Лорън Донър
Джъстис (11)

Глава 11

— Брийз! — Джеси се засмя. — Ти си тук, в женското общежитие! Защо не си в Резервата?

— Пристигнах рано тази сутрин. — Високата повече от метър осемдесет жена се усмихна. — Най-добрата ми приятелка, Ели, искаше да се върна у дома, за да сподели някаква новина с мен. За известно време ще остана тук. Тя е човек и е омъжена за Фюри, който е от Видовете.

— Чувала съм за тях — даваха ги по телевизията, когато се ожениха. Надявам се, че новината е добра.

— Най-добрата. Съжалявам, но не мога да я споделя. Всичко, което мога да ти кажа, е, че тя и съпругът й, които много се обичат, желаеха нещо, което най-накрая са постигнали.

— Това е хубава новина.

— А ти, какво правиш тук? Проверяваш жените, които си довела при нас? Те все още са в Резервата и се справят чудесно. Устроиха се добре. Решено бе да останат там, вместо да бъдат доведени тук, тъй като се наслаждават на дърветата и километрите земя, където могат да бродят.

— Всъщност, работя тук. Това е дълга история.

— Наистина ли? — Очите на Брийз се разшириха. — И какво правиш?

Джеси обърна глава да погледне Бюти. Бе прекарала сутринта и голяма част от следобеда да й помага да се настани в общежитието на жените. Беше поела почти цялото пренасяне.

Тайни и Халфпринт бяха постоянни спътнички на Бюти и й помагаха. Единственото сътресение в почти плавния преход бе, когато Бюти съзря много по-високите от нея, с яко телосложение жени. Бяха я уплашили, но в момента тя седеше във всекидневната и разговаряше с половин дузина от тях без страх.

— Това е Бюти. Спасихме я преди две нощи от един имот във Вашингтон. Не съм наясно с всичко, свързано с новата ми работа, но засега й помагам да се адаптира към новия си живот. Тя го приема добре.

— Харесва ми името й. Отива й. Нейният избор е правилен. — Брийз се усмихна и съсредоточи цялото си внимание върху Джеси.

— Всъщност, аз го избрах. Постоянно й казвам, че може да го промени по всяко време и се надявам, че ще го направи. Чувствам се малко странно да давам име на възрастен. — Джеси сви рамене. — Бях принудена да измисля набързо някакво и това бе единственото, което ми хрумна.

— Защо трябваше да й измисляш име?

Джеси стисна зъби.

— Понеже тя можа да си спомни само две названия, с които я бяха наричали, а те ме вбесиха толкова много, че не позволих на никого да й казва така. Трябваше да попълваме документи и я записах с това име, останалите отказах да запиша.

— Как са я наричали? — Лицето на Брийз се ожесточи.

— В действителност не мисля, че искаш да знаеш. — Джеси се вгледа в по-високата жена.

— Кажи ми!

Джеси въздъхна, преценявайки, че Брийз има право да узнае.

— Бяха я нарекли Мъд, а предполагам, че са я записали с името Мънки, когато е била по-млада. Това бяха единствените две имена, които можеше да си спомни.

Високата жена от Новите видове изръмжа и избълва поредица от проклятия, които биха накарали дори моряк да почервенее от срам.

Джеси кимна в знак на съгласие. Двете жени се взираха една в друга, докато гневът на Брийз се стопи.

— Благодаря ти. Името, което си й избрала наистина е хубаво и й подхожда. Мисля, че може да го запази, а ти си й направила много добра услуга.

— Благодаря. — Джеси се усмихна внезапно. — И така, радваш ли се, че най-после можеш да се наспиш спокойно сега, когато не си в хотела?

— Тами и Валиант вече се настаниха в дома си за постоянно. — Брийз се разсмя. — Джъстис каза, че сега, когато са женени, имат нужда от личен живот. Около тяхната собственост разположиха охрана, за да помага на Валиант да я пази. Може би това е нещо нормално за човешките същества и за Видовете, но никой никога не е правил секс толкова гръмогласно като тези двамата.

Джеси едва успя да потисне усмивката си, като си спомни за предната нощ. Тя и Джъстис бяха толкова шумни, че задействаха алармата за сигурност.

— Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. — Брийз я поведе към кухнята да вземе сода от хладилника. Посочи с ръка на Джеси да се настани на високото столче до плота. — Удряй! Обичам да го казвам.

Джеси седна до нея.

— Смесената двойка, която току-що се ожени, ъъъ, той е лъв, нали?

— Ние считаме така. Най-вече предполагаме за ДНК-то, с което сме били смесени, тъй като записите са били унищожени. С неговата окраска и индивидуалност, можем да приемем, че той е смес с ДНК на лъв. Какво за него?

— Запознах се с Джъстис Норт и той има същия вид на очите, както Валиант. Дали и той е лъв? — Това би обяснило рева при оргазъм.

— Неговата окраска не е същата. В свободното си време изучавам животните. Искам да опозная по-добре онова, с което сме били променени. — Брийз изглеждаше горда със себе си. — Мисля, че той е смесен с черен леопард — хората ги наричат пантери.

Въпреки шока, Джеси успя да задържи устата си затворена и да не зине.

— Не трябва ли косата му да е черна? Имам предвид, че Валиант има оранжево-червена коса, подобно на лъв. Запознах се с Флейм, той е със светлочервена коса, но има очите на котка. Това се забелязва дори от разстояние.

— Не мога да обсъждам това с теб, Джеси. — Брийз прехапа устни.

— Защо, не?

Брийз отново се поколеба, въздъхна.

— Ти си наш приятел, спасяваш жените ни. Знам, че може да ти се вярва. Някои от нас оцветяват косите си. Това е всичко, което мога да кажа.

Джъстис си боядисва косата? Това обяснява, защо на живо изглежда по-различно, отколкото по телевизията и на някои от снимките във вестниците. Разликата се дължеше на променения цвят на косата.

— Защо го прави? Искам да кажа, защо някои от вас правят това?

— Защото трябва да изглеждат повече като човешки същества. Но заради оцветяването ни, това понякога е трудно за постигане. Моля те, не го повтаряй пред никого! Мога да си навлека неприятности.

— Няма да кажа, имаш думата ми. Само като пример, някой, който е с руса коса, в действителност е чернокос?

— Точно така. Това на пръв поглед, го прави по-човешки и по-малко заплашителен.

Някой, който е пред очите на обществеността. Някой, който през цялото време си има работа с хората. Джеси опита да си представи Джъстис с черна коса, но не й се удаде. Изведнъж си обясни защо дългите му мигли бяха черни. От време на време забелязваше за кратко тъмно синьо в дълбините на очите му, но отдалеч те изглеждаха с най-тъмния нюанс на кафявото, граничещо с черно.

Как ли изглежда с черна коса? Един образ на чернокосия Джъстис проблесна в главата й. Плашещ. Страховит. Свиреп. Джъстис със светла коса имаше по-човешки вид и бе по-малко вероятно да изплаши някого. Имаше смисъл.

Джеси беше спала с мъж, чийто гени бяха променени с ДНК на пантера. Това обясняваше мъркането, котешките му очи и рева по време на секс. Беше раздрал завивките и скъсал матрака с ноктите си. Нокти като на хищник. Пантерите са опасни животни. Може би с право се страхува да не ме нарани.

— За какво си мислиш?

Джеси отклони вниманието си от своите мисли и насила се усмихна на Брийз.

— За един мъж.

— Сподели, приятелко.

— Не мога. — Джеси поклати глава.

— О! Питаш за нашите мъже, защото има причина, нали? Чух, че Флейм е разпитвал за теб. Той е от котешкия вид, и именно затова задаваш въпроси за Валиант, така ли? Ти се изпусна и спомена името му. Кълна се, че няма да кажа нито дума на никого. Флейм е привлекателен и е наслада за очите. А има и добро чувство за хумор.

Флейм? Джеси не знаеше, дали трябва да опровергае предположението на Брийз. Боеше се да не би приятелката й правилно да отгатне, че тя си мислеше за Джъстис. Затова само се усмихна.

— Флейм те харесва. Чух, че си му направила силно впечатление.

— Чула си? Той предложи да ме черпи бира и да ме разведе наоколо, за да се запозная с приятелите му.

— Трябва да му позволиш да го направи.

— В случая е налице „аз съм изцяло човек, той е от Видовете“.

— Не би била с един от нашите? — Усмивката на Брийз изчезна.

— Не е така. — Джеси прехапа устни, като внимаваше за думите си. — Веднъж разговарях с няколко от вашите мъже — излъга тя, измисляйки сценарий, в който щеше да вмести истинската си дилема. — Те, едва ли не, дадоха ясно да се разбере, че няма да спят с човешки жени. Той, искам да кажа, те изразиха мнение, че не биха се ангажирали с човеци и бяха категорични за това как твърде много се страхуват да не загубят контрол и да ги наранят.

— Този страх е основателен. Нашите мъже са силни и те доминират. Знаеш ли го?

— Повечето мъже са властни. Това е универсална черта, която идва с наличието на пенис.

Брийз не се засмя на опита й да се пошегува.

— Не. Вашите мъже казват на жените какво да правят, защото просто така искат. Нашите мъже доминират физически и трябва да го направят. Има голяма разлика.

— Може ли да ми обясниш? Наистина съм любопитна.

— Когато двойка от нашия вид прави секс, мъжът се чифтосва с жената като застава зад нея. Той използва зъбите си, за да я държи за рамото, ако почувства, че господството му е застрашено. Нуждата им да бъдат под контрол по време на секс е непреодолима. Трудно е да се опише, но има едно място от двете страни, ето тук… — Тя се пресегна и докосна раменете й. — … където, ако един мъж те държи със зъбите си, се чувстваш много добре и не боли. Никога няма да разкъсат кожата, ние знаем много добре какви инциденти могат да се случат, затова не се дърпаме.

Джеси я присви стомаха — тя имаше скрита превръзка под блузата си.

— Що за инциденти са това?

— Зъбите им могат да потънат достатъчно, за да пуснат кръв или да оставят белег по кожата. Случва се рядко, но имах мъж, който ме разкървави веднъж. Той уби един от техниците, дошъл да ме изведе от килията му, след като бяхме правили секс. Не искаше да ме пусне, нито пък да ме сподели с други мъже. Беше много властен. Обичаше ме и предполагам ме ухапа, за да покаже господството си и че съм негова; може би да ме маркира, защото аз не се опитвах да му се противопоставям по време на секс. Заяви, че вътрешностите му крещели, че трябва да ме задържи, а мъжете ни много добре знаят, че ние не желаем това. Ето защо не правим често секс с един и същи мъж сега, когато сме свободни. Искаме да сме сигурни, че те знаят нашето нежелание да ни държат, а това им напомня, че не трябва да се отнасят собственически към нас. Мъжете ни могат да бъдат опасни за вашия вид.

— Защо всичко това да е рисковано за хората?

— Когато мъжът забива зъбите си, ти се чудиш да се бориш ли или да бягаш надалеч. Ако го направиш, той може да се побърка. Трябва да сме сигурни, че искаме да се размножаваме и когато го правим трябва да бъде изцяло по взаимно съгласие. Ако мъжкият застане зад теб и захапе здраво плътта ти, това няма ли да те разтревожи? Ще се бориш, нали? Борба? Зъбите му са остри и е възможно да разкъсат кожата ти, а ръцете му, които се опитват да те държат за твоя собствена безопасност, са способни да те наранят. Той може да бъде нежен и привлекателен, но ако оспориш господството му по време на секс, ще почувства неудържимо желание да докаже, че е достоен. Това е необходимост. Такива са те. Ако позволиш на един от мъжете ни често да прави секс с теб, той ще пожелае да те задържи за себе си, тъй като ще започне да се чувства собственик. Ако това се случи, мъжкият Нов вид няма да ти позволи да си отидеш, ще се бори да те запази за себе си, и ще убие всеки, който се опита да те отнеме от него. Ако му позволиш да те опознае достатъчно добре, той ще почувства любовта ти, а това е много рисковано при нашия вид.

— Това не може да е толкова опасно. Съществуват смесени двойки.

— Да, но мъжете биха убили всеки, който докосне половинките им. Ти си се срещала с Тами и Валиант. Той не обича другите мъже да я гледат. Тя охотно му се подчинява и му се е отдала напълно, но те споделят любовта си. Валиант ще разкъса с голи ръце всеки, ако реши, че е застрашил съпругата му, Джеси. Това е рискът с нашите мъже и ние винаги трябва да мислим какво ще се случи, ако някой от тях изпитва любов към жена, която не отвръща на чувствата му. Никога няма да я нарани, но ние смятаме, че всеки друг, който се опита да я докосне, ще загуби някоя част от тялото си. Разбирам страха, изпитван от нашия вид по отношение секса с човешките същества, но той е разумен. Ако все пак решиш да правиш секс с Флейм, то първо трябва да те обуча, за да знаеш как да се справиш безопасно.

Джеси не бе сигурна, че иска да знае отговора, но все пак зададе въпроса.

— Какво би следвало да знам?

— Никога не карай мъж да ти се подчинява. Те са доминантни, ще се разгневят и ще станат опасни, ако го направиш. За тях това ще бъде предизвикателство. Поставяш под въпрос техните способности. Мъжете винаги се контролират, когато правят секс. Не бива да се бориш по време на полов акт, ако Флейм те хване със зъбите си. Това означава, че той губи контрол и трябва да те държи здраво, за да не мърдаш.

— Лошо ли е да изгуби контрол?

— Да! — Брийз рязко прокара погледа по тялото на приятелката си. — Той ще те разбие. Нашите мъже са силни и представата ни за любовна игра би била груба борба за вас.

— Добре. — Джеси отново беше изумена.

— Никога не се взирай в очите на ядосан мъж, това също е предизвикателство. Сведи поглед и задръж така, дай му време да успокои гнева си. Освен това не му позволявай да правите секс, когато е прекалено възбуден, защото може да стане агресивен, за да отговори на нуждите си. Трябва да кажеш не, ако Флейм има желание да те ухапе и да ти пусне кръв по време на секс. Това ще му позволи да почувства, че те притежава. Никога не пожелавай да бъдеш с един от нашите мъже, освен ако не си готова да останеш с него завинаги.

— Мисля, че схванах. Благодаря. Моля те, забрави за Флейм, става ли? Нямам намерение да спя с него. Просто съм любопитна.

— Разбира се. — Брийз се ухили.

Другата жена не й повярва, но Джеси не обърна внимание на думите й, докато се изправяше на крака.

— Денят ми беше дълъг, отивам си вкъщи. Ще проверя първо Бюти, за да съм сигурна, че всичко е наред. Радвам се, че си тук и че ще имаме повече време да се видим.

— И аз ще мина да я поздравя и ще се грижа за нея, докато те няма. Можеш спокойно да отидеш и да си починеш. Ще дойдеш ли утре пак?

— Да.

Джеси напусна общежитието, прехвърляйки през ум всичко, което бе научила. Според съветите на Брийз, какво не трябва да се прави в леглото с мъжете Нови видове, тя вече се беше издънила.

Бе помолила Джъстис да бъде върху него, с което го бе предизвикала. Реакцията му беше близо до това да излезе от спалнята и да сложи край на срещата им. Брийз й каза, че те никога няма да позволят на жената да доминира в леглото, но той се бе съгласил тя да е отгоре. И сега Джеси нямаше представа как да тълкува това изключение. Може би той не беше като повечето Видове, тъй като му се налагаше ежедневно да общува с толкова много човешки същества — с хората, които работеха в Хоумленд, с медиите, с баща й и множество други, инвестирали в благосъстоянието на Видовете.

Беше усещала зъбите му върху рамото си, но не знаеше какво означава това. Бе пренебрегнала молбата му да стои мирно, като по този начин неволно го бе провокирала да отстоява господството си. Беше се наместила срещу слабините му, принуждавайки го да я вземе така, както тя желае и той я бе ухапал по рамото достатъчно силно, за да й пусне кръв. И още нещо неприемливо. Разбира се, той не желаеше да я задържи завинаги. Неее! Искаше да сложи край на кратката им връзка, още преди да е имала възможност да започне.

Нищо чудно, че не иска да ме види отново. Джеси изпадна в силна депресия, докато караше голф количката към дома си. По-рано същия ден бе намерила возилото паркирано в алеята пред къщата, с начертана карта как да стигне до женското общежитие. Офицерът, който отговаряше за охраната на портата на жилищната зона, я увери, че е предоставено на нейно разположение. С количката имаше възможност да обиколи Хоумленд, но нямаше къде да отиде, освен в самотния си дом.

На контролно-пропускателния пункт имаше нов пазач, но той не я спря. Само й се усмихна и й махна, докато отваряше вратата, която водеше към жилищния район. Джеси помаха в отговор и паркира в своята алея.

Още не можеше да дойде на себе си, толкова много бе оплескала нещата с Джъстис. Видовете трябва да са оборудвани с наръчник озаглавен „Ръководство за невежи човешки малодушници и петдесет съвета как да избегнете онова, което би обидило Новите видове“.

Тя отключи входната врата. Когато влезе вътре, се зарадва, че мирисът на парфюм най-после е изчезнал. Погледът й се стрелна към саксията с цвете непосредствено вляво и младата жена се усмихна.

Беше скрила там флакона — в случай, че някога пак й се наложеше да прикрива миризмата на Джъстис. Настроението й бързо помръкна, тъй като силно се съмняваше, че той ще се върне.

Бързият душ, преобличането с удобни дрехи и стремежът й да запълни времето си с работа в кухнята, й помогна да държи мислите си далеч от лидера на Видовете. Доставяше й удоволствие да готви — това я отпускаше, а и обичаше да си похапва. Единственият проблем бе, че парчето филе, което бе сложила да се пече на електрическия грил, щеше да й стигне за цяла седмица и да остане за сандвичи. Джеси прехапа устни, наблюдавайки как месото бавно се върти и как сокът капе във ваничката и реши, че утре може да направи сандвичи за жените в общежитието.

Беше изумена от количеството доставена храна и огромните размери на порциите. Разбира се, Новите видове най-вероятно изяждаха от филето по три килограма и половина на едно ядене, но тя със сигурност не би могла.

Отдръпна се от грила, с решението да изпере останалата част от новите дрехи, преди да ги облече и да си вземе една дълга вана, за да убие времето, докато вечерята стане готова.

Струите в джакузито бяха прекрасни, а водата топла. Направи оценка на битието си. Любовният й живот може и да беше във вакуум, но обитаваше едно чудесно място и харесваше новата си работа. На вратата се позвъни и тя подскочи, но после се усмихна. Това трябваше да е Джъстис! Бързо се избърса и облече същите дрехи. Щеше да говори с него, да увери твърдата му глава, че всичко ще е наред и да му каже, че може да се върне при нея, щом нещата се успокоят. На вратата отново звъннаха и тя се втурна от банята.

— Идвам! Почакай!

Джеси завъртя ключа, сърцето й препускаше лудо и тя се усмихна, развълнувана да го види след последната нощ. Но вместо него, на прага й стояха двама едри мъже от Видовете, облечени еднакво — със спортни дънки и тениски. И двамата вторачени в нея с мрачно изражение, което показваше, че не са щастливи да са там.

— Аз съм Найт — проговори този отдясно. — Вашите вещи бяха доставени и ни помолиха да ви ги донесем. Имате ли нещо против, ако разтоварим джипа сега и внесем кашоните вътре? Длъжни сме да ви информираме, че нещата ви бяха претърсени от охраната. Това е стандартна процедура, но не се наложи да се конфискува нищо.

— Добре. Благодаря. Разбира се — съгласи се тя. — Нека да си обуя обувките и ще ви помогна.

Мъжът отляво се намръщи недоволно.

— Не. Вие сте твърде дребна и само ще ни забавите. Просто седнете и не се тревожете. Няма да ви навредим. — Той си пое дъх. — Аз съм Суорд. Вие сте в безопасност.

Стана й смешно от думите му, сякаш той се боеше, че тя може да изпадне в ужас от вида им, но напрежението им я принуди да скрие усмивката си. Наистина изглеждаха нервни от факта, че се налага да контактуват с нея, така че тя сведе поглед. Те бяха Видове и Джеси искаше мъжете да се чувстват спокойни с нея.

Добрите обноски, които бе придобила, допринесоха много за тези цел.

— Благодаря ви. Ще чакам вътре и ще помня, че не съм в опасност. — И тя отстъпи назад.

— Добре. — Найт изсумтя, завъртя се на пети и тръгна надолу по алеята. Другият го последва.

Вдигна поглед, за да наблюдава как взимат кашоните от багажника на джипа и най-накрая си позволи да пусне смеха си на воля. Беше много сладко как те приемаха, че ще бъде ужасена от тях и как искаха да я уверят, че не са тук, за да я убият. Отново се засмя и обърна поглед към дневната, търсейки място, където биха могли да подредят кутиите.

— Можете да ги оставите ей там. — Тя посочи въздържано. — Благодаря ви. Съжалявам, че са толкова много. Не осъзнавах, че съм натрупала прекалено много неща. — Една идея проблесна в съзнанието й, когато единият от тях подуши въздуха и вниманието му се насочи към отворената арка на кухнята. И двамата продължиха да го правят, докато пренасяха кашоните. Младата жена вдиша дразнещия аромат на месото и осъзна, че те може би са гладни. Реши да опита да се сприятели. Иначе щеше да седи цяла вечер в жилището си, да мисли за Джъстис и как да се справи с проблемите, които имаха. Най-накрая момчетата внесоха и последните две кутии.

— Благодаря много. Оценявам помощта ви. Бихте ли искали да останете за вечеря? Имам много храна, а и това е човешки обичай — да се гощават хора, като начин да се покаже признателност. — Мъжете се спогледаха, а смущението им граничеше с комичното. — Имам филе. Това е тънко нарязана пържола, розова по средата. Не е толкова сурово, колкото болшинството от вас го обичат, но мисля, че ще ви хареса. Бих оценила възможността да намеря нови приятели. Току-що се преместих и не познавам почти никого.

— Приемаме — отговори Суорд от името и на двамата. — Вие трябва да се чувствате добре дошла при нас, а приятелите са важни.

— Така е — усмихна се младата жена. — Защо не седнете на дивана? Може да си събуете обувките, да включите телевизора и да се отпуснете, докато отида да нарежа месото и да приготвя картофите в микровълновата фурна. Трябват ми не повече от петнайсет минути.

Те затвориха входната врата и без да бързат се запътиха към дивана. Джеси се обърна, влезе в кухнята и извади филето петнайсет минути по-рано. Изглеждаше сготвено отвътре, но беше по-сурово, отколкото обикновено го предпочиташе, с други думи, перфектно за нейните гости. Другото беше бърза работа — изми три картофа, надупчи ги с вилица и ги мушна в микровълновата да се пекат. Задуши малко зеленчуци, наряза див лук за картофите и подреди масата за трима.

Беше развълнувана от възможността да разговаря с двамата мъже. Тя познаваше жените, но мъжете Нови видове бяха напълно различни. Надяваше се, че като ги опознае, това ще й помогне следващия път, когато си имаше работа с Джъстис. Може би щяха да бъдат достатъчно доброжелателни, за да отговорят на всичките въпроси, които щеше да им зададе.

Джеси влезе в хола.

— Вечерята е готова. Искате ли да ме последвате или да донеса чиниите тук, ако предпочитате масичката за кафе.

И двамата се изправиха незабавно и предпазливо се приближиха, като че ли се бояха, че тя може да избяга от ужас. Изглежда Суорд бе по-словоохотлив, затова проговори:

— За нас ще бъде чест да се храним на масата в кухнята. Благодаря ви, госпожице Дюпре.

— Моля ви, наричайте ме Джеси. И аз съм тази, която има честта да сте мои гости. — Тя ги заведе в кухнята и се отправи към хладилника. След като ги попита какво искат да пият и им подаде содите, които пожелаха, тя седна на масата и се усмихна на двамата мъже. — Нападайте! Аз не съм по формалностите и не се тревожа за обноските на масата. Просто се чувствайте като у дома си, нали? Има изобилие от храна и се надявам, че можете да изядете всичко, иначе ще се наложи от остатъците да направя цял тон сандвичи. Ще ми спестите неприятностите.

Найт бодна парче месо и се взря в него, сякаш се боеше да отхапе, но след това го натъпка цялото в устата си. Джеси спря, за да види реакцията му като се надяваше, че ще му хареса. Той й се усмихна, когато започна да го дъвче. Изненадата му бе очевидна, тъй като се втренчи в нея, докато преглъщаше.

— Това е много добро! Благодаря ти, Джеси.

— Да — съгласи се и Суорд, преглъщайки първата си хапка. — Много е вкусно! Не знаех, че може да се приготвя по този начин. Ние просто го режем на големи парчета и го дъвчем. Трябва да ни кажеш как го готвиш.

— С удоволствие ще ви го напиша. Много е лесно. — Тя посочи грила. — Ето тази машина върши работата. Аз само подправям месото, набучвам го на шиша и чакам да стане готово. Всеки може да го направи.

Храниха се в мълчание. Мъжете изядоха голямо количество месо. Джеси устоя на изкушението да ги засипе с въпроси. Поне ги изчакай докато са готови и се нахранят напълно, разсъждаваше тя.

Най-сетне Найт спря да яде, остави вилицата и се вторачи в нея. Младата жена срещна погледа му.

— Не те ли беше страх да ни поканиш на вечеря? Ние сме двама свирепи мъже, които ти не познаваш. Мислехме, че ще се уплашиш от нас.

Суорд се прокашля.

— Не ни се искаше да ти донесем багажа, защото очаквахме, че като ни видиш, ще се разплачеш. — Той направи ужасено лице и потръпна. — Не мога да понасям плач.

Джеси се бореше със смеха, но не можа да потисне усмивката, която се разпростря по цялото й лице.

— Свикнала съм около мен да има едри мъже, така че не съм плашлива. Знаете ли каква беше последната ми работа?

И двамата поклатиха глави. Младата жена започна да им разказва за дейността си в специалната група, за колегите си и за всички Видове, които беше срещнала и спасила. Те я слушаха внимателно и с интерес. Джеси завърши с това, как е била ранена от куршум и се е озовала в Хоумленд.

— Значи си наясно, че няма да те нападнем и да те насилим да правиш секс с нас? — Суорд изглеждаше искрен. — Един приятел каза, че вероятно още като ни видиш и ще си помислиш, че сме дошли да те изнасилим.

— Той заяви, че ще проглушиш ушите ни с писъци, веднага щом отвориш вратата. — Найт се засмя.

— И да плачеш. — Суорд се присъедини към него. — Надявах се, като си помислиш, че съм изнасилвач, да се разкрещиш, вместо да избухнеш в истерични ридания. Това би наранило ушите ми по-малко.

Джеси се разсмя.

— Изкажете съжалението ми на вашия приятел, че го разочаровах.

— Той ще бъде разочарован, когато му разкажа с каква вечеря ни нахрани — ухили се Найт. — Той трябваше да дойде тук, но аз му дължах услуга. Разбрахме се да заема неговото място и сега сме квит.

— Занеси му парче от пържолата. Ще се смея на физиономията му, когато вкуси месото, което тя ни поднесе.

Джеси се изправи.

— Ще ви дам кутия и можете да му вземете някое и друго парче.

— Ти си добър човек, Джеси. — Найт засия. — Радвам се, че не те накарах да крещиш или да плачеш.

— Аз също — засмя се младата жена и пусна няколко резена филе в пластмасова съдинка за храна преди да се върне на масата.

Те все още се смееха, когато изведнъж злобно ръмжене ги накара да подскочат.

Джеси се извърна към силния потресаващ звук и зяпна при вида на Джъстис, застанал под откритата арка между кухнята и хола. В присвитите му очи блестеше ярост, ръцете му бяха стиснати в юмруци и дори безупречно пригодения сив костюм не можеше да смекчи опасните вибрации, които мъжът излъчваше.

Той не гледаше към нея, вместо това, сякаш изцяло бе фокусиран върху гостите й за вечеря.

Звукът от удар на стол в пода, я накара да обърне глава в тази посока. И двамата — Найт и Суорд — бяха станали бързо, навели ниско глави, брадичките им почти докосваха гърдите им, погледите им съсредоточено се взираха в пода. Те се отдръпнаха от масата с пребледнели от страх лица.

Джеси се намръщи, щом отново се извърна към Джъстис и после пак към мъжете и прецени какво се случва. Лидерът им беше бесен поради някаква причина, хората му бяха ужасени от неговата демонстрация на характер, а тя бе в пълно неведение защо той се държи толкова откачено.

— Здравейте, господин Норт. — Беше се отказала да го нарича по име, откакто стана ясно, че той не иска никой да знае, че двамата са прекарали известно време заедно. — Благодаря ви за това, че нещата ми бяха доставени. Не знам защо сте разстроен, но ние вечеряхме. И вие сте добре дошъл да седнете, ако сте гладен.

Яростният му тъмен поглед срещна нейния. Джъстис изръмжа към нея и острите му зъби се показаха. Младата жена скръсти ръце пред гърдите си, докато се взираше право в очите му. Искаше да го попита какъв му е проблемът.

— Напуснете! — изрева той. — Веднага!

Двамата мъже минаха прилепени покрай стената на стаята, на безопасно разстояние, колкото може по-далеч от лидера си. Джеси погледна към масата и забеляза забравената торбичка с месо. Грабна я и се втурна след мъжете. Когато мина покрай Джъстис, също го заобиколи.

— Чакайте! — Двамата бяха на вратата, когато тя ги спря с вика си и им протегна найлоновия плик. — Забравихте това за приятеля си. Не знам какво става, но съжалявам за случилото се.

Найт я погледна.

— Никога на се взирай в очите на един Вид, когато ти ръмжи. Той е ядосан за нещо. — Мъжът взе торбичката. — Благодаря ти, Джеси. — Яростен рев изпълни стаята зад нея. Найт трепна и двамата мъже побягнаха.

Младата жена скръцна със зъби и бавно затвори входната врата. Чу как джипът потегли и направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои, преди да се обърне към бесния Вид зад нея.

Джъстис я изгледа свирепо от триметровото разстояние и отново й изръмжа. Котешките му очи блестяха с първична ярост, ръцете му все още бяха стиснати в юмруци, перфектните му прави и остри зъби бяха оголени. Джеси го погледна, сега можеше да освободи собствения си темперамент — вече нямаше да се притеснява за свидетелите, бяха сами.

— За какво беше всичко това? — извика тя. — Аз ги поканих на вечеря, след като пренесоха багажа ми. Помислих си, че би било хубаво да спечеля приятели. Как си позволяваш просто така да нахълтваш в дома ми и да ги плашиш? Аз ли пропускам нещо или ти се самопокани? Не видя ли звънеца? Или ръцете ти са счупени, та не можа да почукаш?

Ново ниско ръмжене се изтръгна от гърлото му. Той се пресегна, сграбчи вратовръзката си и я откъсна. След това посегна към сакото си, не си направи труда да го разкопчее, платът се разкъса и копчета заваляха върху плочките на пода. Джеси го наблюдаваше, гневът й избледня пред шока.

— Не приемай мъже в дома си и не ги кани да остават! — изръмжа той. — Те влязоха вътре и останаха твърде дълго! Когато не си тръгнаха, си представих най-лошото.

— Наблюдавал си къщата ми?

Джъстис изрита официалните си обувки и едната от тях удари дивана. Другата прелетя във въздуха и се удари в стената до вратата. Той дишаше учестено, всички следи от добре спретнатия, обикновено спокоен мъж, бяха изчезнали. Това беше една страна от него, която тя никога не бе виждала и трябваше да признае, че беше страшно. Опита се да прояви дързост, тъй като винаги й бе помагала в миналото.

— Защо наблюдаваш къщата ми? Забрави ли какво ми каза снощи, че няма да стъпиш тук отново? Спомням си този разговор много добре. Помня и как излезе през прозореца, за да не разбере някой, че могъщия Джъстис е бил в леглото с човек. Ти не се върна. Нима да спиш с мен е нещо досадно?

Той присви очи и изръмжа.

— Бягай! — предупреди я с дълбок глас. — Трябва да се махнеш от мен!

— Това е моята къща! — ахна тя. — Ти ще си тръгнеш. Аз няма да се крия, докато преодолееш изблика си на гняв.

Мъжът се хвърли напред. Джеси усети опасността незабавно. Това не беше бившият й съпруг. Той й крещеше, когато беше ядосан. Но този тук изглеждаше като дивак, когато се втурна към нея. Това предполагаше повече от викане.

— По дяволите — изруга тя. Напрегна се. И тогава си спомни думите на Брийз. Наведе надолу глава, затвори очи и замръзна. След това започна да се моли.

Новият вид се озова в непосредствена близост до нея, дишаше тежко. Сърцето й биеше лудо, докато се чудеше дали мъжът е в състояние да я нарани. Вече не беше сигурна в това. Секундите се нижеха бавно, сякаш мина цяла вечност. Дишането на Джъстис се забави, той пое няколко пъти дълбоко дъх. Обзе я облекчение, когато чувството на опасност премина. Съветът на Брийз бе попаднал точно в целта.

— Джеси? — Гласът му все още звучеше диво, но беше по-мек и не така заплашителен.

Тя отвори очи и се взря в гърдите му, които се намираха на по-малко от две педи разстояние.

— Какво? Безопасно ли е вече да се движа или ще ми причиниш болка?

— По дяволите! — изръмжа той и се извърна.

Младата жена погледна нагоре и видя гърба му. Тя не знаеше какво става и защо той действаше по този начин, но в този момент бе сигурна, че не иска и да разбере. Отправи се към кухнята, просто се отдалечи. Сега голямото пространство между тях й изглеждаше като наистина добра идея.

Разчисти масата, изплакна чиниите и ги подреди в съдомиялната машина. Не чу да се отваря предната врата, което означаваше, че той все още е там.

— Джеси?

Младата жена се обърна, за да открие Джъстис пред вратата на кухнята. Сега той изглеждаше нормално, с изключение да раздърпаното си облекло и липсващите обувки.

— Какво беше всичко това?

— Не мога да бъда с теб и това е причината. — Изражението му беше неразгадаемо. — Видях ги как пристигнаха и си помислих, че някой от тях те е докоснал, когато не си тръгнаха. Изгубих контрол. Ако те бяха пипнали, дори с пръст, щях да ги убия. — Гласът му се пречупи и той се прокашля. — Щях да убия собствените си хора. Вече съм спокоен, но ти никога повече не пускай мъже в къщата си. Никога повече не оставай насаме с някой от тях. Където и да е.

Джеси се вторачи в него, когато думите му достигнаха до зашеметения й мозък. Той не я искаше, но също така и не позволяваше на друг да я има. Кучият му син.

— Нека ти обясня как ще бъде, Джъстис. Ти не можеш да ми нареждаш кой може и кой не може да влиза вътре в дома ми! Аз работя за НСО, но личният ми живот си е само мой! Ти изгуби правото си да ми казваш мнението си — тя наблегна на последната дума — за онова, което правя или не правя, в секундата, в която реши, че не желаеш да ме виждаш повече. Ти не ме искаш, така че да не си посмял да ми заявяваш, че не мога да прекарвам времето си с други мъже.

Той се спусна толкова бързо, че тя нямаше време да се защити. Сграбчи я, светът се обърна с главата надолу и само шокът я предпази да му се противопостави, докато той крачеше към спалнята й, метнал я през рамо. Ритна силно вратата и тя се затвори с трясък след тях. Хвърли я по гръб в средата на леглото с едно бързо движение, което я остави замаяна за няколко секунди.

— Щом искаш мъж, ще имаш мен — изръмжа, като я изгледа свирепо. Пръстите му хванаха скъпата му риза между копчетата, и с един замах я разтвориха, разкъсвайки я на гърдите. Ръцете му се спуснаха към панталоните. — Аз съм единственият, който ще те докосва.

Джеси беше шокирана, но не и уплашена. Дишаше тежко, бе все още малко ядосана, но като прецени емоциите си, беше най-вече изненадана. Погледът й се плъзна по Джъстис, който в този момент скъса връвчицата, държаща косата му и тя се разпиля по раменете му. Гледката, която представляваше, беше нещо, което тя никога нямаше да забрави.

Мъжът изглеждаше секси, свиреп, първичен, всеки мускул в тялото му бе напрегнат от адреналина, който очевидно препускаше във вените му. Беше разкъсал и захвърлил надалеч панталоните си и така тя получи още едно огромно доказателство как се чувства той. Беше възбуден, членът му привлече цялото й внимание и това я разсея достатъчно, за да пропусне да забележи ръката му, която се стрелна и хвана глезена й. Той я дръпна към себе си, плъзна тялото й по завивката, а с другата си ръка стисна в юмрук панталоните й. Платът се разкъса и за секунда тя остана вцепенена от смайване, докато той напълно ги отстрани от нея.

Инстинктът и годината обучение си казаха своето, кракът й се изстреля и го блъсна силно в стомаха. Ударът беше достатъчен, за да изтърве глезена й и да запрати мъжа назад със силно изръмжаване от болка. Джеси се претърколи, приземи се на краката си от другата страна на леглото и го погледна в очите.

— Няма да ти позволя да ме нараниш. — Гласът й трепереше. Ръцете й се вдигнаха и заеха отбранителна позиция.

Новият вид се втренчи в нея, разтривайки корема си. Там вече имаше червен белег.

— Няма да ти причиня болка. Ще те чукам. Ти искаше да видиш истинското ми аз. — Той повдигна брадичка и разтвори широко ръце. — Ето ме, бебчо!