Хари Харисън
Свят на смъртта II (15)

15.

— Те ще си платят… ох, как ще си платят само! — вилнееше Хертуг и скърцаше страховито със зъби. Пийваше си от брендито на Джейсън, а носът и очите му бяха по-червени от всякога.

— Радвам се да го чуя от твоята уста, защото и аз имам предвид същото — рече Джейсън, облегнат на канапето, а на гърдите си бе закрепил още по-голяма чаша от тази на Хертуг. Бе промил раната на крака си с преварена вода и я бе превързал със стерилни бинтове. Усещаше я леко да тупти, но не вярваше да му създаде проблеми. Престана да й обръща внимание и се върна към плановете си. — Хайде да започваме войната още сега — предложи.

Хертуг примигна.

— Не е ли малко внезапно? Искам да кажа, имаме ли готовност вече?

— Те нападнаха крепостта ти, избиха твоите войници, разрушиха…

— Смърт на трозелиго! — кресна Хертуг и разби чашата си в стената.

— Това вече звучи по-добре. Не забравяй какви коварни и долни негодници са те. Не бива да допускаш стореното злодейство да им се размине. Освен това, ако не започнем войната скоро, може и никога да не ни се открие такава възможност. Щом трозелиго си дават толкова труд да ме заловят, сигурно са много разтревожени. И след като планът им не успя, ще замислят ново, по-силно нападение. Нищо чудно да се съюзят с някои от другите кланове. Те започват да се боят от теб, Хертуг, затова по-добре да започваме войната, преди да са се сдушили и да са се вдигнали да ни пометат. Все още имаме възможност да нападнем клановете един по един със сигурна гаранция за победа.

— По-сигурно щеше да е, ако имахме повечко хора и още малко време…

— Имаме около два дни. Ще са ми достатъчни да подготвя военния флот. А ти ще успееш да свикаш подкрепленията си, пръснати из страната. Това е единственият ни шанс да ударим изненадващо по крепостта на трозелиго. Новият парен катапулт ще свърши тази работа.

— Изпробван ли е вече?

— Достатъчно, за да стане ясно, че може да прави онова, за което е конструиран. Окончателното изпитание ще извършим, като щурмуваме крепостта на трозелиго. Аз мога да започна работа щом се зазори, но предлагам ти още сега да дадеш нарежданията на пратениците си, за да могат хората ти да се съберат навреме. Смърт на трозелиго!

— Смърт! — като ехо се обади Хертуг и със страховита гримаса позвъни за прислугата.

Имаше да се вършат много неща и Джейсън успя да ги свърши благодарение на това, че напълно се лиши от сън. Усетеше ли умора, припомняше си за коварния Мика, питаше се какво ли е станало с Иджале и гневът отново го подбуждаше към работа. Не беше сигурен дори дали Иджале е жива; предполагаше, че са я отвлекли, защото живееше в жилището му. Колкото до Мика, лошо му се пишеше за всичко сторено.

Тъй като парният двигател и гребният винт вече бяха монтирани на един кораб и изпробвани във водното пространство пред шлюза, довършването на екипировката на бойния кораб не отне много време. Оставаше само да се прикрепят стоманените пластини, които стигаха до водолинията и щяха да му служат като щит. Най-здраво бе укрепен носът. Отначало Джейсън възнамеряваше да инсталира парния катапулт на бойния кораб, но сега се отказа. По-простият начин беше по-добър. Катапултът бе нагласен в голям плоскодънен шлеп заедно с котлето, цистерните с гориво и цял арсенал от грижливо подготвени снаряди.

Персоните се стичаха отвсякъде, всички кипящи от гняв, предизвикан от подлото нападение, и жадуващи за мъст. Въпреки виковете им Джейсън успя да поспи няколко часа на втората нощ и се събуди призори, флотът бе готов и със силен барабанен бой и нестроен екот на фанфари пое на път.

Най-отпред беше бойният кораб „Дредноут“ — „Безстрашни“, на чийто брониран мостик бяха застанали Джейсън и Хертуг; той теглеше шлепа. Отзад ги следваха най-разнообразни по вид морски съдове с всякакви размери, които превозваха войниците. Целият град знаеше какво става и каналите бяха пусти, а крепостта на трозелиго здраво залостена и готова за отпор. Джейсън пусна сирената на парахода доста преди да влязат в обсега на вражеските арбалети, флотът неохотно спря.

— Защо не нападнем? — попита с недоумение Хертуг.

— Защото те са в обсега ни, докато ние не сме в техния. Ето, виж.

Дълги копия с железни остриета се забиха в морето на трийсетина метра от носа на кораба.

— Копия джетило — потръпна Хертуг. — Виждал съм как пронизват седмина, без да забавят полета си.

— Не и този път. Сега ще ти демонстрирам величието на модерното бойно изкуство.

Обстрелът с джетило беше също тъй безплоден, както и виковете на скупчилите се върху крепостната стена войници, които дрънчаха със саби по щитовете си и сипеха ругатни, тъй че скоро престана. Джейсън се прехвърли на шлепа, увери се, че е здраво закотвен и носът му сочи право срещу крепостта. Докато изчакваше парата да създаде нужното налягане, той нагласи мерника на катапулта и пресметна на око котата.

Устройството беше просто, но мощно и той му възлагаше големи надежди. На платформата, която можеше да се върти и издига, бе монтиран голям парен цилиндър, чието бутало бе директно свързано с късото рамо на дълъг лост. Когато в цилиндъра се пуснеше пара, късият, но много мощен ход на буталото по механичен път предаваше огромно ускорение на далечния край на рамото. То отскачаше и се удряше в омекотена кръстачка, където внезапно спираше, но зарядът, поставен в края му, изхвръкваше във въздуха с голяма скорост. Механизмът бе изпробван и работеше безотказно, макар че досега не бе стреляно с него.

— Максимално налягане — извика Джейсън на обслугата. — Заредете камък! — Той бе подготвил най-разнообразни метателни боеприпаси, но всичките имаха еднакво тегло, за да се преценява по-лесно обсегът им на действие. Додето оръдието се зареждаше, той провери още веднъж гъвкавите паропроводи; те бяха най-трудни за изработка и все още съществуваше опасност за течове в тях при по-високо налягане и продължителна употреба.

— Готово! — извика Джейсън и отвори вентила. Буталото се задвижи със задоволителна скорост, рамото отскочи, блъсна се в кръстачката и спря, а запратеният камък със свистене полетя във въздуха и бързо се смали в точка. Всички персони ликуваха. Ала радостните възгласи замлъкнаха, когато камъкът прелетя на петдесетина метра над кулата на крепостта и изчезна от другата страна. Трозелиго на свой ред шумно се възрадваха, когато той цопна в канала отвъд, без да им нанесе никакви поражения.

— Този изстрел беше само за премерване — спокойно поясни Джейсън. — Следващия ще го пратя право в двора им като същинска бомба.

Той отвори изпускателните вентили, дългото рамо на лоста се върна в хоризонтално положение, а в същото време буталото се изтегли за нов изстрел. Джейсън внимателно затвори вентилите и нагласи диска за определяне на вертикалната проекция. Поставиха друг камък и отново изстреляха.

Този път ликуваха само трозелиго, тъй като камъкът се издигна почти право нагоре, а при падането си потопи една от лодките на атакуващите на по-малко от петдесет метра от шлепа.

— Не ми се нрави дяволската ти машина — заяви Хертуг. Бе се преместил отзад, за да наблюдава стрелбата.

— На място винаги възникват непредвидени проблеми — отвърна Джейсън през зъби. — Наблюдавай сега следващия изстрел.

Решил бе да изостави живописните високи траектории и да се цели право напред, защото машината се оказа далеч по-мощна, отколкото беше очаквал. Завъртя трескаво диска за определяне на височината и повдигна задната част на катапулта, тъй че камъкът да полети почти хоризонтално.

— Този изстрел вече ще бъде добър — обяви той с много по-голяма убеденост, отколкото чувстваше, и стреля, кръстосал суеверно пръстите на свободната си ръка. Камъкът отскочи и удари стената точно под върха й, като разпръсна облак от парчета мазилка и унищожи всички застанали горе войници. Откъм обсадените трозелиго вече не се чуваха никакви злоради викове.

— Примряха от страх! — кресна Хертуг въодушевено. — Нападайте!

— Още не — търпеливо обясни Джейсън. — Ти не схващаш добре смисъла на обсадните оръдия. Ще им нанесем колкото можем повече поражения, преди да ги нападнем. Така ще спечелим предимство пред тях.

Той се прицели отново и следващият снаряд откърти парче от стената малко по-встрани.

— Ще сменяме и вида на мунициите, за да ги държим постоянно в напрежение — добави Джейсън.

Когато камъните сринаха почти цялата горна част на стената и започнаха да правят дупки в самата сграда, Джейсън вдигна малко мерника.

— Заредете от специалните снаряди — изкомандва той. Специалните снаряди представляваха парцалени топки, напоени в петрол, с напъхани в тях камъни за тежест и свързани с въже.

Когато поставиха снаряда на катапулта, Джейсън сам го подпали и изчака добре да се разгори, преди да го изстреля. Огненото кълбо прелетя във въздуха и падна върху сламения покрив на крепостта, от който мигом се разнесе пукане и дим.

— Ще опитаме с още няколко от тези — рече Джейсън, като доволно потриваше ръце.

Външната стена беше пробита на няколко места, две кули бяха срутени и по-голямата част от покрива гореше. Едва тогава отчаяните трозелиго направиха опит да отвърнат на удара. Джейсън го очакваше и пръв забеляза, че шлюзовете се отварят.

— Прекратете огъня — нареди той — и следете налягането! Лично ще убия онези, които оцелеят, ако оставите котела да избухне. — Сетне скочи в лодката с войниците, която го чакаше отстрани, и извика: — Към бойния кораб! — Лодката потегли, а в същия миг в нея се хвърли и Хертуг.

— Хертуг винаги е начело! — викна той и едва не обезглави едного от гребците, като размаха яростно сабята си.

— Нямам нищо против — каза Джейсън, — само внимавай с тази сабя и си наведи главата, когато започне стрелбата.

Когато Джейсън се добра до мостика на „Дредноут“, видя, че тромавият параход на трозелиго вече е преминал през шлюза и се насочва към тях. Бе чувал какви ли не смразяващи кръвта описания на това страховито средство за унищожение и със задоволство видя, че е просто един доста разнебитен и неброниран плавателен съд, както и бе очаквал.

— Пълен напред! — викна той в рупора и сам пое руля. Разстоянието между двата кораба, насочени право един срещу друг, бързо се скъсяваше и копията, наречени джетило, заудряха по покритите с метални пластини стени на „Дредноут“, след което падаха във водата, без да нанесат никакви поражения. Видът на приближаващия малко тантурест и подобен на бръмбар „Дредноут“ явно притесни вражеския капитан; той, изглежда, си даде сметка, че при един сблъсък с тази скорост собственият му кораб доста ще пострада, защото внезапно го отклони встрани. Джейсън изви руля, за да го последва, и държеше носа насочен към противниковия съд.

— Дръжте се здраво, ще ударим! — извика той на своите, когато носът във форма на дракон мина покрай тях и зад борда се мернаха уплашени лица.

В следващия миг здраво укрепеният нос на „Дредноут“ с трясък се заби в корпуса на противниковия кораб, сетне рязко се закова на място.

— Дайте на заден ход, за да се освободим! — изкомандва Джейсън и силно завъртя руля.

Един войник, който бе скочил от другия кораб или бе съборен от борда, се стовари върху бронираната палуба на „Дредноут“. Надавайки бойни крясъци, Хертуг изпълзя от прозорчето на мостика и нападна зашеметения човек, като с един замах му преряза гърлото и след това ритна тялото му във водата. Откъм ударената страна на злополучния параход долетяха викове на ужас, тропот и съскане на изтичаща пара. Хертуг се втурна да подири безопасност на мостика, тъй като над главата му засвистяха стрели.

Гребният винт се завъртя лудешки, но и при пълен назад „Дредноут“ само потрепера, без изобщо да помръдне. Джейсън изруга полугласно и рязко завъртя руля докрай в обратната посока. Корабът се освободи и плавно се понесе назад.

— Видя ли как сразих нахалника, дръзнал да ни нападне? — с огромно самодоволство заяви Хертуг.

— Доста палава сабя имаш — съгласи се Джейсън. — Видя ли обаче аз как отворих пробойна в това старо корито? Аха! Ето че и котелът им гръмна — добави той, когато откъм вражеския кораб долетя мощен тътен, последван от облаци пара и пушек, а самият параход се разцепи на две и бързо започна да потъва. Додето Джейсън върна „Дредноут“ на изходната позиция, той съвсем изчезна под водата, а морският шлюз отново се затвори.

— Довършете оцелелите — нареди Хертуг, но Джейсън не му обърна никакво внимание.

— Долу има вода — съобщи един войник, като подаде глава през отвора на трюма. — Потънали сме до глезени.

— Някои от пазовете са се отворили при сблъсъка — каза му Джейсън. — Вие какво очаквахте? Нали затова инсталирах помпи и качих още десет роби на борда. Впрегнете ги да работят.

— Това е ден на триумфа! — възвести Хертуг, като гледаше щастливо кръвта по сабята си. — Как ли се разкайват ония прасета, че са нападнали крепостта ни!

— До довечера ще се разкайват още повече — увери го Джейсън. — Сега пристъпваме към последната фаза. Сигурен ли си, че хората ти знаят какво да правят?

— Аз лично им обясних многократно, освен това им раздадох листове, на които са написани твоите заповеди. Всички очакват сигнала. Кога да го дам?

— Много скоро. Иди горе на мостика и дръж ръката си готова на сирената, а аз ще дам още няколко изстрела.

Джейсън се прехвърли на шлепа и изпрати още няколко от специалните си запалителни бомби на покрива на крепостта, за да поддържа бушуващата огнена стихия. Последваха ги десетина от друг вид — кожени торби с големи колкото юмрук камъни, които при изстрела се разпръсваха и ликвидираха де що има неразумен враг, изложил се на показ. После отново дойде ред на тежките камъни, които доразрушиха стената. Колкото до шлюза, достатъчни бяха само четири попадения, за да нацепят на трески вратите му. Пътят беше открит. Джейсън размаха ръце и скочи в лодката. Сирената на „Дредноут“ изпищя три пъти и спрелите в очакване лодки на персоните тръгнаха напред в атака.

Тъй като нямаше на кого да се довери, че ще свърши работа както трябва, Джейсън бе не само главнокомандващ, но в същото време зареждач, артилерист, капитан на кораба и всичко останало. Краката му бяха отмалели да тича напред-назад. Дори изкачването на мостика вече представляваше усилие за него. Щом веднъж нападателите се озовяха вътре в крепостта, той можеше да си отдъхне и да ги остави да довършат акцията по свойствения им кръвожаден и твърде ефикасен начин. Той бе изпълнил ролята си: отслабил бе защитниците и бе избил немалко от тях; сега следваше ръкопашен бой, който щеше да доведе до окончателна победа.

По-малките съдове, задвижвани от ветрила и гребла, бяха преполовили пътя до разрушените стени, преди „Дредноут“ да успее да потегли, ала движещият се с пара боен кораб скоро ги настигна. Те се отдръпнаха да му направят път и той се насочи право към развалините на шлюза. Бронираният му нос съвсем довърши вратите, откачи ги от пантите и „Дредноут“ навлезе във вражеското пристанище. Дадоха на заден ход, но продължиха да напредват и едва когато се удариха в кея, спряха с мощно разтърсване. Зад тях настъпваха яростно крещящите персони, насреща им бяха защищаващите крепостта си трозелиго и само след миг между двете групи се разрази ожесточена битка. Телохранителите на Хертуг бяха в първите редици, готови да бранят с телата си своя водач, който се хвърли в атака.

Джейсън извади резервната си манерка с домашен алкохол и се подкрепи с една яка глътка. После си сипа в едно канче, от което да отпива по малко, и се настани на мостика да наблюдава сражението.

Още след първия сблъсък изходът от битката изобщо не подлежеше на съмнение. Защитниците бяха вече силно пострадали, не се равняваха по численост на персоните и духът им бе паднал. Можаха единствено да минат в отстъпление, когато персоните се втурнаха през отворения шлюз и порутените стени. Дворът вече се бе опразнил и битката се бе пренесла във вътрешността на крепостта; време бе за Джейсън да се заеме със следващата си задача.

Той пресуши остатъка от бренди в канчето, надяна малък щит на лявата си ръка и грабна утринната звезда, която вече бе доказала колко полезна може да бъде. Бе сигурен, че Иджале е някъде вътре, и трябваше да я намери, преди да е станала някоя нежелана злополука. Чувствуваше се отговорен за момичето — ако не се беше появил, тя още щеше да си броди в крайбрежната пустиня сред тумбата от роби. За добро или лошо се бе озовала в тази ситуация заради него и той бе длъжен да я измъкне невредима. Побърза да излезе на брега.

Влажната слама на покрива бе угасила първоначалния пожар, преди той да нанесе по-нататъшни поражения на каменната постройка, но продължаваше да пуши и из коридорите се носеше силната миризма на изгоряло. В главното преддверие бе пълно с трупове и кръв; имаше и неколцина ранени. Джейсън с ритник отвори една врата, която водеше навътре в крепостта. В централната трапезария защитниците водеха последния си обречен бой, но той мина покрай тях, без да се спре, и се отправи към кухненските помещения. Тук бяха само робите, изпокрили се под масите, и главният готвач, който го нападна със сатър. Джейсън сръчно го обезоръжи с един замах на утринната звезда и го заплаши с мъчителна смърт, ако не му каже къде е Иджале. Стиснал ранената си ръка, готвачът с голяма охота се разприказва, но просто не знаеше нищо. Робите бяха тъй оглупели от уплаха, че нямаше смисъл да се обръща към тях. Джейсън продължи напред.

Силната врява и непрестанният тропот го насочиха към последната по-оживена схватка в едно помещение, което вероятно бе главната зала. Беше осветено от високи прозорци и украсено с флагове и вимпели. Вътре цареше пълен безпорядък от сражаващи се войници и окървавени тела на убити и ранени. Дъжд от арбалетни стрели от другия край на залата принуди нападателите да вдигнат високо щитовете си.

Помещението бе преградено от редица въоръжени мъже с щитове, а зад тях се виждаше групичка хора, облечени в по-ярки и пищно украсени със скъпоценни камъни дрехи. Без съмнение това бяха членовете на самото благородно семейство Трозелиго. Бяха застанали върху подиума за хранене, сега разчистен от всякакви мебели, и надничаха над главите на сражаващите се мъже. Един от тях зърна Джейсън още с влизането му, посочи го със сабята си и бързо взе да обяснява нещо на останалите. Всички насочиха вниманието си към него и редицата пред тях се разкъса.

Джейсън видя, че и Иджале е там, цялата окована в тежки вериги, а един от мъжете бе опрял сабята си в гърдите й. Те му помахаха, за да привлекат вниманието му към тази картина, и ясно му дадоха да разбере намеренията им: не нападай или тя ще умре. Нямаха представа какво означава тя за него и дали изобщо означава нещо, но явно го подозираха в някаква привързаност към момичето. Тъй и тъй ги заплашваше сеч, струваше си да опитат всеки отчаян ход.

Реакцията на Джейсън бе буйна ярост, която мигом го накара да се хвърли напред. С разума си разбираше, че сега не може да има компромис и че всеки опит да убеждава Хертуг или настървените персони неизбежно ще доведе до смъртта на Иджале. Затова той трябваше да стигне до нея!

Изскочи иззад гърбовете на войниците трозелиго, разбута ги и се устреми към бронираните телохранители. Една стрела мина на косъм край него, но той дори не я забеляза. Неочакваното му нападение стъписа редицата и я накара да отстъпи назад за миг, а през това време размаханата утринна звезда си намери пролука между два щита и се стовари право върху едно лице с шлем. Джейсън пък посрещна удара от нечия сабя с щита си, удари с все сила нападателя си и го повали на земята. Веднъж пробил редицата, той продължи напред, додето персоните се втурнаха срещу охраната, възползвайки се от самоубийствената атака на Джейсън.

На подиума сред малката група имаше още един човек, когото Джейсън не бе белязал отначало. Това бе Мика, предателят. Стоеше редом с Иджале, която щеше да загине, защото нямаше начин Джейсън да стигне навреме до нея. Сабята вече се спускаше да я посече.

За части от секундата Джейсън видя как Мика пристъпи към мъжа, замахнал със сабята, блъсна го силно в раменете и го събори на пода. Джейсън се оказа нападнат от всички страни и отчаяно се хвърли в бой да брани живота си.

Нямаше никакви изгледи за успех — пет или шест срещу един, при това враговете му бяха тежковъоръжени и готови на всичко. Ала той не трябваше да ги побеждава, само да ги задържи няколко секунди, додето неговите хора му дойдеха на помощ. Бяха съвсем близо зад гърба му; чуваше тържествуващите им викове — редицата от защитници оредяваше. Джейсън отби удар на сабя с щита си, ритна друг нападател настрани, а трети повали с утринната звезда.

Ала те бяха твърде много. И всичките насочени срещу него, заобикалящи го отвсякъде. Отхвърли двама настрани, после се обърна да се разправи с другите зад себе си. Ето… старецът, водачът на тези хора, с пламнали от гняв очи, с дълга сабя в ръце… замахва…

— Умри, демон! Умри, разрушител! — викна пискливо старият трозелиго и се хвърли напред.

Дългото хладно острие се опря в тялото на Джейсън точно над колана, прониза го с раздираща болка и се показа откъм гърба му.