Бевърли Бартън
Мълвата (14)

Епилог

Десетгодишната Моли Камерън, облечена в синьо-бяло моряшко костюмче, помагаше на Рути да сервира пунша и подаваше на гостите малки чаши от китайски порцелан. Уейд, облечен в сив елегантен костюм, грабна тригодишния Хойт Лий Камерън точно в мига, когато се канеше да дръпне покривката на една ниска масичка, разположена пред канапе в стил Чипъндейл.

Лидия, седнала в кабинета си, наблюдаваше сцената. Кърмеше шестседмичната Рут Ан.

Току-що бе открито официално студиото на Лидия за вътрешна архитектура, разположено в Търговския център на Ривъртън — Котън Роу. Лидия не можа да повярва на очите си колко умело архитектите и строителите бяха съчетали стила от миналото столетие с модерните линии на съвременната архитектура. Някои от старинните сгради на Котън Роу бяха възстановени, а други — разрушени и на тяхно място се издигаха нови.

След като Глен бе признат за виновен и осъден да излежи дълга присъда, членовете на градския съвет убедиха Рути да продаде земята, като й представиха новите проекти за центъра. Тя вложи парите, получени от продажбата, в бизнеса на семейството.

— Не искам да стоя тук — хленчеше малкият Хойт Лий.

— Дръж се като мъж — посъветва го Уейд, загледан в най-малкото си дете, което сучеше. — Красива е почти колкото майка си — усмихна се той.

— Не се тревожи за Лий — усмихна му се Лидия. — Той се държи по-добре, когато ти не се въртиш около него. Момчетата обичат да се докарват пред бащите си.

— Мамо, има ли още лимонада в килера? Тази я изпихме — попита Моли.

— Моли ще се връща у дома направо от училище и ще бави бебето, докато съм на работа — каза Лидия на Уейд и извика на Моли: — Отзад има цяла каса.

— Хей, страхотно е! Показах на бъдещите ти клиенти рисунки и скици на нашата къща. Бяха шашнати. Превърна къщата ни в изложбена зала! — Уейд целуна жена си.

— Това е добра реклама. — Лидия се загледа в дъщеря им, която бе заспала, отворила малката си уста. Подаде детето на Уейд и закопча блузата на жълтия си копринен костюм.

Уейд сложи Рут Ан в кошчето и нежно я зави с одеялото.

— Вие ме направихте щастлив. Обичам ви, госпожо Камерън — обърна се той към Лидия, прегърна я през кръста и я притисна до себе си.

— И аз те обичам. Довечера ще ти покажа колко много те обичам! — Тя страстно го целуна.

— Няма ли да престанете вие двамата — подразни ги Моли. — Какво ще си кажат хората? Ако продължавате да се държите така, скоро ще бъдете в центъра на вниманието на всички.

Уейд и Лидия се засмяха и се спогледаха. Сякаш си казваха: „Животът ни е прекрасен, нали? Кой се интересува какво ще си кажат хората?“.