Барбара Бозуел
Троен шанс (11)

Единадесета глава

Уикендът на брега на океана беше поредица от събития, които се случваха за първи път — Кари и Тайлър като влюбена двойка, дългото пътешествие на близнаците далеч от дома, петимата заедно като истинско семейство.

Всички ги възприемаха като майка и баща на три малки дечица. Тайлър беше удивен от безбройните въпроси, които предизвикваха малките в околните.

— Любопитството на хората ще намалее — обясни Кари, която беше отраснала като близнак и беше свикнала с подобно непрекъснато внимание. — Когато поотраснат, вече няма да изглеждат толкова еднакви.

Тайлър се наслаждаваше на интереса към децата. Гордееше се с хлапетата и обичаше да говори за тях. И нито веднъж не поправи някого, че не той е баща на тайфата.

Беше забавно да покаже на децата брега на океана, да открие възторга в техните очи при вида на прииждащите и отдръпващи се вълни, да държи малките им ръчички, когато водата се плискаше в слабите им крачета и те пищяха от удоволствие. Не се страхуваха от океана, а точно обратното. Едва ги удържаха да не се хвърлят през глава във вълните.

Играта в пясъка беше любимото им занимание, а брегът, толкова по-голям от техния пясъчник у дома, очароваше и тримата. Можеха с часове да седят и да правят пясъчни фигури с пластмасовите формички, които Тайлър беше купил от местен старомоден магазин за играчки.

По настояване на Тайлър се храниха в ресторант, пригоден и за деца, а въртележките с малките кончета бяха истинска забава за тях. Тайлър и Кари стояха отстрани заедно с останалите родители и им махаха с ръце.

Дилън, Емили и Франклин бяха в еуфория до късно вечерта, но достатъчно изморени, позволиха да ги сложат във взетите под наем креватчета. И точно тогава фокусът на кратката ваканция се измести рязко към забавленията на възрастните. След като затвори вратата на детската стая, Тайлър взе Кари на ръце и я занесе в спалнята.

— Днес прекарахме страхотно с децата, но всеки път, когато те погледнех, изтръпвах от желание — призна той с дрезгав глас, докато сваляше светлосините къси панталонки и тънката й блузка. Бельото й бързо увеличи малкия куп от дрехи на пода до леглото.

Ръцете му обгърнаха талията й, а след това се придвижиха нагоре и обхванаха закръглените й гърди.

Тя протегна ръка към него с интимна ласка, почувства неговата твърдост и мъжки отговор на женската й сила.

— Люби ме, Тайлър — прошепна възбудено.

Устните му се впиха в нейните. Целувката им беше продължителна, бавна и страстна. Искаха да се наслаждават на времето, с което разполагаха, да го продължат безкрайно, но силата на желанието им беше неудържима и не можеха да чакат повече. Потънаха в леглото с преплетени тела в трескавото безумие на страстта.

Кари се изви, за да го посрещне, обви крака около него и сподавено извика името му, когато той проникна в нея. Мъжът простена в екстаз. Вкопчиха се един в друг, обзети от див първичен ритъм, докато пламъците на страстта ги погълнаха изцяло и те достигнаха едновременно върха на сладката забрава.

После останаха да лежат отпуснати и отмалели.

— Може да се пристрастя към теб — призна тихо Кари и сложи глава на рамото му.

Тайлър целуна косите й. Той знаеше, че вече се е пристрастил към нея, но не почувства угризение, че не й го каза. Дългогодишните ергенски навици умираха трудно. Нямаше намерение да разкрие докрай чувствата си. Имаха достатъчно време. Първо нека види как ще потръгнат нещата.

— Допадаме си чудесно в леглото.

— Както и извън леглото — меко го поправи Кари. Болезнено силно желаеше да чуе, че я обича. И в същото време инстинктивно усещаше, че той няма да й го каже. Беше подлудяващо. Колко дълго имаше намерение да крие чувствата си? Той с положителност не търсеше само секс. Кари беше сигурна, че държи на нея много повече, отколкото показва. Би заложила къщата си, че той обича нейните деца.

Но нейното предположение и неговото признание бяха различни неща. Питаше се колко ли време ще трябва да мине, за да се припокрият. Седмици, месеци, години? За първи път, откакто се бяха любили, тя си спомни за Ян и тяхната кратка, трагично завършила връзка. Те не бяха губили време в анализиране на чувствата си. Отдадоха се един на друг и се наслаждаваха на своето щастие, без да предполагат колко малко време имат пред себе си.

Тогава тя научи ценен урок: времето лети и не дава никакви гаранции. Беше погрешно да отрича своите чувства към Тайлър само защото се страхуваше от болката да го загуби. Да се бориш с обичта, за да избегнеш евентуалното нараняване, беше и трагично, и глупаво, осъзна тя едва сега.

Всички игри, които разделяха любимите хора, бяха загуба на безценно време, което никога не можеше да се компенсира. Двама души, които се обичат, трябва да признаят любовта си и открито да се радват на своята взаимност. Кари въздъхна тихо. Само ако Тайлър споделяше нейната твърде болезнено достигната мъдрост.

— Добре ли си? — Той чу въздишката й и се разтревожи. Люби я с твърде голямо нетърпение и може би е бил груб. Тя беше толкова нежна и крехка. — Кари, нараних ли те? — Гласът му беше изпълнен със загриженост.

— Добре съм — отвърна тя и го целуна. — Повече от добре. Чувствам се чудесно. Аз… си мислех за… — Не искаше да има тайни помежду им. — Мислех за Ян.

— Той не би имал нищо против да продължиш да живееш, Кари — каза бързо Тайлър. Нямаше намерение да я изгуби точно сега, заради призрака на Ян Уилкокс! — От това, което знам за него, той би искал… да ме обичаш.

Кари кимна. Ян беше щедър мъж, който определено би искал жена му да се влюби отново. Леко иронична усмивка се появи на устните й. Да, но Ян би искал и мъжът, когото тя обича да отвърне изцяло на чувствата й, без резерви и без да скъпи думите си.

 

 

Беше неделя, почти девет часа вечерта, когато се прибраха в града. Децата бяха заспали в колата.

— Не исках уикендът да свършва — каза тъжно Кари. — Но трябва да се връщаме — ти в своята къща, аз — в моята.

Тайлър се намръщи. Разпределението не му звучеше твърде приемливо.

— Не виждам причина да не прекараме заедно нощта. Утре сутрин ще стана по-рано от обикновено и ще се прибера.

Той беше прекъснат от силно почукване по колата. Отвън стоеше Алекса и възбудено ръкомахаше.

— Какво има? — попита той и опита да потисне стона си. Зад нея с небрежна походка приближаваше Бен. Изглежда, щеше да мине доста време, преди Кари да му принадлежи изцяло.

— Алекса, какво става? — разтревожи се Кари.

— Мама и татко са тук — прошепна Алекса. — Пристигнаха от Германия тази сутрин и…

Тя не можа да довърши. Полковникът и госпожа Шоу бързо приближиха към тях. Озадачена, Кари изскочи от колата и се втурна да ги посрещне. Тайлър също излезе и се облегна на вратата.

— Кари, тъй много ни липсвахте — целуна я просълзено майка й. — Толкова отдавна не съм виждала малките палавници! Алекса, Бен, помогнете ми да ги вземем от колата.

Тайлър си спомни за техния план с Кари внимателно да ги отнесат в леглата им и така да си осигурят тиха спокойна вечер само за двама. Той въздъхна със съжаление.

Любвеобилната баба, Бен и Алекса влязоха в къщата заедно с близнаците и оставиха Кари и Тайлър сами с полковник Шоу.

— Татко, искам да те запозная с… мой добър приятел, Тайлър Тримейн. — Баща й я прегърна през раменете. — Тайлър, това е баща ми. Исках да те представя и на майка ми, но тя…

— Тя нямаше търпение да види отново внучетата си — обясни бащата. — Предполагам, вие сте съседът, за който ми спомена Алекса. Разбрах, че сте закарали Кари и децата на крайбрежието тази седмица.

Тайлър се намръщи. Разгледана така, връзката му с Кари изглеждаше безлична и обикновена. Явно, че полковникът нямаше ясна представа. Тайлър прочисти гърлото си:

— Да, но ние бяхме…

— Искам да ви благодаря, че сте били такъв добър съсед на дъщеря ми и внуците — прекъсна го полковникът с недвусмислено заповеднически тон, — но вече няма да е необходимо. Със съпругата ми сме дошли, за да ги отведем с нас в Германия.

— Какво? — извикаха в един глас Кари и Тайлър.

Полковник Шоу обърна гръб на Тайлър и заговори на дъщеря си.

— Скъпа моя, разбирам, че направихме ужасна грешка, като те насърчихме да останеш тук сама в града. Мислех, че го правя за твое добро, но…

— Знам, татко…

— Кари, не бях прав — настоя той — и предпочитам да призная грешката си, преди да е станало твърде късно. Тревожим се за вас, не можем да ви помагаме от толкова далече. Непоносимо е. Ще ви вземем с нас. Смените в болницата са дълги и изморителни, а близнаците имат нужда от твоите постоянни грижи и внимание. — Гласът на полковника беше твърд. — За теб е по-важно да запазиш силите си за своите деца, Кари.

— Да, трудно е, но се справяме. Алекса много ни помага…

— А това е другата тревога на майка ти. Сестра ти се е откъснала съвсем от светския живот. Тя няма собствени интереси.

— Татко! — възрази нетърпеливо Кари.

— Добре, няма да говорим за това. Да се върнем отново към теб и децата. Те имат нужда от своята майка…

— Съгласен съм с вас, полковник Шоу — намеси се Тайлър.

— Интересно. — Полковникът изглеждаше изненадан, че младият мъж е още тук. — Чувствайте се свободен да си тръгнете, когато решите, господин Тримейн. С госпожа Шоу ще се погрижим за семейството.

Тайлър преглътна тежко. Той беше свободен! Заповядваха му като на морски пехотинец.

Полковникът вече се отдалечаваше с Кари по посока на къщата, като не преставаше да говори през целия път.

— Намерили сме къща с четири стаи. Едната е достатъчно голяма за близнаците и целият им багаж. Базата е наблизо и ще можеш често да ги извеждаш навън. Те трябва да виждат нови хора, да трупат впечатления. Искам да запозная теб и сестра ти с няколко млади момчета…

Бащата и дъщерята влязоха в къщата и вратата се затвори след тях. Тайлър остана сам на двора, а гласът на полковника все още звънтеше в ушите му.

Беше объркан. Всичко се случи с такава бързина, че му беше трудно да го осъзнае. Само за миг си представи своя живот без Кари и без децата. Изведнъж се озова пред тъмна бездна от самота, която беше толкова ужасна и разтърсваща, че той възнегодува веднага.

Застана пред вратата и заудря по нея.

— Отворено е. Влезте — провикна се весело госпожа Шоу.

Тайлър пристъпи в кухнята, пълна с деца и възрастни.

— Кари, искам да говоря с теб. И с вас също, господин полковник — добави с категоричен тон. Хвана Кари за ръката и почти я повлече след себе си към всекидневната. Бащата ги последва с непроницаемо изражение. — Полковник Шоу, искам да знаете, че не съм просто съсед на вашата дъщеря — заяви Тайлър, погледна го предизвикателно и прегърна Кари със собственически жест. — Кари, трябва да ти кажа, че никъде няма да заминаваш с твоите родители.

— Вижте, господин Тримейн, не е ли твърде нахално от ваша страна? — проточи бавно полковник Шоу. — Мисля, че Кари е тази, която трябва да вземе решение и на първо място трябва да се съобрази със своите деца.

Кари погледна втренчено баща си. Имаше нещо в гласа му, в очите… Нещо неопределено, което друг не би забелязал. И когато видя Бен да подава глава иззад вратата на хола, тя вече беше сигурна в предположението си. Веждите й се свъсиха.

— Татко, какво се опитвате…

— Кари, аз… аз… обичам те — избухна Тайлър. — Няма да ти позволя да отидеш на другия край на света и да вземеш децата със себе си. Те са и мои деца, Кари! Аз ги обичам и те ме обичат… Те са мои в пълния смисъл на тази дума. Ти ми принадлежиш, Кари, знаеш го така добре, както и аз. Ние… — Той замълча, за да си поеме дълбоко въздух. — Ще се оженим… възможно най-скоро.

В момента, в който произнесе тези думи, той осъзна колко точно отговаряха те на неговите желания — да се ожени за Кари и да отгледа тримата близнаци. До този момент не си беше давал ясна сметка за това, а сега се опияняваше от мисълта да започне нов живот с тях.

— Е — полковникът се усмихна широко, — това поставя нещата в съвсем различна светлина. — Той тръгна към вратата и почти се сблъска с въодушевения Бен, който подслушваше без притеснение. — Мисля, че трябва да ги оставим сами, синко. — Бен се ухили доволно и двамата излязоха от всекидневната.

Тайлър обърна Кари към себе си, а зелените му очи тържествуващо проблясваха. Кари и децата бяха негови! Не си спомняше някога да се е чувствал по-щастлив… Не беше същото дори когато получи вицепрезидентският пост във фирмата. Подобен вид еуфория му беше непознат, всепоглъщаща радост, която достига сърцето и душата.

Той наведе глава, нетърпелив да целуне своята бъдеща съпруга, но устните му срещнаха нейните пръсти.

— Тайлър, не мога да ти позволя да продължиш — започна тя, а в сините й очи проблясваха сълзи. — Ти… не е необходимо да се жениш за мен, за да не заведа децата в Германия. Аз вече казах на родителите ми, че нямам намерение да заминавам. Ние оставаме тук.

— Кари, аз те помолих да се ожениш за мен. — Внезапно Тайлър осъзна, че тя не беше приела неговото предложение… Първото предложение за брак, което правеше в живота си. — И двамата се обичаме, Кари. — Все по-лесно произнасяше тези думички. Затова ги изрече отново: — Обичам те! Искам да осиновя децата. Искам петимата да бъдем едно семейство.

— Тайлър, ти не разбираш — прошепна тя, като се опитваше да преглътне буцата, заседнала в гърлото й… — Страхувам се, че ти поставиха капан, за да ми направиш предложение. Не съм сигурна, но ми се струва, че Бен има нещо общо с внезапното желание на мама и татко да ни заведат в Германия.

— И планът проработи! — Тайлър избухна в смях. Беше твърде щастлив, за да реагира по друг начин. — Изглежда сериозно съм подценил твоя брат. Явно той притежава творчески умения и инстинкт, които са доста ценни за рекламната дейност на нашата фирма. Ще трябва да поговоря с него за идеите му, а може би и да му предложа работа… След сватбата, разбира се.

— О, Тайлър! — Радостни сълзи се стекоха по бузите на Кари. Тя обви ръце около врата му и се загледа в него. Цялата й любов искреше в красивите й сини очи. — Толкова те обичам, но не искам да се чувстваш манипулиран.

— Ти ще ми отговориш ли най-накрая дали ще се ожениш за мен, или трябва да падна на колене? Ще направя всичко, за да те убедя да приемеш. — Устните му нежно докоснаха нейните. — А ако си достатъчно смела да понесеш още една бременност, ще съм щастлив да имам дете от теб.

— Според семейната традиция има голяма вероятност да бъдат две или три наведнъж — предупреди го тя.

— Аз съм готов. Ще поговорим за това след няколко години, когато близнаците понаближат училищна възраст, добре ли е?

— Чудесно. Тайлър, има още нещо.

— Всичко ще направя за теб, любов моя.

— Не мислиш ли, че е време да заровиш томахавката на войната с баща ти и Нина? Да опознаеш своя полубрат и да му повярваш, че няма намерение да заеме твоето място в службата или в семейството? Мисля, че той търси приятелството ти.

— Вярно е, че сам пожела да тръгнем след теб на Четвърти юли — замисли се Тайлър и се усмихна при спомена за края на това преследване. — И виж докъде ни доведе това.

— До щастлив край — усмихна се лъчезарно Кари.

— И до леглото. А точно там ще отидем и сега, но в моята къща, за да бъдем сами. Мисля, че тази вечер разполагаме с достатъчно бавачки, за да прикрият нашето отсъствие.

— И аз мисля така — отвърна Кари и вложи в целувката цялата си любов и страст.

Тайлър я взе на ръце и я понесе през живия плет към своята къща, където цяла нощ щяха да празнуват тържеството на своята любов.