Барбара Бозуел
Троен шанс (8)

Осма глава

— Добре… Готови, старт! — извика Тайлър. Възбуденият и развеселен Дилън скочи в басейна.

Главата му изплува бързо над водата и той зарита с малките си крачета, пляскайки възторжено с ръце, а светлооранжевата спасителна жилетка го държеше сигурно на повърхността.

Тайлър го повози след себе си до мястото, където Кари буташе Емили и Франклин в надуваема лодка.

Дилън започна да маха недоволно с ръце.

— Скача! — настоя той. — Скача, скача!

Тайлър изръмжа. Момчето скачаше вече от двайсет минути.

— Но той направи поне сто и петдесет скока.

— Защо не повозиш тези двамата с лодката — предложи Кари, като видя, че търпението му започва да се изчерпва, — а аз ще поема Дилън, докато скача.

— Сделката е сключена, госпожо — с благодарност се съгласи Тайлър.

Беше почти осем часът, доста след обичайното време за сън и близнаците за втори път влизаха във водата днес.

Беше ги взел към пет и половина, поплуваха около час, след това поръчаха китайска храна за всички и я изядоха у Кари. Тайлър се забавляваше с реакциите на децата, докато опитваха сладко-киселия вкус на соса към пилето, което изядоха до последното парченце.

Обстановката в двора беше съвсем различна от царящата предишния петък бъркотия. Тайлър погледна към флотилията от играчки, които се носеха по водата. Беше ги купил рано през деня заедно с жилетките за децата. Думите на старата песен „… Ако приятелите ми можеха да ме видят сега…“ звучаха шеговито в главата му.

Той се загледа в Кари, която беше застанала в плиткото и чакаше Дилън да извърши сто седемдесет и деветия си скок. Беше облякла своя жълто-бял бански на точки и през мокрия прилепнал плат съвсем ясно се очертаваха изящните зърна на гърдите й.

Представи си, че сваля презрамките, докосва я, поставя устни върху чувствителните малки връхчета. Почувства как потрепери тялото му. За да се отърси от еротичните мисли, се гмурна под лодката и се появи от другата й страна. Емили и Франклин се засмяха. Решиха, че е някаква игра. За щастие бяха твърде малки, за да разберат, че е обхванат от силна страст към преданата им майка.

— Разходка с лодка! — обяви той с леко отчаяние в гласа. Дърпаше лодката напред-назад, все по-бързо и по-бързо, а децата пищяха от възторг. Трикът беше изключително ефикасен срещу сладострастието.

— Ще направим ли същото и утре? — обърна се той към Кари половин час по-късно, докато носеха трите плачещи хлапета към тяхната къща. Никак не бяха доволни, че ги изваждат от водата. И тримата ревнаха с глас в знак на протест и не спряха нито за миг през целия път на връщане.

Тайлър беше поласкан. Прие реакцията им като доказателство, че са прекарали най-хубавия ден в живота си.

Кари се учуди, че ги кани отново. Наблюдаваше го как цяла вечер си игра с децата, без те да му дадат и най-малка почивка. И когато тримата ревнаха с глас, очакваше, че ще се оттегли с благодарност, без да повтори поканата си.

Очите й бяха привлечени от силните му рамене, мокри и блестящи от водата. Той държеше Франклин и Дилън, които изглеждаха съвсем мънички, сгушили се на сигурно място, докато плачеха за приключилата игра. Почувства сладко-горчиво свиване на сърцето.

Тайлър занесе децата в къщата и ги качи в стаята им.

— Още не си ми дала отговор за утре — подсети я.

Кари коленичи да изсуши трите мокри скимтящи хлапета.

— Децата ще се радват — призна тя тихо. Хвана Дилън и му нахлузи пижамата, докато Емили и Франклин се разкикотиха силно и се нахвърлиха върху голямата панда в ъгъла на стаята. Ще ги облече и ще ги сложи в леглото за по-малко от десетина минути, а след това с Тайлър ще бъдат сами…

— Добре, ще плуваме веднага щом станат от сън — каза решително Тайлър и се обърна. — Ще се видим утре.

Кари почувства сълзите, изпълнили очите й. Тайлър си беше тръгнал и никой не можеше да го вини за това! Явно мислеше, че тя само си играе с него.

А ако не го спре? Ако отхвърли своята предпазливост и се люби с него? Никога не се бе впускала в авантюра само заради секса. Ян беше единственият и двамата бяха чакали до първата брачна нощ, за да се любят, защото тя искаше да е девствена булка.

Но вече не беше девствена, а Тайлър бе твърде различен от спокойния Ян. Беше настоятелен и импулсивен, агресивен и самоуверен. И сексапилен. Тя си спомни магнетичните зелени очи, докосванията, целувките му. Гореща тръпка премина през тялото й, а ускореният пулс я остави без дъх.

„Повикай го!“ — увещаваше я невъздържано тънко гласче. Кари потисна този импулс. Няма да позволи да сломят сърцето й като на горката Алекса, объркала мъжкото желание с любовта. Тя имаше своите деца, своята работа. Нямаше нужда от Тайлър Тримейн и колкото по-рано го спре…

Кари преглътна неочакваното ридание, надигнало се в гърлото й. Трябваше на всяка цена да потисне желанието си!

 

 

Тайлър държеше плачещата Емили и наблюдаваше как Кари, облечена в бяла престилка, излиза от къщата. Алекса се опитваше да успокои не по-малко разстроените Франклин и Дилън.

— Мама! — пищеше Емили сърцераздирателно. Тайлър почувства тъпа болка някъде в гърдите си. Познато му беше чувството, което изпитва дете, плачещо за майка си, когато нея я няма.

— Престъпление е Кари да оставя децата всеки уикенд — ожесточено изказа мислите си той. — Те са още малки… Имат нужда от майка си.

— Знам — произнесе тихо Алекса. — И аз съм на същото мнение.

Тайлър я погледна изненадано. Не очакваше, че сестрата на Кари ще се съгласи с него. Тя се държеше твърде хладно, откакто беше пристигнала преди половин час и ги бе заварила да ядат хамбургери в задния двор. Едва ли бяха разменили няколко думи, след като Кари й разказа, че са прекарали следобеда в басейна на Тайлър, и не му беше необходима кой знае каква проницателност, за да почувства нейното неодобрение.

Той продължаваше да се върти около тях вероятно защото очакваха да си тръгне, а не му се искаше да изглежда така лесно предсказуем. Но не беше предвидил реакцията на близнаците при тръгването на Кари. Те избухнаха в сълзи в момента, в който я видяха в униформата и не искаха да се откъснат от нея, въпреки опитите й да ги успокои. Най-накрая трябваше да ги вземат насила.

— Хайде да хапнем сладолед! — извика Алекса с пресилено весел глас. — Хайде за сладолед!

Тя поведе все още подсмърчащите Франклин и Дилън. А Емили загледа Тайлър в очите.

— Са-лед? — попита тя. Телцето й се разтърси от едно последно ридание и главицата й клюмна на рамото му. Тайлър я прегърна още по-силно.

— Емили, мама ще се върне съвсем скоро, обещавам. А утре отново ще отидем да плуваме. Ще се возим и на лодката. Сега ще отидем за сладолед, преди братята ти да са го излапали. — Той продължаваше да й говори през целия път до кухнята.

Вместо да я сложи на столчето й, той я взе в скута си. Продължи да бърбори с Дилън и Франклин, които се тъпчеха лакомо със сладолед. Забеляза с интерес, че и тримата използваха лъжиците си много по-успешно, отколкото с млякото сутринта. Остави този извод за по-нататъшен анализ.

— Изглежда, сладоледът свърши работа — отбеляза Тайлър. — Вече никой не плаче.

— Знам, че е погрешно — Алекса дори му се усмихна, — но ги залъгвам с него или със сладкиши всеки път, когато Кари излиза. Не мога да гледам как плачат. Надявам се, че ще се научат да преодоляват сами раздялата, преди да ги превърна в пухкави дебелачета!

— Не ми се вярна да надебелеят. Не и както изразходват енергията си. И ти гледаш децата всеки път, когато Кари е на работа? Много великодушен жест от твоя страна — замислено каза той.

— Бих направила всичко, за да помогна на Кари и децата.

— Но да си бавачка всяка седмица е голяма жертва от твоя страна. А ако имаш… собствени планове?

— Отказах се от срещите — кисело отговори младата жена.

— Хайде, де! — засмя се Тайлър. — Твърде млада си за тези думи. И твърде хубава, за да не поддържаш по-широки контакти…

— Сякаш чувам майка ми — сухо отвърна Алекса. — Защо е толкова трудно да повярваш, че предпочитам да прекарам почивката с моите очарователни племенници, отколкото да тичам по срещи? — Тя издаде звук като след хранително отравяне.

— Това има ли нещо общо с Райън Касиди? — свъси вежди Тайлър.

— Не искам да говоря за него — замръзна тя.

Раните явно все още не са зараснали, заключи Тайлър.

— Откога Кари ходи в болницата? — смени темата той.

— Съвсем наскоро след първия рожден ден на близнаците — с облекчение рече Алекса. — С мама не искахме да започва, но татко каза, че й е необходима увереност в способността й да издържа себе си и семейството си.

— Звучи много сурово — неодобрително отбеляза Тайлър.

— Не е сурово, а практично — възрази тя. — Такъв е баща ми. Той е полковник от въздушните сили и е жилав човек. Искрено иска да помогне на Кари да се справя с всичко. Тя се премести при родителите ни, когато загина Ян. Беше още бременна. Живяха заедно до преди три месеца, когато баща ми получи заповед да замине за Германия. Кари не искаше да тръгне с тях и реши да се нанесе тук. Каза, че татко е бил прав за нейната работа и тя действително се чувства по-уверена и по-независима. Мисля, че точно тази натовареност й помогна да преодолее загубата на Ян. Ти се интересуваш от сестра ми, нали? Не отричай. Виждам как я гледаш.

— Ние сме приятели — внимателно отговори Тайлър.

— Видях някои от твоите приятели на увеселението миналата седмица — припомни му тя строго. — Предупреждавам те, дори не си помисляй да приобщиш сестра ми към тази група.

И Тайлър, който не понасяше да го поучават или заплашват, съвсем кротко отговори:

— Ти си много лоялна към сестра си, но няма за какво да се тревожиш. В момента съм си дал почивка от всички тези неща. Е, време е да си ходя — погледна той часовника си. Емили изпусна лъжицата си, която тупна на пода.

— Няма ходя! — възкликна тя и лицето й отново се сгърчи. — Няма, няма ходя.

Алекса беше пуснала двете момчета на земята и те втренчено гледаха как сестра им се е вкопчила в Тайлър. Изведнъж Дилън изпълзя изпод масата и извика:

— Няма!

А Франклин започна да плаче.

— Те не искат да си отиваш? — Алекса гледаше удивена ту близнаците, ту Тайлър. — Те наистина те харесват!

Тайлър я разбра. Близостта му с децата на Кари щеше да обърка дори собственото му семейство, тъй като той никога не беше проявявал и най-малко внимание към най-младото поколение на фамилията. Но Дилън, Емили и Франклин бяха по-различни от децата, които познаваше. Бяха по-интелигентни. По-забавни. По-интересни. Нямаше обяснение защо, но наистина беше така.

— Ще остана, докато си легнат — предложи той. Това беше твърде необичаен начин да прекара съботната вечер, но все още беше рано. Имаше достатъчно време, за да излезе, след като заспят. Не можеше да разочарова своите малки почитатели.

 

 

— И той остана и ти помогна да сложиш децата в леглото? — повтаряше невярващо Кари. Беше си дошла преди час и сега с Алекса седяха в задния двор, пиеха чай с лед и наблюдаваха как си играят трите хлапета.

— След това си тръгна. Изглежда наистина харесва децата, Кари. А те са луди по него. Какво става тук все пак?

— Не знам — промърмори Кари и разтри слепоочията си. Не беше спала двайсет и четири часа и се чувстваше леко замаяна. Децата винаги бяха будни при нейното завръщане. Не можеше да се хвърли в леглото, преди да им е обърнала внимание.

— Тайлър каза, че възнамерява да си почине от разните срещи. Чудя се защо.

— Кой знае? — Дали това имаше нещо общо с несполучливата му среща с Гуенда? Каквато и да беше причината, в момента Тайлър не тича след други жени. Кари почувства радостна тръпка, въпреки че съзнателно я прикри от сестра си.

— Това обяснява защо идва тук — продължи Алекса. — Да прекарва времето си с близнаците е доста по-различно от неговите срещи. Когато е тук, той е и с теб, а това може да означава…

— Ние… с Тайлър… сме просто приятели, Алекса.

— Ммм, хм. И той каза така.

— Тай, Тай, Тай — чу се хор от радостни гласове и писъци, които привлякоха вниманието им към живия плет, където се появи Тайлър, облечен в широки къси панталони и свободна бяла риза.

— Стори ми се, че чух бандата да вилнее тук — спря се той и грабна в прегръдките си и трите деца, странно поласкан, че са запомнили името му, без някой да им го е казвал специално.

Тръгна към Кари, която вече беше станала да го посрещне.

Само един поглед към него й бе достатъчен, за да се почувства неспокойна… дори напрегната.

— Като че ли си обхванал бандата с една ръка.

— Ще получа ли награда? — пошегува се той.

Кари усети нова гореща вълна, която я обърка. Беше уморена и леко й се виеше свят. Не беше във форма, а й трябваше пълна мобилизация, за да се справи с Тайлър.

— Изглеждаш изморена — откровено отбеляза той. Тъмните кръгове под очите я правеха още по-крехка и засилваха нейната привлекателност. Чудеше се дали съществуват обстоятелства, при които тя да не му харесва.

— Снощи беше изключително натоварено.

— Дойдох да ти кажа, че някакъв камион е спрял пред вас.

— Сигурно е грешка — отвърна Кари. — Не съм поръчвала нищо.

Двама мъже стояха пред вратата с огромен пакет в ръце.

— Внесете го вътре — нареди Тайлър. — Занесете го горе, втората врата вдясно. Купих климатични инсталации за стаята ти и за всекидневната.

На Кари й трябваха няколко минути, за да си възвърне способността да говори.

— Тайлър, почакай. — Кари го сграбчи за рамото. — Много щедро от твоя страна, но аз… Не мога да приема!

— Защо, това не е личен подарък, не е нещо интимно. Какво означава една климатична инсталация за приятел?

— Тайлър, хората не подаряват такива неща! Не е прието.

— Може би аз ще наложа нова традиция — сви лениво рамене той. — Ще ме пуснеш ли, или да те понеса с мен?

— Тайлър, защо правиш това? — не го пускаше Кари.

Той замълча за момент, след това обхвана с длани лицето й и се загледа в нея.

— Защо ти не ми отговориш на този въпрос, Кари? Тогава и двамата ще знаем.

Той се наведе към нея, а устните му се впиха с настойчива жадна целувка, която я лиши от дъх. Устните й се разтвориха, тя изгуби почва под краката си и се облегна на гърдите му. Глух стон се откъсна от гърлото й, нахлулата в тялото й топлина сякаш изгаряше всяка нейна клетка. С разтърсваща въздишка тя се отпусна в обятията му в сладка изнемога.

Също така внезапно устните му се откъснаха от нея, а ръцете му я отдалечиха. Кари понечи да възрази. Все още замаяна, отвори очи и погледна към него. Той беше насочил вниманието си към децата, току-що нахлули шумно в стаята с леля си.

— Не ни обръщайте внимание — подхвърли Алекса доста язвително. — Просто продължавайте да се държите приятелски. С децата тъкмо се качвахме…

— Алекса, аз… Ние… — Гласът на Кари заглъхна. Тя прокара ръка през косите си. — Тайлър ми е купил климатична инсталация. Две.

— Е, и това ако не е приятелска постъпка? — повдигна вежди сестра й.

— Те имаха нужда от нея — отвърна рязко Тайлър. — Замърсяването от полените на цъфналите дръвчета е необичайно високо и първата защита срещу алергиите…

— Но никой от нас не страда от алергия. Наистина не мога…

— Можеш и ще приемеш — каза безизразно той.

Очите му я пронизаха, прониквайки до дъното на душата й. Кари преглътна трудно и се изчерви, като се чудеше какво да каже, какво да направи. Мислеше, че има някакъв сексуален подтекст в думите му, а може би само така й се струваше. Когато той беше наблизо, не можеше да разсъждава трезво, обземаха я непреодолими нужди и желания…

Тя седна на най-долното стъпало и взе Дилън в скута си.

— Изглеждаш изморена до смърт — прозвуча гласът на Тайлър над главата й. — Щом инсталират и двете системи, с Алекса ще заведем близнаците в моя басейн да поплуват, а ти отиваш да поспиш, Кари.

— Впечатлена съм, Тайлър. Даваш разпореждания също като баща ми, а нямаш нищо общо с армията — сухо каза Алекса.

— В цивилния живот го наричаме „вземане на изпълнителни решения“. И аз също очаквам заповедите ми да се изпълняват.

Очите на Кари останаха приковани в Тайлър. Зениците й бяха разширени, сърцето й биеше лудо, слабините й се свиха конвулсивно при спомена за пламенната целувка. Толкова силно го желаеше! Инстинктивно усещаше, че страстта им е нещо повече от сексуално привличане. Съществуваше опасност да се влюби в този мъж… Освен ако вече не беше влюбена в него.

Кари сведе очи, не искаше той да отгатне чувствата й. Имаше усещането, че се носи в бурно море без посока. А когато се опита да извика Ян, за да й даде опора, да я успокои и насочи, присъствието на Тайлър изпълни ума и чувствата й, отстранявайки всичко останало.

 

 

— Отбих се да видя дали мога да ви помогна с децата — каза Бен няколко часа по-късно, докато се разхождаше самодоволно из всекидневната на Кари, където Алекса седеше сама и четеше. Внезапно той спря и изумено впери поглед в климатичната инсталация на прозореца.

— Още като влязох усетих, че е по-хладно тук! — възкликна той.

Алекса остави книгата и се изправи.

— Децата вече си легнаха, така че си закъснял с помощта — информира го тя. — А що се отнася до инсталацията, те са две, подарък от Тайлър Тримейн. Хубав съседски жест, нали?

— Да, да — закима Бен. — Толкова е прохладно и приятно тук сега. Да идваш на гости ще е… Алекса, точно така! — Той скочи. — Точно затова го е направил! Тайлър Тримейн мрази горещината. И променя обстановката. Защо? Защото възнамерява да прекарва повече време тук това лято. Заедно с Кари, Алекса. — Бен вдигна юмрук във въздуха с победоносен жест. — Да, тя успя! Той се закачи на въдицата й! Един Тримейн! Знаеш ли какво означава това?

— Мога да предположа какво означава това за теб, Бен — отвърна студено Алекса. — Служба в кантората на Тримейн, гравирано име на вратата на офиса и голяма банкова сметка. Само един малък съвет, не напускай все още работата си. Засега нито Кари, нито Тайлър признават, че са нещо повече от приятели.

— Няма значение какво казват те. Ясно е, че здраво е хлътнал по нея. И двамата можем да извлечем полза от тази връзка. — Бен се изтегна удобно на стола. — Направих някои проучвания за него. Тайлър има по-малък неженен брат. Трийсет и две годишен, красив, интелигентен. Могат да те запознаят с него, а след това действаш ти. Страхотна си, сестричке. Ще си падне по теб и тогава…

— Ти си луд, Бен — въздъхна тя с раздразнение.

— Аз съм оптимист. — Той погледна часовника си. — Щом нямате нужда от мен, ще тръгвам. Имам среща със съквартирантката на Ранди, Дарси Лин. Пуснаха ме по веригата — добави той гордо и излезе.

— Не е уместно да се хвалиш, Бен — извика след него Алекса. Поклати глава и посегна отново към книгата.