Дей Леклеър
Завещанието (5)

Четвърта глава

Правило 6:

Научи се да свеждаш загубите си до минимум или се приготви да се озовеш на ръба на пропастта.

По-късно същия следобед Кали надникна във фурната, за да провери как върви печенето на кекса. В този миг иззвъня телефонът и Кали вдигна слушалката.

— Да, кмете Фишбекър — каза тя. — Да, статуята на дядо ви изглежда малко мръсна. Да, нещо трябва да се направи.

— Кали — прошепна Валери, която се приближи към нея, — обеща да ми помогнеш. Кажи на кмета да вземе една четка и кофа с гореща сапунена вода и да престане да ти губи времето!

— Дарение? От сто долара? — Кали се поколеба. — Това е много! Добре, мога да дам петдесет. Моля? Искате да събера парите вместо вас? Но аз… Кмете? Ало? — Кали тръшна слушалката. — Е, няма да е зле да позвъня на едно-две места.

— Никой нормален човек няма да даде и грош за почистването на статуята — поклати глава Валери.

— Аз вече го направих — промълви Кали разсеяно.

— Това е, защото всички знаят, че могат да измъкнат пари от теб! А сега ще може ли да поговорим, преди някой пак да се е обадил? Имаш ли възможност да гледаш Дани утре или не?

— Разбира се. Чакай да си запиша.

— Не! В списъка ще се изгуби между останалите неща. Ще закача бележка на вратата на хладилника. А сега трябва да тръгвам. — Погледна строго Кали. — Няма да забравиш, нали?

— Няма. Обещавам.

— Не бих искала да забравиш Дани като кекса. Май нещо гори! — Валери подуши въздуха и бързо излезе.

 

 

Когато Кали чу шум от кола, вече минаваше четири часът следобед.

— Джулиън се върна — съобщи Кали на Брут. Санбернарът подаде нос от килера и веднага го скри вътре. Тя нанесе шоколадова глазура върху последния кекс. — Той само се шегуваше за бейзболната бухалка. — От килера се чу лай. — По-добре ще е да не ме изоставяш днес, както направи миналата нощ! Казах ти какви бяха последствията. А сега да видим каква съм я свършила.

Кали погледна четирите сладкиша. Сигурно бе откачила, за да ги пече в тази горещина, при положение, че Сюзън Ашмор имаше нужда само от три! Проблемът обаче бе Кали да се ограничи само до едно-единствено парче от четвъртия!

Входната врата хлопна и Кали се вслуша в стъпките на Джулиън. Те отекнаха първо в хола, а след това по стълбите, докато той се изкачваше към стаите си на втория етаж. Добре. Може би ще й остане време за парче кекс, преди да я потърси.

Когато Джулиън се върна долу, тя тъкмо отхапваше за втори път от сладкиша. Бързо преглътна. Сега щеше да разбере дали той ще хареса свършената работа. Брут подаде глава от килера и двамата зачакаха реакцията на Джулиън. Той тъкмо прекосяваше трапезарията на път към кухнята.

— Виждаш ли? — прошепна Кали на Брут. — А ти се безпокоеше какво ще каже. Джулиън разбира от тези неща. Няма да се учудя, ако наистина е впечатлен от нашата работа. Вярвай ми!

Нервите й се изопнаха, когато чу, че той изведнъж спира и се връща в трапезарията. Изведнъж пронизителен вой разсече тишината. Това не е Джулиън, убеждаваше се Кали. Само някаква скърцаща панта. Добре де, сега оглежда, реши тя, и ще забележи каква чудесна работа сме свършили. След това ще види, че внимателно сме измели…

— Кали!!

Брут излая и изхвръкна от килера, като събори една лавица с консерви, купчина кърпи, кофата и парцала. Втурна се в кухнята, като помете по пътя си два стола. Прескочи третия и се приземи по муцуна с грацията на хипопотам. После прекоси величествено кухнята, мина край Кали и излезе през задната врата. След него остана да се търкаля кутия с червен пипер.

— Не можеш пак да ме изоставиш! — извика Кали и се втурна навън. Беше късно. Брут не се виждаше. — Ти си предател!

— Точно така. — Джулиън се втурна в кухнята. Очите му искряха от гняв. — Какво сте направили с трапезарията? Не! Не ми отговаряй! Ясно ми е какво сте направили с нея. Искам да знам защо! Защо сте я разкъртили? Не! Остави и това! Сторили сте всичко, за да унищожите къщата, въпреки ясните ми инструкции. По молба на Моуди, нали? — Кали понечи да отговори, ала той продължи: — По дяволите, Кали! Имаш ли представа колко време и пари ще са ти необходими, за да ремонтираш къщата? Едва ли, иначе нямаше да развалиш още една стая! — Погледът му попадна върху масата, той грабна списъка й и го прочете. — Не мога да повярвам! Трябва да свършиш всички тези неща? Ти явно не знаеш какво правиш. Който и да поиска услуга от теб, ти веднага я правиш!

Беше страшно ядосан, но въпреки това неудържимо привличаше Кали. Бе облечен с тесни джинси, плътно обгръщащи мускулестите бедра, а ризата подчертаваше широките му рамене.

— Кали, чу ли поне една дума от това, което казах?

— Не — призна тя. — Кексовете изглеждат много апетитни. Искаш ли едно парче?

Той се втренчи в нея, очевидно объркан. Без да каже дума, остави списъка, изправи двата стола, които Брут беше съборил, вдигна кутията с червен пипер и я сложи на лавицата. После се запъти към задната врата и излезе.

Кали сви вежди загрижено. Явно бе наранила чувствата му. Ако не го намираше толкова… Надяваше се печенето на кекса да я отвлече от мислите й, обаче стана тъкмо обратното. Чувствата отново я връхлетяха и, намръщена, тя забърза навън. Видя Джулиън да се разхожда по брега на езерото с ръце в джобовете. Брут го следваше на безопасно разстояние.

Трябваше да обясни на Джулиън за последната молба на Моуди. Кали прекоси огромната тревна площ, простираща се чак до езерото. Като стигна, събу обувки и се наведе да навие крачолите на джинсите си.

— Джулиън, почакай! — извика от брега и заджапа през плитчините към него. Той също беше бос и продължаваше да върви. — Извинявай! Не исках да те ядосам!

— Не съм ядосан — отсече той и тръгна към върбите, които ограждаха езерото.

— Какво ще кажеш за разочарован, раздразнен, разстроен… — Той спря и тя разбра, че е улучила точната дума. — Извинявай, че те разстроих. Не съм го искала!

— Трябва да поговорим — каза той рязко. — Този абсурд не може да продължава. Веднага ще седнем и ще вземем някои решения относно тази къща. Защото, както стоят нещата сега, не виждам как ще можеш да се грижиш за Уилоус Енд, независимо от това кой ще наследи къщата.

— Не! — извика Кали и се взря в Джулиън разтревожена, като ясно осъзна значението на думите му. — Нали не предлагаш да продадем Уилоус Енд? Невъзможно е да говориш сериозно!

— Напротив. Напълно съм сериозен. Седни.

Въздухът трептеше от маранята. Дори лекият бриз не облекчаваше тягостната атмосфера и ужасната жега. Кали потърси с поглед Брут. Той стоеше сред туфа цъфнали детелини и се мъчеше да налапа шумните пчелички, които прилежно се трудеха над всеки цвят. Тя седна на едно сенчесто място под дърветата и зачака Джулиън да заговори. Той се отпусна до нея.

— Разбирам, че искаш да изпълниш желанията на Моуди — започна Джулиън, като подбираше думите си. — Знам също колко много означава за теб къщата. Но трябва да сме практични. — Той съзнаваше, че думите му я нараняват дълбоко и я прегърна през раменете. За него невинното докосване беше начин да я успокои. Кали осъзнаваше, че той не подозира за бурята от чувства, които допирът му поражда у нея. — Предположих, че вие с Моуди сте имали организирана система за този ремонт. Глупаво от моя страна, признавам.

— Това не е истина — заяви най-сетне Кали. — Казах ти, че Моуди остави бележки с указания какво да правя.

— Все пак, по всичко личи, че се залавяш ту с едно, ту с друго, като че ли вадиш инструкциите й от шапка. — Той забеляза изненадата й и се засмя невярващо. — Ти се шегуваш! Кажи, че не правиш така.

— Ако искаш да знаеш, не е шапка, а чекмедже — измърмори тя, като благоразумно пропусна да спомене за Брут. — Не мислех, че има значение с коя стая ще започнем, тъй като всичките трябва да се ремонтират.

— Всичките трябва да се ремонтират? Защо?

— Защото електрическата инсталация е за смяна.

— Електрическата инсталация е за смяна — изрече през зъби той. — Освен това покривът тече, стените трябва да се изградят отново, необходимо е къщата да се боядиса отвътре и отвън, гредите са прогнили… И Господ знае какво още има! — Той я погледна разярено. — Кали, колко пари имаш в сметката?

— Не съм… Не съм съвсем сигурна.

— Колко?

— Петдесет и шест долара и осем цента. Без петдесетте долара дарение за почистване на статуята остават…

— Шест долара и осем цента. — Гневът му премина и се замени със състрадание. — Имаш ли представа колко ще струва ремонтът? — Когато тя поклати глава отрицателно, той й спомена цифра, която я смая.

— Но Моуди каза, че може да плати ремонта и подобренията!

— Вероятно е могла — съгласи се Джулиън. — Тя имаше малък годишен доход, който може би щеше да покрие разходите по ремонта, при условие, че се извършваше поетапно. Ала докато не намерим завещанието, няма да знаем дали е предвиждала възможността да умре, когато го е планирала. Забележи, който наследява къщата, наследява и разноските по ремонта. Не мисля обаче, че ти можеш да ги поемеш.

— Няма да мога. — Кали прехапа устна, а след това го погледна с надежда. — Все пак, не си сигурен за парите. Може би има достатъчно.

— А може би няма. — Той пъхна кичур кестенява коса зад ухото й и нежно каза: — Не разбираш ли, че тези грижи са прекалено много за теб? Не е само наличието или липсата на пари. Не можеш да се справиш с нито едно от нещата, с които си се заела, или с хората, използващи твоята щедрост.

— Ще се справя — упорито сви устни тя.

— Нима? Имаш петдесет долара и ги даряваш. На масата в кухнята има списък със задачи, които биха затруднили цяла армия. Ремонтът на къщата е много тежък и изцяло неорганизиран. Не виждаш ли, че няма друг разумен изход, освен да я продадем?

— Не, Джулиън! Не мога. Обичам тази къща!

— Аз също, ала това е само къща!

— Уилоус Енд не е само къща! — Очите й се напълниха със сълзи. — Това е нашият дом! Моля те, не ми го отнемай!

— Не ти го отнемам. — Той протегна ръце и я прегърна, като силно я притисна към себе си. — Само помисли. Скоро ще се върна в Чикаго. Няма да можеш да се справиш.

— Преди да заминеш, ще се погрижа за всичко. Ще видиш, че ще успея. Дай ми възможност и ще ти докажа!

— Добре, Кали. Ще опитаме. — Изгледа я строго. — Не бързай обаче да се успокояваш. Все още мисля, че продажбата е единственият ни избор. Междувременно трябва да се споразумеем за някои неща.

— Кажи условията — кимна тя нетърпеливо. Знаеше, че дълбоко в себе си Джулиън също желае да запази къщата.

— Първо. Ще седнем и ще направим план за ремонта. Второ. Ще се постараеш да намериш завещанието. Трето. Повече никакво пилеене на време и пари, докато не свършиш със сегашните си задължения.

— Дотук мога да изпълня всичко. Кое е четвъртото и последно?

— Четвърто и последно. — Гласът му стана стоманен. — Няма да сваляш нито един гвоздей, нито едно парче мазилка или дъска без моето одобрение.

— Съгласна съм! — Кали се усмихна с неизмеримо облекчение. — Благодаря, Джулиън! Не мога да си представя какво бих правила, ако загубя Уилоус Енд!

— Имам идея — усмихна се той и погали лицето й. — Това място е ценно. Но не толкова, колкото главният му обитател…

Кали не бе забелязала кога Джулиън беше свалил очилата си, тъмнокафявите му очи срещнаха нейните с топлота. Като шоколад, смътно си помисли тя. Гъст, хубав шоколад. Той наведе глава и Кали разбра, че ще я дари с една от братските си целувки. Тя започна да трепери, сигурна, че този път ще се издаде. Ако я целуне, щеше да му отвърне по начин, който той не можеше да не разпознае — както жена целува мъж. Кали рязко се освободи от леката му прегръдка, скочи и тръгна към езерото.

— Кали, какво има? — Джулиън се изправи намръщен и се приближи до нея.

Ще научи, ще се досети, мислеше Кали ужасена. Очите му странно проблеснаха и на неговите устни се появи проницателна усмивка. Докато вървеше след нея, на лицето му се беше изписало ясно и неприкрито чувство.

— Кали…

— Боже, колко е горещо! — каза тя, като се хвана за първата мисъл, която й хрумна. — Няма да е зле да поплуваме…

Още не го беше изрекла и Брут се втурна през ливадата към нея. Той излая възбудено, преди огромното му тяло да се стовари право върху нея. Кали изпищя и размаха ръце, за да запази равновесие. Джулиън изруга сдържано и я сграбчи, но бе твърде късно. Тя падна по гръб в езерото. Джулиън, който все още я държеше, падна заедно с нея. Брут седна на пясъка. Кали се надигна, като плюеше и кашляше. След три неуспешни опита, тя се изправи с помощта на Джулиън и гневно погледна Брут.

— Защо го направи?! — изкрещя Кали извън себе си от яд. — Ти… куче такова!

— И ти наричаш това мъмрене! — изръмжа Джулиън. — Няма съмнение, че ще му подейства.

Брут зави гневно, след това с яростен лай започна да тича напред-назад по брега. Изведнъж Кали се сети, че блъскайки я в езерото, Брут й беше помогнал. Той беше измислил идеалния начин, за да отвлече вниманието на Джулиън и да не му позволи да продължи да я разпитва защо панически реагира на докосването му. Тя погледна Джулиън. Беше разярен. Помисли си, че животът на Брут виси на косъм.

— А очилата ти? — отвлече вниманието на Джулиън тя.

— Някъде под дървото са.

— Предполагам, че портфейлът ти…

— На шкафчето в спалнята ми е. Дотук добре. А сега най-важният въпрос:

— Часовникът ти пропуска ли вода?

— Не би трябвало. — Той разгледа внимателно скъпата вещ.

— Тогава няма проблеми — усмихна се Кали облекчено.

— Няма проблеми?! — проехтя гласът на Джулиън. — Няма проблеми! Да не си откачила? Това куче ни блъсна в езерото. Нарочно! — Замълча, сякаш осъзна, че признава това за втори път. — И махни това изражение от лицето си, Кали Маркъс!

— Какво изражение? — попита невинно тя.

— Много добре знаеш за какво говоря! — Той присви очи. — Промених мнението си за това животно. Признавам само, че е склонен към преднамерено агресивно поведение. Когато хвана проклетото куче, повече няма да има възможност да върши подобни неща, защото ще превърна козината му в изтривалка!

Брут не го изчака да довърши. Нададе пронизителен вой и търти да бяга.

— Изплаши го — укори го Кали.

— Жалко! — Джулиън се надигна, от дрехите му се стичаше вода.

— Не разбирам защо си толкова ядосан. Водата е чудесна, хубава и освежаваща. — Тя отметна мократа си коса назад. — Защо да не поплуваме?

— Ти си луда! По-рано не те смятах за толкова ненормална. Това предложение обаче не оставя и сянка от съмнение, че си напълно откачена.

— Не съм откачена, нито пък идеята ми е налудничава. Като вземеш под внимание, че е горещо, а и вече сме мокри, ще видиш, че не съм. Банските костюми не са с нас, така че нека проявим смелост и поплуваме с дрехи.

— Остави това, Кали.

Само едно нещо можеше да го накара да промени решението си!

— Обзалагам се на парче шоколадов кекс, че ще стигна до сала първа! — Предизвикателството беше хвърлено. Почти невъзможно бе Джулиън да устои: за единадесетте години на тяхното познанство тя не помнеше той да се отказвал някога от облог.

Внезапно раздразнението му изчезна, той нагази във водата и заплува към сала, закотвен на петдесет метра от брега. Кали се спусна след него, но тежките дрехи я дърпаха надолу и затрудняваха движението й. На Джулиън, изглежда, облеклото не му пречеше. Той с лекота цепеше водата и стигна до сала доста преди нея. Когато тя опря ръце в спасителното островче, имаше чувството, че е пробягала минимум пет километра. Джулиън стоеше на сала и се смееше на напразните й усилия да се покатери при него. След това се смили, наведе се, сграбчи ръката й и я издърпа.

— Това истински облог ли беше? — подразни я той.

— Ти ме подлъга да се обзаложа — отвърна Кали, когато дишането й се успокои, — защото никога не можеш да устоиш.

— Искаш да кажеш, че ти не можеш да устоиш на облог. Когато беше на тринадесет години, бе толкова срамежлива и плашлива, че единственият начин да се приближа до теб бяха нашите облози.

— А-ха, значи ти не обичаш да се обзалагаш? И си го правил само заради мен?

— Да се обзалагаш е нелогично, непрактично и е пълна загуба на време. — Джулиън седна и изтегна дългите си крака. — Освен ако не го правиш с прекрасни брюнетки, които никога не печелят, и правят най-хубавия шоколадов кекс на света. Тогава наистина не може да се устои.

През всичките тези години беше смятала… А Джулиън го е правил, за да я накара да се почувства у дома си…

— Ти си много добър човек, Джулиън Лорд! — Осъзна, че навлиза в опасни води и бързо смени темата: — Разбираш, че с дрехи никога няма да можем да се върнем на брега, без да се удавим. Ще трябва да прекараме останалата част от живота си тук, като ядем сурова риба и пием вода от езерото.

— Сурова риба?! Няма да стане! Просто ще чакам братята Бърнс да ме спасят. Все някога трябва да дойдат.

— Забравяш — напомни му тъжно Кали и седна до него, — че когато ги издадох на честването, те се разсърдиха. Ще останем тук през следващите петдесет години.

— Добре, скъпа, след като тежките дрехи ще ни държат пленени, винаги можем да се съблечем и да преплуваме обратно. Разбира се, когато видят дрехите, изоставени на сала, хората ще започнат да клюкарстват. Дали ще издържим, ако се превърнем в център на внимание на Уилоу? — Той се изправи, бързо дръпна ризата над главата си и я свали.

Кали зяпна от изненада. Мислеше, че се шегува, ала Джулиън наистина имаше намерение да го направи! Смяташе да свали дрехите си и да преплува до брега гол! Той се разсмя. Малки капчици вода блестяха в къдравата му коса. Джулиън докосна почервенелите й бузи с върха на пръстите си.

— Успокой се. Пошегувах се. Нямам намерение да се възползвам от теб, а само от слънчевите лъчи.

Кали не знаеше дали да се радва, или да съжалява. Той легна на сала и тя го погледна. Нямаше две мнения — беше страхотен мъж! Всичко вещаеше опасност, реална и истинска. Тя повдигна мократа риза от тялото си, изпитваше желание да я съблече. Беше прилепнала неприлично към кожата й, което я накара да се обърне.

— Свали я. Нямам нищо против — каза той със затворени очи.

— Не мога да го направя. Някой може да ме види. — По-лошото бе, че това щеше да е той! Мисълта за това я смрази.

— Не се бой. А тъй като ризата е прилепнала към кожата ти, няма смисъл да пазиш благоприличие. — Той обърна глава и погледът му се плъзна по тялото й. Кали се погледна, дъхът й замря от ужас и тя покри с ръце гърдите си.

— Престани да ме гледаш така!

— Почти забравих, че си ми сестра. — Той дрезгаво се разсмя.

— Не съм твоя сестра — прошепна тя.

— В такъв случай… — Нещо проблесна в очите му, хвърли се към нея и я сграбчи.

Тя ахна изненадана, рязко се отдръпна и заотстъпва назад, забравила, че се намират на сал. За миг се залюля на ръба на дървените греди и тъкмо когато политна да падне, Джулиън я притегли в обятията си.

— Успокой се — прошепна той, притискайки я до гърдите си. — Пошегувах се. Какво мислеше, че ще ти направя?

— Че ще ме целунеш — отвърна Кали. Тя почти престана да диша, ужасена от признанието и очевидната си молба.

— И това предизвика такава паника у теб? Защо? И преди съм те целувал. — Той хвана брадичката и повдигна лицето й.

Кали притвори очи и въздъхна, в нея се бореха желание и любопитство. Може би идеята да я целуне не беше лоша. Една целувка може би щеше да се окаже идеалният начин да го избие от главата си. Отпусна се в прегръдката му, ръцете й бавно се задвижиха по неговите гърди, докато се вкопчиха в раменете му. Тя усещаше под пръстите си неговата топла и гладка кожа, твърдите му като стомана мускули. Той потърка брада в бузата й. Дъхът на Кали замря от непознатото усещане. Джулиън се долепи още по-плътно до нея и тя усети колко интимно се опираха голите му гърди в тънката й влажна риза. Пръстите му се плъзнаха по врата й. Кали вдигна глава и го погледна. Не можеше да откъсне очи от устните му, които се озоваха на косъм от нейните.

— Защо не? — прошепна Джулиън и я целуна. Кали престана да разсъждава, само чувстваше.

Той бавно спусна ръка надолу по нейния гръб и спря на бедрото й, като я придърпа плътно към себе си. Зърната на гърдите й се втвърдиха при търкането с гърдите му. Тя тихо простена, разтреперана от близостта му. Джулиън хвана брадичката й, прокара устни по нейните и ги разтвори.

Изгарящото го желание я изненада. Но не беше само то, осъзна Кали. Между тях съществуваше и нещо друго. До този момент бе смятала Уилоус Енд за свой дом. Сега от него се беше родила една връзка, едно цяло. Джулиън бе оставил в нея неизличима следа. Никога вече няма да може да мисли за него като за брат.

С видима неохота той се отдръпна. Кали не можа да скрие своето съжаление. Отвори очи и забеляза страстта, която още личеше по неговото лице. Тъмните му очи блестяха от задоволство. Той също беше усетил тази връзка между тях. Джулиън проследи нежно с пръст извивката на челото й.

— Никога не съм виждал очите ти толкова зелени. Красива си. Учудващо е колко промени могат да настъпят за няколко години. Но не е ли време да поговорим? — Тя само кимна, твърде развълнувана, за да каже каквото и да било. — А сега — продължи той — нека поприказваме сериозно за Моуди и завещанието й. За по-малко от два месеца трябва да свършим доста неща и едва ли ще ни остане време за забавления и игри!