Лорън Донър
Джъстис (5)

Глава 5

Джъстис прочете бележката, оставена на леглото от Джеси. Брифингът с пресата се бе проточил, но той по най-бързия начин се върна обратно в апартамента, очаквайки с нетърпение да бъдат заедно.

Повторно прегледа написаното. Разбра, че са я повикали спешно от оперативната група, тъй като били открили местонахождението на още една жена от Новите видове и се налагало да замине. Тим Оберто изпратил някой да я вземе. Изръмжа и смачка листа в юмрука си.

Извади мобилния си телефон и замря. Какво щеше да направи? Да се обади на ръководителя на екипа и да се оплаче, че е извикал Джеси на работа, когато той искаше отново да се пъхне в леглото с нея? Изруга и остави апарата. Джеси никога нямаше да му прости, ако направеше това. Човешките жени бяха независими, сексуалният им живот бе неприкосновен. Съмняваше се, че тя би искала екипа и хората, с които работи, да разберат, че е била с него. Щеше да реагира остро и на намесата му в работата й.

Онова, което най-много го вбеси бяха думите написани накрая — била прекарала много приятно времето, за което му благодари. Още по-лошо, беше го посъветвала да се опита да си почива повече и да работи по-малко. От гърдите му се изтръгна ръмжене, чувстваше се неудовлетворен — неговите инстинкти бяха в противоречие с разсъжденията му. Тя би трябвало да го увери, че ще се върне или поне да си даде телефонния номер с молба да й се обади. Не беше го направила.

Благодари ми за добре прекараното време?! Стисна зъби. Пише, че й било много приятно. Приятно?! Заедно с надигащия се в него гняв, от гърлото му излезе поредното ръмжене. Това беше повече от приятно!

Джъстис се вторачи в леглото и най-накрая самоконтролът му рухна. Джеси трябваше да бъде там и да го чака, за да я докосва отново, да я държи в обятията си, докато спят. Тя го караше да се смее, сексът с нея беше невероятен и за първи път в живота си беше щастлив. Яростта от загубата го сграбчи и той се хвърли напред, подчинявайки се на инстинктите си.

Нападна с удоволствие матрака. Ноктите му се забиха в плата и го раздраха. Когато това не му донесе удовлетворение, вдигна го изцяло и го разкъса на парчета. След това атакува пружината на кревата и потроши с крака дървената рамка на леглото. Таблата последна се поддаде на избликналия му гняв — унищожи я напълно. Изправи се задъхан в средата на стаята с цялата бъркотия около себе си.

Огледа щетите и изпсува, смутен от разрухата, която бе причинил. За първи път бе оставил инстинктите си да се развихрят. Въпреки че много пъти досега се бе вбесявал, никога не бе позволявал на самоконтрола да го напусне. Беше загубил Джеси със сигурност. Повторно огледа опустошението, преди да излети от спалнята. Хвърли се върху дивана, дишайки тежко, слабият аромат на жената изпълни ноздрите му. Обърна се, зарови лице във възглавницата и вдиша дълбоко. Това му помогна да си припомни всяка подробност от срещата им. Силното му обоняние върна спомените и той изстена. Искаше нещо истинско, а не да души онова, което бе имал.

Какво правя? Вдигна глава с отвращение. Душеше дивана само за да я помирише. Изруга злобно, стана и започна да се разхожда от безсилие. Накрая успя да се успокои достатъчно, за да се обади на рецепцията. След минути бе поръчал да донесат ново легло и спално бельо. Прекъсна връзката и затвори очи. Джеси Дюпре го бе докарала до лудост. Той беше Джъстис Норт. Нямаше време да губи ума или мислите си по една жена, която го накара да побеснее, като си тръгна. Пък била тя горещото дребно, сексапилно човече, което го бе направило щастлив, преди да си тръгне.

Двамата мъже от Новите видове, които донесоха горе новото легло, се мръщиха на Джъстис през цялото време, докато събираха останките от унищожения креват. Той ги наблюдаваше свирепо, не смеейки да обели и дума за вонята на цветя, която се разнасяше из апартамента. За да прикрие аромата на Джеси, преди да пристигнат, бе влязъл в банята и намерил под мивката освежителя за въздух. Никой не биваше да знае, че е била в леглото му, женската й гордост щеше да остане непокътната, тъй като това бе твърде лично.

Мъжете си тръгнаха и Джъстис грабна телефона. Той винаги имаше работа, която да отвлича вниманието му и сега се чувстваше благодарен. Набра номера на хората си от нощната смяна, знаеше, че те будуват в своите апартаменти, надолу по коридора, и нареди да му донесат кафе. Харесваше му горещата сладка напитка. Избягваше да се доближава до дивана, вместо това постави компютъра си на бара. Половин час по-късно беше потънал в работа, комуникирайки си със своите сътрудници чрез интерфейса. Пред себе си имаше кафе, а екипът му бе зает с актуализиране на проектите, които в момента бяха в ход.

На вратата се позвъни. За секунда го обхвана надеждата, че може би е Джеси. Но когато рязко отвори вратата, там стоеше Тайгър. Мълчаливо го покани вътре, правейки му път.

— Добре ли си? — попита Тайгър намръщен. — Като ръководител на сигурността съм информиран за всичко. Получих обаждане, че си унищожил спалнята напълно. Това не е характерно за теб, Джъстис. Казаха, че всичко — от постелята до кревата — трябвало да бъде заменено с ново.

Джъстис съсредоточено се взря в събрата си. Тайгър му бе доверен приятел, а той имаше нужда да поговори с някой.

— Жената беше повече от страхотна.

— Аха — ухили се Тайгър. — Надявам се, че след като сте свършили, е била в по-добро състояние, отколкото вещите в спалнята.

— Добре е — изръмжа Джъстис. — Знаеш, че никога не бих наранил жена.

— Опитах да се пошегувам. Имаш ли желание да поговорим за това? — Тайгър седна на облегалката на дивана.

— Исках да остане да пренощува при мен, но тя си е отишла, докато бях на пресконференцията. Изпуснах си нервите. Не се гордея с това, но се радвах, че ще прекарам повече време с нея. Журналистите бяха брутални, държаха да научат всяка малка подробност за нападението. Не оцениха, че им казах някои неща, които са конфиденциални, затова се отказах да им давам повече информация. В края на краищата си имаме работа с жертви, а репортерите не ги интересува неприкосновеността на личния живот. Изглежда не разбират, че всеки път, когато спасяваме още от нас, това предизвиква напрежение у хората, които ни мразят. Когато се върнах тук и не я намерих, изпаднах в лошо настроение.

— И заради това изпотроши леглото? Разбирам. Наистина. — Тайгър го погледна съчувствено. — Може би ще си промени решението и ще почука на вратата ти по-късно.

— Няма да го направи.

— Джъстис, ти познаваш нашите жени. — Той наведе глава. — Всичките тези години на пленничество ги карат да не желаят да бъдат с нас за повече от няколко часа и се изнервят, ако им намекнеш за нещо повече от секс. Не искат да се ангажират, защото не желаят някой да им казва какво да правят. В природата ни е да доминираме и сме доста властващи натури. Те знаят нашите недостатъци, както и ние знаем техните, затова избягват всичко извън рамките на няколко часа физическа наслада с нас.

Джъстис не поправи заключението на Тайгър, че е бил с жена от Новите видове.

— Не съм я молил да се премести при мен. Просто исках да прекара нощта тук.

— Винаги можеш да имаш друга — ухили се Тайгър. — Ти си Джъстис Норт. Нашите жени са доста влюбени в теб. Достатъчно е да влезеш в стаята, да протегнеш ръце и всяка една от тях ще се хвърли в обятията ти. Ти си най-влиятелният мъж и те са привлечени от теб. Не само че имаш физическа сила, но си и изключително издържлив, поради естеството на работата ти.

— Харесват ме по погрешни причини. Така е, защото си мислят, че са ми задължени, заради всичко онова, което правя. Не желая жена от чувство за благодарност.

Усмивката на Тайгър изчезна.

— Искаш някоя да дойде при теб, защото харесва теб самия.

— Да.

— Самотен си, нали?

— Предполагам, че да — въздъхна Джъстис. — Би било хубаво да има човек, с когото да споделяш всичко. С удоволствие бих си лягал всяка вечер с една и съща жена и бих я държал в прегръдките си.

— Познавам самотата. И аз я усещам понякога. — Внезапно се засмя. — Тогава просто си намирам някоя, която да дойде в леглото ми, след което се чувствам много по-добре.

Джъстис се усмихна на лекотата, с която приятелят му решаваше онова, което него го измъчваше.

— Приемаш нещата много спокойно.

— Това ме устройва.

— Почакай, докато не срещнеш тази, която ще искаш да задържиш по-дълго от няколко часа.

Усмивката на Тайгър изчезна.

— Намерил си по-специална, с която искаш да прекараш повече време?

— Да. За съжаление. Трябваше да отложа пресконференцията, да счупя всички телефони и да я държа в леглото с мен толкова дълго, колкото е възможно.

— Да я държиш? Имал си я в леглото?

— Да. — Джъстис въздъхна.

— Толкова ли беше хубаво, а? Сигурен съм, че в крайна сметка тя ще се върне и ще прекарате повече време между чаршафите. Ти си обичан и уважаван.

— Не мисля, че е впечатлена от мен.

— Всички наши жени са.

Джъстис само кимна. Не беше готов да признае, че тя не е от Новите видове. Но би било адски по-лесно, ако беше. Ако тя живееше в Резервата или Хоумленд, поне щеше да има достъп до нея, за да я изкуши да се върне в леглото му. Но с Джеси нямаше контакт, тъй като живееше във външния свят.

— Постой известно време с мен. — Джъстис ненавиждаше да моли някой за нещо. Но мисълта да остане сам, му бе още по-омразна. В противен случай образът на сексапилната жена щеше да го преследва. — Ще гледаме някой от филмите, които наскоро ми предложи Ели, и ще поръчам нещо за ядене.

Тайгър се изправи и стисна рамото му.

— Това ми звучи забавно. Не съм секси и няма да се чукам с теб, но ще прекараме нощта заедно. — И той се засмя.

Джъстис също се разсмя.

— По този повод, можеш ти да поръчаш храната.

 

 

Джеси прикрепи пистолета към бедрото си и грабна бронираната жилетка, като изучаваше мъжете около себе си. Те изглеждаха напрегнати, за което не ги обвиняваше. Беше чула как командирът на групата обяснява мерките за сигурност, които трябваше да предприемат. Възрастният мъж, собственик на имението, бил параноик и имал склонността да наема охранители, които да пазят земите му.

С мрачен поглед, Тим Оберто приближи към Джеси.

— Стой зад нас, разбра ли? Това, че баща ти ти е издействал разрешително за носене на оръжие, не те прави истински член на екипа. Ти си тук само за да утешаваш уплашената жена и да не допуснеш да направи някоя глупост от страх, когато види големите момчета. Настоящата мисия ще бъде опасна, Джеси. Лично ще те метна на коляното си и ще те напердаша пред целия екип, ако изиграеш някой номер, подобен на онзи в Мексико, преди пет месеца. Напомняш ми на моята дъщеря, а аз бих постъпил по същия начин и с нея.

— В Мексико вината не беше моя — намръщи се Джеси.

— Глупости! — изсумтя шефът й. — Чу, че онази жена крещи и без да изчакаш екипа да обезопаси мястото, се спусна да влезеш вътре. Единственото, което ти спаси задника, е ниският ти ръст. Куршумът прелетя на сантиметри от главата ти, защото онзи се бе прицелил по-високо, очаквайки мъж, когато ти изрита вратата. Ще стоиш отзад, докато не подсигурим сградата и жената е в безопасност. Тогава и само тогава можеш да отидеш при нея да я успокояваш.

— Единствената причина, поради която жената от Мексико е жива, е защото влязох навреме. Онзи възнамеряваше да подпали мястото, заедно с нея, завързана за леглото, за да унищожи доказателствата за нейното съществуване. Още няколко минути и той щеше да успее.

— Твоят живот е по-важен.

Тя поклати глава.

— Ти и твоите хора рискувате живота си. Защо и аз да не мога да направя същото за Видовете?

— Защото аз командвам екипа и така заповядвам. — Той се подсмихна. — Още един номер като в Мексико и ще ти нашаря задника пред мъжете, все едно си ми дъщеря. След това ще се обадя на баща ти. Обзалагам се, че така ще ти издърпа ушите, че само след пет минути ще се намериш у дома и ще му печеш бисквити. Именно така ще постъпя.

— Ти не познаваш баща ми. — Джеси го погледна. — Той ме отгледа и аз го познавам много по-добре от теб. Научи ме да бъда твърда и че някои неща си струват риска. По този въпрос с него сме на едно мнение. Видовете, които спасяваме, заслужават да рискуваме живота си — баща ми го знае, както и аз. И ако на някого трябва да дърпат ушите, това си ти, така че спри да се биеш в гърдите и да ми нареждаш да действам, според твоята представа къде е мястото на жените.

Оберто се обърна и се отдалечи. Тя го проследи как се отправи към щурмовия автомобил, организиран като команден пункт.

— Кучка — изръмжа той.

Джеси погледна часовника си, отказвайки да позволи на Тим да я изкара извън нерви. Той беше дебелоглав, но се грижеше за своя екип, в това число и за нея. Беше 2:30 сутринта и нападението скоро щеше да започне. Помисли си за Джъстис и предположи, че в този толкова късен час сигурно вече спи. Въздъхна тежко. Искаше сега да бъде до него в леглото и да се сгуши до тялото му. Разбира се, желанието й не можеше да се изпълни, тъй като беше на два щата разстояние.

Джими Торес посочи часовника си, вдигна пръст и показа с палец един от черните автомобили. Джеси издърпа косата си назад и стегнато я хвана на опашка в основата на врата. Искаше ясно да се идентифицира като жена и дългата коса й помагаше за това. С изцяло черното си обемисто облекло, със сигурност не изглеждаше женствена, а и бронираната жилетка скриваше гърдите й.

Тя се приближи до своя екип. Петима мъже чакаха вътре в черния джип, паркиран на една пресечка от целта им. Младата жена седна на задната седалка. Едва успя да затвори вратата и погледна към двете момчета, споделящи мястото с нея. Специалната работна група бе съставена от хора, които бяха най-малко един осемдесет и три високи и със солидна мускулеста конструкция. Наемаха само едри, яки мъже, тъй като понякога се налагаше Новите видове да не се открояват забележимо от човеците, с които работеха, защото ставаха лесни мишени, ако се стигнеше го престрелка.

При мисълта за това, Джеси потрепери. Досега бе имала късмет. Най-скорошният случай, при който се наложи да се стреля, беше мисията в Мексико. Бяха се разменили изстрели, но Джеси остана далеч от бойните действия. Мъжете бяха приковани долу, но тя успя да се промъкне, за да влезе през задния вход на къщата и да потърси нещастната жена-подарък.

Тази вечер щяха да действат всички едновременно. Имотът беше голям — с три сгради в него. Жената от Новите видове можеше да е скрита във всяка една от тях. Ако богатият задник все още я има. Ако все още е жива. И ако на идиота, който е платил на Мерикъл, изобщо са му дали жена-подарък. Шансовете са добри. Знаеш това. Мисли положително. Нямаше да ни се обадят, ако не вярваха, че можем да спасим една от тях.

— Какво знаем до момента? — Джеси погледна седналия до нея Джим.

— Получихме информация от анонимен източник, че онзи кретен държи в имота си окована, странно изглеждаща жена. Когато полицията е отишла на мястото, се оказало, че идиотът има стабилна връзка в Мерикъл. И ни се обадиха. Доклад като този веднага прави впечатление. Информаторът предполага също, че богатият задник е на път да премести жената. На мнение сме, че трябва да действаме тази нощ. Надяваме се жертвата да е все още в периметъра. По данни на източника, на сутринта щял да се отърве от жената.

Джеси се почувства обнадеждена.

— Звучи като горещ случай.

— Така казаха и шефовете. — Джими се ухили. — Е, кога най-сетне ще се решиш да се скриеш заедно с мен в някой хотел, така че да се възползвам от тялото ти по най-перверзния начин?

Тя се засмя на разговора, който винаги водеха преди нападение. Беше сигурна, че бившият морски пехотинец не е хлътнал сериозно по нея. Просто се опитваше да я разсмее и да отклони вниманието й, за да не стане прекалено нервна. Дотук се справяше перфектно.

— Когато стана на деветдесет и две. Смяташ ли, че ще ме искаш все още тогава?

— Разбира се. — Той се засмя. — Ще ти позволя да се покатериш в скута ми в инвалидната количка. Ще глътна няколко сини хапчета и ще си поговорим за първото нещо, което ни дойде на ум. — В джипа се разнесе тих смях. Джеси се усмихна и малко се отпусна. Повечето от мъжете в работната група й харесваха. Те я дразнеха, но нито един от тях никога не я беше тормозил.

— Това ми звучи доста трудно. — Тя му намигна.

Още смях изпълни автомобила. Шофьорът и лидер на групата, Трей, изведнъж се прокашля.

— Момчета и момичета, готови за атака. Сложете си слушалките. На път сме да нахълтаме без покана на партито.

Джеси напъха слушалката и я закрепи здраво за ухото си. Шест секунди по-късно по микрофона един глас каза: „Проверка“. Джеси вдигна палец. Останалите мъже сториха същото. Трей кимна.

— Всичко е наред и можем да ви чуваме.

— Добре, хора — каза Тим в ухото на Джеси. — Придържаме се към плана. Като кажа „Давай“, удряме този мавзолей и да видим дали ще успеем да събудим мъртвите.

Джеси си пое дълбоко дъх, после го изпусна. Хвана се за вратата, стъпи здраво с ботушите на пода, за да даде по-голяма стабилност на тялото си, преглътна и наведе леко брадичка надолу. Беше участвала в достатъчно нападения, за да знае какво да очаква.

— Давай! — изрева Тим. — Всички в атака!

Автомобилът се стрелна напред; от внезапната сила Джеси се блъсна назад в седалката, но беше подготвена за това. Не си бе сложила предпазен колан. Никой от тях нямаше, тъй като трябваше мигновено да излязат от превозното средство, когато спрат. Джипът бързо набра скорост. Портата, непосредствено до пътя, беше единственото нещо, което се виждаше, докато не стигнаха до добре осветена зона, където посетителите на имението чакаха да бъдат пропуснати вътре.

Трей рязко изви волана и напусна пътя, за да завие по алеята пред портала. Отпред избухна взрив, блесна ярка светлина и ключалките на железните порти експлодираха. Екипът бе установил, че взривяването на ключалките ще бъде най-бързия начин за влизане, затова един стрелец бе стрелял с експлозивен заряд от другата страна на улицата. По стените на оградата и из цялото имение на богаташа имаше датчици за движение, така че незабележимото проникване нямаше да свърши работа. Затова бързината бе от значение и те нямаха време да се бавят с някакви си досадни брави.

Когато Трей насочи автомобила право към железните врати, Джеси разбра, че те са водещата кола. Експлозията не бе отворила тежките порти, но бе разрушила ключалките, което бе видимо дори от разстояние. Джипът се вряза в металната повърхност, хвръкнаха искри и вратите се разтвориха с трясък. Джеси знаеше, че алармата вътре в имението сигурно се е разпищяла. Обърна глава и забеляза шест чифта фарове, точно зад задницата на тяхната кола. Движеха се по двойки.

Трей отново изви рязко волана, автомобилът зави наляво от алеята и прескочи през бордюра. Бяха им възложили да ударят къщата за гости. Последва ги още едно превозно средство, което се движеше непосредствено след тях. Най-лесният пряк път до обозначеното място бе през частното игрище за голф.

— Избягвай пясъка — каза Боб, който седеше на предната пътническа седалка и се засмя. — Това е капан.

Джеси се усмихна. Тя наистина харесваше момчетата и хитроумните им забележки. Това й помагаше да държи възможно най-дълго ужаса на разстояние.

Автомобилът набра скорост.

— Дръжте се! Излитаме, дечица! — предупреди Трей.

Джеси видя малък хълм, към който приближаваха прекалено бързо и стисна зъби. Предницата на джипа стъпи на върха му и те полетяха. Колата се блъсна силно в тревната площ, когато се приземиха. Превозното средство започна да криволичи, но Трей успя да го овладее. Полетът би я запратил напред, тъй като Джеси не тежеше толкова, колкото момчетата, но преди колелетата да се отлепят от земята, Джими бе прехвърлил ръката си през скута й. Беше я задържал на място.

— Повърнахме си стомасите, но ще си ги вземем като се връщаме обратно — изстена Боб.

— Напомни ми да купя възглавнички за задниците ни, идиот такъв, когато следващия път опиташ да направиш това.

Джеси видя да приближават бързо към добре осветена двуетажна сграда. Посегна към бедрото си и разкопча капака, който държеше пистолета вътре в кобура. Сърцето й препускаше лудо. Знаеше, че нещата може да се окажат много лоши, но тя се надяваше на най-доброто стечение на обстоятелствата. Страхът я държеше будна и нащрек. Той бе нещо добро в опасна ситуация.

Стигнаха до предната част на къщата за гости и Трей натисна силно спирачките. Задницата на джипа се повлече няколко метра и двигателят замря. Джеси рязко отвори вратата, изскочи навън и бързо тръгна към входа. Трей и Боб бяха вече пред нея. Джими, Майк и Шейн — зад гърба й.

Трей държеше метален таран, дълъг около метър, засили го с пълна мощ и удари в мъртвата точка заключената двойна врата. От удара дървесината се разцепи, двете части се разделиха и тежко се отвориха. Трей захвърли тарана и грабна в ръцете си по един пистолет. Той и Боб влязоха първи, прилепвайки се до стената зад вратата. Джеси залепи гръб до входа, извади пистолета и зачака.

— Чисто е — прошепна Боб.

Джеси заобиколи счупената врата. Огледа голямото антре, проследи с поглед извитото стълбище, високите тавани и дългия коридор, водещ до други части на къщата. Трей и Боб минаваха от вратата на врата, проверявайки стаите, докато тя остана на място, за да държи под прицел горната част на стълбището — така както бяха тренирали — за да покрие Джими и Шейн, които се втурнаха нагоре по него.

Майк зае позиция срещу нея да пази вратата. Всеки, който искаше да излезе или да влезе, щеше да се изправи срещу един тежковъоръжен мъж. Веднага след като двамата й колеги застанаха горе на площадката, Джеси свали пистолета и се обърна, за да огледа разбитата врата.

Да стои така и да чака беше най-лошото нещо. Внезапно от горния етаж проехтяха изстрели. Мамка му. Надяваше се, че стреля нейният екип. Бързо хвърли поглед към Майк и срещна мрачния му напрегнат взор. Той й кимна към входната врата. Джеси пристъпи тихо, изпълнявайки мълчаливата му команда и излезе навън. Притисна гръб до къщата, тъй като повечето изстрели идваха от втория етаж. Бе започнала престрелка.

— Стрелба в къщата за гости! — изкрещя в ухото й гласът на Тим. — Четирима въоръжени мъже. Втори етаж.

— Поехме ги — изръмжа гласът на Джими. — Един елиминиран. Останаха трима.

Погледът на Джеси обходи двора, търсейки някакво движение. В ухото й гласът на Тим подаваше непрекъснато информация за онова, което се случва с нейния екип и останалите.

— Имаме нови осем топлинни изображения в две коли, които се движат с голяма скорост от юг към къщата за гости.

Джеси обърна глава в споменатата посока, но не видя нищо. Минаха по-малко от десет секунди, когато нещата се промениха. В далечината се появиха фарове, които бързо приближаваха.

Младата жена се раздвижи и се покри вътре в къщата. Кимна на Майк.

— Ще прикривам гърба ти, ти се справи с колите. — Погледна към оръжията му. — Твоите играчки са по-добри.

Той се подсмихна.

— Дръж главата си ниско долу.

— Това не е проблем. Аз съм ниска, не помниш ли?

— Стига бърборене! — нареди Тим. — Микрофоните ви са включени, тъй като сте под атака, екип пет.

Чудесно. Джеси извъртя очи към Майк. Той се ухили и бързо се премести непосредствено до нея, по-близо до отворената врата. Звукът на спиращи гуми го принуди да открие огън. Джеси вдигна ръка и покри ухото си в близост до оръжието му. Насочи пистолета си към стълбите, за да е сигурна, че никой няма да ги изненада оттам. Трей и Боб, проверили долния етаж, се върнаха обратно.

— Джеси, размърдай си задника насам — нареди Трей. — Боб, иди на горния етаж за подкрепа на Джими и Шейн. Майк, приближавам зад теб, за да охранявам вратата. Да не ме застреляш.

— Ще се опитам — изсумтя Майк.

Стрелбата беше оглушителна. Джеси се запромъква навътре в къщата. Искаха я извън линията на огъня, но това бе трудно да се постигне с всичкото оръжие, което стреляше както отгоре, така и отвън. Канонада от изстрели обсипа предната част на къщата и куршумите се забиха в стената на стълбището.

— Трима скочиха от колите и се втурнаха да заобиколят отзад — изсъска Майк. — Намери си дупка, Джеси! Те ще се опитат да се промъкнат при нас от задната страна на сградата. Прецакани сме!

— Мамка му! — изръмжа Трей. — Обкръжени сме! Повтарям, обкръжени сме!

По дяволите! Навсякъде в коридора, до просторния хол, който беше отворен, имаше прозорци. Ако тримата мъже с пушки ги счупеха, тя щеше да бъде лесна мишена, независимо къде стоеше. От този ъгъл щяха да убият приятелите й и да ги отстранят от пътя си. Тя се огледа и се хвърли към една врата на мокро помещение. Това беше единственото място без прозорец. Чу звук от чупене на стъкло, недалеч от нея, и напрегнато се ослуша.

— Пробиха през хола — предупреди тихо Джеси. — Ще покрия гърбовете ви, момчета.

— По дяволите, Джеси! — изсъска Трей. — Стой долу и си намери дупка! Ще опитам оттук да прикрия гърбовете ни.

Той искаше тя да се скрие. Ако тримата мъже дойдеха зад Трей и Майк, двамата щяха да се окажат в капан, без надежда за измъкване, въпреки блъфа на лидера на екипа им. Той много добре знаеше, както и тя, че бяха обкръжени. Беше го съобщил вече на всички.

— Аз ще ви прикривам гърбовете — повтори по-твърдо Джеси.

Чу, че някой стъпи върху парчетата стъкло, когато изхрускаха шумно. Пое си дълбоко дъх, прекрачи през прага на мокрото помещение, излезе в коридора и се промъкна до края му. Там спря, стисна здраво оръжието си, и надникна иззад ъгъла в хола. Видя как единият от мъжете прекрачва през разбития прозорец, вдигна пистолета и се прицели в него. Стреля. Той изкрещя и падна. Спътниците му отвърнаха и куршумите им взривиха стената до нея. Джеси се дръпна назад и приклекна. Другите двама бяха вече вътре.

— Един по-малко — каза тя тихо.

— Джеси — изсъска Трей, — скрий се!

Младата жена не обърна внимание на заповедта. Коленичи, отново пое дълбоко дъх и погледна зад ъгъла. Единият от нападателите тихо се бе приближил до нея покарай стената на хола. Очите му се разшириха от изненада, когато рязко наведе глава и я видя. Тя откри огън и два куршума поразиха целта й. Единият го удари в гърдите, другият — в лицето. Дръпна се бързо назад, когато забеляза, че третият се хвърля иззад дивана, за да стреля по нея.

— Двама свалени — прошепна Джеси на своя екип. — Остана един. — Тя имаше идея. — Ще се престоря, че са ме простреляли и ще се опитам да накарам задника да дойде при мен. Прилепете се плътно до стените и се направете на невидими, момчета. Сигурна съм, че той не може да ви види, ако сте в зоната на гардероба от вътрешната страна на вратата. Шкафът трябва да блокира зрителното му поле към вас.

— Джеси! — изсъска Трей. — Не го прави!

— Млъкни и се притисни до проклетата стена! — просъска му в отговор. Започна да хлипа високо. — Простреляха ме! О, Боже мой! Простреляха ме! Умирам. Не мога да мръдна. Някой да ми помогне.

Стъпи отново на крака и с патешко ходене тръгна назад, за да може да се скрие колкото е възможно по-бързо в пералното помещение. Беше доста напрегната, докато чакаше. Онзи очевидно бе повярвал, че я е улучил. Внезапно изскочи пред вратата и насочи оръжието си надолу, там, където трябваше да бъде Джеси. Тя не се поколеба, когато мъжът стреля в пода, близо до краката й. Изпрати три куршума в гърдите му. Очите му се разшириха, устата му се отвори и от нея бликна кръв, преди да се срине назад.

— Трима повалени — измънка Джеси с треперещ глас. — Проверявам жизнените му показатели.

— Джеси, не мърдай! — изрева Тим. — Изчакай подкрепление! — О, той е бесен, загазила съм яко. Макар че наистина не бе имала избор. Трей и Майк бяха много заети, те трябваше да държат идиотите отвън. Затова бе необходимо вратата на хола откъм предверието да бъде обезопасена. Това означаваше, че някой трябва да пази гърбовете им. Джеси беше единствената на разположение, която можеше да подсигури хола и тя го бе направила.

— Четирима свалени — прозвуча гласът на Джим. — Повтарям, четирима свалени. Вторият етаж е обезопасен. Жената я няма тук.

Трей и Майк продължаваха със стрелбата пред входната врата, докато не пристигна останалата част от екипа и им помогна да се справят с нападателите, които бяха останали без прикритие. Двама от охранителите на имота бяха мъртви, а други трима се предаваха в този момент. Джеси излезе от мокрото помещение в коридора, след като бе прозвучало „всичко е чисто“.

Трей пръв стигна до нея. Изгледа я навъсено, преди да се наведе, за да я целуне по бузата.

— Добра работа.

— Двама се намират в хола, но не съм ги проверила, за да разбера дали все още дишат. — Избягваше да гледа към трупа, проснат пред вратата на пералното помещение. — Този определено е мъртъв. Застрелях го от упор.

Трей погледна надолу.

— Да, определено му трябва етикет на пръста. Ще проверя жизнените показатели на другите. — И той се отдалечи, за да го направи.

— Някой ще си изпати — извика наперено Майк от долния край на коридора, стиснал оръжието в прегръдките си. — Бяхме приклещени, а ти се справи добре, хлапе. Благодаря.

Джеси кимна.

Трей се върна от хола.

— Направила си така, че трима са за етикет на пръста. Единият е прострелян в гърлото, другия — в лицето и гърдите. Мисля, че учебната стрелба по мишена с пистолет си е заслужавала, Джеси. Лошата новина е, че тук няма никаква жена. Имението е изцяло прочистено от нашите екипи. Гаражът и квартирите на персонала също са проверени. Сигурно са я преместили, преди да пристигнем.

Джеси се намръщи.

— За да охраняват тази сграда има причина.

Тя се завъртя и беше готова да се спусне да претърсва долния етаж. Погледна към стълбите и се отправи натам, но Трей я хвана за ръката.

— Сградата е обезопасена, Джеси. Съжалявам. Може да е била тук, но вече не е. Знам, че е трудно да се приеме, но я изпуснахме.

— Открита ли е стаята, в която са я държали?

— Не. Никой не е съобщил за такава. Щяха да кажат.

— Те защитаваха нещо. Това е къща за гости, но е празна. Цялата тази организация за сигурност. Мъртвите момчета имат отличителни знаци. Защо четирима мъже бяха позиционирани на това място без основателна причина, а след това изпратиха тук още осем? — Джеси не се отказваше от надеждата си.

— Може би четиримата са живели тук — сви рамене Трей.

Младата жена дръпна ръката си от хватката му.

— Отивам да хвърля още един поглед. Не ми пука, ако трябва ще разрушим цялата сграда. Но те са били тук, за да защитават нещо, което ние още не сме намерили.

Трей се поколеба.

— Побързай! Тим е на път за насам, а той наистина ти е много ядосан.

Тя изтича нагоре по стълбите. Мъжете пазеха нещо. Инстинктите й крещяха, че нещо не е както трябва. Човекът, който притежаваше тази къща за гости бе свързан с Мерикъл Индъстрис. Очевидно бе богат мръсник и вероятно не много приятен тип, щом наемници му пазеха имуществото.

Джеси стигна до първата стая, в нея нямаше изобщо никакви мебели, затова претърси отворения дрешник. Използва фенерчето си, за да огледа всеки сантиметър от помещението, почука по всички стени и разбра, че са солидни. Подскача малко по пода на дрешника и стаята, но нищо не сочеше за разхлабени дъски.

В следващото помещение имаше маса с тесте карти и двама мъртъвци, проснати на пода. Масата и четири стола бяха единствената мебелировка в стаята. Джеси отиде най-напред до дрешника, не се радваше, че й се налага да мести труповете, за да пробва пода. Претърси го с фенерчето, но не видя нищо. Ритна едната стена и чу плътен звук. Изрита задната, но не й прозвуча както трябва. Намръщи се и ритна отново. Куха.

Джеси приклекна и с помощта на фенерчето проучи пода внимателно. Забеляза леки драскотини на няколко стъпки от цокъла. Прокара пръсти по него.

— По дяволите, Джеси! Мамка му, нали те предупредих — изкрещя Тим зад нея. — Сега ще те метна на коляното си.

— Млъкни! Открих нещо. — Не си направи труда да погледне към шефа си, твърде съсредоточена в стената пред себе си.

Зад гърба й настъпи тишина. Джеси прехапа устни и бутна стената, но тя не помръдна. Изправи се, опря се на повърхността й и я проучи от нов ъгъл. Погледна назад и видя своя екип. Тим чакаше на вратата, фиксирайки я свирепо. Трей и някои от другите момчета го бяха последвали.

Тя се обърна и ритна здраво стената. Кракът й проби леко мазилката. Гипсовата замазка бе дебела около два сантиметра. В отворилата се малка дупка имаше само тъмнина, вместо дървени греди или изолация, както би трябвало да бъде. Джеси се наведе и насочи фенерчето си в пролуката.

— Какво има там? — Трей се озова до нея.

— Махнете я — нареди тихо тя. — Това е фалшива стена. — Отдръпна се от пътя му.

Трей дръпна фенерчето от ръката й, наведе се и насочи светлината в малката дупка.

— Тя е права — каза той и се изправи. Набута фенерчето в дланите й, докато отстъпваше крачка назад. После ритна гипсовата преграда. — Направи ми повече място. — Джеси му осигури пространство, за да си свърши работата. Трей беше едър мъж, силен и носеше военни кубинки. След няколко минути бе разрушил достатъчно мазилката, за да се отвори дупка колкото да пропълзи голям човек през нея. Взе собственото си фенерче, което висеше закрепено на колана му, с другата ръка измъкна пистолета и коленичи. — Това е още една стая — заяви той и се запромъква навътре.

Сърцето на Джеси заби лудо, когато пълзейки Трей изчезна в дупката.

Секундите минаваха бавно, сякаш бяха минути. Внезапно той извика:

— Джеси, ела тук! Тя е жива.