Дей Леклеър
Завещанието (10)

Девета глава

Правило 100:

Правилата са създадени, за да се нарушават.

Кали спря пред полицейския участък в Саутсайд и изскочи от колата.

— Какво се е случило? — попита тя Дона, която изтича насреща й. — Къде е Кори?

— Вътре е. Полицаите смятат, че е вандалствал с група младежи. Но не е, Кали! По това време той беше в Уилоус Енд. Никой обаче не му вярва! Арестуван е. Ако родителите му научат, здравата ще загази. Моля те, ще помогнеш ли?

— Разбира се. — Двете влязоха бързо в участъка и се насочиха право към дежурния полицай.

— Здравей, Кали — поздрави сержант Колинс. — Какво те е разтревожило толкова?

— Идвам във връзка с Кори Малдрю — обясни тя.

За щастие се изясни, че по време на инцидента Кори е работил в Уилоус Енд. Кали изведе Дона и Кори от полицейския участък и ги закара до домовете им.

Петнадесет минути по-късно тя се върна в Уилоус Енд изморена. Отпусна се на един стол в кухнята и подпря глава с длани. Беше изгубила облога, а следователно — и Уилоус Енд! Послуша съвестта си и постъпи така, както смяташе за правилно…

— Кали? Търсих те преди малко — каза Джулиън, който току-що бе влязъл. — Мислех дали няма да искаш да поплуваме. Но се страхувам, че вече е късно. Имам спешна работа, трябва да се видя с един клиент в Пеория.

Кали се вторачи в него. Беше й толкова скъп, толкова важен за нейното щастие! И в същото време бе толкова недостижим! Когато се върнеше от срещата, отношенията им никога вече нямаше да бъдат същите.

— Добре ли си? — попита той и я погледна угрижено.

— Разбира се. — Кали се усмихна насила.

Джулиън се поколеба, очевидно не искаше да тръгва.

— Къде беше?

— Навън. — Тя пое дълбоко дъх. Трябваше да му каже сега и да приключи с това! — Джулиън…

— Сигурна ли си, че си добре? Толкова си мълчалива… — В кафявите очи се четеше любов, а лицето му излъчваше спокойствие.

След минута всичко щеше да се промени. „Кажи му! — зазвъня гласец в ушите й. — Кажи му сега, преди да е станало твърде късно!“

— О, между другото, моите поздравления! — Джулиън се усмихна на обърканото й изражение. — Ела.

— Джулиън, трябва да ти кажа…

— Ще ми кажеш по-късно. Това е по-важно. — Той сложи ръце на раменете й, нежно я повдигна от стола и я притегли към себе си. Кали го прегърна през кръста и се отпусна в прегръдката му.

— Поздравявам те, зеленоочке! — прошепна той и докосна устните й със своите. — Ти успя. Преди пет минути спечели облога. Честно да си призная, съмнявах се, но ти издържа. Нищо друго не може да ме направи по-щастлив.

Кали стисна очи. Думите му и неговият допир й причиняваха истинска мъка, защото знаеше, че не заслужава нищо. Трябваше да му каже истината. А след като узнае какво е направила, щеше да бъде принуден да продаде Уилоус Енд! Тя внимателно се освободи от ръцете му.

— Джулиън, трябва да ти кажа нещо. — Кали се помъчи да го погледне в очите. — Не съм спечелила облога. Дона се обади преди известно време. Имаха нужда с Кори от помощта ми. Не можах да им от…

— Ще трябва да го обсъдим по-късно — тихо каза той. — Сега няма време. Съжалявам. Ако не беше тази работа… Ще поговорим веднага щом се върна.

— Има ли смисъл? — прошепна тя.

— Винаги има смисъл, независимо за какво става въпрос.

Той се наведе и я целуна. Кали се притисна към него. Ръцете й се плъзнаха по памучната риза и хванаха раменете му. Нейните настоятелни устни мълчаливо го молеха за разбиране… за любов.

— Джулиън…

— Бъди търпелива. Всичко ще се нареди. Повярвай ми! — Усмихна се и излезе.

„Повярвай ми“ — бе казал той. Но бе дал ясно да се разбере какви са намеренията му — искаше да продаде къщата!

Брут влезе в кухнята и се просна на пода с гръб към нея.

— Знам — каза му Кали. — Не се справих. Разочаровах всички. Защо не ми го натякваш?

Кучето дълбоко въздъхна.

— Мисля, че знам къде е нашето място с теб, Брут.

Да, Кали знаеше къде й е мястото. Безусловно — никъде. Вече й бе трудно да сдържи сълзите си. Възможно ли е това, че помогна на Кори да е толкова лошо? Не, не беше. Но какво значение имаше? Обзаложи се и загуби.

— Добре! Ще ми обясни ли някой какво става тук? Достатъчно време стоях в неведение. — Валери бутна задната врата и влезе вътре, на лицето й беше изписана решителност.

Кали хвърли поглед на приятелката си и избухна в плач.

— Знаех си! Знаех си! — ужасено възкликна Валери. — Всички тези странни телефонни обаждания, трогателните извинения, с които отговаряше на всички. Целият град говори колко си се променила. Решили са, че Джулиън ти влияе зле и искат да го изгонят от Уилоу. Казах им, че първо ще поговоря с теб. — Тя се обърна към Брут. — А ти престани да се цупиш! Не искам мрачни лица около нас! Освен това разговорът е женски.

Брут сърдито се изправи и гордо напусна стаята. Валери хвана Кали за раменете и я заведе до масата.

— Седни. Аз ще направя чай. Въпреки че, ако съдя по вида ти, един чист скоч ще свърши по-добра работа. — Тя отиде бързо до печката и заля с вряла вода пакетчета чай. След това постави двете димящи чаши на масата и седна срещу Кали. — Казвай сега! Какво става?

Кали помисли, че никога няма да й стигне времето да разкаже цялата история, а и, в крайна сметка, не можа да намери думи.

Валери замислено отпи от чая.

— Искаш ли да чуеш моето мнение?

— Ще го понеса ли? — вяло се усмихна Кали.

— Вероятно не. Ала, все пак, ще ти го кажа. Джулиън е прав. Хората те използват. И аз се възползвам от добрината ти. — Кали се опита да протестира, ала Валери махна с ръка. — О, не нарочно. Просто ти винаги си готова да помогнеш. След известно време хората свикват с това и го приемат като нещо естествено. Нуждаете се от някой да влезе в комитета? Попитайте Кали. Трябват ви десетина кекса за училищното събрание? Кали ще ги направи. Имате нужда от детегледачка за Том, Дик или Дани? Кали обича деца.

— Ти ме изкара съвсем без воля — възрази Кали.

— Ако кокошката снася яйца всеки път, когато я стиснеш… — Валери сви рамене.

— Ако кокошката… — Кали събра вежди. — Но в думите ти няма никакъв смисъл.

— Не е и необходимо… — отвърна приятелката й. — Достатъчно е само да те накарат да спреш и да се позамислиш.

— Добре, добре. Ще си помисля. Научих урока си. — Кали въздъхна. — Но каква полза? Вече изгубих Уилоус Енд.

— Джулиън ли го каза?

— Той иска да продаде къщата.

— Иска. Това още не означава, че ще го направи. Кали, той очевидно е много загрижен за теб. Мислиш ли, че желае да ти отнеме Уилоус Енд? Струва ми се, че направи всичко, което беше по силите му, ти да спечелиш облога.

Кали поклати глава.

— Ако искаше да спечеля, защо просто не се съгласи да задържи Уилоус Енд?

— Защото щеше да прекара по-голямата част от времето си в Чикаго, като се безпокои какви ги вършиш тук! Помисли, момиче! Разбираш ли колко много рискува той с този облог?

— Рискува ли? Аз съм тази, която ще загуби Уилоус Енд!

— Той също — много тихо и ясно отбеляза Валери. — Джулиън никога не е казвал, че не иска къщата. Всъщност изобщо не е ставало дума за подобно нещо. Той каза, че иска да я продаде, защото беше загрижен за твоето благополучие. Джулиън желае най-доброто за теб. А освен това, едва ли би подложил на риск вашите нови отношения.

— Аз… Никога не съм се замисляла над това. Но какво ще правим сега? Всичко провалих. В действителност вината не беше моя. Налагаше се да помогна на Кори. Обаче изгубих облога.

— Вече трябва да решиш кое е по-важно за теб — Уилоус Енд или Джулиън.

Джулиън, дойде отговорът моментално. Тя отпрати мисълта за Уилоус Енд със съжаление. Той бе прав. Важна беше не къщата, а хората в нея! А за Кали най-скъпият човек бе Джулиън!

— Благодаря — широко се усмихна тя. — Не мога да ти опиша колко по-лесни стават нещата така.

— Е, не крий от мен. Какво избра? Джулиън или Уилоус Енд?

— И ти твърдиш, че си ми най-добрата приятелка! — сърдито я погледна Кали. — Трябва да знаеш кое ще избера, без да питаш.

— Аз знам — ухили се Валери. — Просто искам да видя отново мечтателното ти изражение, когато произнасяш името му.

По-късно същия следобед се появи Кори.

— Кали, минавам, за да ти благодаря, че ми спаси кожата. Ако имаш нужда от помощ, просто свирни.

— Не ми благодари, Кори. Няма за какво. Просто направих това, което сметнах за правилно.

Преди да успее да й отговори, на пътя спря кола и Джулиън слезе от нея, като се отправи към къщата.

— Какво става тук? — попита той, когато влезе. — Кори, за какво си дошъл?

— Наминах да благодаря още веднъж на Кали за това, че отърва кожата ми. Ако не беше изяснила на ченгетата каква е работата, сега щях да гния в пандиза.

— А аз загубих облога! Прави с Уилоус Енд каквото искаш, Джулиън! Но не можех да зарежа Кори в участъка!

Джулиън погледна Кали и повдигна въпросително вежди.

— Това ли беше причината да загубиш облога? Изненадан съм от теб. Представата за Кори, лежащ в затвора, наистина може да те изкуши да му помогнеш. И ти не се поколеба нито за момент да избереш него вместо Уилоус Енд?

— Нито за секунда — заяви твърдо Кали и прегърна Джулиън, като обви здраво врата му с ръце. — Можеш да продадеш къщата, дори да я изгориш пред очите ни, това няма да промени чувствата ми към теб. Ти беше прав. Домът е там, където е сърцето ти, а моят дом и моето сърце са тук — в ръцете ти. Обичам те, Джулиън Лорд! Какво ще кажеш на това?

— Струва ми се, че мога да кажа само едно нещо — ухили се Джулиън.

— Кое е то? — прошепна тя.

Той наведе главата си, устните му почти докоснаха нейните.

— Че те обичам. Че искам да се оженя за теб. И че искам да живея с теб и да отгледаме нашите деца тук, в Уилоус Енд.

— Ти ще задържиш Уилоус Енд? — не посмя да повярва тя.

— Разбира се, че ще задържи Уилоус Енд — намеси се Кори. — А ти какво си мислиш? Да не е луд?

— Благодаря, Кори — каза Джулиън сухо. — Дошъл си тук да искаш нещо специално или просто изпробваш търпението ми?

Кори се замисли за момент, после кимна с разбиране и изчезна.

— Наистина ли искаш да задържиш Уилоус Енд? — Очите на Кали се напълниха със сълзи. — Въпреки че изгубих облога?

Джулиън я притисна силно към себе си.

— Мислиш ли, че за мен този облог е по-важен от децата ни? Единственото нещо, което исках, беше да те накарам да разбереш кое е от значение и кое не. Ти успя. И аз се гордея с теб.

— Но цялата тази история…

— Признай си, Кали, ти не умееш да отказваш. И си склонна да поемаш повече задължения, отколкото трябва. Исках само да се научиш да бъдеш по-внимателна с услугите, които си готова да направиш.

— Струва ми се, че го разбрах. — Но лицето й се четеше тревога. — Но научих и още нещо.

— Кое е то? — Той приглади косата й назад.

— Харесва ми да помагам на хората. Това ме кара да се чувствам добре. Майка ми е най-големият егоист, когото познавам, и не искам да стана като нея. Затова може би малко се престаравам.

— А може би — доста — засмя се Джулиън. — Не се безпокой. Ти изобщо не приличаш на майка си. — Той целуна разтворените й устни. — Ти си най-милият, най-щедрият човек, когото съм имал честта да познавам.

— Обичам те, Джулиън! — прошепна тя и се усмихна щастливо.

— И аз те обичам, зеленоочке! Това, което се случи, беше от полза и за мен.

— Така ли? А ти какво научи?

— Че въпреки моето правило номер едно, съществуват неща в живота на човека, които той на всяка цена би задържал. — Брут навря муцуната си между тях, като се хилеше ту на единия, ту на другия. — Но не съм сигурен, че твоето куче е едно от тях — каза й Джулиън и я целуна.

— Нашето куче! — поправи го Кали, преди да отвърне на целувката му.