Бевърли Бартън
Мълвата (10)

Девета глава

Лидия вдигна телефонната слушалка и отново чу гласа, предупреждаващ я да напусне съпруга си. Заплахата гласеше, че остане ли, ще съжалява. Ръцете й трепереха. Обаждането бе пето по ред от деня на сватбата — по едно на седмица.

Беше ужасно изнервена от тези обаждания, но не бе казала дума никому. Тайнствената личност, която се криеше зад непознатия глас, не бе причинила зло нито на нея, нито на някого от семейство Камерън. Ето защо Лидия реши, че е по-добре да не споменава на Уейд. И без това отношенията между тях бяха достатъчно трудни, не бе нужно да прибавя нов проблем. Напрежението между двамата растеше с всеки изминат ден. Чувстваха се като хванати в капан. В капана на един брак, който никой от тях не бе желал. Така че, докато този човек не действаше, тя бе убедена, че ще съумее да се справи сама с ужаса, който изпитваше.

— Таня ли беше? — извика Рути от кухнята.

— Не, грешка. — Лидия се облегна на стената и се помъчи да си поеме дълбоко дъх, за да се успокои.

— А, често се случва — подхвърли Рути.

— Яйцата свариха ли се? — попита Лидия.

— Почти — каза Моли. — Разбърквам боята точно както ми каза.

— Идвам. — Лидия изправи рамене, оправи високата яка на пуловера си и отиде до входната врата. Огряха я меките лъчи на топлото априлско слънце.

Млад и нов, светът навън носеше пролетните одежди, обагрен в различните нюанси на зеления цвят, примесен с пастелно жълто и розово. На следния ден бе Великден, празникът на вечно възкръсващия живот.

Лидия постави длани върху корема си. Усещаше как животът в нея расте с всеки миг. Но почти не се бе променила. Само много наблюдателен човек би забелязал, че е бременна. В действителност, понякога и на нея й изглеждаше нереална мисълта, че носи детето на Уейд. Рути й бе казала, че е една от онези щастливки, които имат лека бременност, без обичайните сутрешни прилошавания и неприятно настроение.

Беше доволна, че не бе станала раздразнителна. В противен случай през изтеклите седмици или щеше да убие Уейд, или щеше да го напусне. Вечер в леглото той бе любещ и нежен съпруг, доставяше й най-изтънчените сексуални наслади, които бе изживявала, но през деня се държеше като чужд човек. През нощта шептеше страстни слова на обожание, а през деня се отнасяше към нея с уважение, но се държеше на разстояние.

Не й разрешаваше да работи. Бе се отказала от кариерата си заради Тайлър, но нямаше намерение да прави тази грешка за втори път. Беше завършила първия проект и имаше двама нови клиенти. Макар че бременността и женитбата й бяха все още в центъра на вниманието на малкия град, никой не поставяше под съмнение способностите й на дизайнер. Естествено, новите й клиенти не бяха от Ривъртън. Единият живееше в Тупело, а другият в Юка. Би искала да направи някои промени във фермата, но не се осмеляваше да повдигне този въпрос пред Уейд. Беше споделила идеите си с Рути, която тактично й бе напомнила да не прави нищо, с което би засегнала мъжката му гордост.

Преди сватбата тя се притесняваше как ще завладее сърцето на Рути, как Моли ще приеме новата жена у дома, а само след няколко месеца — и бебето.

Рути Камерън беше отбелязала, че тя и Уейд са в ужасно положение и трябва да изминат дълъг път, преди бракът им да се превърне в стабилен. Бе я уверила, че обичта е единственото, което може да ги свърже здраво един с друг или да ги раздели. Странно, колко добре разбираше свекърва й трудностите, които и двамата изпитваха поради несполучливите си предишни бракове. И двамата не се доверяваха един другиму. Бяха уплашени и несигурни. Нито веднъж Уейд не бе казал, че я обича, а и тя не намери сили да произнесе тези думи.

Моли бе толкова закопняла за майчина ласка, че прие Лидия с открито сърце и винаги заставаше на нейна страна, ако се случеше с Уейд да спорят за нещо пред нея. А когато й съобщиха за бебето, изглеждаше развълнувана и ужасно горда, че й предстои да бъде по-голямата сестра.

Лидия бе съобщила на майка си в Хюстън за женитбата си. Отрицателната реакция на Джоан не я изненада. Но все пак им бе изпратила сватбен подарък — сребърен сервиз за кафе.

На брат си Лидия бе казала лично новината, а той от своя страна я бе приел по-добре, отколкото бе очаквала. Дори се бе поровил из тавана на къщата, в която двамата бяха израснали, и бе открил великденската кошница.

Моли хареса огромната кошница и гордо я отнесе в училище за тържеството предния ден. Лидия й помогна да боядиса яйцата и в четвъртък през нощта приготви всичко. После отиде на празненството и на тържествения обяд, даван за майките преди това. Естествено, детето и доведената му майка бяха основната тема за разговор на присъстващите. Лидия бе доволна, че Моли не забеляза как другите жени ги оглеждат и си шушукат. Чувстваше се щастлива, че очаква дете.

— Баба каза, че яйцата са готови. — Моли се приближи и докосна ръката на Лидия.

— Добре. Трябва да приготвим всичко за празника утре. — Лидия хвана детето за ръка и го поведе към кухнята.

— Ти вярваш ли, че Великденското зайче ще дойде довечера?

— Готова съм да се обзаложа. — Лидия се усмихна съучастнически на Рути, която изсипваше втасалото тесто в намазана с мазнина форма. — Само трябва да оставим кошницата ти до леглото. — Тя набързо пресметна подаръците, скрити в шкафа, които Великденското зайче щеше да остави тази нощ за Моли.

— Побързайте с яйцата, ако искате да ги покажете на Уейд, когато си дойде за обяд. — Рути пъхна сладкиша във фурната.

Лидия изсипа водата от тенджерата. Извади яйцата едно по едно и ги постави внимателно в приготвените купички с боя.

— Моли, вземи една лъжица и ги обръщай.

— Бабо, с Лидия ще подновим стаята ми. Тя каза, че това е подарък за рождения ми ден от нея и от татко. И освен това — тя ще ми даде цялата си колекция от кукли!

— Е, това е хубав подарък.

— Смятам, че стаята на Моли е най-подходящото място, откъдето да започнем ремонта на къщата.

— Добре. И тъй като рожденият ден на Моли е чак през юни, вие двете имате предостатъчно време. Ще можеш да подредиш и стаята на Брит за братчето на Моли. — Рути погали главата на момиченцето и разроши косата й.

— Как може да разбере лекарят, че бебето е момче? — Моли продължи заниманието си с яйцата.

Чу се лаят на кучетата, последван от почукване на входната врата. Лидия отвори и погледна към верандата. Там стоеше Глен Харауей.

— Правят тестове на майките — отговори Рути на внучката си и попита Лидия: — Кой е?

— Глен Харауей.

— Не съм изненадана. — Рути избърса ръце в престилката си. — Да го поканя ли или…

— Не. Аз ще отида. Моли, извади яйцата и ги остави да изсъхнат. — Лидия се зарадва на Глен. Беше й се обаждал няколко пъти, а в неделя бе разговаряла с него и с майка му след църковната служба.

— Заповядай, Глен! Това светско посещение ли е?

— И да, и не. — Глен влезе в хола и я погледна. — Измислих този начин, за да те видя, но не съм сигурен, че съпругът ти ще одобри това.

— Уейд знае, че сме приятели от години.

— Хм. Е, добре. Дошъл съм да разговарям по работа с госпожа Камерън, а след това може би ще се поразходим и ти ще ми покажеш фермата.

— По каква работа идваш при Рути?

— Времето изтече. — Глен докосна нервно възела на вратовръзката си. — Трябва да продаде земята около Котън Роу или Ривъртън трябва да се прости с търговския център.

— Тя няма да продава. Не иска и да чуе за това.

— Ако над Ривъртън мине ураган и разруши тези проклети стари постройки, сигурно би се съгласила. — Глен протегна ръка и прегърна Лидия през раменете. — Слушай, Лидия, след като вече си член на семейството, би могла да я убедиш. Освен това те отчаяно се нуждаят от пари.

— Всеки в града може да ти каже колко държа на онези постройки. Още дядо ми и прадядо ми са ръководели стария батаж. — Рути стоеше на вратата на кухнята. — Когато умря, баща ми нямаше нищо, остави ми единствено земята и аз няма да я продам на някои богаташи, намислили да увеличат още повече богатството си.

— Но, госпожо Камерън… — Глен дръпна ръката си от раменете на Лидия.

— Лидия, можеш да останеш тук при госта, а аз ще отида горе да помогна на Моли да си сложи новите дрехи.

— Обзалагам се, че когато татко види колко съм хубава с дрехите, които ми купи, ще приеме да дойде с нас на църква!

— Купуваш дрехи на дъщерята на Камерън? Ако продадат земята, той би могъл сам да й ги купува — отбеляза сухо Глен.

— Уейд се грижи добре за детето си. Но сега тя е и мое дете, а на мен ми е забавно да й купувам разни неща.

— Забавно ли ти е да играеш ролята на фермерска съпруга и майка? — Глен се засмя. — Ти не си част от този селски живот. Предполагам, че си отегчена до смърт тук, във фермата, сред мириса на говедата и пилетата, сам-сама, без да има с кого да размениш две думи, освен с изкукуригалата ти свекърва.

— Глен, обиждаш ме! — Лидия сви ръце в юмруци, с мъка преодолявайки желанието си да се нахвърли върху стария си приятел. — Семейство Камерън са много приятни хора. Привързана съм към тях.

— Слушай, Лидия, защо не си признаеш, че допусна грешка. Позволи на Камерън да се възползва от теб и да уреди женитбата. — Глен взе внимателно ръцете на Лидия в своите и целуна нежно дланите й. — Трябваше да направиш аборт и никой нямаше да разбере.

— Обичам това дете, Глен. Не бих могла, никога. — Лидия рязко издърпа ръцете си.

— Скоро ще ти омръзне този живот. Съпругът ти няма пукната пара. — Той многозначително посочи с ръка мебелировката.

— Глен, ако продължаваш да говориш по този начин за съпруга ми, ще те помоля да си отидеш.

— Ще почакам да дойдеш на себе си. — Глен отново я прегърна. — Бих приел дори и детето.

В този миг се появи Уейд. Лидия изтръпна. Той я дръпна настрани, хвана Глен за реверите и го притисна до стената.

— Това, което има значение, е фактът, че детето, което носи Лидия, е мое!

— Уейд, недей, моля те! — Лидия се спусна към двамата и се опита да хване Уейд за ръката.

— Това, което искам да направя, е да избърша пода с теб. Но то би притеснило Лидия, а аз не желая да причинявам неприятности на бременната ми съпруга.

— Уейд! — Лидия се молеше той да запази контрол над себе си.

В този миг се появи Моли, подскачайки от стъпало на стъпало, облечена в розова рокля с волани. Лидия изтича към нея в желанието си да отклони вниманието от баща й.

— Какво става? Бият ли се?

— Не. — Лидия я хвана за ръката и се опита да я отведе.

Рути слизаше бавно след нея, като се държеше за парапета.

— Моли, върни се веднага горе!

— Бабо, но татко и този човек…

— Моли Камерън!

Като чу скритото предупреждение в гласа на баба си, Моли веднага изтича нагоре.

Уейд хвана Глен за врата, завъртя го и го поведе към входната врата. Изведе го навън и го тласна надолу по стъпалата, които водеха от верандата към двора.

— Не сте желан тук, господин Харауей! — извика след него Уейд. — И стойте далеч от жена ми или следващия път ще ви убия.

Лидия започна да трепери. Уейд влезе вътре и я хвана за раменете.

— Стой далеч от Глен Харауей! Сега си моя жена и не желая да се срещаш с други мъже!

— Май ме бъркаш с първата си жена!

— Този мъж е влюбен в теб! — Уейд приближи до нея и я погледна право в очите. — Той те желае. Мрази ме, защото аз постигнах онова, което той не можа.

— Глен… Глен дойде, за да разговаря с майка ти да продаде Котън Роу.

— Това е било само претекст, предполагам. — Уейд прокара нежно пръсти през косата й.

— Това е истината.

— Нима?

— Нищо не се е случило. А ти реагира така, сякаш… — Тя се опита да се отскубне от прегръдката му, но той не я пускаше.

— Влизам в дома си и намирам един мъж, който обяснява на жена ми, че ще я чака, докато дойдела на себе си и ме напуснела. — Уейд се наведе и я целуна. — Той те желае така отчаяно, че би ми отнел и сина, стига да можеше.

— О, Уейд…

Устните му потърсиха нейните, като я притисна страстно. Когато отпусна прегръдката си и двамата дишаха тежко и учестено.

— Ти си моя — увери я Уейд. Вдигна ръката и целуна халката й, казвайки: — Тази халка те направи моя! — После плъзна ръка към корема й. — И това е мое.

— Ако аз съм твоя, тогава и ти би трябвало да ми принадлежиш. Но не го чувствам — тихо промълви Лидия. Сякаш някаква буца бе заседнала в гърлото й. — Откакто се оженихме, не си направил нищо, с което да ме накараш да се чувствам обичана и желана.

Изкачи се бързо по стълбите, без да обръща внимание на Рути.

Той се обърна и ритна масичката, върху която стоеше телефонът. От силата на удара се счупиха две от крачетата и масичката се срина шумно на пода.

— По дяволите!

 

 

Уейд лежеше на леглото и увил една хавлиена кърпа около хълбоците си, с ръце под главата, наблюдаваше Лидия.

— Да ти помогна ли?

— Не, благодаря. — Тя измъкна огромна книжна торба.

Уейд бе изненадан, че му отговори. Не бе казала нито дума след избухването му. Не можеше да я обвинява. Беше се държал като ревнив идиот. Не съжаляваше за това, което бе казал на Глен Харауей, но би желал да можеше да върне назад думите, които отправи към жена си.

— Сигурна ли си, че Моли е заспала? — извика той към Лидия в мига, когато тя отваряше вратата на спалнята им.

— Да, преди малко проверих.

Уейд се приближи до вратата на спалнята и проследи Лидия, която влизаше в стаята на Моли. Съпругата му изпълняваше ролята на Великденското зайче. През последните дни Моли бе изключително възбудена. Никога не я бе виждал такава.

През последните седмици Лидия се бе държала като майка с Моли. Но Уейд не знаеше как да се отнася със съпругата си. Струваше му се, че единственото, което ги свързва, бе леглото.

Уейд беше гол. Стана му хладно, легна си и се зави. Угаси нощната лампа от своята страна на леглото. Само лампата на Лидия осветяваше слабо и хвърляше мрачни сенки в дъното на стаята.

Преди да влезе отново в спалнята, Лидия спря нерешително. Искаше да поговори с Уейд, но се боеше, че той отново щеше да й се противопостави. Ако направеше някакви компромиси, имаше надежда бракът им да потръгне. Искаше да му бъде пълноценна съпруга. Обичаше този силен мъж! Единственото, което искаше от него, бе и той да я обича. Съблече пеньоара си и се мушна в леглото. Усещаше, че бе възбуден и искаше да се любят, но се съмняваше, че това помага с нещо на проблемите им. Трябваше да намерят нещо друго, което да ги обединява, освен секса, в противен случай бяха обречени да повтарят до безкрайност една и съща грешка. Очакваше съпругът й да се извини за държанието си през деня. Копнееше да чуе само една дума: „Съжалявам“.

Уейд протегна ръка към нея и я притегли към себе си. Тя лежеше неподвижна в прегръдката му, стараейки се да не отговаря на ласките му, а в същото време сърцето й биеше до полуда.

— Желая те! — Той движеше бавно ръката си под нощницата й.

Тя не отговори и Уейд потърси устните й, като ги целуна необуздано и силно. Тя остана безучастна.

— Наказваш ли ме? — Той погали гърдите й.

С мъка Лидия преглътна отговора си, като положи отчаяни усилия да не се разплаче.

— Ти си моя съпруга и аз имам нужда от теб. — Той плъзна ръка между бедрата й и я задържа там. — И ти ме желаеш, знам го, по дяволите! Възбудена си!

Не можеше да отрече, че го желае. Щом я докоснеше, струваше й се, че се разтапя от копнеж. А от физиологическите промени у нея бе очевидно, че е възбудена и готова да го приеме. Но нямаше да му достави удоволствие този път. Ако Уейд искаше между тях да има нещо повече от секс, трябваше да разбере, че съпругата му, неговата нова съпруга, се нуждаеше от обичта и уважението му.

Докосна с устни гърдите й. Усещаше възбудата в зърната й през леката материя на нощницата. Тялото й се изви. Лидия простена. Уейд вдигна нощницата й нагоре. Легна върху нея и с краката си разтвори нейните. Проникна в нея, а тя се вкопчи в раменете му.

Телата им се сляха буйно и диво, направлявани от силата на гнева и желанието, страстта и отчаянието. Той се движеше все по-бързо и по-бързо, издигайки я на вълната на удоволствието.

Лидия заглуши вика на удовлетворение, като зарови лице в прегръдките му. Никой не проговори. Лежаха мълчаливо. Внезапно тя се обърна с гръб към него. Той протегна ръка да я погали, но тя се отдръпна.

— И след всичко това още ли си сърдита?

Уейд не можеше да проумее как тя не разбира какво означаваше за него да бъдат заедно точно тази вечер, нито колко държеше на интимните им мигове в леглото.

— Ти ми наговори ужасни неща. — Лидия се загледа през прозореца. — Притесни Моли. Държа се като животно с Глен.

— Като си толкова сърдита, защо, за бога, се съгласи да се любим? — Той я хвана и я обърна с лице към себе си.

— Не ми остави друга възможност! — Сълзи намокриха лицето й. Тя ги избърса с опакото на ръката си.

— Нима смяташ, че съм те насилил? — Очите му потъмняха и загубиха блясъка си. Бяха черни като беззвездно небе.

— Не, Уейд. Аз… — Не можеше да сподави хълцанията, които я разтърсваха.

Той скочи от леглото, грабна джинсите си и ги навлече.

— Ако не си искала да те докосвам, трябваше просто да ми кажеш! Отивам в стаята на Брит. Отсега нататък ще спя там… Ако това е, което желаеш. — На вратата се спря за миг. — Когато решиш, че би желала отново да те любя, ще трябва да ме помолиш.

— Уейд…

— Ако ти потрябвам, знаеш къде съм.