Патриша Ричардс
Протегни ръце към звездите (12)

12.

Огънят хвърляше отблясъци по белите стени, масивните греди на тавана изглеждаха по-тъмни. Франси седеше на килима, облегнала гръб на коленете на Кит и оглеждаше познатата стая. Фотьойлите със светложълти и розови басмени калъфи бяха, износени и се нуждаеха от поправка, но бяха удобни. Изглеждаха идеални да се свие човек в тях в такава влажна лятна вечер, когато времето е захладняло и дъждът леко ръми. Кит, с полузатворени очи, се бе отпуснал в един от тях и Франси бе сигурна, че и той мисли като нея. „Изглеждаме ли като семейна двойка?“ — помисли си тя. Кит, облечен в тъмносин пуловер, няколко номера по-голям, свободен и разтеглен, приличаше на мъж, който си почива от напрегнатия ден. Тиктакането на стенния часовник се чуваше ясно в тишината, нарушавана само от съскането на пламъците.

Франси мислено благодари на сестра си, че е оставила къщата в такъв безупречен ред. Камината бе почистена, леглата в стаята за гости оправени, а кухнята блестеше от чистота. Само голямата кошница с играчки и двата велосипеда до входната врата, в която замалко не се спънаха, свидетелстваха, че тук живеят и деца. Всичко останало бе в идеален ред.

Наистина ли само преди няколко часа й бе хрумнало да дойдат тук? „Кит сякаш си е у дома“ — помисли си тя, докато го наблюдаваше как се навежда под ниската греда над вратата и й подава чаша вино. Само при по-внимателен оглед се забелязваше, че панталоните му са прекалено дълги и че памучният пуловер явно принадлежи на по-едър мъж.

Франси си каза, че и двамата се нуждаят от мир и спокойствие, както и от време и пространство, за да се отпуснат и да успокоят опънатите си нерви. Емоциите през този ден им стигаха за цял живот.

За известно време се бяха оставили в ръцете на шофьора на таксито, който се бе появил като добър вълшебник точно когато имаха нужда от него.

Влюбените бяха толкова погълнати един от друг, че не се интересуваха накъде пътува таксито. Притискаха се и държаха ръцете си така, сякаш никога не искаха да се разделят!

Накрая Кит трезво отбеляза, че не могат да забравят завинаги околния свят.

— Какво да те правя, Франси? — размишляваше на глас той, допрял устни до косата й. Първото, което беше направил, бе да махне фибите, които придържаха венеца й, да отвори прозореца и да го изхвърли, сякаш изхвърляше завинаги последния спомен за Тони.

— Бих те завел у дома, но като познавам братята от медиите, имам неприятното чувство, че вече са обградили и твоята къща, и моя апартамент. В края на краищата това е сензация, не мислиш ли? „Известен продуцент зарязан пред олтара.“ А последното, което искаме в този момент, е да се срещаме с тях, нали?

Франси потръпна. Не искаше да разделя Кит с никого. Все още не. Знаеше как вестникарите ще си пъхат носовете навсякъде, как прикритите им нападки ще опетнят този прекрасен момент и ще го превърнат в най-обикновена случка. Споменът за бягството от църквата й бе все още твърде пресен и тя не искаше да споделя с непознати невероятния факт, че Кит бе тук, напълно реален, не просто плод на трескавото й въображение.

Внезапно й хрумна разрешение на проблема и тя възкликна:

— Ще отидем в къщата на сестра ми.

— Но семейството няма ли да бъде там? — възпротиви се Кит. — Искам да бъдем сами.

Франси се изчерви, когато видя какво се крие в погледа му, но след това се съвзе и обясни, че Кейт, Джордж и децата ще прекарат нощта в Лондон. Сетне продължи въодушевено:

— Ще влезем много лесно. Сестра ми винаги оставя резервен ключ, скрит в гаража. Все пак трябва да се преоблечеш. Не можеш вечно да се разхождаш в официален костюм. Все ще ти намеря някаква дреха на Джордж, въпреки че ще ти бъде малко голяма. А аз ще облека някоя рокля на Кейт. — И като видя, че той кима в знак на съгласие, наведе се към шофьора и му обясни в каква посока да кара.

Най-сетне се озоваха в къщата и поканиха на чаша чай новия си приятел. В този момент биха предпочели чая пред най-хубавото шампанско.

Шофьорът на таксито изглеждаше особено доволен от ролята си в драмата и сякаш намираше за съвсем естествено булка в пълна премяна да приготвя и да сервира чай, докато атлазената й рокля се влачи по пода на тясната кухня.

— Нямам търпение да кажа на жената — повтаряше той. — Може дори да го дават, по телевизията довечера. — И отпиваше от чашата си, като клатеше учудено глава.

Франси се качи в спалнята и облече сива памучна пола на Кейт и бяла тениска с дълги ръкави. Докато приглаждаше разрешената си от Кит коса, тя се взря в огледалото. През отворения прозорец проникваше ароматът на английска градина, преди да завали дъжд. Жената в огледалото бе, неузнаваема. Дългата й коса падаше на кичури около лицето, гримът й бе изтрит от целувките на Кит, а очите й блестяха като звезди.

— Да, това си ти — чу се гласът, на любимия й. Беше се качил тихо по стълбите и тя не го усети, докато чу гласа му и ръцете му я прегърнаха.

— Шофьорът си отиде — отговори той на въпросителния й поглед. — Сега сме сами.

От този момент бяха изминали два часа, ала споменът за онова, което се бе случило после, още изпълваше тялото й с топлина. Франси щастливо се протегна и отпи глътка вино. После си каза, че не бива повече да отлага неизбежното обяснение с Кейт.

— Къде отиваш? — попита Кит, когато тя стана от леглото.

— Да се обадя на сестра ми. Трябва вече да са се върнали в хотела.

Гласът на Кейт трепна от уплаха, а след това и от облекчение, като чу по-малката си сестра по телефона.

— Къде си? Добре ли си?

Младата жена накратко й обясни всичко.

— Много разумно, скъпа — спокойно отговори тя.

Тревогата в гласа й намаля, след като Франси я увери, че всичко е наред.

— Но, Франси, този мъж, мисля, че го нарече Кит? Винаги ли прави всичко толкова драматично? Въпреки че аз, както и всяка друга жена, в църквата, не бих имала, нищо против да си разменим местата с теб. Разбира се, ако не беше Джордж — бързо добави тя. — Добре разбирам защо избяга с него. Много по-свестен е от Тони.

— Какво стана след излизането ни? — любопитства Франси.

— Беше страшно интересно. Тони, свещеникът и Джордж се оттеглиха в рецепцията, след това Тони излезе и обяви, че сватбата няма да се състои, но всички са поканени в хотела на чаша шампанско. Разбира се, Джордж беше много доволен от обрата на събитията. Никога не е харесвал Тони и просто не можеше да прикрие радостта си.

Както и да е, предполагам, че сега гостите са се събрали в хотела, включително и журналистите. Ние, разбира се, не отидохме. Тони и хората му организираха всичко и той наистина използва ситуацията. В момента дава интервю по телевизията и вече успя да спомене филма три пъти!

„Тони е голяма работа — помисли са Франси. — Каквото и да се случи, успява да обърне събитията в своя полза и да извлече печалба. Той винаги оцелява.“

— Какви са плановете ти? — попита накрая Кейт.

Младата жена погледна въпросително към Кит.

— Казва, че утре заминаваме за Париж — щастливо обясни тя на сестра си. Париж — звучеше й добре, макар че й бе все едно къде ще отидат — важното бе, че ще бъде с любимия мъж. — Но можете ли да дойдете тук до десет часа? — продължи. — Преди да заминем, бих искала да ви запозная с моя… — За един миг се поколеба за думата. „Приятел“ звучеше толкова старомодно, а „любовник“, въпреки че беше вярно — толкова вулгарно.

— С твоя годеник — прошепна й Кит и я прегърна, после докосна с устни шията й.

— … Моят годеник — довърши тя.

— Означава ли това, че сме сгодени? — попита, като остави слушалката след поздравленията на Кейт.

— Разбира се — заяви той твърдо и Франси засия от щастие. — Нали не мислиш, че ще те изпусна отново? Ще се оженим колкото е възможно по-скоро. Така че по-добре свиквай с тази мисъл.

— Но, Кит! — Очите й блестяха и той си помисли, че никога не я е виждал толкова красива, облечена във вехта бяла тениска и дълга памучна пола. Бе дори по-красива, отколкото в роклята от атлаз. В очите й дръзко проблясваха закачливи и съблазнителни пламъчета, които той винаги бе подозирал, че се крият в дълбините им.

— Обърни внимание — нареди тя, като почувства как лицето й поруменява от погледа му, — в случай, че се интересуваш, отговорът на предложението ти е „да“. — И тя му поднесе устните си.

— А утре отиваме в Париж — обяви Кит след продължителната целувка.

— Париж! Какво ще правим там?

— Ще работим, или поне аз ще работя — отговори той.

— Какво? — Тя широко отвори очи от смайване и радост. — Искаш да кажеш, че си си намерил работа?

— Да, Франси. — Той изглеждаше изненадан. — Не знаеше ли? — Когато тя поклати глава, продължи: — Тони не ти ли каза? Е, не е имал причини да го прави. — Погледът му стана още по-нежен. — И ти реши да дойдеш с мен въпреки това? Без да знаеш къде ще те заведа, какво ще правим? Ти, която бе толкова амбициозна, планираше всичко…

— Да — щастливо и малко гордо каза младата жена. — Наистина дойдох, нали? Забравих пресметливостта и постъпих като безгрижна скитница… Но не ми казвай, че жестът ми е бил напразен, че няма да пътуваме, без да знаем какво ще ядем или къде ще спим?… Започвам да мисля, че идеята ми допада.

— Грешиш — прекъсна я той. — Ще се установим като всички останали хора.

Франси не знаеше дали да се радва, или да съжалява. Все пак го помоли да й разкаже за новата си работа. Кит я погледна така, че дъхът й спря, но тя настояваше да чуе подробностите.

— Работата ми ще бъде основно в Париж — започна той. Обясни, че ще работи за списание, чието име й бе добре познато. — Но първо… — той замълча и я притисна по-плътно до себе си.

— Далечният изток, нали? — попита с лошо предчувствие Франси, като видя стиснатите му устни.

— Да. Как разбра?

— Защото винаги, когато споменеш това име, лицето ти се променя. Разкажи ми — настоя тя, като се опитваше да превъзмогне лошите си предчувствия.

— Франси, трябва да бъдеш смела.

Младата жена почувства как ледена ръка сграбчва сърцето й.

„О, не! — проплака мислено тя. — Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина.“ Освободи се от ръцете му и се обърна към него, сякаш не искаше да пропусне нито една дума.

— Бях репортер в един местен вестник — започна Кит. — Натъкнахме на доста гореща, но обичайна история — корупция на правителствени служители. Работех с един друг репортер и бяхме готови да публикуваме разкритията си. Тогава получихме предупреждение. Приятелят ми беше пребит почти до смърт, за да ни дадат урок какво ще се случи, ако не престанем да си пъхаме носовете, където не трябва. Когато отидох в издателството, намерих на бюрото си съобщение, че съм уволнен. Но по онова време не подозирах, че ако разровя по-надълбоко, както бях задължен да направя, щях да открия, че и собственикът на вестника е замесен в аферата. Бях безпомощен и най-разумно бе да послушам съвета и да се прибера вкъщи. Но сега — стисна устни той, — имам подкрепата на новите си шефове и те биха искали да се върна и да довърша работата си.

— Връщаш се в Далечния изток? — пребледня тя. — О, не. Кит, може да е опасно!

— Франси, чуй ме. Помолих те да бъдеш смела и ти ще ме послушаш. Ще отсъствам за малко. Първо ще отидем в Париж, ще се ориентирам в новата си работа, след това ще замина, а ти ще се върнеш тук и ще ме чакаш. Когато всичко свърши, ще дойда да те взема.

— Но това е опасно — настояваше тя. — О, не, Кит, мога да те загубя! — Стисна ръцете си, за да ги спре да треперят. Изведнъж стаята й се стори студена, а в сенките сякаш се таеше заплаха. Тя стана, запали лампата и се заразхожда напред-назад, докато осмисляше думите му. Сетне тъжно повтори:

— Страхувам се да не те загубя точно когато те открих. О, не, Кит, би било твърде жестоко!

Очите й се насълзиха, а въображението й рисуваше страшни картини. Кит ще замине и няма да се върне, а тя не можеше да си представи живота без него.

— Франси, погледни ме. Мислиш ли, че ще поема и най-малкия риск, когато знам, че ме чакаш да се върна? О, не, скъпа моя. Ти ми даде всичко, за което да живея.

Франси протегна ръка и докосна лицето му. Пръстите й обходиха тъмните му вежди, спуснаха се надолу към носа му, сякаш беше сляпа и това бе единственият начин да разбере как изглежда любимият. Стигна до устните му, горната — тънка и права, а долната — по-пълна — тя караше строгото му лице да се променя, когато той се усмихнеше. А тогава…

— Не гледай толкова унило, моя любов — засмя се Кит. — Представи си бъдещето, нашето бъдеще. Животът ни в Париж, твоята работа…

— Моята работа? — попита тя, моментално изтръгната от мрачните мисли.

— Да, скъпа, моя. Ще посещаваш художествена школа. Няма да позволя талант като твоя да се пропилява. А вечер ще ти преподавам френски — той се усмихна самоуверено, — по най-добрия начин — в леглото!

— Изглежда, че си премислил всичко.

— Разбира се — гласът му издаваше какво е преживял. — Трябваше да има за какво да мечтая през тези ужасни седмици, след като ти си замина.

— Не бих казала, че ти липсваше компания — подразни го тя и очите й дръзко проблеснаха.

Кит се усмихна.

— Имаш предвид Джаки? Една млада дама с хищнически наклонности. — Той се разсмя още по-високо, като забеляза раздразнението й.

— Нямаше нужда да я целуваш толкова усърдно — измърмори Франси.

— Чувствам се много виновен. — Тя със задоволство видя, че искрено бе засрамен. — Но ти ме нарани толкова дълбоко, че мислех само как да ти го върна. Не беше много кавалерско, признавам. Но тогава нямах какво да ти предложа. Тони те съблазняваше с роля във филма, кариера в киното.

С един скок Франси се озова до него, хвана го за косата и дръпна главата му назад, така че да вижда очите му.

— Никога повече не казвай това, Кит Ренсъм, никога! Ролята ми във филма беше толкова малка, че вероятно щеше да бъде орязана. А колкото до шеметната ми кариера като кинозвезда, разбирам, че чрез нея съм искала да компенсирам всичко, което ми липсва, всичко, което ти сега ми даде и което бях достатъчно глупава да мисля, че ще получа от Тони. Но днес ти пое ужасен риск. Какво щеше да стане, ако бях казала „не“?

Кит се засмя и когато тя видя как светнаха очите му, почувства, че страховете й изчезват. Щеше да носи този тежък и студен страх в сърцето си, докато той се върне у дома, в прегръдките й. И знаеше, че така ще бъде всеки път, когато работата му го отдели от нея. Това бе цената, която трябваше да заплати за любовта му.

— Никога не поемам рискове — заяви той. — Не повдигай иронично вежди! Винаги залагам на сигурно и щом те видях, разбрах какво искаш да ми кажеш. Бях сигурен, че Тони никога няма да се съгласи да се омъжиш за него с роклята, която ти подарих. Така че, когато се появи точно като образа, запечатан в паметта ми от първия миг, в който те видях, ми стана ясно, че…

— И след това? — подкани го тя, като се сгуши в прегръдките му като дете, на което разказват любима приказка.

— И след това ме погледна. Очите ти бяха огромни, никога не те бях виждал да молиш, моя горда Франси, но тогава очите ти молеха…

— И какво казваха?

— Вземи ме… обичай ме…

— А ти се подчини — каза щастливо тя.

Кит се наведе да я целуне, но миг преди това прошепна:

— И ще те обичам до края на дните ни.