Ридли Пиърсън
Първата жертва (46)

Четиридесет и шеста глава

На премигващия екран две голи жени без белези от бански по тена си демонстрираха изключителна сръчност с езиците си.

Брайън Кугли ги гледа как се оправят почти цяла минута. Това не беше правене на любов, не беше дори и секс, а последователност от груби и примитивни действия, която трябваше да компенсира цената от десет долара за билет. Пригади му се. Устата му беше пресъхнала и нямаше никакъв вкус. Тези момичета очевидно нямаха и двайсет години. Бяха корейки и явно не се хранеха добре. Животът им бе приключил. Щяха да влязат в статистиките след година или две.

Родригес допря картонената чашка със сода и лед до окото си.

— Беше ченге.

— Не може да си сигурен. Появил се е там прекалено бързо. Не е бил ченге. Може би някой неин приятел. — Кугли вече мразеше дори и тези кратки срещи с Родригес. След като го бе задържал за незаконно влизане в страната и по-късно разбрал, че човекът се търси от мексиканските власти за множество престъпления, включително физическо насилие и убийство, бяха сключили доста неудобно съглашение. С времето ставаше все по-лошо. Този човек явно беше на някакви силни наркотици и Кугли го наблюдаваше как деградира. Беше въпрос на време, така или иначе щеше да се наложи нещо да се направи с него. Но къде и кой щеше да го извърши, Кугли не знаеше.

Дълго време Кугли беше по изпълнителната част — заплашваше с депортиране или арестуване за всяко престъпление. Но сега, ако не друго, то поне ролите се бяха сменили. Родригес имаше голям пръст в цялата работа, той знаеше твърде много.

— Този пич носи на бой, казвам ти — оплака се той.

— Ще оживееш.

— Трябва да се справим с нея.

— Не.

— Тази госпожичка е голям проблем.

— Казах, не. Трябваше само да я сплашиш и да прибереш касетите. И като се вземе предвид колко лошо се справи, се радвам, че изпълни поне първото.

— Той беше ченге, казвам ти. — Родригес посочи екрана. — Виж това. Видя ли? Можеш ли да повярваш, че го показват? Олеле!

— Забрави за нея. Разбра ли? Стига й толкоз.

— Мислиш ли?

— Тя видя Клайн. Разчитай на това.

— Тя има здрави нерви. Жалко, че не се стигна до…

— Стига! — Не искаше да има нищо общо с Родригес. Ако живееше в перфектен свят, повече никога не би се срещнал с него, но светът не е перфектен. Междувременно, когато и да се срещнеше с него, Кугли чувстваше нужда да си вземе душ след това. Дразнеше го, че разговорите им постепенно се превръщаха в едносрични глухи звуци. Кугли си каза, че трябва да спазва дистанция. Сделките с дявола винаги си имат цена, въпросът е кога ли ще дойде сметката.

— Забрави за нея — пак каза той на Родригес.

— Разбира се, че ще я забравя. Само казваш и всички ще забравят за нея.

— Нищо да не предприемаш — припомни му Кугли и усети, че започва да се изпотява под яката от яд и от това, което виждаше на екрана. — Повече никакви такива прояви. Това беше глупаво! На път сме да получим нова доставка. Никакви издънки, или аз ще съм следващият, когото ще сполети нещастен случай. Разбра ли? След тази последната, ще направим почивка. Мога да оползотворя времето да се измъкнем от цялата каша. Ще се справя. Повече нищо да не правиш, ако не ти кажа аз.

Кугли прибягна до един аргумент, който знаеше, че винаги работи, поне временно: той му подхвърли двеста долара за атаката в апартамента. Знаеше, че Родригес ще ги използва да се самолекува. Ако Кугли имаше късмет, щяха да му стигнат за целия уикенд.