действие тайното си (което хич не беше толкова тайно) оръжие — ъперкът, който Барби избегна по най-простичкия възможен начин, като килна главата си на една страна. После отговори с директен удар в слънчевия сплит, Франки се строполи на земята със смаяно изражение.

— Не се налага да… — започна Барби и в този миг Рени младши го изненада отзад, удряйки го в бъбреците. Барби залитна напред. Там го чакаше Картър Тибодо — той изскочи между две паркирани коли и замахна отдалеч в мощен раундхаус. Ако юмрукът му бе срещнал челюстта на противника му, със сигурност би я строшил, ала Барби парира ръката му навреме. Въпреки това именно тогава получи най-сериозната си травма, която дори в деня на появата на Купола не бе избледняла и изпъкваше в грозноват жълтеникав оттенък.

Завъртя се рязко настрани, осъзнавайки, че е попаднал в капан, и си каза, че трябва да се махне възможно най-бързо оттук, преди някой да е пострадал сериозно. Нямаше предвид себе си. Бе готов да побегне; не страдаше от глупаво честолюбие. Обаче направи точно три крачки, преди Мелвин Сиърлс да го спъне. Барби се просна по корем на чакъла и в същия момент ритниците започнаха да се сипят отгоре му. Закри главата си, но ръцете, краката и задникът му се оказаха незащитени от яростната атака на масивните кожени обувки. Един от ритниците го уцели в ребрата точно преди да успее да се понадигне на едно коляно зад пикапа за стари мебели на Стъби Норман.

Тогава желанието му да намери разумен изход от ситуацията се изпари и той престана да мисли за бягство. Изправи се, обърна се с лице към нападателите си и протегна длани към тях в знак, че ги очаква. Проходът, където бе застанал, беше тесен. Трябваше да го нападат един по един.

Рени младши се пробва пръв; ентусиазмът му бе възнаграден с хубав ритник в корема. Барби носеше маратонки, а не кожени боти, ала въпреки това ритникът му бе достатъчно мощен, за да запрати Младши до пикапа, където той се приведе, мъчейки се да си поеме дъх. Франки беше вторият и Барби го награди с два удара в лицето — болезнени, но не твърде силни, за да му счупят нещо. Започваше да идва на себе си.

Чакълът зад гърба му изхрущя. Той се обърна тъкмо навреме, за да отнесе крошето на Картър Тибодо, който се бе промъкнал зад гърба му. Юмрукът го фрасна в слепоочието и пред погледа му затанцуваха звезди. („Една от тях бе ярка като комета“ — сподели пред Бренда, докато отваряше вентила на новата газова бутилка.) Тибодо направи крачка напред и бе удостоен с подсичащ ритник в глезена, в резултат на който самодоволната усмивка на Картър бе заменена от болезнена гримаса. Той падна на едно коляно, подобно на състезател по американски футбол, стиснал топката миг преди да се хвърли в атака. Само дето футболистите обикновено не се държат за глезените.

— Биеш се нечестно, шибаняко! — кресна възмутено Тибодо.

— Виж ти кой го каз… — понечи да му отвърне Барби, преди да бъде прекъснат от Мелвин Сиърлс. Той го приклещи с лакът през врата и Барби използва собствения си лакът, за да нанесе контраудар на Сиърлс, с който му изкара въздуха. В дъха на Мелвин се усещаха бира, цигари, сушени наденички… Барби се обърна, очаквайки Тибодо да му се нахвърли, преди да е успял да се измъкне от тесния проход между колите. Вече нямаше да проявява милост. Лицето му пулсираше от болка, същото се отнасяше и за ребрата му. Изведнъж реши — и решението му се стори съвсем разумно предвид обстоятелствата, че ще изпрати и четиримата в болницата. Там нападателите му можеха да си обсъждат на воля принципите на нечестния бой, докато се подписваха на гипсовите си превръзки.

В този момент колата на шериф Пъркинс — извикан или от Томи, или от Уилоу Андерсън, съдържателите на заведението — се закова рязко на паркинга с включени светлини. Биещите се бяха ярко осветени като актьори под светлината на сценични прожектори.

Пъркинс пусна за секунда-две и полицейската сирена; после излезе от колата и подръпна колана, обгръщащ масивната му талия.

— Не е ли малко рано за бой, момчета? Да бяхте изчакали уикенда…

На което Рени младши отвърна…