Джоузефин Анджелини
Любов под гибелна звезда (17)

16.

Около шест часа на другата сутрин Лукас най-сетне прие факта, че времето му е изтекло. Слънцето се беше показало. Следващият ден вече беше настъпил и Хелън вероятно вече стоеше на някой хотелски прозорец, в изпълнение на пророчеството на Касандра. Той знаеше, че най-логичният му начин на действие е да се откаже, да се прибере у дома и да чака сестричката му да види нещо друго, дори и за него да беше почти убийствено да го признае. Не беше победил Съдбата. За пореден път.

Лукас видя „Пиги“, все още паркирана пред къщата му, и трябваше да се промъкне вътре крадешком. Изглежда, че Джери, Кейт и Клеър се бяха оказали принудени да пренощуват у тях, за да изчакат отминаването на бурята, а това означаваше, че Джери и Кейт все още не знаеха, че Хелън е изчезнала. Доколкото знаеха, Хелън си беше на сигурно място у дома, „заклещена“ с всичките три момчета Делос от другата страна на острова. Лукас знаеше, че лъжата няма да издържи още много дълго, но реши, че някой друг ще трябва да измисли нова история, с която да заблуди Джери. Не можеше да контролира емоциите си по отношение на Хелън достатъчно добре, за да убеди някого, че тя е в безопасност, камо ли пък баща й.

Лукас влетя през прозореца си и продължи да крачи из стаята си още час. Смътно си даваше сметка за факта, че би трябвало да хапне или да си почине, или да се изсуши, но единствената мисъл, която можеше да задържи в главата си, беше тази за Хелън. Кас щеше да знае, ако тя беше ранена, нали?

Гостите се събудиха и слязоха долу. Лукас чу как телефонът на Клеър бръмчи, известявайки за текстови съобщения, и разбра, че телефоните отново работят. Слушаше от стаята си, докато Джери и Кейт се опитваха да се обадят на Хелън. Когато тя не вдигна нито мобилния си телефон, нито телефона в дома на Хамилтън, те се разтревожиха и решиха да се върнат вкъщи, за да видят дали е там. Пътищата бяха в безпорядък, но макар че това щеше да ги забави, Лукас знаеше, че разполага най-много с още няколко часа да намери Хелън, преди баща й да осъзнае, че е изчезнала и да се обади на полицията. Щом Джери и Кейт потеглиха, Лукас се сблъска с Хектор и Джейсън на стълбите, когато и тримата излязоха едновременно от стаите си, в които се криеха.

— Братле, сложи си най-после чиста риза! — скара се Хектор на Лукас веднага щом го видя.

— Остави — промърмори Лукас, като поклати глава и се опита да подмине братовчедите си, но пред него се изпречи Джейсън.

— Не мислиш ли, че майка ти и без това е достатъчно разтревожена? Върви и се измий, преди да слезеш долу — каза Джейсън тихо.

Това си беше чисто и просто опит за внушаване на чувство за вина, но все пак Джейсън имаше право. Лукас кимна и изхлузи ризата си през главата на път за банята. Изми се, облече се и се срещна с останалите от семейството си долу в кухнята. Дори при това положение, всички се втренчиха в него, когато влезе в стаята, а майка му доби вид, сякаш беше видяла призрак. Лукас се огледа и осъзна, че замъгляваше очертанията си. Майка му винаги се разстройваше, когато той правеше това, защото знаеше, че това означава, че той е разстроен. Той направи съзнателно усилие да остави светлината да прави каквото иска и седна в един ъгъл, като прикова очи върху Касандра. После шум от кавга го накара да осъзнае, че Клеър е там.

— Какво правиш още тук? — казваше Джейсън със слисан глас. — Защо не си тръгна с тях?

— Никъде не отивам, докато не намерим Лени — тросна му се в отговор Клеър.

— Ние? — избъбри Джейсън, но Клеър властно вдигна ръка и изрови вибриращия си телефон от задния джоб.

— Ей, хора — каза Клеър, като погледна номера на дисплея. — Хелън е.

— Дай ми да говоря с нея — настоя Лукас, като скочи от стола си и протегна ръка да вземе телефона.

— Тя се обажда на мен, не на теб — каза Клеър тихо.

Тя вдигна телефона, моментално задавайки на Хелън няколко въпроса наведнъж. После замълча за миг и включи телефона на високоговорител.

— Добре, Лен, всички те чуваме. Какво има? — попита Клеър, като оглеждаше останалите от семейството на Лукас, но избягваше да срещне неговия поглед.

— Аз съм с майка ми, Дафна, и единствено с нея. Не сме принудително задържани от друг човек, семейство или Династия — оповести Хелън така гладко, сякаш говореше на запис. — С майка ми се готвим да заминем от острова заедно и молим да ни позволите да го напуснем в мир. Не се намирам в никаква физическа опасност. Знаете, че всичко това е вярно, защото вашият Търсач на истината може да го чуе в гласа ми. Сбогом. Всички ще ми липсвате.

Линията утихна. Лукас се взираше в телефона, докато Клеър изключи високоговорителя, приближи телефона до ухото си и повтори името на Хелън няколко пъти.

— Това не беше тя — настоя Лукас, като поклати глава няколко пъти. Чувстваше, че нещо не е наред, сякаш някъде се спотайваше лъжа. От Хелън не се очакваше да го изостави. Никога. — Тя никога не би ме нарекла „Търсач на истината“ по този начин.

— Лукас, тя беше — настоя Клеър, като най-накрая го погледна в очите и при това му отправи тъжен поглед. — Знам, че звучеше наистина странно, но беше Хелън. Знаеш това.

— Тя лъжеше ли? — обърна се Кастор към Лукас.

— Не — отговори Лукас дрезгаво, сякаш гласът му не можеше изцяло да приеме нещо, за което останалата част от него знаеше, че е толкова погрешно. — Тя не изрече лъжи.

— Значи Дафна е жива — промълви Палас с разширени от шока очи.

— Все още не знаем дали „Дафна“ е Дафна Атрей — каза Кастор, като препречи пътя на брат си, за да не излезе от стаята.

— Достатъчно, Кастор. Просто спри — каза Палас, с глас натежал от нотка на умора. — Помислих си, че Хелън е онази блудница Атрей, когато я видях за пръв път!

— А Хектор направо е одрал кожата на Аякс, Лукас пък изглежда като някое от децата на Посейдон от Династията на Атина! — изкрещя Кастор, изгубвайки търпение. — Много по-често начинът, по който изглеждаме, зависи от Съдбата, а не от нашите Династии. Знаеш това така добре, както го знаем всички! Майката на Хелън би могла да е всяка от петте различни жени на име Дафна, за които чухме, че са загинали в клането преди повече от осемнайсет години.

— Готов си да сториш всичко, за да запазиш мира, нали? Дори да оставиш онази жена да се измъкне — каза Палас, като се провря със сила покрай Кастор и отметна от рамото си ръката на Хектор, който се опитваше да го удържи.

Лукас автоматично пристъпи напред, за да пази гърба на братовчед си. Хектор можеше с лекота да надвие баща си, ако му се наложеше, но Лукас не искаше те въобще да се бият. Една схватка щеше да го забави да намери Хелън, а Лукас не можеше да се отърси от завладяващото усещане, че се случва нещо много нередно.

— Къде отиваш, татко? — попита Хектор уморено, отдръпвайки се от физическата схватка.

— Да намеря жената, която уби брат ми — изрече Палас през стиснати зъби, докато крачеше към вратата.

— Няма да отидеш — каза Касандра.

Всички в стаята замръзнаха при звука на гласа й. В него имаше звънлива и отекваща нотка, сякаш говореха няколко души едновременно. Гласовете, които излизаха от нея, бяха стари, млади и всякакви съчетания между двете, и говореха едновременно в съзвучие. Лукас видя как Клеър инстинктивно отстъпи назад към Джейсън, ужасена. Устата на Касандра сияеше, а косите й се гърчеха и извиваха около главата й като змии.

— Лукас, синът на Слънцето, е единственият, който може да види лицето, което търси — продължи да пророкува тя. — Той ще намери дъщерите на Зевс, онези, които са възлюбени от Афродита, и ще им даде подслон в Кралската Династия на Тива. О! Внимание! Измяна!… — Тя млъкна рязко и неуверено. Светлината около нея угасна и тя затрепери. Изглеждаше изплашена, но дори Лукас не искаше да се приближава до нея.

— Добре ли си? — попита я Лукас тихо от отсрещния край на стаята, като наруши неестествената тишина. Тя кимна и разтри с длани раменете и ръцете си над лактите: изведнъж вече изглеждаше много по-дребна, отколкото беше в действителност.

— Ще трябва да вземеш със себе си Хектор и близнаците предупреди тя. — Мисля, че ще има битка.

— И аз ще отида — каза Кастор, но Касандра поклати глава.

— Ако Дафна види теб или Палас, ще избяга — каза тя, като сви извинително рамене.

— Значи нашите деца трябва да се изправят срещу нея сами. Не! Дафна е прекалено опасна. Не можем да им позволим дори да се доближат до нея — възрази Палас, докато гневът му отстъпваше място на страха. — Тя прелъсти Аякс и го уби!

— Не сме сигурни в това! — изкрещя Кастор в пристъп на безсилен гняв.

За миг изглеждаше, че Кастор ще удари брат си, но Хектор се вмъкна между тях. Лукас почти изкрещя от безсилно раздразнение, питайки се как Потомците изобщо бяха оцелели толкова дълго. Вечно се хващаха за гушите, а нищо от тези междуособни спорове не го приближаваше към Хелън.

— Всички се успокойте! Чичо. Татко — каза Хектор, като се обърна от единия към другия и заговори успокоително на двамата. — Можем да се справим с това.

Чу се задъхан смях — горчив звук, който привлече вниманието на всички. Когато Лукас хвърли поглед, Пандора беше покрила устата си с длан, а очите й се наливаха със сълзи. Тя погледна нежно Хектор и му заговори иззад дланта си.

— Звучиш точно като него, знаеш ли — каза тя със странна усмивка. — Като Аякс. Сякаш започва нов цикъл.

— Не започва никакъв нов цикъл, лельо Дора. С мен всичко ще бъде наред — каза Хектор с наперена усмивка. — Всички ще се върнем след два часа с Хелън и Дафна, здрави и читави.

— Къде е тя? — обърна се Лукас към Касандра, облекчен, че най-сетне прави нещо.

— Хелън и майка й са някъде близо до ферибота, но обикалят, не мога да определя точно къде се намират — отвърна тя.

Лукас почувства как братовчедите му се подреждат зад него, когато той се обърна и се отправи към вратата.

— Чакайте! Идвам с вас — настоя Клеър, докато подтичваше, за да настигне бързите Потомци. — Лени има нужда от мен.

— Наистина си откачена, знаеш ли? — каза Джейсън презрително, но Лукас долови възхищение зад престорения му гняв. — Оставаш тук.

— Но аз мога да говоря с нея! Мен ще ме послуша — изтъкна разумно Клеър, като вдигна ръце и притисна длани към гърдите на Джейсън, за да му попречи да я подмине. Погледна Лукас, умолявайки го да се съгласи с нея, но той не можеше да направи това.

— Никъде не отиваш, дребосък — каза Хектор, слагайки край на спора. — Ако се завърже схватка, може да се окажеш лесна мишена, а не искам никой да пострада, докато се опитва да те предпази. — Той хвърли многозначителен поглед към брат си.

— Не се тревожи, ще я доведа обратно — успокоително се обърна Лукас към Клеър. Последва братовчедите си и скочи и пикапа. — Само, моля те, остани тук и се пази.

— Разбира се — отвърна Клеър с най-почтителния си тон. За Лукас не беше нужно да е Търсач на истината, за да разбере, че тя лъже.

Надяваше се, че тя няма да направи нещо твърде глупаво, но не можеше да спре, за да открие какво крои. Хелън щеше всеки момент да напусне острова. Лукас не знаеше дали има частица от дарбата на малката си сестра, но просто знаеше, че ако Хелън го оставеше сега, той можеше да я загуби завинаги.