Стивън Кинг
Под купола (73)

4.

Преди Барби да се слее с тълпата, Мел Сиърлс го хвана за китката.

— Пусни ме — каза кротко Барби.

Сиърлс обаче му се озъби (явно това беше неговата представа за усмивка) и процеди:

— Мечтай си, дрисльо. — После извика: — Шерифе! Хей, шерифе!

Питър Рандолф се обърна рязко и го изгледа намръщено.

— Този тип ми пречеше, докато се опитвах да обезпеча сигурността на района. Мога ли да го арестувам?

Рандолф отвори уста, вероятно за да каже: „Не ми губи времето.“ После обаче се огледа наоколо. Джим Рени най-накрая се бе присъединил към малката групичка, която наблюдаваше как Евърет оказва първа помощ на хлапето. Големия Джим хвърли студен и безизразен поглед на Барби — така гледат змиите, докато се излежават на припек, — след което кимна леко на шерифа.

Мел го забеляза и усмивката му стана още по-широка.

— Джаки? Исках да кажа „полицай Уетингтън“? Ще ми заемете ли един чифт от белезниците си?

Рени младши и останалите от дружинката му също се ухилиха. Ето нещо по-забавно от някакво кървящо хлапе и далеч по-интересно от това да поддържаш реда сред демонстриращи тъпаци с протестни лозунги.

— Получи ли си го, Баааар-бииии? — злорадстваше Рени младши.

Джаки обаче се колебаеше.

— Пит… исках да кажа „шерифе“… мисля, че човекът се опитваше само да пом…

— Закопчайте го — нареди Рандолф. — По-късно ще видим какво се е опитвал или не се е опитвал да направи. Междувременно искам тази бъркотия да се разчисти. — Той повиши глас: — Всичко свърши, народе! Позабавлявахте се и видяхте какво стана! Сега се разотивайте по домовете си!

Джаки тъкмо откопчаваше един чифт от връзката пластмасови белезници от колана си (нямаше намерение да ги дава на Мел, а да ги постави сама на задържания), когато Джулия Шамуей заговори. Тя стоеше точно зад Рандолф и Големия Джим (всъщност точно Големия Джим я бе изблъскал с лакти, за да заеме мястото й).

— Не бих допуснала това, шериф Рандолф, освен ако не искате полицейското ви управление да бъде изтипосано на първа страница на „Демократ“ — рече и се усмихна като Мона Лиза. — Все пак сте съвсем отскоро на този пост, а и всичко останало…

— Какво искаш да кажеш? — попита той. Беше се намръщил още повече и лицето му приличаше на прорязан от дълбоки пукнатини мрачен пейзаж.

Джулия вдигна апарата си — малко по-стар модел от този на Пит Фрийман.

— Имам няколко снимки на господин Барбара, които показват как помага на Ръсти Евърет в грижите за раненото момче, няколко на полицай Сиърлс, докато дърпа явно безпричинно господин Барбара… и една, на която полицай Сиърлс удря господин Барбара в устата. Също безпричинно. Не съм кой знае какъв фотограф, ала специално тази се получи много добра. Искате ли да я видите, шериф Рандолф? Мога да ви я покажа, апаратът ми е цифров.

Възхищението, което Барби изпитваше към нея, се засили още повече, понеже според него жената блъфираше. Ако наистина бе снимала, защо държеше капака на обектива в лявата си ръка, сякаш току-що го е свалила?

— Това е лъжа, шерифе — каза Мел. — Той пръв се опита да ме удари. Попитайте Рени младши.

— Мисля, че снимките ми показват как младият господин Рени бе зает с успокояването на тълпата и поради тази причина беше обърнат с гръб по време на удара — вметна Джулия.

Рандолф продължаваше да я гледа навъсено.

— Мога да взема апарата ти — каза. — Като доказателство…

— Можете — съгласи се охотно тя, — обаче Пит Фрийман ще ви заснеме, докато го правите. После можете да вземете и апарата на Пит… но всички тук ще видят какво правите.

— Ти на коя страна си всъщност, Джулия? — попита Големия Джим. На лицето му се мъдреше свирепата му усмивка — усмивката на акула, която всеки момент ще си отхапе парче от тлъстия задник на нищо неподозиращия плувец.

Джулия също му отговори с усмивка.

— За какво говориш, Джим? — В очите й се четеше невинно любопитство. — Нима има и други страни, освен онази там — посочи наблюдаващите ги войници — и тази тук?

Големия Джим я изгледа изпитателно и ъгълчетата на устните му кривнаха надолу в друг вид усмивка — преобърната. Той махна ядосано на Рандолф.

— Е, май сме сбъркали, господин Барбара — заяви шерифът. — Разгорещили сме се малко повечко…

— Благодаря — каза Барби.

Джаки улови ръката на намръщения си партньор.

— Хайде, полицай Сиърлс. Този епизод свърши. Да накараме тези хора да се разотидат.

Мел тръгна подире й, но не и преди да се обърне към Барби и да повтори любимия си жест със соченето и поклащането на глава.

— Още не сме свършили с теб, слънчице.

Помощникът на Роми — Тоби Манинг — пристигна заедно с Джак Евънс. Двамата носеха саморъчно направена от платно и десет пръта носилка. Роми отвори уста да ги пита какво, по дяволите, си въобразяват, че правят, след което отново я затвори. И бездруго извънградското мероприятие бе отменено, така че нямаше никакво значение.