Нора Робъртс
Сродници в смъртта (13)

13.

За да спести време, Ив изпрати двама от детективите си да вземат плюшената играчка от местопрестъплението и да я занесат в лабораторията. Искаше да провери предполагаемата връзка на убиеца с компанията, поддържаща системата за сигурност.

Когато влезе вкъщи, за миг хвърли поглед към Съмърсет.

— Защо не облечеш някой андроид в този костюм, подходящ за директор на погребално бюро, и не го оставиш да дебне вместо теб във фоайето? Сигурно ще бъде по-забавен.

— Тогава ще ми липсват ежедневните ти остроумия.

— Не е трудно да впечатлиш с остроумие някой слабоумен. — Пъргаво тръгна нагоре по стълбите, доволна от себе си. Добре го бе казала.

Отиде направо в кабинета си и свали сакото си, докато вървеше към бюрото. Прегледа входящите съобщения.

Дългият списък от Пийч Лапкоф отново доказа, че жената действа бързо и ефективно. Жалко, че не можеше да стане част от екипа й. Пийбоди бе записала имената на магазините в града, предлагащи всяка от въпросните стоки, и бе добавила бележка, че ще ги посети.

Прегледа и адресите на офисите на „Секюрити Плюс“ в Манхатън, прочете информацията за служителя, изпратен у Макмастърс, и едва се пребори с нетърпението, когато установи, че не е получила нищо от Янси. Програмира си кафе.

Закрачи с чаша в ръка около работното табло.

— Една връзка, само едно неоспоримо съвпадение — това ми е нужно. Дори да не си имал достъп до къщата и охранителната система преди нощта на убийството, все пак си искал да я опознаеш, нали? Толкова си внимателен, толкова съобразителен. Ако си работел за компанията, значи си имал достъп до информацията, без да събудиш подозрение. Или може би с хакерските си умения си проникнал отвън. — Завъртя се и отново закрачи в противоположната посока. — Не, не вярвам. Така би имало твърде много променливи. Може би не се е наложило да влизаш в къщата, защото жертвата ти е описала разположението с подробности. Не си добил съвсем точна представа, но е било достатъчно. — Спря се, отпи кафе, повдигна се на пръсти, после пренесе тежестта си на петите. — Може би няма да засечем смущение, защото сам си изпробвал системата. Добър хакер, но не гениален. Ако беше толкова велик, щеше да намериш начин да избегнеш камерите, без да оставиш следа, от разстояние, а е трябвало да го направиш вътре, да качиш вируса, за да повредиш харда. Системата е твърде добра за способностите ти. — Наклони глава и продължи да разглежда таблото. — Питам се… питам се дали това, че не си гениален, те ядосва? Ако беше, щеше да неутрализираш охранителната система на Макмастърс, на врага. Разяжда ли те отвътре? Да, бих се обзаложила, че не ти дава покой. Защото той е достатъчно богат, достатъчно умен и предпазлив, за да има най-доброто, а ти не можеш напълно да се справиш с най-доброто.

Седна, изпъна крака на бюрото и със затворени очи се замисли за възможните връзки между новите факти.

Като клиент бе най-хитрият, най-безопасният начин, помисли си тя. Но системата бе скъпа, изключително скъпа. И можеше да бъде инсталирана само в частен дом.

„Не е нужно да е твоят дом. Може би на приятел, роднина, клиент.“ В ума й изникнаха нови въпроси и се надигна, за да пришпори Фийни отново. Прозвуча сигнал за входящо съобщение, което съдържаше списъци на служителите и клиентите, с вече направени справки и отрицателни отметки — от Рурк.

Съпостави двата списъка с новата информация от Колумбийския университет, но не откри съвпадение.

Разочарована, отново закрачи из кабинета.

— Трябва да си някъде тук, копеле.

Сядаше, ставаше, обикаляше в кръг, обмисляйки десетки различни версии.

А докато тя работеше, Карлийн Робинс умираше.

 

 

В мансардата той провери отново всички подробности. Беше регистрирал излизането й часове по-рано и бе изпратил много мило съобщение до годеника й, така че никой нямаше да забележи отсъствието й. Облече се, после прибра инструментите си заедно с нейния линк, джобния й компютър и бележника й в чантата си. Отново изключи камерите, зареди вируса.

Излезе от сградата и се отправи към дома си.

 

 

Полицейската работа бе адски досадна, осъзна Рурк. Не се и съмняваше, че много скоро отново ще трябва да се залови с нея. Но когато влезе в къщата, бе твърдо решен да не започва, преди да се нахрани солидно и да проясни ума си, затормозен от досадното ровене в компютрите поне за час.

— Това е размяна на ролите — отбеляза Съмърсет. — Този път ти се прибираш късно за вечеря, без да си предупредил, и изглеждаш изнервен и уморен.

— Тогава не ме изкушавай да те обсипя с обиди като Ив.

— Тя е в кабинета си и не е излизала, откакто се прибра. Има ли някакъв напредък?

— Недостатъчен, предвид обстоятелствата.

Рурк продължи нагоре и я откри там, където очакваше — на бюрото си, приведена над списъци и чаша кафе.

Тя рязко се изправи, когато го видя да влиза, но той повдигна пръст и я спря, преди да заговори.

— Ще вечеряме заедно, тъй като не си яла друго, освен шоколадово десертче с кафето.

Ив примигна и забеляза, че е забравила да изхвърли опаковката.

— Трябва да узная дали…

— Ще ти кажа всичко, което искаш да узнаеш, но първо искам да вечерям.

— Добре. — Ив осъзна, че е спал по-малко от нея и се опитва да балансира между своята и нейната работа. — Аз ще се погрижа за вечерята.

Той повдигна вежди.

— Наистина ли?

— Да. Какво ще кажеш за пържола? И двамата имаме нужда от силна храна.

— Да, по дяволите! — Протегна ръка и погали косите й, когато тя мина покрай него. — Благодаря.

Докато Ив беше в кухнята, Рурк извади бутилка вино. Съзнателно стоеше с гръб към таблото, за да не мисли за убийството поне няколко минути. Кратко прояснение на ума, каза си той, докато отпиваше.

Отново повдигна вежди изумено, когато Ив се появи с вечерята на масичка с колела — очакваше да хапнат набързо на бюрото й.

— Да седнем до прозорците — предложи тя и кимна към виното, докато буташе масичката. — И аз бих пийнала от това.

Той наля втора чаша и когато отиде при нея, докосна нежно леката трапчинка на брадичката й и я целуна.

— Здравейте, лейтенант.

— Здравейте, господин експерт-консултант. Да си отдъхнем за малко.

— Нуждая се от това почти толкова, колкото и от това сочно месце.

— Възползвай се. — Ив седна, начена с вилицата си една от салатите, които бе програмирала с мисъл за него. — Отбих се да видя Луиз в новата им къща.

Рурк за пореден път вдигна вежди изумено.

— Днес си пълна с изненади.

— Бях съвсем наблизо и… Е, право да си кажа, мислех, че няма да си бъде у дома, и се канех да й оставя бележка, за да… нали разбираш, да отбия номер като приятелка.

Вперил поглед в нея, той се засмя за първи път от часове.

— Никога не се променяш.

— Такова беше намерението ми, но тя беше там. Засаждаше цветя, представяш ли си?

— Изумително.

— Долавям сарказъм, макар и завоалиран. Както и да е, трябваше да вляза и да разгледам къщата. Безспорно им подхожда. Красива, изискана, модерна. Безумно щастлива е и това се предава на всеки в радиус от три метра. — Натъпка салата в устата си, за да прикрие смущението. — Като вирус по въздуха.

— Господи, ти си непоправима романтичка. Затова те обожавам.

Ив се усмихна доволно.

— Освен това, докато бях заразена, тя спомена, че е решила да отседне в хотел за нощта преди сватбата, защото не искала Чарлз да я вижда през деня, и че там щели да я разкрасяват. Убедих я, че е по-добре да дойде тук.

— Разбира се.

— После казах, че не е зле край нея да има няколко приятелки. Не зная откъде ми хрумна. Просто беше резултат от заразното безумно щастие. Едва когато си тръгнах оттам и беше твърде късно, осъзнах, че едната от тези приятелки е Трина. Няма как да не дойде. Пуснах в къщата си тайфа жени, една от които ще преследва и мен с помади и мазила.

Той знаеше, че сърцето й винаги надделява над инстинкта й за самосъхранение, когато става дума за хора, на които държи.

— Та това няма да бъде отбиване на номер, наистина ще спечелиш точки като приятелка.

— Не зная дали си струва. Плюс това…

— Убийството — напомни Рурк, когато тя замълча. — Отдъхнахме си и хапнахме сочни пържоли. Вече не е нужно да избягваш темата.

— Изглеждаше уморен и раздразнителен, както почти никога. Това е моята специалност.

Той се сети за думите на Съмърсет и се намръщи.

— Права си и за двете.

— Аз съм по-добра в тези неща.

Рурк отново се засмя.

— Няма спор. Обичам работата с компютърна техника, особено когато има предизвикателство. Но това е като опит да разчепкаш топка заплетени конци, един по един.

— Може би няма да се наложи. Имам други нишки, които се опитвам да свържа. Янси работи върху портрета му. Имам множество възможни връзки и когато го засека в една от тях, ще изникнат още. Мисля, че или е в компютърния бизнес, или може да си позволи скъпи електронни играчки. Включително и същата охранителна система. Твое производство е. Непрекъснато я усъвършенстваш.

— С развитието на технологиите се разработват и подобрения, да. На клиента се предлага да добави някоя от новите екстри или всичките.

— Както е направил Макмастърс през март. Моментът е бил адски удобен. Няколко седмици по-късно Дийна се запознава с убиеца си. Не мога да открия връзка между убиеца или Макмастърс с техника, който е инсталирал новата версия, но трябва да има такава — с него или компанията. „Секюрити Плюс“.

— Не е моя. Възлагаме обслужването и поддръжката на продуктите си на различни компании и клиентът може да избере една от тях или, на свой риск, някоя напълно независима. „Секюрити Плюс“ е стабилна организация и обслужващ център за най-усъвършенстваните системи.

— Но сте пуснали нова версия през март.

— Мога да проверя.

— Щом ще се заемеш с това, би ли проверил също кой друг е закупил същата система през последните шест месеца? Година — поправи се тя. — И му е била инсталирана през март. Посветил е много време на този проект. Сигурно е следил новостите.

— Трябва да те предупредя, че системата се продава доста добре сред клиенти с определен стандарт и повечето своевременно се сдобиват с най-новата версия.

— Все нещо ще изскочи. Системата, работното му място, образованието, лицето, мотивът. Трябва да хванем една нишка. — Крайно време беше. — После ще се навържат още, и още. Тогава ще грабнем цялото кълбо и ще го натикаме в гърлото му.

— Нямам търпение да разрешим този случай. Заради момичето и родителите й, и заради теб. И заради собствения си егоистичен гняв, че шибанякът е успял да проникне през моя система.

— Все важни причини.

— Ще ти намеря информацията. Но няма да стане бързо.

Ив си позволи още глътка вино.

— Какво ще кажеш да заредиш търсене и да довършим почивката с плуване?

Той наклони глава.

— Плуване или нещо друго в басейна?

— Може би.

 

 

Изпитваше нужда от вода, от енергично раздвижване, независимо дали чрез плуване или чрез нещо друго. Физическото усилие бе начин да се отърси от дългите часове размисъл. Може би ако престанеше да мисли за известно време, после щеше да продължи работата си с по-бистър ум.

Твърде много заплетени нишки, реши тя. Трябваше да намери една и да се залови здраво за нея. Ако успееше да я издърпа, и останалите щяха да се разплетат.

Все още не можеше да спре да размишлява.

Не си направи труда да облече бански и се потопи гола в ароматната топлина на синята вода. Усети как той се гмурна до нея и когато тя изплува, започна да пори повърхността. Познаваше го, познаваше състезателната му природа. Винаги следваше нейното темпо, плуваше наравно с нея, защото бяха равностойни съперници във водата.

Стигнаха стената едновременно, направиха обръщане, оттласнаха се и заплуваха обратно. Ритъмът, бърз и уверен, загребване след загребване, свърши работа. Невъзможно бе да мисли, когато всеки мускул в тялото й работеше с пълния си потенциал, когато сърцето й биеше учестено от усилието.

Изминаха пет дължини, без никой да набере преднина.

Тя напрягаше сили все повече и повече, борейки се с нарастващото поради скоростта съпротивление, а след нея водата оставаше разпенена от мощните удари на краката й. Още по-бързо, още по-енергично, увлечена в стремежа си към скорост, с премрежен поглед виждаше лицето му, когато завърташе глава, за да поеме въздух.

Отново и отново се обръщаше и се оттласваше от стената. До нея, като сянка, той ритмично загребваше в прозрачната и прохладна синя вода.

Ив загуби представа за броя на дължините, за времето и всичко друго, освен движението, ритъма, насладата от самото физическо усилие и състезанието.

Предизвикателство и движение, плът и вода, скорост и копнеж.

Когато той я сграбчи и мокрите им хлъзгави тела се притиснаха едно към друго, бе готова за него.

Търсещите им устни се сляха — хладни от водата, горещи от желание. С бързи, трескави захапвания, тя отвърна на жадната му целувка, докато сърцето препускаше в гърдите й, притиснати до неговите. Обви крака около кръста му, твърде възбудена, за да я е грижа дали няма да се озоват на дъното.

— Сега!

Щеше да полудее, ако не я обладаеше на момента. Вкопчи се в него, докато пръстите му се впиваха страстно в дупето й и чувствено раздвижи ханш, молейки за още и още. Притисната с гръб към стената, рязко отметна глава назад и издаде един-единствен задъхан стон.

Силна, гъвкава, мислеше си той, докато устните му ненаситно целуваха шията й, винаги му се отдаваше с такава жажда. Любов и страст, копнеж и наслада го увлякоха като водовъртеж, докато бурята на тяхното единение се разгаряше с все по-голяма сила във водата.

С него, отново и отново, тласък след тласък, тя изминаваше последната трескава част от състезанието. Притисна го към себе си, сключи ръце и крака около тялото му като окови и устните й отново се сляха с неговите.

Силна и гъвкава, тя тръпнеше за него и заедно наближаваха върха.

Той потърка чело в рамото й и успя да се хване за ръба, когато Ив се отпусна в ръцете му.

— Внимавай — едва промълви Рурк — или утре сутринта ще открият тук двама удавници.

— Добре. — Но тя се притисна към него. — Имам нужда от минута да си поема дъх.

— Не само ти. Нямах представа, че едно състезание в басейна може да бъде толкова възбуждащо.

— Идеята беше моя.

— Да, днес спечели точки и в приятелството, и в секса.

Звукът, който Ив издаде, бе нещо средно между смях и въздишка.

— Луиз се притеснява за сватбата, за подробностите, дали всичко ще бъде съвършено. Съставила е схеми и графици и ми каза, че е кълбо от нерви, а не е очаквала да се чувства така.

— Това е изключително важен ден.

— Да, но й казах, че се тревожи за подробности, защото е сигурна за брака, за Чарлз, за това какво правят и защо.

Той потърка буза в нейната, отдръпна се назад и изпитателно се вгледа в лицето й.

— Откъде ти хрумна тази мъдрост?

— Аз не мислех за подробностите преди нашата сватба. Почти не им обръщах внимание, оставих всичко на теб.

— Да. — Рурк целуна върха на носа й. — Но беше по петите на сериен убиец.

— Няма значение. Е, и това беше фактор, разбира се. — Ив приглади назад косите му, мокра черна коприна. — Но осъзнавам, че не се тревожех за подробностите, защото бях несигурна за останалото. За брака, за теб, какво правим и защо. Мислех, че е пълна лудост ти и аз да се оженим. — Обхвана лицето му с длани, погледна го в очите. — Толкова се радвам, че не се оказах права. Щастлива съм.

За миг Рурк бе завладян от всичко, което тя означаваше за него.

— Не само ти.

Ив отново докосна устните му със своите, по-ласкаво и нежно. После рязко се отдръпна назад.

— Е, достатъчно. Почивката свърши.

Освободи се от ръцете му и се оттласна към края на басейна, за да излезе. Когато и той се изкачи по стъпалата, му хвърли кърпа.

— Страхотен начин да разпуснеш.

— Да, удоволствието си струваше. И нашият човек си е мислел така.

Рурк уви кърпата около кръста си.

— Сега да се върнем обратно към реалността.

— Умът ми се проясни. Мисля, че е добър в работата си, внимателен. Не желае да привлича твърде голямо внимание. Но е стабилно момче, което работи съвестно, без фанфари. Хората биха казали: „О, да, господин Извратено Копеле е стабилно момче“. Обзалагам се, че мрази това.

— Защо?

Ив наметна халат и тръгна към асансьора. Щеше да облече нещо удобно за останалата част от вечерта.

— Защото е над средното ниво. По-добър е от другите. Млад е, изглежда добре и има чар. Ефективен е, умен и достатъчно добър с компютрите, за да създаде или поръча създаването на вирус, с който цял екип компютърни гении не могат да се преборят.

— Не че не можем — възпротиви се Рурк с известно раздразнение, докато се качваха към спалнята. — Проклетото разследване е в ход и проверяваме всички шибани следи.

Едва сдържа смеха си, когато го чу да цитира дежурното изречение на отдела със засилен ирландски акцент. Сви рамене.

— Което означава същото. Той не е на ръководен пост, дори по-нископоставен, защото тогава би трябвало да носи табелка с името си. Сигурно е прост чиновник, техник или работник, който не мърмори, когато се наложи да работи извънредно. Изпълнява задълженията си, справя се с проблемите и не роптае, когато шефът или някой колега си припише неговите заслуги. — В спалнята Ив облече памучен потник и бельо. — Но вътрешно се ядосва заради това, както и че не е успял да разбие системата за сигурност на Макмастърс отвън.

— Така ли мислиш?

— Зная го, защото виждам теб. Бесен си, че е направил нещо с електронната система, което не си предвидил. Все пак — продължи тя и не направи опит да сдържи усмивката си, когато зърна гневния блясък в сините му очи, — носи разочарование.

— Престани да ме дразниш — промърмори Рурк.

— Ще го преживееш. Важното е, че образът на посредствен служител е роля, костюм, който може би не му е съвсем по мярка. Дребните неща го издават. Оставената чаша, видеозаписът, протакането на убийството с часове и извършването му в къщата. Имало е по-лесни, по-безопасни начини, но е трябвало да се самоизтъкне.

Заинтригуван, Рурк продължи да се облича.

— И какво ти говори всичко това?

— Като вземем предвид, че е млад, което е важен фактор, въпреки търпението и самоконтрола му, със сигурност ще допусне още грешки. Може би малки, незначителни, продиктувани от потребността да демонстрира превъзходството си, но ще ги допусне. И аз ще използвам тази потребност, за да го принудя да свали маската на посредственост, когато го подложа на разпит. Ще изгаря от желание да ми каже всичко. А засега? — Тя зарови пръсти във влажните си коси. — Неговият профил ми говори, че ако работи за „Секюрити Плюс“, той е един от мозъците. Където и да е назначен, получава прилична заплата, но, по дяволите, не достатъчно, за да си позволи тази система. Работи или за производителя, или за някоя от обслужващите компании.

— Помолих Каро да ми даде имената на всички мъже до тридесет години сред персонала. — Каро беше безупречната му секретарка. — С хората от електронния отдел ги проучвахме един по един цял ден. Никой от тях не се отличава от останалите и не се вмества напълно в профила ти.

— Понякога профилите се оказват неточни. Добре си се сетил да поискаш информацията и да я предоставиш на отдела.

— Може би е време да вдигнеш заплатата ми.

— Току-що си я получи. — Ив му се усмихна, докато излизаха от спалнята. — Бих се спряла на обслужващата компания. По-скромно е да обслужваш и поддържаш, отколкото да създаваш. Не се вдига толкова шум.

— Преди малко те обслужих и доколкото си спомням, беше доста шумно.

— Е, добре, едно на едно сме с шегите за секс.

— Съвсем сериозно, Ив, може да е от независима консултантска фирма, мозъчен тръст или сервиз. Сферата е доста широка. Възможно е и да не работи само за една компания.

— Мамка му! Мамка му! — Не я свърташе на едно място. — Още по-удобно за него, а? Някой, който идва, отстранява проблем или дава съвет, но не е на щат. Идеално. По дяволите! Ще прегледам всичко отново. Ще добавим твоята информация и онази от Колумбийския университет, а после…

— Пропускаш една възможност — прекъсна я Рурк. — Той е млад, умен, добър хакер без скрупули. За такъв като него има други начини за изкарване на пари, достатъчно, за да може да си позволи най-съвременната система и жилище, където да я инсталира. Кражби.

— Кражби?

— Стара хакерска традиция. Проникване в счетоводна документация, източване на средства. Стараеш се да не прекаляваш. Никакви големи удари. Той знае как да използва чужда лична карта, за да се добере до нещо, което иска. Кражбите на самоличност са доходен бизнес, ако имаш талант.

Ив потърка длани, защото идеята започна да й се струва все по-вероятна.

— Рискува да го хванат, но той не се бои от риска. Свежда го до минимум. Защо да работи, да се мъчи, когато може да вземе всичко наготово? Имаш право. Добър довод. — Линкът на бюрото й звънна още докато влизаха в офиса. Тя се втурна натам и бързо погледна дисплея. — Янси, зарадвай ме!

— Проведох втори сеанс с всяка от свидетелките. Трябваше да дам почивка и на тях, и на себе си преди това, но знаех, че е важно да стигнем донякъде. Мисля, че имам нещо, поне близко. Лола е по-сигурна от Марта, но…

— Покажи ми.

— Почакай. Никоя от двете не е видяла очите заради слънчевите очила. Те и шапката са скривали част от лицето. Избрах най-вероятното изображение, над осемдесет и седем процента за тези черти. Очите, веждите, челото. Марта е зърнала челото, горната част на лицето, когато е свалил шапката, но…

— Покажи ми — настоя Ив.

— Изпращам ти го на екрана и на разпечатка, със и без шапката и очилата.

Ив се наведе към монитора, огледа двата портрета, които се появиха един до друг. Рурк взе разпечатките.

Млад, помисли си тя, на не повече от двадесет и пет години, според преценката й на ченге. Представител на кавказката раса, със симетрични, привлекателни, леко женствени черти. Малък, правилен нос, чувствени устни, полупритворени нежни очи. Овалът на лицето бе почти класически, а тъмните коси бяха подстригани и разрошени по последна мода.

Погледна другата част на екрана, където бе с шапка и очила, и кимна.

— Наистина ме зарадва, Янси.

— Ако си сигурна, можем да го изпратим на всички.

— Не на медиите. Засега само на екипа. Доста вероятно е да дойде на поклонението. Не искам да го предупредим, да го изплашим. Изпрати това на другите, строго поверително. Ще започна търсене по изображение, да видим дали ще получим снимка на копелето.

— Късмет.

— Ти ми даде нещо повече. Възможно е това да се окаже пробив. Изпрати го, Янси, и си върви у дома.

— Както кажеш.

След като Янси затвори, Ив поразмишлява върху възможностите си и накрая позвъни на Джейми.

— Здрасти, Далас.

— Ще получиш портрет — заговори тя без предисловие. — Вземи го и върви в Колумбийския. Ще уредя да ти дадат достъп до снимките от досиетата в базата данни, да видим дали ще ми намериш съвпадение.

— Това е той?

— Портретът, с който разполагаме. Поверително е, Джейми. Никой, освен теб и Макнаб, ако имаш нужда от помощ, не трябва да го вижда. Да не достига до никое от приятелчетата ти.

— Ясно. Разбрано. Ще свърша работата, Далас.

— Ще уредя да те пуснат. Постарай се — добави тя, въздъхна и отново се свърза с Пийч Лапкоф.

— О, лейтенант, с вас ставаме все по-близки.

— Извинявайте, че прекъсвам вечерта ви. Имаме портрет и ще изпратя Джейми в университета като цивилен експерт-консултант, за да поработи с програмата ви за изображения.

— Сега?

— Сега. Имам нужда от съдействието ви, доктор Лапкоф, и трябва да остане поверително. Не мога да си позволя изтичане на информация.

— Лично ще се погрижа.

— Много ме улеснявате.

— Дядо ми би очаквал това от мен.

— Бива си я — промърмори Ив под носа си, докато затваряше, а после кимна към монитора. — Ето те най-сетне, нищожество. Но кой си? Компютър, стартирай търсене и съпоставка, цялата информация за лицето от тези изображения, започвайки от хора, пребиваващи в Ню Йорк.

Прието. Стартиране…

— Допълнително търсене — същите изображения, същите указания, за съвпадение с име на студент от списъка във файл „Лапкоф-Колумбийски-У“.

Прието. Стартиране на допълнително търсене…

— Може да ми провърви да го намеря в краткия списък още преди Джейми да стигне до Морнингсайд Хайтс. Добре. Рурк, когато получа резултата от твоето проучване, мога да го добавя към общата картина и…

Той я побутна встрани, бързо натисна поредица клавиши.

— Търсенето е свършило преди няколко минути. Да, през март е излязла нова версия на програмата. Ако искаш трета справка с тази нова информация, поемам я.

— Потвърждавам.

Той даде команда.

— Мисля, че е време за още кафе. Ще изпия своето в лабораторията.

— Може да нямаме нужда от…

— Все едно. Няма да позволя на някакъв смахнат тип да ме надхитри. Продължавайте, лейтенант, и аз ще продължа.

Ив взе кафето си и добави двете скици на таблото. Докато компютърът работеше, закрачи из стаята, замислена върху теорията на Рурк. Хакерство или кражби на самоличност. Момчето бе развивало уменията си, а? Може би като по-млад бе направил някоя и друга грешка. Беше се подхлъзнал някъде, преди да усвои всички тънкости.

Малко петно в биографията му, помисли си тя. „Да, разбира се, че можем да добавим тази вероятност. Може би в родния му край, където и да бе той.“

Придържаше се към истината, спомни си тя. Бе казал на Дийна, че е имал известни търкания със закона заради наркотици. Може би в действителност заради киберпрестъпления.

Остави компютъра да продължи търсенето и седна с джобния си компютър да провери лицата в списъците от Рурк и Колумбийския университет за престъпления като непълнолетни.

Не се изненада да открие толкова много. Ченгето в нея по-скоро би се изненадало, ако някой не е имал провинение или арест в младостта си.

Започна трудоемкият процес на преглеждане, елиминиране, разпределяне на групи. Отново загуби представа за времето и почти пресушаваше третата си чаша кафе, когато линкът звънна.

— Далас. — Лицето на Джейми й издаде, че ще чуе това, което иска. — Намерих го. Мисля, че го намерих. Вероятността за съвпадение е деветдесет и седем цяло и три. Отпреди пет години е и е изкарал тук само семестър и половина, но…

— Изпрати ми го на екрана, веднага! — нареди тя и трансмисионното устройство почти в същия миг забръмча. Вгледа се в снимката от личната карта. — Добра работа, Джейми. Затвори всичко там и заличи търсенето.

— Той е, нали? Това е копелето, което е убило Дийна?

Ив погледна в уморените му, яростно святкащи очи.

— Ти свърши добра работа — повтори тя. — Ще се видим на сутрешното съвещание. Върви си у дома. Поспи.

Личеше, че е готов да спори, беше изписано на лицето му. Но се отказа.

— Да, лейтенант.

Ив прекъсна трансмисията, обърна се към таблото и се вгледа в другото младо, симпатично лице.

— Здравей, Дарин Поули. Кучи сине!

* * *

В лабораторията си Рурк доизглаждаше, пренастройваше, разнищваше. Бе хванал призрака за безплътната опашка и се бореше да го задържи.

— Виждаш ли? — попита той.

На стенния екран очите на Фийни бяха присвити до малки процепи.

— Да, не съм сляп. Трябва да ускориш потока, после…

— Точно това правя, по дяволите!

Рурк се завъртя към друг компютър, въведе друг код.

— Мога да го поема оттук. — На друг екран Макнаб крачеше нервно. — Ако започнем от задния край…

— Продължавай с усилването — рязко каза Фийни. — Улавям го.

— Рурк.

— Не сега! — изкрещяха едновременно той и мъжете от двата стенни екрана на Ив.

— Господи, тези компютърни гении — промърмори тя. В този миг видя другото изображение, сянка върху сянка. — Извличате образа му?

— Държим го на косъм, по дяволите. Тихо. Ако не успеем да запазим това, ще трябва да повторим всичко отначало.

Пред погледа й екранът се изпълни със снежинки. Чу Макнаб да казва:

— Не! Проклятие! Отново се изгуби. Господи!

— Не и този път — отсече Рурк. — Напипахме модела. Ще въведем кода наобратно, във всяка друга последователност.

Ив виждаше избилата пот по лицето на Фийни, долавяше стоманената решителност в гласа на Рурк.

Снежинките на екрана постепенно изчезнаха.

— Успяхме! — извика Макнаб.

— Все още не. — Гласът на Рурк прозвуча малко по-спокойно. — Но ще успеем, мамка му!

Ив не знаеше какво правят, но сянката на екрана затрептя и я обзе страх, че ще избледнее. После образът се стабилизира и се открои ясен силует.

— Засякохме го! — извика Макнаб. — Засякохме копелето. Гениални сме!

Заподскача в танц на победата.

— Господи! — Рурк се облегна назад. — Заслужава си да пийнем по бира.

— Аз ще пийна със сигурност. Поздравления за всеки от нас — каза Фийни.

— Хм… това ли е…?

Когато Ив посочи към сянката, всички очи — на екраните и в стаята — приковаха изумени погледи в нея.

— Разбихме вируса — обясни Рурк. — Възстановихме изображение от разпилени пиксели. Извършихме истинско чудо. Това е само началото, но е достатъчно засега.

— Ще започнем да го изясняваме, усилваме, изчистваме — каза Фийни и отпи голяма глътка от бутилка пиво. — Ще отнеме часове, може би цял ден, но е тук и ще го извлечем. Когато успеем, имаме поредица от кодове, които ще ни отведат до останалото. Ще можем да ти покажем как малкият кучи син влиза през вратата.

— Това ще бъде за капак. Междувременно, благодарение на Джейми, вече имам име и месторождение. Дарин Поули, възраст двадесет и три години. Според сведенията, живее в Съндаун, Алабама, източно от Мобайл, с баща си Винсънт Поули. Все още нямам връзка между когото и да е от двамата и Макмастърс. Но всичко в него пасва с профила и описанията, дори свенливата му усмивка.

— Ако още е в Алабама, аз съм на Марс — отбеляза Фийни.

— Той не, но баща му е там. Направих справка за него, има прилична работа и живее със съпругата си и дванадесетгодишната си дъщеря в Съндаун.

— Може да се окаже параван — предупреди я Фийни.

— Може, но семейната прилика е удивителна. Трябва да бъде разпитан, незабавно и лично.

Рурк погледна техниката, която отново щеше да използва с удоволствие.

— Предполагам, че тази вечер ще пътуваме до Алабама.

— Правилно предполагаш.