Патриша Ричардс
Протегни ръце към звездите (8)

8.

„Изглежда толкова спокойно там долу“ — помисли си Франси, докато гледаше през парапета към морето. И много по-прохладно, отколкото на палубата, където никакъв вятър не раздвижваше влажния въздух, докато закотвената яхта леко се поклащаше в залива.

Водораслите бавно и хипнотично се раздвижваха от мъртвото вълнение; водата бе толкова чиста, че се виждаше дъното. Риби се стрелкаха между огъващите се водорасли. Франси имаше чувството, че може да посегне и да вземе камъче от дъното. Помисли си, че сред спокойния подводен свят не би я заплашвало нищо, въпреки че навярно и там имаше хищни риби, търсещи лесна плячка. И все пак животът там изглеждаше много по-лесен в сравнение с „подводните рифове“, на които се натъкваше сега.

— Не си му казала още, нали?

Гласът на Кит я накара да подскочи и я изтръгна от унеса й. Не беше чула стъпките му, защото младият мъж носеше леки платнени обувки. Когато той се облегна на парапета, тя леко се отдръпна.

Но Кит не я докосна.

Профилът му се открояваше на фона на яркосиньото небе, до болка познат и все пак… тя се вгледа по-внимателно и забеляза, че лицето му е напрегнато.

Той не откъсваше поглед от хоризонта, сякаш изражението на Франси му бе подсказало отговора.

Бяха сами — за пръв път. Подчинили се на желанието на Лоула, всички бяха отишли на разходка на брега. Сетне щяха да обядват в луксозния хотел, който Франси бе зърнала сред зелените хълмове. Очевидно желанията на Лоула бяха закон за останалите пасажери. Откакто напуснаха Капри, бяха минали покрай толкова много острови. Този беше просто още един по техния път и Франси се извини, че няма да се присъедини към компанията.

Въздъхна с облекчение при мисълта за уединението. Откри, че една яхта, дори голяма като „Морска сянка“, предоставя твърде малка възможност да останеш сам.

Не че се оплакваше. Беше обградена от разкош, от момента, в който стюардесата й донасяше сутрешния чай, до последната чаша шампанско, изпита на палубата. Ако желаеха да поплуват, да карат водни ски, сърф или да се гмуркат, Тони трябваше само да вдигне телефона и да съобщи на капитан Блек.

Тя мислеше, че и Кит е слязъл на сушата, ето защо появата му я изненада и стресна. Последните няколко дни го виждаше толкова рядко — започваше да си мисли, че нарочно я избягва.

— Къде се загуби тези дни? — попита го, преструвайки се, че не е чула въпроса му.

— Работех върху сценария.

Тя си спомни, че веднъж, когато спря пред вратата му, дочу тракането на пишещата машина. Понечи да почука, но при мисълта, че Тони може да разбере за посещението й, тя отпусна ръка и забърза по пътя си, преди да се е поддала на изкушението.

— И няма да му кажеш, нали? — продължи Кит тихо и безмилостно.

— О, скъпи, не мога! Да изчакаме, докато решат, че съм подходяща за ролята. Ако му кажа, той моментално ще намери друга актриса. Моля те, дай ми още малко време! Нали ми обеща.

Докосна ръката му, но той я дръпна като ужилен.

— Защо не си честна с мен, Франси, и просто не признаеш, че нямаш намерение да му казваш? Не и ако това означава да загубиш шансовете си да изиграеш Мадлена.

— Ролята е чудесна — каза меко тя. — Знай, че мога да се справя. Моля те, Кит, бъди търпелив.

— Още колко, Франси? Още колко трябва да стоя на заден план и да гледам как Тони те третира като своя собственост, как те върти на малкия си пръст? Как мислиш се чувствам, когато Честър те опипва под масата всяка вечер?

Той млъкна, когато тя възкликна с поруменяло лице:

— Ти знаеше?!

— Беше достатъчно ясно. Честър не е особено изтънчен. Омръзна ми да го моля да ми подаде солта, за да махне ръката си от коляното ти.

Франси не бе заблудена от шеговитите му думи. Когато го погледна, видя, че кроткият му тон няма нищо общо с яростта в очите му.

— И Тони няма нищо против поведението на Честър? — продължи той. — На негово място бих побеснял.

Младата жена преглътна.

— Тони се нуждае от финансовата подкрепа на Честър за филма… — обяснението звучеше неубедително дори за нея.

— Следователно всичко, което Честър прави, е добро — иронично завърши вместо нея Кит. — Боже мой, мила, не мога да повярвам, че се примиряваш с положението! Как понасяш този мъж да те докосва?

Той се вгледа в безизразното й лице.

Франси стисна устни, за да спре пороя от думи, които сякаш я задушаваха. Искаше й се да му каже колко противно й е това, което й заповядват да прави, как през цялото време усеща върху себе си погледа на Тони, бдителен и пресметлив. Знаеше, че няма да посмее да му се възпротиви, и това я изнервяше, сякаш бе въжеиграч без спасителна мрежа под себе си.

— Всичко това ти допада, нали? — Кит обгърна с ръка безупречно чистата палуба и бледозеления брезентов навес, шезлонгите и малкия бар, пълен с всякакви маркови напитки, кофичките с лед, постоянно зареждани с бутилки шампанско. — Това е истинският живот за теб, нали? — продължи той. — Бляскавата обстановка, безупречното обслужване, миризмата на пари и власт във въздуха. Разбрах го по изражението ти още когато се качихме на борда в Сен Тропе.

— И какво лошо има в стремежа ми да бъда част от този свят? — гневно отвърна Франси. Дълбоко в сърцето си знаеше, че всичко, което казва той, е вярно. Не й харесваше това, което Тони й заповядваше да прави, но не можеше да промени нищо. Разкъсвана бе от вътрешни противоречия, ала с всеки изминал ден копнееше все повече за ролята на Мадлена; вече смяташе, че я е заслужила. Кит не би могъл да разбере това чувство.

— Какво лошо има в желанието да си заобиколен от лукс? Да имаш възможността да направиш всичко, за което повечето хора могат само да мечтаят?

— Няма нищо лошо — отвърна Кит. — Но не можех да си представя, че точно ти ще се унижаваш, за да го получиш.

— Да се унижавам? Как смееш да говориш така? — Гневът й нарасна, като забеляза презрителния му поглед.

Той се обърна и се облегна на парапета с ръце в джобовете си. За страничния наблюдател стойката му би изглеждала небрежна, но под жълтата памучна риза мускулите му бяха напрегнати и сковани.

— Франси, моята горда Франси! — Гласът му бе изпълнен със съжаление, докато оглеждаше бялата й ленена рокля и синьо-лилавия шал — в същия цвят като очите й, завързан около кръста й. — Как можеш да играеш по свирката на Тони.

— Не съм твоята Франси — каза тя през стиснати зъби.

— Така ли? — повдигна вежди Кит. — Интересно, някога си мислех, че си. Спомням си едно момиче, с което прекарах чудесно във „Влюбения заек“ и което изглеждаше съвсем като теб; момиче, което бе топло и нежно, когато го прегръщах. Но може би двете се разминават. Онова момиче можеше да се усмихва и да ме кара да се усмихвам. Сега осъзнавам колко се различавате. Ти си студена и безчувствена, проклинам часа, когато се запознах с теб.

Думите му бяха като удар с камшик. Но тя нямаше да му позволи да разбере колко я бе наранил.

— Харесва ти да ме критикуваш, нали? — отвърна, като гневът й надделя над болката. — Харесва ти да ме унижаваш. И то само защото искам да постигна нещо, да осмисля живота си.

— Но за какво ти е всичко това? — запита я с присвити очи. — Толкова ли искаш да бъдеш известна? Не ти ли стига скромната ти слава? Или има нещо друго, което те подтиква? Мислех, че топмодели като теб могат да се оттеглят достойно от сцената и до края на живота си да правят каквото искат, без да се налага да се унижават пред разни неприятни типове. Защо правиш всичко това, Франси?

— Защото ми се налага — отвърна рязко тя.

— Налага ти се? — Сините му очи я гледаха подигравателно. — Да, зная, не си спестила и едно пени. Похарчила си всичко за бързи коли и палта от норки и бедното малко богато момиче е без пукната пара.

— Това е вярно. — Думите й се изплъзнаха, преда успее да ги спре, и тя прехапа ядосано устни.

Кит я погледна и бавно и продължително подсвирна.

— Надявам се, че говориш сериозно.

— Да.

— Какво се случи?

— Загубих парите си — отговори младата жена, като извърна очи.

— Разкажи ми.

Прочете отказа по лицето й и по гневния й поглед. Брадичката й бе вирната предизвикателно.

— За Бога, кажи ми, Франси. Ако не ми помогнеш да разбера поне малко от това, което правиш и защо го правиш, мисля, че ще полудея!

Наблюдаваше как младата жена с мъка преглъща и как се бори с гордостта си.

— Не е много приятна история — започна бавно тя. — И предполагам, че се случва по-често, отколкото би си помислил човек. Виждаш ли, имаше един мъж. — Кит почувства болка в сърцето, като видя как помръкнаха очите й. — Бях млада, наивна, неопитна, но, разбира се, мислех, че знам всичко. Пробих и печелех добри пари, наистина добри пари. Бях много доволна от себе си, смятах се за преуспяла. После срещнах онзи мъж, който бе чаровен, привлекателен и мил, всичко, за което едно момиче може да мечтае. Той ме ухажваше, о, как ме ухажваше! Цветя, телефонни обаждания в полунощ, пикници и малки изненади. Посрещаше ме на летището независимо по кое време беше полетът ми — по това време често пътувах до Щатите — и разбира се, аз се влюбих в него, точно както го беше изчислил.

— Продължавай.

— Сгодихме се. Ники обясни, че ще напусне компанията, за която работи, и ще започне собствен бизнес. Каза, че иска да спечели достатъчно пари, за да мога да престана да работя и да бъдем винаги заедно. Бях глупава, завъртя ми главата. Разбира се, дадох му всичките си спестявания и запазих само къщата си. Приятелят ми щеше да купи няколко сгради, които да даде под наем, като запази приземния етаж за себе си и за новия си бизнес. Изглеждаше много добра сделка. Цените на недвижимата собственост в Лондон непрекъснато се покачваха и дори работата му да не потръгнеше, нямаше да загубим.

— И какво се случи?

Франси сякаш преживяваше отново всеки миг.

— Имах работа в Ню Йорк. Когато заминах, той уреждаше последните подробности и се чудех защо въобще не се обажда; обикновено ми телефонираше два-три пъти дневно. Но този път — пълно мълчание. Опитах се да му се обадя, но телефонът само звънеше и звънеше. Бях обезумяла. Мислех, че е станала катастрофа. Веднага щом се прибрах в Лондон, се втурнах към апартамента му, от който имах ключ. Беше празен. На следващия ден отидох при агента по недвижимите имоти, с когото приятелят ми уреждаше сделката. Човекът никога не беше чувал за Ники.

Тя се обърна към Кит и горчиво изрече:

— Каква глупачка, а? Малка глупачка!

— Не отиде ли в полицията?

— Разбира се. Но те откриха, че Ники е заминал за Испания, а по това време между двете страни нямаше спогодба за екстрадиране. Какво можех да направя? Нямах пари, за да го последвам, да се изправя срещу него. Едва успях да покрия месечните вноски за къщата. Освен това не исках никаква публичност. Можеш да си представиш как щяха да изглеждат заглавията във вестниците: „Топмодел, измамен от гаджето си“ и така нататък. Единствено гордостта ми ме крепеше. Исках само да ближа раните си насаме и да започна отначало. — Тя впери поглед в него и продължи: — Сега съм бедна като църковна мишка. Ники ме обра до стотинка. Работих много през последните няколко години и успях да изплатя къщата си, но дните ми като модел приключиха, а в банката не ми е останало много. Е, разбираш ли защо така отчаяно се стремя към успеха?

— Да. Това обяснява много. Но, Франси, не постъпвай така със себе си. Веднъж беше щастлива с мен; ще бъдем щастливи отново.

— И с какво ще живеем? — Очите й бяха ледени. — О, съжалявам, ако накърнявам мъжкото ти самолюбие, като ти припомням, че нямаш работа. Но аз съм била бедна, Кит, и не възнамерявам да бъда бедна отново. Знам как живее сестра ми, омъжена за селски ветеринар, която се опитва да отгледа две малки момиченца с нищожни средства. Тя е изхабена, непрекъснато уморена — не искам да стана като нея.

— Но ако дойдеш с мен, заедно ще успеем. Обещавам ти.

— Обещавам ти, обещавам ти! — подигравателно повтори тя. — Само това говорите вие, мъжете. Ники беше същият като татко. Предполагам, че затова се влюбих в него; казват, че момичетата винаги се влюбвали в мъже, които приличат на бащите им. Но бях свидетелка как майка ми се опитва да живее от обещания, докато баща ми проиграва последните пари. А когато посегна на спестяванията на майка ми, тя го изхвърли. Разбира се, винаги съм я обвинявала. Момичетата могат да бъдат много жестоки, особено в юношеска възраст. Едва по-късно разбрах, че мама го направи, за да спаси част от парите, необходими и да отгледа мен и сестра ми.

— Значи мислиш, че всички мъже са еднакви? — попита Кит предпазливо като хирург, който бърка в отворена рана.

— О, не зная. Но след Ники се заклех никога повече да не позволявам на някой мъж да ме използва. Не искам да свърша като майка ми или като сестра ми. От този момент нататък ще контролирам живота си. Реших никога вече да не се доверявам на мъж.

— Дори и на мен?

— Да, Кит, дори и на теб. — Тя го погледна открито. — Преживяхме нещо чудесно, истинска идилия, но това е всичко. Отново сме в реалния свят, където сметките трябва да се плащат. Не можем да живеем завинаги във „Влюбения заек“.

— Нямаш намерение да напускаш Тони, нали?

— О, имах. Наистина имах. Но когато дойдох на яхтата, забелязах, че ме харесват, а Антон твърди, че имам добри перспективи. Не разбираш ли, че положението се промени?

— И ще направиш всичко, за да постигнеш целта си, дори и ако това означава да бъдеш мила с Честър.

Тя отбягна презрителния му поглед и попита:

— Да не мислиш, че е лесно? — Изправи се и открито го погледна, без да моли за милост. — Нямам друг избор. Тони ми каза: „Изиграй добре картите си“ и точно това правя.

— Доволен съм, че го открих навреме — изсмя се студено Кит. — Всичко е било игра за теб, нали? Една идилия, както я нарече. И като си помисля, че бях готов да те обикна, Франси, действително да те обикна…

— Но любовта не е достатъчна. — Тя замахна и удари по парапета.

— Очевидно не е.

— По-добре да си отидеш. В интерес е и на двама ни.

Той постави ръце на раменете й и я обърна с лице към себе си, така че Франси да не може да избегне погледа му, нито студеното презрение в гласа му.

— Ще ти бъде много удобно, нали? Използва ме, за да дойдеш тук, и повече не съм ти необходим, би желала просто да изчезна? Но няма да го направя, Франси. Не си единствената тук, която използва шанса си. Имам да пиша сценарий и бих могъл да спечеля пари от това, а парите са най-важното нещо на света, нали? Горчив урок, но ми дойде точно навреме.

Франси усещаше как ръцете му я изгарят през тънката материя на роклята й, близостта му караше кръвта й да кипи. Затвори очи, за да не вижда лицето му, и почувства, че той отпуска хватката си. После младият мъж се обърна и си отиде.

Той бавно се отдалечи. Тя гледаше високата му фигура, лекотата на движенията му и успя да се пребори с лудешкото желание да изтича след него.

Но защо я болеше толкова много?