Даяна Палмър
Прокудена любов (10)

Десета глава

Но работата на Меридит все пак смути семейния им живот. Пръв признак за това стана авторската й среща. В събота Блейк и Сара също отидоха в книжарницата, където се провеждаше, за да погледат. Блейк се изненада от броя на почитателите, желаещи да получат автограф. Облечена с елегантен костюм в зелено и бяло, с широкопола бяла шапка, Меридит изглеждаше много привлекателна и наистина приличаше на преуспяваща писателка от големия град. Държеше се изискано и ненадейно се оказа, че говори и се изразява по начин, който Блейк не разбираше. Непринуденото й държание го възхити, ала и обезпокои. Самият той трудно установяваше контакт с хората. Ако тя наистина е толкова общителна и се надява на разточителни тържества и неделни гости, то отношенията им щяха да се обтегнат.

Меридит не обичаше приеми, но й се налагаше доста да пътува във връзка с излизането на последната й книга. Когато съобщи за предстоящото си, вече трето пътуване през последните две-три седмици, Блейк подскочи до тавана.

— Няма да стане — каза той хладно.

— Няма да стане ли? — отвърна Меридит със същата надменна интонация. — Когато се оженихме, ти ме увери, че нямаш нищо против работата ми!

— И наистина нямам, но твоето не е работа, а скитане! — разгневи се той. — Боже мой, та теб вечно те няма! През цялото време Ейми се занимава със Сара, защото ти все гониш някой проклет самолет!

— Така е — каза печално Меридит. — И съжалявам. Но поех този ангажимент още преди да се оженим. Едва ли би искал да наруша дадената дума?

— Защо не? — подхвърли той й видът му напомняше на предишния Блейк — целият излъчваше войнствена мъжественост и наранена гордост. — Стой си вкъщи, Меридит!

— Или какво ще се случи? — наежи се тя. Не желаеше да я командват като дете. — Какво ще направиш? Ще ме вържеш за някое дърво в двора ли? Или ще потърсиш утеха в някой нощен клуб? Знаеш, че не можеш, защото няма такъв в града!

— Но мога да намеря — изръмжа той мрачно. — Добре, скъпа! Щом толкова ти се иска — върви да си вършиш работата! Но докато проумееш добре факта, че това е брак, а не временно обществено задължение, аз ще спя в гостната!

— Прави каквото искаш! — отвърна тя безразсъдно. — Няма да съм тук. Все ми е едно! — И излезе да приготвя багажа си.

От този ден всичко между тях тръгна наопаки. Тя чувстваше известна вина, задето Блейк отново се превърна в предишния затворен и студен мъж. С нея беше учтив, но нищо повече. Не я докосваше, нито й говореше нежно. Държеше се така, сякаш тя бе гост в къщата. Тази промяна й приличаше на кошмарен сън, сравнявайки я с първите дни на тяхната женитба, когато всяка нощ се превръщаше в ново, вълнуващо приключение, а сексът подхранваше още по-дълбоката им близост през останалата част от деня. Бе започнала да вярва, че той е влюбен в нея. Но после пътуванията й зачестиха и той започна да се дразни. Сега се държеше като чужд човек и Меридит по цяла нощ се мяташе неспокойно в леглото.

Подсъзнателно я глождеше угризението, че все още не е могла да забременее и убиваше цялата й самоувереност.

С всеки изминат ден Блейк ставаше все по-хладен и сдържан. Само със Сара бе различен. Меридит искрено се забавляваше като гледаше как Сара Джейн безпощадно го следва на всяка крачка. През двата почивни дни бе неотлъчно край него. Съзерцаваше го, докато той разговаряше с дошлите при него по работа мъже. Присламчи се, когато той реши да иде до ранчото да нагледа добитъка. Качи се с него в хванатата пътьом каручка. Сара Джейн му беше като сянка и той търпеливо се усмихваше и понасяше опитите й да подражава на широката му крачка, на навика да пъха ръце в джобовете и да се поклаща на пети като разговаря. Сара бе на върха на щастието, а Меридит на дъното на отчаянието.

Опита се веднъж да говори с него, да го накара да разбере, че работата й няма вечно да изисква тези пътувания, че създалото се положение между тях е нетърпимо. Но той отказа да я слуша.

— Опиши го в мемоарите си, госпожо Донован — каза й с подигравателна усмивка. — Читателите ти може да го намерят за интересно.

Меридит преглътна сълзите си и седна отново пред компютъра. Беше започнала следващата си книга. Отне й повече време, отколкото очакваше, а напрегнатата атмосфера в къщата допълнително я разсейваше. Как беше възможно да се настрои романтично и да описва любовни сцени, когато собственият й съпруг отказваше да я докосне или да прекара пет минути с нея. Оставаше в стаята само когато се хранеха или за да гледа новините по телевизията.

— Отслабнала си — огледа я критично Бес, докато обядваха един ден заедно. Меридит се беше измъкнала от къщи, за да избяга от царящото там ледено мълчание.

— Нищо чудно — въздъхна тя. — Да се яде у дома е цяло наказание. Блейк ме гледа свирепо или не ми обръща внимание — зависи от настроението му. Опитах се да му обясня, че няма все така да пътувам, но той дори не пожела да ме изслуша.

— Вероятно го е страх от това, което ще чуе — предположи мъдро Бес. — Дълго време е бил самотен, а и не се доверява истински на жените. Може би опитва да се оттегли, преди чувствата му да са станали прекалено дълбоки. — Тя се усмихна хитро. — В такъв случай поведението му е добър знак. Ами ако се е влюбил в теб и сега прави опит да се отърве от капана?

— Никой нормален човек не би го сторил — усъмни се Меридит.

— Боби би постъпил точно така. А също и Кинг по отношение на Елиза. Мъжете наистина, са странни същества, когато се объркат в чувствата си! — Тя отметна русите си къдри и внимателно се вгледа в Меридит. — Трябва да облечеш най-ослепителния си тоалет и да го зашеметиш!

— Идеята не е лоша. Но ако се осмеля да го направя, най-вероятно е да ме изхвърли през прозореца!

— Подценяваш се!

— Аз се стремя към сърцето му. Леглото едва ли е начинът да го получа — отговори тъжно Меридит. — Той ме желае. Аз обаче искам повече. Това не ми достига. Искам да ме обича!

— Нека мине време. И това ще стане накрая.

— А междувременно съм от нещастна по-нещастна — помръкна Меридит. — Добре поне, че двамата със Сара се разбират чудесно и са неразделни.

— Заблуда — отвърна Бес. — Той я използва, за да те държи на разстояние.

— Не е възможно!

— Ох, че си наивна! — въздъхна Бес. — Поне слушай, като ти говоря!

Меридит се изправи. Предположението на Бес я раздразни.

— Трябва да вървя. Ще пътувам до Бостън утре сутринта. А не съм казала още на Блейк… — Тя се намръщи. — От две седмици е много ядосан. Страхувам се, че ще избухне.

— Наистина ли трябва да заминеш?

— Това е последното ми пътуване. Обещала съм на собственичката на книжарницата, а тя ми е приятелка и не мога да я подведа.

— Мери, струва ми се, че ти правиш усилия да избягаш от тази връзка точно толкова, колкото и той. Наистина ли ти се налага да пътуваш така често или го правиш напук на него? Да докажеш своята независимост?

— Не мога да му позволя да се разпорежда с мен като със своя собственост! — отвърна упорито Меридит.

— Добре, но мъж като Блейк също няма да остави да му се качат на главата. Трябва да направиш компромис, ако искаш да го задържиш.

Меридит усети, че пребледнява.

— Какво имаш предвид с това „ако искаш да го задържиш“?

— Ами, това че можеш да го отдалечиш от себе си. Той не е като другите, мъже. Достатъчно е бил отритван. За теб пътуванията са нещо обикновено, а Блейк вижда в тях пренебрежителното ти отношение към него.

— Не, едва ли мисли…

— Преживях подобно нещо с Боби — прекъсна я Бес. — Струваше ми се, че би прекрачил през трупа ми, за да отиде в службата. Вече мислех да го напусна. Не можех да понеса да свиря втора цигулка в живота му! — Очите й се присвиха. — Същото е и с Блейк. Така че, внимавай!

— Била съм сляпа! — въздъхна Меридит. — Стараех се да извоювам независимостта си, за да не смята, че съм покорна и безволева. И през ум не ми е минавало, че той така тълкува нещата! Нима мисли, че предпочитам работата си пред него!

— Ако искаш изпитан съвет от препатил човек — предложи Бес, — то побързай да му обясниш, докато не е станало късно.

— Благодаря ти — прегърна я Меридит. — Ти знаеш колко много го обичам! Сякаш всичките ми мечти се сбъднаха, когато той се ожени за мен. Може би ме е страх да се отдам на щастието, за да не страдам, ако отново загубя Блейк? Не зная… Като че ли съм загубила способността си да преценявам безпристрастно.

Меридит се качи в колата и подкара бързо към къщи. Сега всичко ще е наред. Ще обясни на Блейк истинската причина за своите пътувания и напрежението в отношенията им ще изчезне.

Пристигна и тичешком се втурна вътре, но в къщата не се чуваше нито звук. Странно! Сара би трябвало да си играе във всекидневната… Обиколи навсякъде, надникна и в кухнята, но там беше само Ейми.

— Къде са? — попита Меридит, развълнувана заради предстоящия разговор с Блейк.

Ейми я погледна с безпокойство.

— Сигурно Блейк ти е казал, Мери… — започна тя неуверено.

— Какво да ми е казал? — премига Меридит.

— Ами, че той и Сара отиват за няколко дни на Бахамските острови — изстреля Ейми.

Меридит пребледня като смъртник, ала направи усилие да се усмихне.

— О, да, разбира се! Изскочи ми от ума.

— Но ти плачеш! — Госпожа Джексън остави кърпата, с която подсушаваше съдовете и я прегърна. — Бедничката ми! — промърмори и успокояващо я потупа по гърба. — Не ти е казал, нали?

— Не… — разрида се Меридит. Бръкна в джоба си за кърпичка. — Напоследък не му беше лесно с мен — изтри тя очите си и дълбоко въздъхна. — Така ми се пада. Утре сутринта трябва да летя до Бостън, но това ще е краят на всичките ми пътувания! Повече никакви турнета! Никога!

Ейми внимателно се вгледа в бледото й лице.

— Не го прави! — каза неочаквано.

— Какво?

— Недей. Ако му позволиш да се наложи, ако допуснеш да се разпорежда с живота ти, вече няма да си личност. Той е добър човек в много отношения, но обича да се налага. Ако се оставиш, той ще ти казва и кога да дишаш. Зная, че искаш да живеете в разбирателство, но не жертвай свободата си.

Меридит се почувства объркана и раздвоена. Бес й каза да се предаде, Ейми я съветваше обратното. Вече не знаеше кой е прав? Как да постъпи? С натежало сърце се качи горе да си приготви багажа. Женитбата им, започнала като красива приказка, се превърна в горчилка. Отчасти грешката беше нейна, но и Блейк носеше вина. Съмняваше се обаче дали той е способен да я признае.

Бостън беше чудесен. След авторската си среща тя остана още един ден, за да разгледа историческите забележителности и да посети градската библиотека. Ала се чувстваше нещастна. Блейк бе заминал без нея, без дори да я попита дали и тя не иска да иде с тях. Не знаеше дали изобщо й се връща у дома.

Върна се, разбира се. В опустялата къща… Работеше върху новата си книга само защото нямаше какво друго да върши. През цялото време се питаше какво ли правят Блейк и Сара. И най-вече дали не е спрял поглед върху някоя друга жена, която би била доволна да си седи вкъщи и да отглежда децата му. Седеше, подпряла глава с ръце, и си представяше, че има дете от Блейк. Не бяха се пазили, но тя все още не бе забременяла. А едно дете вероятно щеше да ги сближи. От друга страна обаче, ако Блейк реши да я напусне, би било по-добре да не са обвързани по този начин. Да я напусне… Тя затвори очи. Ако Блейк я напусне… Не можеше да понесе дори мисълта за това. Обича го. Толкова й липсва! Сълзи замъглиха погледа й и се застичаха по лицето. Само ако той можеше да отвърне на любовта й!

 

 

Междувременно, Блейк обикаляше околностите на Ню Провидънс. Сара ликуваше, възхитена от красивите цветя, невероятните багри на океана, блестящата белота на пясъка. Ако и Меридит бе с тях, щеше да изглежда като същински рай.

Той помръкна. Меридит… Всъщност той не й даде никаква възможност. Пътуванията й го влудяваха. Реши да я отдалечи от живота си, защото тя отказа да ги прекрати. От една страна, ценеше силата на духа й, с която му се противопостави, но от друга, се чувстваше уязвен. По този начин му показваше, че за нея кариерата е по-важна от семейството. Това го нараняваше повече, отколкото измяната на Нина. Защото не бе обичал Нина. А Меридит… Меридит не му беше… безразлична.

Мисълта за нея го терзаеше непоносимо. Дойде тук със Сара нарочно, за да й причини болка. Ала тя едва ли е избухнала в сълзи, когато Ейми й е съобщила, че е заминал. Лицето му се изопна. Нямаше да му прости лесно тази плесница. Той самият вече съжаляваше за стореното. Бе се почувствал обиден и пренебрегнат, но сега всичко изглеждаше жалко и ненужно. С жестокост нямаше да спечели Меридит отново.

Блейк въздъхна. Още не беше свикнал напълно със семейния живот. Но като се прибере у дома, ще се опита да преосмисли всичко. Трябва да го направи! Нямаше да понесе да загуби Меридит. Последните няколко седмици на ледено съжителство направиха живота му ад. Особено нощите. Липсваше му топлотата на тялото й, спокойното й дишане редом с него. Липсваше му смехът й и разговорите късно нощем. Много неща му липсваха. Надяваше се само да не е станало твърде късно.

— Сара — рече той, — искаш ли утре да си тръгнем за вкъщи?

— О, да, татко! Меридит много ми липсва!

— И на мен — промърмори той.

 

 

Меридит седеше пред компютъра и препрочиташе написаното, когато чу да се хлопва външната врата.

— Мери! — спусна се към нея Сара Джейн и се хвърли в прегръдките й. — Мери, защо не дойде с нас? Беше толкова хубаво! Но без теб бяхме самотни!

— И аз бях самотна без вас, миличко — въздъхна Меридит и я притисна към себе си. Чу стъпките на Блейк в коридора и сърцето й замря. Не посмя да вдигне поглед. Беше я наранил твърде жестоко.

— Здравей, Меридит — каза тихо Блейк.

Тя го погледна. От сивите й очи лъхаше студенина.

— Здравей, Блейк. Надявам се, че сте прекарали приятно.

Беше се променил. Имаше чудесен тен, но изглеждаше измъчен. Чувство за вина сви гърлото й.

— Да — каза той сухо. — А ти?

— О, имах куп работа — отвърна тя припряно, като се опитваше да прикрие неувереността си. — Бях на авторска среща в Бостън и проучвах материали за нова книга, докато стоях там.

Лицето му помръкна съвсем. Беше си представял, че тя седи вкъщи, плаче и страда, а тя ходила в Бостън и работила върху друга проклета книга! Извърна се на пети и без дума повече излезе от стаята.

— Аз пък ще си имам празненство, Мери! Татко ми обеща! — бърбореше възбудено Сара. Изглеждаше чудесно. Косата й беше грижливо сресана, Блейк й бе завързал дори панделка. Леката й памучна рокличка с червени шарки, очевидно специално купена на Бахамите, й стоеше прелестно.

— Празненство ли? — повтори като ехо Меридит. Не я слушаше. Леденият израз на Блейк я порази. Пак го засегна на болното място, превъзнасяйки пътуването си.

— За рождения ми ден, Мери! — обясняваше нетърпеливо Сара.

— Вярно, че наближава — вяло рече Меридит.

— И ще си направим забава! — не млъкваше Сара. — Ще дойдат гости, ще бъдете ти и татко и ще имаме торта!

— И сладолед — допълни усмихнато Меридит, виждайки искреното вълнение на детето. — Може дори да купим балони и да повикаме смешник. Искаш ли?

— О, да!

— Кога ще бъде тържеството?

— В събота!

— Добре, ще видя какво мога да направя — обеща Меридит.

Госпожа Джексън украси тортата за рождения ден на Сара с фигурки на любимите й герои от детските мултфилми, а Меридит уреди идването на клоун за развлечение на децата. Покани Дани и някои нейни приятелчета. Предусещаше каква лудница ще настане. Може би ако ядат в кухнята, бъркотията ще е по-малка.

— Защо трябва да ядат в кухнята? — попита неприязнено Блейк, когато Меридит събра кураж и в деня на тържеството сподели с него опасенията си. — Те са деца, а не животни! Ще се хранят в трапезарията!

Меридит приклекна в реверанс и се усмихна.

— Да, господарю. Както наредите, Ваша милост!

— Не е забавно! — сряза я той и надменно напусна стаята.

В това време влезе госпожа Джексън да вземе чинии и чаши от бюфета, макар до започването да оставаха повече от два часа.

— Той ме вбесява! — не се сдържа Меридит. — Иска децата да бъдат тук. Като че ли не знае какво е да се размаже торта и сладолед по килима!

— Още не знае, но ще разбере — каза многозначително Ейми.

Меридит се усмихна заговорнически…

— Да, положително ще разбере…

Събраха се в трапезарията. Имаше седем деца на възрастта на Сара. По някое време, в разгара на забавата, настъпи схватка с тортата и сладоледа. Докато Меридит и Елиза се намесят да ги разтърват, стаята заприлича на бойно поле и за секунди стана неузнаваема. Навред имаше размазан сладолед — по килима, по бюфета, по покривката. Беше изпръскан дори кристалният полилей. Столовете бяха изцапани с шоколад и крем от тортата, а подът беше осеян с достатъчно смачкани сладки, за да се нахранят няколко гладни мишки.

— Нали е забавно, Мери? — пищеше възторжено Сара Джейн, омазана до ушите с шоколад, а от косата й обилно се ръсеше пудра захар.

— Да, миличко — съгласи се Меридит чистосърдечно. — Наистина е забавно. Нямам търпение татко ти да дойде.

Тъкмо го каза и таткото на Сара Джейн се появи на вратата. Там и замръзна, сякаш го бяха ударили с бейзболна бухалка. Долната му челюст увисна и той се вторачи в масата и децата като че ли ги виждаше за първи път. Вдигна пръст и се обърна към Меридит да каже нещо.

— Колко е забавно само, нали? — възкликна лъчезарно Меридит. — Направихме си бой с торта! А после шоколадово сражение! Страхувам се, че полилеят ти стана жертва, но, какво пък? Толкова ще ти е забавно да го измиеш с маркуча!

С всеки миг лицето на Блейк ставаше все по-червено. Изгледа я свирепо, прекоси стаята и се запъти към кухнята. След секунда Меридит го чу да ругае и праща Ейми по дяволите, после вратата се тръшна така, че разтърси къщата. Елиза премига стреснато.

— Но нали сам настоя за трапезарията? Къде, мислиш, отиде?

— Да вземе маркуч, предполагам — избухна в смях Меридит.

— Не те съветвам да се смееш толкова силно — предупреди я Елиза, като бършеше устата на Дани.

Клоунът пристигна малко след като децата бяха измити и пооправени. Той ангажира вниманието им във всекидневната, докато Меридит и Ейми се захванаха с непосилната задача да почистят трапезарията. Меридит беше коленичила на пода и търкаше с мокър парцал килима, когато влезе Блейк, следван от двама доста недодялани на вид мъже в работно облекло. Без да промълви дума, той дръпна Меридит за ръката, взе парцала, връчи го на един от мъжете и я поведе към всекидневната. Също така безмълвно я остави там. Тя едва тогава разбра, че е ходил да доведе чистачи, които да се справят с безпорядъка. Беше трогната. Проявеното внимание и загриженост я изненадаха и развълнуваха. След минута в дневната бе въведена и Ейми. Тя погледна Меридит и вдигна рамене. После се усмихна и седна да се повесели с децата и клоуна.

След като гостите си тръгнаха, Сара Джейн заяви, че това е било най-хубавото тържество на света.

— Имам си нови приятели, Мери! — радваше се тя. — И те ме обичат!

— Теб всички те обичат, миличко — отвърна Меридит и приклекна да я прегърне.

Сара Джейн обви ръчички около врата й.

— Обичам те, Мери — въздъхна тя. — Така искам…

— Какво?

— Искам татко да те обича! — довърши Сара и големите й зелени очи тъжно я загледаха.

Досега Меридит не си даваше сметка колко чувствително и наблюдателно е детето. Лицето й помръкна. Усмихна се насила.

— Трудно е да се обяснят някои неща, които стават между възрастните, Сара — рече накрая. — Татко ти и аз просто имаме известни разногласия, това е всичко.

— Защо не й кажеш истината? — застана на прага Блейк. — Защо не й кажеш, че твоето писане е по-важно и от нея, и от мен? И че стоенето вкъщи не ти е достатъчно присърце?

— Не е вярно! — скочи Меридит и очите й замитаха мълнии. — Ти дори не желаеш да чуеш какво мисля, Блейк!

— Защо да се затормозявам? — изсмя се той подигравателно. — Твоето мнение не си заслужава слушането!

— А твоето си заслужава, така ли?

Никой от двамата не забеляза, че Сара тихо се разхълца и малкото й личице внезапно пребледня. Никой от тях не видя събралите се в очите й сълзи, които неудържимо рукнаха по бузите. Не разбраха какво болезнено въздействие оказа разправията им върху детето, връщайки спомена за непрекъснатите скандали между майка й и втория й баща — спомена за принудата и насилието, които бележеха цялото й съществуване досега.

Сара беззвучно плачеше, после изведнъж се измъкна от стаята и затича нагоре по стълбите.

— Твоята гордост ще провали брака ни! — нахвърли се Меридит срещу Блейк. — Ти не можеш да понесеш мисълта, че аз работя и че изобщо имам някаква свобода! Искаш да стоя вкъщи, да се грижа за Сара и да раждам деца!

— Писателките не раждат деца — подметна той сухо. — Твърде задължаващо и ограничаващо е.

Тя пребледня.

— Никога не съм казвала такова нещо, Блейк — промълви. — Не съм правила нищо, за да се предпазя… — Сведе поглед към килима. Не искаше блясъкът на сълзите да я издаде. — Аз просто не мога… Изглежда не мога да забременея!

Блейк шумно издиша. Нямаше намерение да изрече подобна жестокост. Съдейки по израза на лицето й, изглежда тя също желаеше дете. Гневът му се изпари и той омекна. Пристъпи и докосна косата й.

— Не мисля така — оправда се.

Меридит вдигна пълни със сълзи очи.

— Блейк… — В гласа й прозвуча болка и тя протегна ръце.

Той прокле собствената си слабост, но я прегърна и притисна до себе си.

— Не плачи, мила — прошепна нежно в ухото й. Меридит неудържимо ридаеше, склонила глава на рамото му, изплаквайки цялото отчаяние, страх и самота през последните няколко седмици.

— Сигурно нещо… нещо не е наред с мен — изхлипа.

— Успокой се, всичко е наред — опря той буза в нейната. — Ако не броиш това, че мъжът ти е прекомерно горделив. Права си, не можеш през цялото време да си стоиш вкъщи.

— Бях обещала и поела ангажимент за онова пътуване — каза тя задавено. — Не съм го искала. Но после, когато все не забременявах, намразих седенето вкъщи, защото непрекъснато все за това мислех и се притеснявах… — Ръцете й плътно обвиха врата му. — Така искам да ти родя син!

Блейк застина. Никога не бе предполагал, че това е причината за непрекъснатото й скитане. Никога не бе и сънувал, че тя така силно желае дете.

— Та ние сме женени съвсем отскоро — прошепна отново на ухото й. — А и през последните седмици аз спя отделно — подсмихна се, без да иска. — За да се направи бебе, са нужни мъж и жена. Сама не можеш да се справиш.

Меридит се засмя и по тялото му се разля топлина. Толкова отдавна не я бе чувал да се смее!

— Щом искаш да забременееш, госпожо Донован, трябва малко да помогнеш!

Меридит пое дъх и се взря в очите му. Бяха ласкави и нежни.

— Ще ми направиш ли тази услуга? — попита го закачливо. — Всъщност зная, че това ще е жертва от твоя страна, но ще ти бъда толкова признателна!

Блейк също се разсмя. Радостта се бе върнала отново в живота му! Колко е красива, мислеше. По дяволите! Съвсем не му е безразлична! Истината е друга. Той… обичаше!

— Целуни ме! — каза и се наведе към нея. — Толкова отдавна не си го правила, мила. Толкова отдавна!

Очите му жадно я поглъщаха и тя усети, че се разтапя в ръцете му. Той я притисна в обятията си и устните му ненаситно се впиха в нейните.

— Мери? — чуха внезапно госпожа Джексън да вика в коридора.

Отдръпнаха се неохотно един от друг, останали без дъх. Но в гласа на Ейми, обикновено тих и спокоен, звучеше нещо тревожно. Меридит отиде до вратата и я отвори.

— Ейми, какво има? — попита и същевременно се учуди на затворената врата. Добре помнеше, че зееше отворена, когато Сара беше в стаята… — Къде е Сара?! — сети се изведнъж.

Блейк пребледня, спомняйки си разправията, избухнала помежду им. Сара беше чула!

— Не зная къде е — намръщи се Ейми. — Не мога да я открия. В нейната стая я няма. А навън вали.

Не само валеше, а се беше разразила буря с гръмотевици. Беше притъмняло. Без да губят време в обяснения, Меридит и Блейк хукнаха към задния двор. Тичаха през водната пелена да намерят детето, което тъй неразумно бяха прогонили в бурната нощ.