Даяна Палмър
Прокудена любов (11)

Единадесета глава

Блейк реши да се откаже. Бе претърсил всяко кътче в конюшнята. Бе надникнал във всички пристройки на двора. Меридит го следваше безмълвна и разтревожена. Дъждът се усили, а на небето угасна и последният лъч светлина. Само от време на време го озаряваха злокобните проблясъци на светкавиците.

— Къде може да е? — изпъшка Меридит. Стояха до обора и се взираха в сгъстилия се мрак.

— Не зная — каза Блейк с натежало сърце. — Боже, иде ми да се застрелям!

— Аз съм точно толкова отговорна за случилото се, колкото и ти, Блейк — каза нежно и хвана ръката му. — Проявих не по-малко инат и гордост. Съжалявам за всичко… — приближи и склони глава на гърдите му. — Никога не бях поглеждала нещата от твоя гледна точка.

— Същото се отнася и за мен, в още по-голяма степен — наведе се той и я целуна по челото. — Не трябваше да забравяме, че Сара е в стаята. Тя още сънува кошмари от скандалите, разигравали се между майка й и втория й баща. Насилието я разстройва. Всякакъв вид насилие. Когато й се скарах, че влезе при конете, тя… — Блейк не довърши. Споменът оживя и той замръзна на място. — Не… — каза като че на себе си. — Не, не може да е там! Би било много просто, нали?

— Кое? — не успя да проследи мисълта му Меридит.

— Ела!

Той се затича към къщата, повличайки я след себе си. Бяха вир-вода.

— Намерихте ли я? — попита тревожно Ейми, застанала с мръсните чинии до умивалника.

— Почти съм сигурен, че я открих! — отговори Блейк и задърпа Меридит нагоре по стълбите. Връхлетя в стаята на Сара и се насочи направо към дрешника. Молейки се наум, го отвори. Вътре, в най-отдалечения ъгъл, под закачалките с хубавите й нови дрешки, седеше Сара Джейн и безмълвно ридаеше.

— Вие… Вие двамата се мразите! — изхлипа тя. — Точно като мама и татко Бред… Аз ще трябва да си отида оттук!

Блейк се провря и я взе на ръце. Без да обърне внимание на стичащата се по ризата му вода, тя се притисна към него с всички сили.

— Обичам те, малкото ми момиченце! — прошепна той. — Никога няма да се наложи да напуснеш този дом!

Меридит погали опряната в рамото на Блейк тъмнокоса главица.

— Сара Джейн — усмихна й се игриво, — какво ще кажеш да си имаш братче или сестричка?

— Истинско живо бебе ли? — спря да плаче Сара и се ококори.

— Истинско живо — увери я Меридит и погледна към Блейк. — Защото се каним да си имаме бебе, нали Блейк?

— Колкото може по-скоро! — потвърди той дрезгаво и в очите му заиграха познати пламъчета.

— О, толкова ще е хубаво! — въздъхна Сара. — Аз ще ти помогна, Мери! Ще приготвим дрехи за бебето. Аз мога да шия!

— Добре, миличко — усмихна се Меридит.

— Меридит вече няма да заминава никъде — добави Блейк. — Нито пък ти, млада госпожице! — подсмихна се той и я пусна на пода. — Не мога без най-добрия си помощник. Кой ще идва с мен да храним конете, ако ти си отидеш? И кой ще ми помогне да изям ваниловия сладолед, дето госпожа Джексън е скътала в хладилника? — прошепна той заговорнически.

— Сладолед?! — светнаха очите на Сара.

— Ами да! Останал е малко от празненството. Искаш ли?

— Блейк, доста късно е… — започна Меридит.

— Не е! — отсече той. — Детето има рожден ден и може да си хапне още, щом иска!

— Благодаря ти, татко — засия Сара.

— Какво пък, рожденият ден е само веднъж в годината — умилостиви се Меридит. — Отивам да го донеса. И малко торта.

— Ейми ще го донесе! — спря я Блейк, съзрял мокрите й дрехи. — А ние с теб трябва да се преоблечем преди гощавката. Прогизнахме до кости заради теб, млада госпожице! — обърна се към Сара, но усмивката не слизаше от лицето му. — Мислехме, че си избягала в полето.

— О, не можех, татко! — отвърна съвсем сериозно Сара. — Щях да намокря хубавата си нова рокля!

— Трябваше да се сетя! — разсмя се от сърце Блейк.

Госпожа Джексън се качи при тях и въздъхна с облекчение.

— Сара, толкова се радвам, че си добре! Много се безпокоях!

— Вие сте добра, госпожо Джексън — отвърна детето.

— И ти също, сладурче! Искаш ли да дойдеш с мен и да ми помогнеш за сладоледа и тортата, докато мама и татко се преоблекат? Даже може да измайсториш някакви сладки, ако искаш. Не е чак толкова късно. Стига татко ти да разреши? — добави и отправи поглед към Блейк.

— Моля те, татко!

— Е, добре! — съгласи се той. — Давай! Мама и аз ще чакаме сладките, като се изкъпем и облечем. И гледай, да са вкусни! — предупреди намръщено.

Сара се разсмя.

— Ние с госпожа Джексън ще направим много! — обеща им и тръгна след икономката.

— Изглеждаме ужасно — оглеждаше се Меридит.

— Говори само за себе си! — възрази Блейк. — Аз изглеждам превъзходно, когато съм вир-вода.

— Готова съм да се съглася. — Очите й жадно се плъзнаха по силното му тяло.

Той я хвана за ръка.

— Добре, ела! Ще отидем заедно да се измием.

Тя тръгна, като очакваше, че ще я остави пред вратата на спалнята си, но той я въведе в банята, влезе след нея и затвори вратата. Поразмисли за миг и я заключи.

— Какво, правиш? — попита Меридит и сърцето й лудо заби.

— Трябва да вземем душ, нали така? — каза тихо Блейк и протегна ръце към блузата й. — Не се плаши — наведе се и докосна леко устните й. — Вече съм те виждал съблечена.

— Да, но…

— Ш-ш-т, мила… — прошепна, без да отделя устни от нейните.

Меридит изпита неудържимо желание. Толкова време беше минало! Усети ръцете му върху гърдите си. Той свали блузата й и Меридит изстена от наслада.

Блейк се протегна. Пусна душа. Беше стиснал челюсти, очите му искряха от желание. Разсъблече и себе си и я дръпна под водните струи. Между целувките сапунисваше и двамата, а тя тръпнеше от интимните му докосвания. Кожата й заблестя като копринена. Допирът на ръцете му й доставяше невъобразимо удоволствие. Той се пресегна за хавлията и я разстла върху плочките в банята. Хвана Меридит през кръста, притегли я към себе си и я целуна страстно.

— Ще се любим! — прошепна. — Тук, на пода!

Тя потръпна от развихрилата се във въображението й картина.

— Да… — промълви и се притисна в него.

Той я положи на хавлията. Устните му бяха бавни и търсещи. Тялото му чувствено се поклащаше върху й. Тя тръпнеше под милувките му. Ноктите й се впиха в раменете му.

— Никога не съм те желал толкова силно! — прошепна той. — Този път няма да се сдържам в нищо!

— И аз… Обичам те… — каза и леко захапа устните му. — Обичам те, Блейк!

Ръцете му притиснаха бедрата й. Той бавно се плъзна надолу и проникна в нея.

— И аз те обичам, скъпа! — изрече на пресекулки. Тя се привдигна, но ръцете му я задържаха. — Не! — изхриптя, останал без дъх. — Не мърдай… — Внезапно затвори очи и застина.

Тя конвулсивно се извиваше от сладостните му движения, от бавното проникване. Тялото му я заля като прилив — постепенно и неудържимо. Двамата горяха от изпепеляващо желание.

Тя загуби представа за действителността. Остави се на завладяващото удоволствие, което я повлече и разкъса на парчета, а после я връхлетя като вълна и тя се гмурна в нея… По страните й се стичаха сълзи. Той зарови ръце в косите й. Целуваше я, пиеше сълзите й, прогонваше с ласка обзелата я неясна тъга и блажената умора на тръпнещото й тяло.

Меридит отвори очи и го погледна. Още не можеше да дойде на себе си. Чувстваше се разбита, като паднала от огромна височина. Прочете на лицето му нескривано обожание.

— В леглото щеше да е по-добре — каза той. — Но тук беше по-безопасно.

— Тя прави сладки — отвърна Меридит.

— Тя е непредсказуема! — Блейк нежно я целуна. — Обичам те! — промълви и очите му го потвърждаваха. — До днес не можех и да го допусна, но, ей Богу, така е! — Гласът му беше дрезгав, а лицето изопнато. — Чувствам го, когато те гледам, когато съм с теб! Едва сега разбрах какво е да обичаш!

— Аз винаги съм те обичала — прошепна Меридит. — Още когато бях на осемнайсет. Може би дори по-отрано. Ти за мен беше цялата вселена! И те желаех неудържимо.

— Аз също те желаех! Но не разбирах защо те искам така диво. Ти ме допълваш, Меридит. Правиш ме цялостен.

— И аз чувствам същото — засмя се свенливо.

— Харесва ми да си губя ума по теб. Политам в небесата и се взривявам!

— И аз — сгуши се тя в него. — Ще спиш ли довечера при мен?

— Не! Чувствам се като прегазен от кон!

— Сара Джейн иска братче или сестриче…

— Струва ми се, че няма да чака дълго. Междувременно ще свикне с нас и ще придобие чувство за сигурност.

— Да, така е. Вече няма да се безпокоя — обеща Меридит.

— Чудесно! А сега да вървим за сладоледа! — Блейк се изправи и я повдигна. — Умирам от глад!

Тя понечи да подхвърли нещо за странния апетит на мъжете, но самата бе твърде гладна, за да спори. Не можеше да скрие възхищението и обичта в погледа си. Толкова неща се случиха в тази бурна, страшна нощ, мислеше, наблюдавайки го как увива хавлията около стройните си бедра. Подаде и на нея една кърпа. Блейк я обича! Наистина я обича! Тя се усмихна. Отново я обзе трепетното вълнение, както когато го чу да казва тези думи. Самата тя имаше вече свободата да ги произнася на глас. Мечтата се бе сбъднала!

Щеше да се сбъдне… ако може някой ден да го дари с дете. Ала не трябва да мисли за това! Нали Блейк каза, че имат предостатъчно време…