Георги Коновски
Версия (8)

8.

Положението беше лошо, много лошо…

Капитанът погледна полупразната чаша и посегна към горилката. Мразеше половинчати работи…

Наоколо беше спокойно. Само някъде от изток се чуваха изстрели. Бунтовниците постепенно изчистваха района от трите обкръжени бригади. Уж бяха все избрани бойци от „Правия сектор“, а за няколко дни бяха просто смлени…

Е, по-лесно е да се стреля по площ или с прицел по училища, болници, жилищни райони… Обаче, в един момент идват мъжете…

А тия тук бяха озверели. Не само стреляха, но и раняваха и убиваха. Вчера нападнаха колона от три „БУК“-а, убиха двама, раниха седем от екипажите… Добре, че специалистите — насочвачи на огъня, пътуваха в щабния автобус, та останаха незасегнати…

Звънна телефонът му.

— Ало?

— Капитане, знаеш кой се обажда…

Капитанът се изпъна. Позна гласа. И беше готов да направи всичко за владетеля му. Само той можеше да спаси и направи Днепровия велика… А тоя Поросячий…

— Знаеш ли, че към теб приближава самолетът на Петин? Връща се от Южна Америка…

Капитанът мрачно погледна към тавана на автобуса. Петин…

— Разбирам…

— Тогава действай, капитане… И — без следи…

Лесно му е да го каже. Лаик.

Но — трябваше.

Капитанът вдигна Сушката. Е, не е изтребител, но ще свърши работата…

Две ракети — за всеки случай…

Пръснаха се близо до самолета. А той започна да планира — на изток, на изток…

Когато слезе на приемлива височина, капитанът насочи бинокъла. Видя големите ивици… Май знамето на Петин — синьо, червено…

А после самолетът се отдалечи и малко по-късно голям черен облак отбеляза къде е паднал…