Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Идеалната за Кинг (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Reluctant Father, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 67 гласа)

Информация

Сканиране
Desi_Zh (2008)
Начална корекция
asayva (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Даяна Палмър. Прокудена любов

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Американска. Първо издание

ISBN: 954-11-0077-5

История

  1. — Добавяне

Епилог

Осем месеца по-късно, в болницата на градчето Джекс Корнър се роди малкият Карсън Антъни Блейк Донован. Меридит с обич гледаше малкото създание и сърцето й преливаше от щастие. Син, радваше се тя. И толкова прилича на баща си!

Блейк бе приседнал на леглото й, очарован от бебето. Бе сграбчило палеца му и той не смееше да помръдне.

— Ще прилича на теб! — обади се Меридит.

— Надявам се, щом е момче… — отвърна Блейк с пресъхнало гърло.

Тя се засмя. Очите й бяха изпълнени с любов.

— Толкова съм щастлива, Блейк! Той е осъществена мечта. Така се страхувах, че няма да мога да ти дам дете…

— Твърде силно се обичаме, за да нямаме дете! — Той се наведе и нежно я целуна. — Сара също искаш да дойде. Обясних й, че няма да я пуснат тук, нали утре те изписват. Ще успее да се нагледа на братчето си. Сега рисува за него някаква картина.

— Тя се вълнува не по-малко от нас — каза Меридит. — Ще се почувства по-уверена, като не е сама. Все още не й се вярва, че е на сигурно място и че е обичана.

— Трябва й време. Но бих казал, че започва да свиква.

— Вярно е… — Меридит нежно приглаждаше меката бебешка косица. — Нали е красив, Блейк?

— Да! — усмихна се той. — Като майка си!

— И не съжаляваш? — погледна го тя в очите. Той поклати глава.

— Никога никой не ме е обичал, преди да се появите ти и Сара. Още не мога да го осъзная. Аз съм като Сара — нужно ми е време да свикна с щастието. Ти ми даде целия свят, Меридит!

— Само сърцето си, скъпи! Но може би то е достатъчно?

— Повече от достатъчно — целуна я отново той, а в очите му се четеше безграничната любов към нея и детето. Изведнъж се усмихна. — Забравих да ти кажа, срещнах в града Елиза и Даниел, точно преди да дойда тук. Приготвили са ти изненада. Влязох в магазина, там беше пълно с хора и знаеш ли какво каза Даниел? — Той присви очи.

— Какво? — усмихна се нежно Меридит.

— Посочи ме с пръст и рече: „Виж, мамо, на Сара Джейн таткото“! — Блейк се засмя. — И знаеш ли, Мери, струва ми се, че ми се иска да съм повече баща, отколкото президент!

— Сигурна съм, че Сара Джейн и малкият Карсън ще се съгласят с това положение. Както и аз! — отвърна тя й стисна ръката му.

Блейк гледаше сина си и сякаш пред очите му се нижеха безбройните бъдещи дни, когато ще има възможност да играе със своите деца на двора, да изтрива сълзите на Сара или да превързва раните на палавия Карсън. Заедно, той и Меридит, ще отгледат децата си и ще натрупат спомени, с които ще живеят в залеза на дните си. Блейк повдигна ръката на Меридит към устните си. Плъзна поглед по спокойното й лице. Там, в дълбините на сивите й очи, започваше и свършваше неговият свят.

Край