Нора Робъртс
Сродници в смъртта (17)

17.

Антъни Хамптън бе облечен с удобни дрехи и маркови полуотворени обувки. Когато Ив и Пийбоди влязоха в офиса му, ги поздрави с приветлива усмивка и тревога в зелените очи. Лицето му бе с топъл златист загар, а брадичката му — грижливо подстригана.

— Здравейте, дами! С какво мога да ви бъда полезен днес?

— Антъни Хамптън?

— Да, същият.

— Аз съм лейтенант Далас, Централно полицейско управление на Ню Йорк, а това е партньорката ми, детектив Пийбоди.

— Ченгета? — Усмивката му леко помръкна, докато се взираше в значките. — За първи път ми е. Проблем в сградата ли има?

— Не, господине. Бихме искали да влезем.

— Добре, заповядайте, но… — Той хвърли поглед назад. — У нас е пълен хаос. В събота ще се женя.

Ив почувства стягане в корема, но прекрачи прага. Нямаше да бъде просто тежко, а жестоко. Жестокият удар не биваше да бъде отлаган.

— Господин Хамптън, съжалявам, но трябва да ви уведомя, че приятелката ви Карлийн Робинс е мъртва.

— Какво? Господи, никак не е смешно! Ако това е някоя от глупавите шеги на Чад…

— Господин Хамптън, тялото на госпожица Робинс беше открито тази сутрин. Официално е идентифицирана. Съжалявам за загубата ви.

— Хайде, хайде, стига с тези шибани глупости. — Треперейки от гняв, той сграбчи Ив за ръката и енергично я затласка към вратата. — Вървете си оттук, по дяволите!

— Господин Хамптън… — Ив напрегна мускули, избута го до един стол и го накара да седне. — … Карлийн е била убита в мансарда в Сохо, където предполагаме, че е завела клиент на оглед. Имаше ли оглед вчера?

— Това е работата й. Това прави и сега. — Той извади джобния си линк. — Точно сега. — Натисна само един бутон. Зарови пръсти в косите си, когато мелодичен глас го осведоми, че в момента не може да разговаря с Карлийн Робинс. — Карлийн, трябва да поговорим. За бога, Карлийн, веднага! С каквото и да си заета, трябва да се чуем, веднага!

— Антъни. — Пийбоди приклекна, сложи ръка върху неговата. — Много съжаляваме.

— Скоро ще ми позвъни. — Дишането му започна да става неспокойно и накъсано. — Просто е заета. Щура седмица е.

— Кога за последен път разговаряхте с нея?

— Вчера… Вчера, когато излезе за работа. Но през деня разменихме няколко съобщения.

— Живее тук, а снощи не се е прибрала?

— Имаше важна сделка. Клиентът беше налапал въдицата. После щеше да ходи у Тип да направят някои приготовления за сватбата. Писа, че ще остане да спи у Тип. Ще се обадя на Тип и…

Ив го остави да позвъни на приятелката, да чуе от нея, че не се е виждала или чувала с Карлийн. Видя как гневът и недоверието ужасяващо преминаха в скръб.

— Тя… днес е на работа. Ще се свържа с шефа й и тя ще…

— Антъни. — Пийбоди повтори името му със същия ласкав тон.

Очите му се промениха, изпълниха се с отчаяние и болка.

— Не е възможно да е мъртва. Това не е истина.

— Кога ти изпрати съобщение?

— Не помня точно. Ето. — Подаде линка си на Пийбоди. — Записано е, тук.

Когато Пийбоди се отдръпна с линка да провери запаметените съобщения, Ив придърпа стол и седна срещу него.

— Господин Хамптън, погледнете ме. С детектив Пийбоди се нуждаем от помощта ви. Карлийн се нуждае от помощта ви, трябва да открием кой я е наранил.

— Как така е мъртва? Как е умряла?

— Предполагаме, че клиентът, когото е завела на оглед в мансардата, я е убил. Знаете ли кой беше този клиент?

— Не може да бъде. Всичко това… не е истина.

— Кой беше клиентът? — повтори въпроса си Ив.

— Някакъв богаташ. Амбициозен художник от богато семейство. Млад мъж.

— Виждали ли сте го?

— Не, но…

— Знаете ли името му?

— Може и да ми го е казала. Не помня.

— Сигурно има някакъв бележник тук, в който записва срещите си.

— Държи един тук, един в чантата си и един на работа. В офиса. — Той се взираше в лицето й съсредоточено, сякаш му бе нужно усилие, за да произнесе всяка дума. — Делим кабинета тук. Аз работя у дома, а понякога и тя. Щяхме да се женим в събота.

— Може ли да вземем бележника й?

— Вземете го.

Ив даде знак на Пийбоди.

— Знаете ли как мъжът, когото е завела на оглед вчера, е станал неин клиент?

— Не съм сигурен. Търсеше подходящо жилище за него от няколко седмици. „Голяма риба“ бил, така казваше. Мансардата в Сохо. Тъкмо беше се освободила отново. Много се вълнуваше. Била идеалният апартамент за него. Точно това, което търсел, и комисионната щяла да бъде страхотна. Трябвало да действа бързо. Къде е Карлийн?

— Ние ще се погрижим за нея.

Антъни бавно поклати глава.

— Тя не обича други да се грижат за нея. Сама се грижи за себе си. Сигурни ли сте? Напълно сигурни ли сте?

— Да.

Той закри лицето си с ръце, започна да се поклаща и зарида. Ив стана, тихо отиде при Пийбоди.

— Едно съобщение е получено на този линк в четиринадесет и десет, друго — в осемнадесет и три.

— При първото вече е била вързана и изнасилена, при второто — мъртва.

— Знаел е името на приятелката, писал е от името на Карлийн, че ще пренощува при нея, както каза Хамптън. В бележника има записана уговорка с Д. П. за девет и тридесет вчера сутринта, на адреса в Сохо. Има записани и още две срещи. Едната — първата, както изглежда — е с Дрю Питъринг.

Ив се върна при Антъни и помоли за разрешение да прегледа вещите на Карлийн и да вземе неговия линк и бележника.

— На кого да се обадим да дойде при теб, Антъни?

— На… родителите ми. Пристигнаха в града за сватбата. Тук са в хотел… Тук са за сватбата.

Когато излязоха, Пийбоди притисна клепачите си с длани.

— Зная, че никога не е лесно и уведомяването на близките просто не може да се превърне в рутина. Но това? Този път беше най-тежко. С всички тези сватбени аксесоари наоколо. Едва издържах.

Ив положи нечовешко усилие да остане хладнокръвна, както в апартамента.

— Хамптън не го разпозна по скицата. Но не е било нужно Дарин да се навърта наблизо. Приятелят й работи у дома, твърде трудно е било да изпълни замисъла си тук. Но сферата й на работа му е дала възможност да остане насаме с нея в заключено, празно помещение. Представил се е за богат клиент, млад, привлекателен… несъмнено е използвал и чара си. Проверила е самоличността му, рутинна практика. Личната му карта се е оказала валидна, но вече се е постарал да прикрие следите си.

— Въведох името заедно с изображението и възрастта му… и не открих нищо.

— Вече го е заличил. Но тя със сигурност го е проверила. Може би има нещо в компютрите й тук и на работа. Няма да бъде истинският му адрес, но ще забием още едно кабарче в картата.

— Нямаш време, след малко започва пресконференцията.

— Майната им на медиите. — Ив разроши косите си. — Искам да отидеш в агенцията и да вземеш каквото можеш.

— А уведомяването на родителите? Моля те, Далас, не ме карай да го правя сама.

— Вземи със себе си психолог. И доведи родителите в Централата. Трябва да поговоря с майката. — Сети се, че Пийбоди ще трябва да пътува до Бруклин и обратно. — Вземи колата. Аз ще хвана метрото.

— Далас, не можехме да го предотвратим. Не можехме — настойчиво повтори Пийбоди. — Нямахме нищо, което да сочи връзка между Карлийн и Дийна. Нищо.

— Той е знаел. Разчитал е на това. Може би се надява все още да не сме направили връзката между двете. Прилича на голям скок без трамплин. Ще подхраня надеждите му.

Докато вървеше към метростанцията, Ив позвъни на Надин. Понякога медиите можеха да бъдат полезни.

 

 

Както обикновено, организаторът на пресконференции се опита да подготви Ив и както обикновено, тя го заплаши с телесна повреда.

Влезе в залата за пресконференции в Централата и зае мястото между командир Уитни и капитан Макмастърс. Организаторът пристъпи напред, очерта процедурата, правилата и помоли капитан Макмастърс да направи изявлението си.

Макмастърс застана на подиума. Беше с униформа, стоеше като достойно ченге — с вдигната глава — и гледаше право напред.

Но се бе състарил, забеляза Ив. Сякаш бяха изтекли години само за няколко дни. Не изглеждаше строен, а изпит, не жилав, а крехък.

— Рано в неделя сутринта дъщеря ми Дийна е била брутално убита в собствения си дом. В собствената си стая. В леглото си. Беше на шестнадесет години, красива, будна, любвеобилна млада жена, която никога през краткия си живот не е наранила никого. Беше единственото ни дете. Обичаше да слуша музика, да пазарува и да прекарва времето си с приятели. Дийна беше нормална девойка, с мечти и надежди… и както много други млади хора, искаше да промени света. — Усмивката му бе покъртителна. — Беше малко срамежлива, по пламенна в желанието си да помага на другите. Почти всички роднини и приятели, които дойдоха да утешат мен и съпругата ми, споменаваха на първо място колко мило момиче беше Дийна. Това говори достатъчно за нея. Аз съм полицейски служител вече половин живот. Вярвам, че полицията ще изправи убиеца на Дийна пред съда. Моля ви, като полицейски служител, положил клетва да служи и защитава, и като баща, който не успя да защити единственото си дете, да се свържете с Полицейското управление на Ню Йорк, ако имате някаква информация за човека, който уби Дийна.

Разбира се, въпреки указанията на организатора, въпросите на журналистите гръмнаха веднага щом той се оттегли. Ив не им обърна внимание и застана на подиума. Остана мълчалива, с каменно лице, докато гласовете затихнаха.

— Аз съм лейтенант Далас, главният разследващ на убийството на Дийна Макмастърс. По случая работи цял екип детективи от отдел „Убийства“, електронния отдел и подпомагащите служби. Проследяваме всички улики и няма да спрем работа, докато лицето, което е убило Дийна Макмастърс, не бъде идентифицирано, проследено и заловено. Смятаме, че Дийна е познавала убиеца си. Предполагаме, че го е пуснала в дома си в събота вечерта, когато той я е упоил с наркотик, сипан в безалкохолното й. След това я е вързал и изнасилил многократно в рамките на няколко часа, преди да я удуши. Разследващият екип ще работи неуморно, докато не открием убиеца на Дийна Макмастърс.

Въпросите отново заваляха.

— Защо мислите, че е познавала убиеца си?

— От показанията, дадени от родителите й, съседите и приятелите й, знаем, че Дийна не би отворила вратата на непознат, особено когато е сама в къщата. Доказателствата ни карат да заключим, че нападението е станало вътре в къщата и че Дийна е била в безсъзнание, неспособна да се защити, преди да бъде вързана.

— С какви улики разполагате?

— Няма да обсъждам подробности във връзка с текущо разследване.

Продължи да отговаря на едни въпроси, да отхвърля други, да отвръща уклончиво на трети.

— Лейтенант! Надин Фърст за „Сега!“ и канал „Седемдесет и пет“. По какъв начин убийството на Карлийн Робинс, чието тяло беше открито тази сутрин в Сохо, е свързано с това на Дийна Макмастърс?

Бомбата бе хвърлена в най-подходящия момент. Настана суматоха, репортерите започнаха да се надвикват, да звънят по линковете си, да включват джобните си компютри.

— Тук съм, за да отговарям на въпроси във връзка с убийството на Дийна Макмастърс.

— Току-що ви зададох такъв — настоя Надин. — Не е ли истина, че тялото на друга жертва е било открито тази сутрин? Че тя също е била вързана, изнасилена и убита чрез удушаване?

Погледът на Ив би пронизал стомана.

— Все още не сме установили дали двата случая са свързани.

— Но има много неоспорими прилики.

— Както и разлики.

— Какви са разликите?

Ив сякаш едва сдържаше гнева си.

— Не мога и няма да обсъждам подробности за никое от двете разследвания.

— Вярвате ли, че двете жени са жертви на един и същ сексуален хищник?

Надин бе разбунила духовете и в залата цареше хаос. Ив се опита да надвика глъчката:

— Не сме стигнали до подобно заключение. На този етап не можем да сме сигурни, че случаите са свързани.

— Но не отхвърляте версията за сериен убиец. Или второто убийство да е извършено от имитатор.

— Няма да изказвам предположения. Няма да разкрия на никого от вас догадки и заключения, с които да вдигнете рейтинга си. Две жени, едната от които твърде млада, за да се нарече жена, са мъртви. Засега трябва да се задоволите с това.

Оттегли се с гневна походка.

— Лейтенант! — Рязката команда на Уитни я накара да спре. — С мен. Веднага.

— Да, сър.

Последва го в прес щаба и той затвори вратата.

— Представянето ви беше блестящо. Дано донесе и бляскави резултати.

— Нямаше да успеем да запазим убийството на Карлийн Робинс в тайна задълго. Оповестяването му по този начин ще го накара да мисли, че ни е сварил неподготвени, сякаш все още сме с няколко крачки по-назад. Ако си помисли, че търсим сериен убиец или имитатор, ще прояви самоувереност. Имаме шанс на поклонението утре. И може би ще стигнем до него, като проследим връзките. Възможно е да се е доближавал по някакъв начин до един или повече членове на свързаните с убийствата семейства. Ако си мисли, че все още има време, може да се насочи към следващата жертва в списъка си, и то скоро.

— На работа. Осведомете екипа си. И се считайте за порицана, че сте допуснали изтичане на подобна информация.

— Да, сър.

Тръгна право към офиса си, със сдържана ярост в походката и изражението, с която се надяваше да отблъсне ченгетата, дръзнали да се приближат, за да предложат подкрепа или изкопчат информация.

Рурк се обърна с гръб към автоматичната печка, когато тя драматично затръшна след себе си вратата на офиса. Подаде й чаша кафе.

— За победителката — каза той.

— Какво?

— Малка награда за участието ти в добре сработения дует. Мисля, че номерът мина и повечето журналисти са налапали кукичката. Познавам и теб, и Надин. Не би ти устроила подобна засада, а ако го бе направила неочаквано, щеше да реагираш далеч по-остро.

— Дано да налапа кукичката и онзи, за когото е предназначена. Неприятно ми е, че използвах Карлийн Робинс по такъв начин.

— Това не омаловажава истината или целта, с която го направи.

— Тя плати твърде скъпо за закъснението ни с един ден.

Не бе изненадан, че тя мисли така. Това я правеше такава, каквато е.

— Чух… мълвата се разнася бързо, чух, че вече си предприемала стъпки да уведомиш и предпазиш други, свързани с онзи арест на Макмастърс преди двайсет години, още когато са те повикали на второто местопрестъпление.

— Знаех, че е нещо, свързано с Макмастърс и работата му. Знаех, че е лично, и предполагах, че е огледално отмъщение. Но ми отне два дни да го установя със сигурност.

— Ив, престани. Информацията не беше достатъчно. Името на Ирен Шулц не излезе при търсенията ти за подобни изнасилвания и убийства. Самата природа на тези хора прави издирването им трудно и трудоемко. Мисли за факта, че все пак успя да засечеш тази връзка и ще спасиш живота на другите набелязани.

— Зная, че не можем да спасим всички. Зная го. Но никак не е лесно да преглътнеш факта, че ако бе достигнал до нещо само часове по-рано, нещата щяха да се развият различно. Щяла е да се омъжва в събота. Робинс.

— Господи!

Рурк импулсивно сложи ръце на раменете й, притегли я към себе си.

— Бях в апартамента, където е живяла с мъжа, за когото е щяла да се омъжи след няколко дни. Навсякъде имаше сватбени аксесоари, също както у Луиз. По дяволите, Рурк! — Той не каза нищо. Нямаше какво да се каже. — Зная, че не можем да спасим всички — повтори тя. — Зная, че не можем да задържим всички и че някои от онези, които залавяме, дори се изплъзват на съдебната система. Но този няма да се отърве. Извратено, самодоволно копеле.

— Сигурен съм. Какво следва?

Тя се отдръпна.

— Ще разпитаме всички, свързани със случая на Ирен Шулц, и ще открием дали се е срещал с нечия дъщеря, син, сестра, брат, майка, баща или далечен братовчед. Ще се подготвим за поклонението утре. Ще работим по случая. Ще продължим да упорстваме с електрониката. Впрочем защо не си при приятелчетата си от електронния отдел?

— Ще обсъдим това на съвещанието.

— Тогава да започваме.

 

 

В конферентната зала Ив направи кратко резюме на развоя на разследването за новите в екипа. След това осведоми всички за ранните етапи по случая с Карлийн Робинс.

— Пийбоди.

— След като съобщихме на Хамптън за смъртта на Карлийн, отидох в „Сити Чойс“. Разговарях с началника и двама колеги на жертвата. Никой от тях не можа да идентифицира заподозрения по изображенията, които имаме. Не е необичайно клиент да не е посещавал офиса на агенцията, всъщност най-често агентът уговаря среща на адреса на продавания имот или на друго място.

— Удобно за него.

— И тримата, с които разговарях, помнят, че жертвата е споменавала името Дрю Питъринг, а един от тях си спомни, че е споделила за този нов клиент веднага щом й се е обадил. На петнадесети май е записала в служебния си бележник, че клиентът търси жилище в Сохо, и си е отбелязала предпочитанията му. Освен това са отбелязани две срещи с него в района и две виртуални обиколки в други квартали. Накрая е записана уговорката за оглед на мансардата в девет и тридесет вчера сутринта.

— Рейник, Дженкинсън, вие ще посетите другите адреси, ще разпитате, ще покажете снимката. Пийбоди — подкани Ив партньорката си да продължи.

— Електронният отдел взе компютрите от дома й и работното й място, както и онези от местопрестъплението. С психолог уведомихме родителите за смъртта на жертвата. — Въздъхна. — Когато я попитах, Джейни Робинс не се сети веднага за Ирен Шулц. Съгласи се да дойде днес в Централата да разговаря с лейтенанта и обеща да прегледа записките в архива си, за да си припомни случая. Факт е, че беше дълбоко потресена. Не съм сигурна дали подробностите за този стар случай достигаха до ума й. Оставих ги с психолога, който скоро ще ги придружи дотук.

— Добра работа. Фийни, напредък?

— Нека този път докладва цивилният експерт.

Когато Ив погледна Рурк, Фийни поклати глава.

— Не този. Осведоми лейтенанта, Джейми.

— С Макнаб посветихме доста часове на изчистване на записа, а после и с Фийни, Рурк и още няколко души на горния етаж. Но просто не намерихме начин да ускорим процеса. Твърде повреден е от вируса. После Рурк предложи да клонираме друго матрично копие на втори JPL, да смесим текселите с прецаканите пиксели и да възстановим преебания битмапинг.

— И предпоследната дума ли беше технически термин? — попита Ив.

— А… обяснявам ви с прости думи процедурата. За това конкретно приложение регионите са съставени от субпиксели и когато е засегната стандартната триада…

— Престани с тези щуротии. — Едва се сдържа да не запуши ушите си. — Умолявам те.

— Ама супер върховно е, щом схванеш как работи. Когато Рурк заговори за клониране и смесване, започнах да си мисля, че можем да подходим радикално, да направим смесване, усилване c HIP противодействие, после да екстраполираме, да клонираме и да започнем възстановяването отначало.

— Гордея се с него — каза Фийни, а Ив потърка очи.

— Просто някой да ми каже докъде стигнахте. На човешки език.

— До картина, която струва хиляди. Покажи я, Джейми! — нареди Фийни.

— Веднага.

С дистанционно Джейми зареди изображението на екрана.

Ив неволно направи крачка назад. Там, на екрана, Дарин Поули бе хванат на стопкадър, докато изкачва стъпалата към входната врата на жертвата. Беше с шапка, на която се открояваше логото на Колумбийския университет, с очила и свенлива усмивка. Дийна — млада, красива и сияеща — стоеше на прага с протегната към него ръка.

— Невероятно! — промълви Ив.

— Просто изумително — отбеляза Рурк.

— Не бих се сетил сам, ако не беше подхвърлил идеята — каза Джейми и кимна на Рурк. — Всъщност ти направи самото конвертиране, а…

Рурк го посочи с пръст.

— И ти се справи изумително.

— Е. — Макар и да сви рамене скромно, лицето на Джейми сияеше от гордост. — Така си е.

— Прокурорът ще трябва да е пълен некадърник, за да не успее да го окошари за убийство първа степен. Но първо трябва да го хванем. Можете ли да направите същото и с охранителната система от Сохо?

— Сега, след като идентифицирахме вируса и налучкахме процеса? — Фийни се усмихна до уши. — Ще ти дадем видеозаписите и от къщата на Макмастърс, и от Сохо преди края на смяната.

— Добра работа, поздравления за всички. Дяволски добра работа. Носи малка раница, идеална за принадлежностите му. Същите обувки, които описа свидетелката от парка.

— Ред е и на резултата от обиколката ми — заговори Пийбоди. — Имам гореща следа за обувките и останалото. Оказа се, че е купил всичко от спортен магазин с намалени цени в самия университетски комплекс, което ме лиши от приятната разходка из центъра. Обувките, пуловерът, панталонът, шапката, очилата, еърбордът, няколко тениски и лятно яке са били купени от клиент на име Доналд Петри на тридесет и първи март.

— Адрес?

— Адресът, на който се натъкнах, е в Охайо и наистина е домът на Доналд Петри, шестдесет и осем годишен, който буквално побеснял, когато открил, че от картата му е изтеглена сума за цял куп покупки от колежански магазин в Ню Йорк. Докладвал за измамата в средата на април, веднага щом получил извлечение. Имам името на продавачката, на чийто идентификационен номер е регистрирана продажбата. Все още не съм я издирила. Студентка е в университета.

— Ще проверим. Утре е поклонението — продължи Ив и изложи плана.

Към края на съвещанието получи съобщение, че семейство Робинс пътуват към Централата. Искаше да разговаря с тях насаме и нареди да бъдат отведени в стая за разпити А. Взе докладите и снимка от досието на Ирен Шулц и тръгна натам.

Завари ги седнали на масата, хванати за ръце. Най-подходящата дума за онова, което издаваха лицата им, бе ужас.

— Господин и госпожо Робинс, аз съм лейтенант Далас. Вече познавате детектив Пийбоди. Искаме да ви благодарим, че дойдохте, и да изразим искрени съболезнования за загубата ви.

— Разговарях с нея вчера сутринта. — Гласът на Джейни затрепери. — Когато беше на път за… онази среща. Исках да й кажа, че сестра ми и семейството й ще пристигнат тази сутрин. Племенницата ми, нейната братовчедка, е една от шаферките. Щяхме да имаме семейно събиране тази вечер. Толкова се вълнуваше. За сватбата и за сделката, която беше убедена, че ще сключи. Беше толкова щастлива.

— Говорила ли е с вас за този мъж?

— Всъщност не. Каза само, че е намерила идеалния имот за идеалния клиент и че продажбата ще бъде идеалният сватбен подарък. Роклята й е при мен, булчинската й рокля. — Отказът да повярва в смъртта на дъщеря си се бореше със скръбта в очите на Джейни. — При мен е, защото тя не иска Тони да я вижда. В гардероба е, в спалнята й у дома.

Пийбоди сложи чаша вода на масата, докосна рамото на Джейни, преди да заеме мястото си от другата страна.

— Убиецът не го е било грижа за нея, госпожо Робинс. Но аз съм загрижена. — Ив изчака, докато жената отново я погледна, съсредоточено. — Загрижена съм за Карлийн и с ваша помощ ще намеря виновника и ще го накарам да си плати за стореното с нея.

— Тя не му е сторила нищо. — Оуен Робинс се взираше в нея с изтерзани очи. — Не е наранила никого.

— Не го е грижа — повтори Ив. — Нито за Карлийн, нито за шестнадесетгодишната Дийна Макмастърс. Интересува го само неговото отмъщение. Единствената му цел е да нарани всеки, за когото вярва, че му е отнел Ирен Шулц. Не го е грижа за нищо друго. — Ив извади снимката от папката, сложи я на масата. — Моля ви, опитайте се да си я спомните.

— Прегледах архива си. Беше толкова отдавна. Вярвах в работата си, вярвах, че поставяме интересите на детето на първо място. Все пак никога не беше лесно да откъснем дете от дома му, дори за негово добро. Задържах се почти десет години в социалната служба. Доста дълго. После се преместихме и Бруклин и сега консултирам семейства. Опитвам се да помагам. Винаги съм го правила.

— Разбирам.

— Не си спомням ясно тази жена, съжалявам. Бяха толкова много. Твърде много. Ето записките ми, донесох ги. Можете да ги задържите. Отбелязала съм, че детето расте при много добри условия и за него се полагат грижи. Основанието за временно отвеждане е бил арестът на майката и предполагаемото съучастничество на бащата. Не е имало близки или приятели на семейството, при които да бъде отведено, затова момчето е било настанено в приемно семейство и върнато на бащата след четиридесет и осем часа. Не разбирам как може да отнеме живота на детето ми само защото съм го завела на сигурно място за два дни. Не е пострадал.

— Помните ли нещо за бащата?

— Записала съм, че е бил разстроен, но учтив. Че е общувал добре с детето и е показвал загриженост за него. Сам събра играчките и дрехите му и го успокои, преди да го отведем. Щях да повторя това пред съда, ако се бе наложило. — Устните й затрепериха и тя ги стисна. — Важно е да се водят бележки за взаимоотношенията в семейството, за средата. Записала съм, че според първоначалните ми наблюдения изглежда добър баща. Когато се оказа, че не е знаел за незаконните занимания на съпругата си, детето му беше върнато. Вече не беше заподозрян и случаят бе приключен.

— Добре. Благодаря.

— Не ви помогнах. С нищо не помогнах на Карлийн.

— Мисля, че записките ви и впечатленията, които споделихте с нас, ще ни бъдат много полезни. Ще ви придружат обратно до дома. Моля ви да запазите мълчание пред медиите. Ще ви безпокоят, ще ви разпитват. Заради другите деца, които вероятно е набелязал, ви моля да не казвате нищо на никого за този разговор. За доброто на детето, госпожо Робинс.

— Нали… ще ни държите в течение?

— Имате думата ми. — Ив стана, отиде до вратата и даде знак на чакащите униформени. — Тези полицаи ще ви откарат у дома.

— Трябва да отидем при Тони.

— Ще ви откарат дотам. Където искате.

Пийбоди ги изпрати с поглед.

— Добре постъпи, като им каза, че са помогнали, макар да не можаха.

— Не знаем кое може да се окаже полезно.

— Сърцето ми се къса, Далас. Вместо на сватбата на дъщеря си, ще отидат на погребението й.

— Да се погрижим това да бъде последното погребение, което ще тежи на съвестта му.