Георги Коновски
Версия (1)

1.

Лампата беше откровено декоративна. Светлият конус се спускаше само до основата й, а лицата на хората около масичката почти не се виждаха. Човекът в креслото до камината направо беше потънал в тъмнината и се забелязваше само по огънчето на пурата.

— Имам план — говореше висок, изпънат като струна, леко плешив човек — В момента днепровци очакват промени от новата власт. И са готови да приемат всичко, което им обещаем…

Пълният с уискито в ръка кимна:

— Пет милиарда официално сме изсипали там… Да не говоря колко наши специалисти изпратихме. Тия снайпери не са от Марс, нали? А и струват скъпо…

— Президентът каза… — високият не можа да довърши. Онзи в креслото го прекъсна безцеремонно.

— Негърчето няма думата! Информирайте го в общи линии, натам да следва линията — нищо повече не се иска…

— Но, сър — промълви покорно пълният — все пак…

— Няма „все пак“… Хюсеин си знае — ако не бях аз, и досега да блъска нейде в Кения. Помни той, помни кой му намери документи, кой му организира кариерата, кой му даде Нобел, кой и сега стои зад него. Така че — президентът да не се намесва…

— Добре, сър — високият беше наясно с реалностите — Управлението е подготвило план, който трябва да…

— Планът не ме интересува! Искам до края на годината в Днепровия да бушува война! Дали Петин ще тръгне на запад, дали Днепровия ще нахлуе на изток — трябва да има война…

Двамата мълчаха — не за пръв път слушаха човека с пурата и добре знаеха как трябва да реагират…

— Криза… Огромни загуби… Подкопаване на силите ни… Контриране на плановете ни… Три дни Петин обикаля из западното полукълбо! Три дни го славят… Накрая — създадоха международна банка… И предвиждат да преминат от долара на друга валута. Засега помежду си, а после? Държавният дълг расте, икономиката закъсва…

Пое си въздух и продължи в тишината.

— Война! Трета световна или поне Втора студена война ни трябва… Пак в Европа, пак с наша късна намеса, пак за наша печалба… Нови колонии, нови пазари… И монопол!

Закашля се, после по-спокойно каза:

— В общо линии искам да зная какво предвиждате. В общи линии! А после очаквам конфликта. И предупреждавам — искам регионален, незатихващ, поглъщащ силите и средствата на Петин конфликт. Не ми говорете за ядрени бомбардировки, не ми говорете за война върху нашия континент…

— Ще има жертви… — каза нерешително високият.

— И откога това те плаши?

— В смисъл — ще се наложи да сменим някои наши фигури. С по-активни и по-дейни…

— А ето — точно това не ме интересува. Купувайте, премахвайте, прибирайте в затворите… Каквото щете… Искам резултат!