Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
3.
Ю гледаше през прозореца с интерес. Не беше пътувал никога до Австралия и ето — носи се към загадъчния южен континент. Не отиваше на разходка. Чичо му беше се свързал с китайския клан в Мелбърн. Оттам се зарадваха, че идват нови, подходящи за работата там хора. И сега Ю, брат му, двете сестри, братовчедите… Цялата група летеше на юг.
Боингът беше грамаден, а малайзийските стюардеси и стюарди — бързи, учтиви, винаги нейде наблизо…
Самолетът беше почти пълен. Имаше доста европейци, имаше индуси, пакистанци, дори няколко араби, увити с бурнуси.
Ю се любуваше на залязващото слънце, когато изведнъж се сепна — защо самолетът лети към него? Това означава — на запад? А Австралия е на юг?
Той махна на стюардесата и я запита на английски.
— Няма проблеми, господине — отговори тя — пилотите извършват полета по указания на кулата от Сваланитра. Понякога се налага да кацнем тук — профилактика, служебни задачи…
Ю не се успокои. Че защо трябва да кацат на остров, който има голямо летище, но то е част от американска военна база? Какви профилактики, какви задачи?
Продължи да следи неотклонно полета. Ето — появи се дългият като крокодил остров. В средата му се виждаше неголямо езеро, покрай него блестеше пистата, а зад езерото добре се различаваха бараките на военните. Някои бяха дори двуетажни…
Самолетът започна снишаване, а от репродукторите се чу:
— Уважаеми пътници на полет ZT 11 на самолет RH209 D от малайзийските авиолинии! В момента извършваме кацане на остров Сваланитра, което е предвидено в плана на полета. След почивка от един час продължаваме по маршрута към Мелбърн…
Ю се успокои… И какво толкова? Където всички — там и той…
Но някак си инстинктивно се прекръсти…