Барбара Бозуел
Троен шанс (3)

Трета глава

Кари седеше на двуместната алуминиева люлка на задната веранда, въпреки че минаваше вече два часа след полунощ. Забавлението у съседите продължаваше с пълна пара. Шумът беше толкова силен, имаше чувството, че оркестърът и сменящият го диско жокер са на верандата до нея. Чуваше виковете, крясъците, смехът и плискането в басейна. Живият плет, който ги разделяше, не представляваше никаква звукова бариера и тя се чудеше как децата спят при този шум.

Кари отпи от чая с лед и въздъхна. Копнееше за сладката прегръдка на съня, но съзнаваше, че няма да успее да заспи. Беше сама, разсънена и изнервена, а до тях…

Залюля се на люлката и си спомни разказаното от Алекса и Бен за така наречения „пикник“ на Тайлър Тримейн. Пикник ли? Силно впечатлен и възхитен, Бен го беше описал по съвсем различен начин: „Живо въплъщение на всяка мечта!“.

— Не и на моята! — троснато бе възразила Алекса. — Нито пък на твоята, Кари.

— Единствената ми мечта е осем часа сън без прекъсване — отговори Кари. Чувстваше се на сто години.

А сега, часове след техния разговор, дори на повече.

Отначало не беше сигурна дали нещо прошумоля в живия плет или само така й се стори. Миг по-късно на фона на ярката светлина от съседния двор се очерта силуетът на мъж, който непохватно си пробиваше път през храстите. Тя веднага разбра, че е пиян.

Спящият наблизо Слут наостри уши и застана нащрек. Скочи бързо от стола и се скри в къщата. Кари се намръщи. Така е, като си взимаш котка, а не немска овчарка. Трябваше да се справи сама с натрапника. При това той не знаеше, че е сама.

— Махай се оттук! — извика остро Кари. — Ще насъскам кучето, ако не си тръгнеш веднага.

— Трябва да отида… — промърмори пиянски мъжът и се запрепъва. Изглеждаше трийсетгодишен и беше добре облечен, но явно скъпите му дрехи бяха имали трудна вечер на това увеселение.

— Да, трябва да си отидеш! — повтори строго Кари. — Тръгвай или ще пусна кучето. Спокойно, Демон! Кротко, стой тук — добави тя за по-голям ефект. Но едва когато мъжът започна да разкопчава панталоните си и се насочи към лехата с цветя, тя осъзна какво възнамерява да направи. — Не там! — извика тя и страхът й премина в гняв. — Ще унищожиш цветята ми. Иди поне зад ъгъла на двора.

Неканеният гост се олюляваше несигурно и гледаше объркано.

— О, за бога! — избухна Кари. — Тръгвай! — Мъжът се подчини. — Сега върви напред! — Тя го наблюдаваше как изпълнява нарежданията й и се чувстваше отвратително. Не стига, че искаше да използва двора й за тоалетна, а трябваше и да го напътства. Каква кошмарна нощ!

Тя се облегна отново на люлката, докато изчакваше пияният идиот да свърши, за да го насочи към „пикника“ на Тримейн. И тогава чу ново изшумоляване в храстите. Скочи вбесена.

— Не! Този път, не! Повече не пускам никого! Защо… защо… просто не използвате басейна на домакина?

— Какво нелоялно предложение! — чу се гласът на Тайлър Тримейн, който приближаваше към нея. Изглеждаше свеж и бодър, а ризата му беше без нито една гънка, така, както го видя преди няколко часа. За разлика от госта му, бурната забава не беше оставила отпечатък върху него. — Добре че имам навик да изпразвам басейна след всяко увеселение.

Кари стоеше със скръстени ръце.

— Приличаш на недоволна учителка — отбеляза той.

— А се чувствам така, сякаш живея до училище за бавно развиващи се. Един от тях, Момчето на природата, ехей там — посочи тя далечния ъгъл на двора. — Защо не отидеш да провериш дали няма нужда от помощ?

— О, не. Това не е мой терен. Ще трябва да се справи сам.

Тайлър едва завърши изречението и коленете на мъжа внезапно се подкосиха и той се свлече на земята.

— Чудесно — намръщи се Кари. — Значи си измиваш ръцете. След като е в моя двор, аз да се оправям. — Тя тръгна така рязко, че Тайлър трябваше да отскочи встрани, за да не го настъпи.

Кари почувства хладната трева под босите си крака и продължи, въпреки че беше само по пижама. Памучното трико изглежда повече като спортен екип, отколкото като нощна дреха, реши тя.

Тайлър я последва. Забеляза, че е по пижама. Допадна му, че не направи опит за фалшиво извинение за облеклото си… или по-скоро за неговата липса. Беше му добре известно, че по този начин жените се стремяха да привлекат вниманието върху себе си, а не да го отклонят. Той смръщи вежди. Нима тя не искаше да я забележи? Жените винаги искаха да бъдат забелязвани от Тайлър Тримейн.

— Какво ще правиш? — попита любопитно Тайлър. Подухна лек ветрец и очерта нежната извивка на гърдите й. Тайлър примига бързо. Шега ли си правеха очите му с него? Наистина ли беше видял очерталите се втвърдени зърна?

Кари се престори, че не забелязва втренчения му поглед и преглъщането. Съсредоточи се върху неподвижния мъж пред себе си.

— За начало ще проверя дали все още диша.

Мъжът внезапно пое дълбоко въздух и изхърка.

— Предполагам, това отговаря на въпроса ти. А сега?

— Ами не мога да го оставя тук навън, нали?

— Защо не? Нощта е топла, не вали, така че няма опасност да настине или да се удави от дъжда. Погледни от хубавата страна на нещата. Все едно е на къмпинг, сън под звездите. Помисли за всички други, които плащат такси за привилегията да са на открито. Тед е късметлия, че не плаща нищо.

— Тед ли се казва?

— Тед Колтър. Заема висок правителствен пост благодарение на богатия татко, който отказа да го вземе в семейната фирма. Мъдро решение, защото младият Тед е абсолютен некадърник.

— И затова го слагат в правителството? Моите трудно спечелени пари на данъкоплатец отиват за… заплатата на този пиян некадърник?!

— Възмутително, нали? — Тайлър я наблюдаваше как заобикаля мъжа. Тя вдигна внимателно единия му крак, след това другия.

Очите на Тайлър се плъзнаха по тялото й. Не беше висока, но краката й бяха дълги и стройни. И пленително голи поради късите й панталонки. Закръглени бедра. Нежни глезени. Тайлър внезапно осъзна, че диша с отворена уста. И се присмя на себе си — та тя сякаш е с пижамата на брат си! А един куп жени в съседната къща бяха облечени с…

Тайлър тръсна глава, сякаш да отпъди мислите си. Това, което носеха или не носеха онези жени, изобщо не можеше да се сравни с категорично несексапилното облекло на Кари и въпреки това той не беше там, а тук и преглъщаше тежко, докато съседката му едва забелязваше неговото присъствие.

Тя хвана здраво краката на Тед.

— Кари, какво правиш? — попита дрезгаво Тайлър.

— Не виждаш ли? Влача го. — Тя дръпна силно тялото на мъжа, но то не помръдна. Опита отново, а след това отчаяно го пусна. — Тежък е като камък.

— И къде смяташе да го завлечеш?

— Вкъщи. После ще извикам такси и ще предложа допълнително възнаграждение на шофьора, за да отнесе внимателно Тед Колтър в леглото. А сметката ще дам на теб. Ще ми помогнеш ли? Ако не, моля те, върни се на пикника. Сигурна съм, че липсваш на гостите си.

Интонацията й не остави капка съмнение относно мнението й за неговото увеселение. За разлика от ранните часове на вечерта, сега Тайлър четеше мислите й съвсем ясно.

— На никого не липсвам. Излязох веднага щом си тръгнахте вие тримата. Тъкмо се връщах, когато видях Колтър да се промъква през храстите и го последвах.

— Защо?

— Защо го последвах? Не знам, наистина. Любопитство? Рицарски импулс вероятно? Остави го. — Той хвана мъжа под мишниците. — Ще го пренеса сам.

— Щеше да ме защитаваш от него? — присмехулно го погледна тя.

— Не знаех, че не спиш. Може би съм мислел, че ще попреча да посегне на собствеността ти. Да си спестя някое обвинение, което би повдигнала срещу мен.

— Необходимо ли е мъж с твоето положение да върши странни неща само за да не го обвинят в нещо?

— Преместването ли имаш предвид? Добре се справям, нали?

— О, да. Ако ми се наложи, непременно ще се обърна към теб.

— Да не би да виждам усмивка на лицето ти?

— Нищо подобно — увери го тя, отвори вратата пред него и отиде да се обади за такси. — Казаха, че ще дойдат след двайсет минути. Можеш да оставиш парите за шофьора и да си вървиш.

— Искаш да се отървеш от мен? — усмихна се язвително той. — Е, аз не бързам да си тръгна. Не мога да се прибера. Къщата ми е превзета от ненаситни веселяци, забрави ли? И ще останат, докато капнат от умора и заспят. А това вероятно ще бъде утре следобед.

— Да не очакваш да ти съчувствам?

— Е! — Тайлър сви рамене. — Аз съм си виновен.

— Не те разбирам — погледна го объркана Кари. — Организираш това грандиозно диво увеселение, а след това се измъкваш.

— Чудя се дали и половината от хората оттатък изобщо ме познават. И дали някой е разбрал, че ме няма през последните няколко часа.

— Какво е това? Тъжна песен за горкото богато момче?

— Моля те, само в това не ме обвинявай — усмихна се той. — Винаги съм се наслаждавал на моето обществено положение, дори когато бях съвсем малък. Сега съм богат мъж и ценя още повече привилегиите.

— Е, освежаващо е най-после някой да си го признае. Всеки път, когато включа телевизора или отворя списание, някоя богата глезла се оплаква от тежестта на парите. Това ме влудява! Бих искала да ги видя да опитат другия вариант, да живеят в бедност, да треперят за всеки цент.

— Своя живот ли описваш? — намръщи се Тайлър.

— Не, не съвсем. — Кари сведе поглед. — Знам, че не трябва да се оплаквам. Има хора в много по-тежко положение.

— Съпругът ти нямаше ли застраховка?

— Не, нямаше. Ян беше само на двайсет и пет, когато загина, а близнаците още не бяха родени. За какво ни беше застраховка? — Смехът на Кари беше болезнено ироничен. — Младите съпрузи не умират, нали? Една двайсет и четири годишна жена във втория месец на бременността не очаква да остане вдовица.

— Неуязвимостта на младостта — промълви тихо Тайлър.

— Вече не страдам от тази болест — засмя се тя, но очите й останаха тъжни.

Изглеждаше толкова крехка, млада и уязвима. А Тайлър беше този, който се почувства слаб. Погледна я и нещо непреодолимо го привлече към нея. Повдигна ръка, за да я докосне, да установи някаква връзка между тях. Но бързо я отпусна. Толкова силно го желаеше, че не посмя да го направи. Парадоксална реакция за мъж, свикнал да прави само каквото поиска.

Кари се изправи рязко, изпъна рамене, а лицето й изразяваше решителност.

— Не обичам да се самосъжалявам. И със сигурност не искам, нито пък имам нужда от твоето състрадание. Може да нямам твоите доходи, но се справям. Имам прилична заплата, а и от социалната служба ми помагат за близнаците.

— Работиш ли?

— Не, една вълшебница ми плаща сметките за тока и храната. Тя махва с пръчица и магически се появяват храната, дрешките, играчките.

— Заслужих си го. — Чувството й за хумор му хареса не по-малко от смелия й характер. Трябва да се махна по-скоро оттук, помисли си той. Ако остана… — Какво точно работиш? — попита, без да обръща внимание на предупреждението на вътрешния си глас.

— Медицинска сестра съм в родилно отделение. Чудесно място. Дава живот и надежда. — От погледа й сякаш струеше топлина. — Толкова е… истинско. Утвърждава живота, нали разбираш?

Циникът в Тайлър се обади. Започваше да я харесва твърде много и беше време да се дистанцира.

— Да, знам какво точно имаш предвид. Бих могъл да опиша собствената си рекламна дейност със същите светли думи.

Доволен, той зачака реакцията на неговия сарказъм. Вероятно щеше да го изхвърли навън и щеше да постъпи добре.

— Ще ми повярваш ли — изненада го тя с веселия си смях, — че брат ми Бен казва същото за неговата работа в рекламата! Той смята, че откриването на нова сметка в банката е нещо по-добро от раждането на едно бебе. Защото тя ще ти натрупа още пари, докато едно бебе само ще ти струва пари.

Тайлър я гледаше втренчено, изпитвайки странно чувство в стомаха си. Когато тя се смееше, красивите й сини очи блестяха, а извивката на нежните й устни спираше дъха му…

Как? Защо той? Не можеше да определи непонятните чувства, които тя предизвикваше у него. Не можеше да ги опише, а в същото време бяха толкова истински… „Утвърждаващи живота“? Гласът й звучеше в ушите му. Тайлър си пое дълбоко въздух и се опита да не гледа към нея. Успя… за цели десет секунди.

Кари, изглежда, не забелязваше душевните му терзания. Продължаваше да бъбри, а междувременно коленичи, за да провери пулса на Тед Колтър.

— Имам късмет, че ми предлагат двайсет и четири часово дежурство за събота или неделя, а ми плащат за четирийсет и осем часа седмична работа. Работя всеки уикенд, а на петия почивам. Алекса и Бен остават тук, докато съм дежурна. Жалко, че тази нощ не съм на работа, след като бездруго не спя.

— Да. — Той неловко прочисти гърлото си. — Съгласен съм, че… шумът е непоносим.

— Разбира се, ти разчиташе на това. Хайде, Тайлър, бъди честен! Знам защо ме покани на това увеселение. Искаше да разбера колко е ужасно да живея врата до врата с теб. Много шумно и нечистоплътно като атмосфера за моите невинни деца. Защото искаш да ти продам къщата, нали?

Очите му се разшириха. Много я беше подценил. Толкова прозрачен ли беше планът му? Или тя беше необикновено проницателна.

— Мразиш гледката към тази грозна стара къща и вероятно имаш грандиозни планове за устройването на това пространство. Тенис корт? Или водна пързалка? При това си изненадан, че съм се досетила — погледна го тя в очите. — Може да не съм богата, Тайлър, но не съм и глупава.

— Не, не си. Ти си много интелигентна жена — прозвуча грубо гласът му. — Красива и умна, сексапилна и съобразителна. — Той преглътна. — Майка на три осемнайсетмесечни близначета.

— Изглеждаш като зашеметен — засмя се искрено Кари. — Не се страхувай, господин Тримейн. Нямам намерение да те съблазнявам, така че няма опасност да станеш жертва на женските ми хитрини.

Тайлър я гледаше, разкъсван между желанието да се присъедини към заразителния й смях и импулса да я удуши. Имаше още един вариант, който го привличаше неудържимо.

— А може би ти трябва да се безпокоиш — проблеснаха хищнически очите му. — Представи си, че реша да те съблазня и ти се поддадеш на моя мъжки чар? Казват, че съм… неустоим. — Той направи крачка към нея, след това още една.

— Убедена съм в това. — Кари не помръдна от мястото си, въпреки че тялото му почти я докосна. — Но аз имам имунитет.

— Нима? — Близостта й го възпламени, гледаше я като хипнотизиран. — Нека проверя.

— Хм, първата стъпка, предполагам?

— Ще те целуна, Кари. Аз го искам, ти също.

— О, не само първата стъпка, но и целият ритуал.

— Ако се опитваш да ме разсмееш… — усмихна се въпреки желанието си Тайлър.

— Опитвам се да охладя ентусиазма ти — поправи го Кари. — Успявам ли?

— Не и когато извиваш така тялото си.

— О, съжалявам. Повече няма да мърдам. Но продължавай, трябва да доведеш замисъла си до край. Ще ти позволя да ме целунеш, за да ти спестя гоненицата из стаята — усмихна се дръзко Кари.

Тайлър се загледа в присмехулния блясък на очите й. За пръв път от дълго време се чувстваше развълнуван от мисълта за една целувка.

— Мисля, че ще се възползвам от щедрото ти предложение.

Кари усети тежестта на ръцете му върху раменете си, топлината на тялото му, която проникваше в нея. Сякаш наблюдаваше всичко отстрани. Видя как се приближава главата му, очите й отбелязваха всеки детайл от лицето му. Острият нос, притворените зелени очи, едва наболата брада. И предизвикателно чувствените му устни, пълни и добре очертани. Очарована и замаяна, тя вече не беше нито спокойна, нито само страничен наблюдател. Осъзнатото сексуално привличане я обърка. Кари сложи ръце на гърдите му, за да го отдалечи.

— Уплаши ли се? — Тайлър покри пръстите й с длани.

— Не, още по-лошо — прошепна тя. Палците му се плъзнаха по ръцете й. Топлият му дъх се смеси с нейния. Кари се бореше с желанието си да се отдаде на удоволствието на момента. — Бих искала да съм уплашена.

— Защо? — Харесваше му играта, закачките, всичко, което неизбежно водеше точно натам, накъдето той възнамеряваше да тръгне. Привлече я в обятията си.

Чувствена тръпка премина по гърба на Кари. Ръцете й неволно обвиха врата му. Повдигна се на пръсти, притисна се силно към него и пое дълбоко аромата на тялото му. Беше забравила какво е да бъдеш желана…

— Предизвикваш в мен чувства, които смятах, че никога повече няма да изпитам и това е далеч по-опасно от страха ми от теб — каза тихо тя.

Кракът му се плъзна между бедрата й.

— Значи все пак не си съвсем имунизирана срещу мен? — подразни я той и захапа лекичко края на ухото й.

— Предполагам, не. — Тя го гледаше изненадана с широко отворени очи. Мислеше, че разбунтувалите се в нея чувства са отдавна погребани заедно с Ян. Но да ги възкреси мъж, чийто сексуален опит далеч надхвърляше нейния собствен, беше твърде обезпокоително. Освен това ги разделяше и общественото им положение. — Сега и без това голямото ти самочувствие ще нарасне още повече — намръщи се тя.

— Не точно самочувствието ми нараства в момента, скъпа — засмя се той дрезгаво. Облегна гърба й на стената, обхвана я здраво и бавно повдигна коляното си, докато тя остана почти във въздуха.

Кари бе шокирана от интимната близост, замаяна от буйния огън, който я изгаряше. Обземаше я опасно вълнение, искаше й се да избяга, а в същото време — и да остане.

А когато почувства устните му, мислите й се объркаха съвсем, не можеше да разсъждава, усещаше само силната физическа нужда на тялото си.

Устните й се разтвориха под натиска на езика му и тя тихо изстена при мъчително чувственото проникване. Възбудена физически и емоционално, Кари отвърна на целувката му. Опиянена от ласките му, копнееше за повече.

Той не беше очаквал толкова страстен отговор, едновременно щедър и жаден. Отново я беше подценил. Никога не беше предполагал, че ще бъде така възбуден, така разтърсен от една целувка. Господи, как се целуваше тя! Кой можеше да предположи, че сладката малка Кари, майка на три деца, може да възпламени страстта му толкова бързо и така силно?

Остра тръпка разтърси Тайлър. Чувствата, които бушуваха в него, бяха необуздани и диви, по-силни от всичко, което беше изпитвал досега. Със сигурност беше стигал върховете на екстаза, но сегашното чувство го обезсилваше със своята мощ.

— Кари… — прошепна той, а устните му потърсиха нежната извивка на врата й. Трябваше да стисне зъби, за да преодолее приятната болка от силната възбуда. Притегли я още по-плътно към себе си.

И изведнъж всичко свърши. Той стоеше съвсем сам.

Кари се изтръгна от прегръдките му и се отдалечи. Не много, но достатъчно. Тайлър почувства раздразнението, което го обхвана. Необходима му беше изключителна воля, за да не прескочи лежащия пред него Тед и да я привлече отново в прегръдките си.

— Не беше добра идея — промълви Кари, загледана в земята.

— Какво? — замаян и изумен, Тайлър я гледаше с втренчен поглед. Разгорелите се в него чувства бяха опасно близо до повърхността. Изкушаваше се да им се поддаде.

— Целувката беше грешка.

— На теб ти хареса — опроверга я Тайлър. — Дори много. Ти беше не по-малко активна от мен, малката, и не се опитвай да твърдиш обратното.

— Нямам и намерение, но не виждам смисъл да започваме. Ние сме възрастни хора, Тайлър, и знаем докъде ще ни отведе това.

— Към спалнята — отвърна безцеремонно той, неподготвен за нейната откровеност. Осъзна, че не може да говори спокойно и да овладее ситуацията. Почувства се объркан.

— Не трябва да позволяваме това да се случи. Не можем да бъдем любовници, нито дори приятели. — Гласът й беше тих и решителен. Владееше напълно разговора и ситуацията. И него.

— А защо не — недоволно попита Тайлър. Той беше силният тук. А сега не знаеше какво да прави. — Сигурен съм, че ще ми обясниш по-подробно.

— Щом настояваш — отвърна търпеливо Кари.

Тайлър почувства покровителствената нотка. Не си спомняше последния път, когато се бяха отнесли снизходително към него, може би никога. А тя, изглежда, не съзнаваше, че го е засегнала. Сигурно обича да властва, помисли си Тайлър.

— Аз съм вдовица с три деца, а ти си един от най-привлекателните ергени в града… А кой знае, може би и в страната. Ние сме от два различни свята, чиста случайност е, че нашите пътища се пресякоха. Аз нямам нито време, нито енергия, нито желание за сексуална връзка с някого — сви рамене Кари. — А от това, което разбрах за твоя начин на живот, ти нямаш време, сили или желание да поддържаш несексуална връзка, особено с жена като мен.

Изражението й беше сериозно, а големите сини очи — напрегнати. Тя искрено вярваше в думите си.

Тайлър бе обзет от противоречиви чувства. Искаше да се изсмее на нейната сериозност, да спори заради догматичните й схващания, а в същото време искаше да я привлече в прегръдките си. И докато размишляваше, тя продължи:

— Може и да греша, но ако държиш да ми завъртиш главата, за да ти продам къщата, моля те, не си губи времето.

— Нямам такива намерения. За какъв ме мислиш?

— За богат мъж, свикнал да получава това, което иска. Обещавам да ти продам къщата, Тайлър, но по-късно. Не трябва да местя отново децата. Откакто са се родили, сме сменили четири къщи, а аз искам да придобият чувство за спокойствие и сигурност, преди да сме се преместили отново — усмихна се тя уморено. — Не можеш да си представиш колко е трудно да се пренасяш с три бебета. Когато станат на три години, ще опитам отново. Само още осемнайсет месеца и ще можем да преговаряме.

— Не искам точно сега да обсъждам прехвърляне на имоти — възкликна Тайлър. Желаеше я до болка, беше изтръпнал, а тя стоеше безразлична, непроницаема. Докато той копнееше за вкуса на устните й, младата жена беше по-склонна да обсъжда бъдещи сделки.

Спомняше си много добре своето намерение да я накара с всички възможни средства да продаде къщата. Защо и как тази цел внезапно се оказа… ненужна? Тайлър изведнъж бе осенен от прозрение. Нейната собственост нямаше нищо общо със случилото се между тях. Но какво все пак…

— Като че ли чух таксито — запъти се към вратата Кари.

Тайлър се чудеше как е възможно да се чуе нещо при силния шум до тях. Той едва долавяше собствените си мисли и положително това беше причината обикновено така точният му и проницателен ум сега да блуждае. Не беше пил нищо по-силно от бутилираната вода от хладилника в офиса си, където прекара в работа последните седем часа.

Беше разсеян, раздразнен. Нещо не беше както трябва. Жените не успяваха да объркат мислите му, те бяха в онази част от мозъка му, отделена за почивка и развлечения и не се намесваха, докато той не решеше да мисли за тях. Кари разруши всички прегради, нахлу като компютърен вирус и обърка всичко. Имаше нужда от противоотрова, бързо!

Кари влезе заедно с шофьора, който не изглеждаше особено доволен от гледката.

— Госпожо, това ще ви струва много пари — промърмори той.

Тайлър облекчено въздъхна, можеше да спре да мисли. Беше време да пристъпи към действие. Двамата мъже бързо се справиха с Колтър.

— Благодаря ти, Тайлър — каза Кари. — Щеше да ми е много неприятно децата да го заварят на пода, когато се събудят. Тя погледна часовника си. — А това ще стане само след четири часа. Трябва да се опитам да поспя.

— Аз също, но не виждам как ще стане с онези слабоумници оттатък. Имаш ли нещо против да остана?

— Шегуваш ли се?

— Не. Ако нямаш свободна стая, ще остана на дивана в хола. Обещавам да не се опитвам да те ограбя. Дори няма да те докосна. Виж, съгласен съм, че не можем да сме любовници, но защо да не бъдем приятели?

Той отново беше възвърнал самоувереността си. Разрешението беше дошло, докато качваше Колтър в таксито. Приятелство! Кротко, отегчително и скучно приятелство. Точно това беше необходимата противоотрова, за да се излекува от абсурдния интерес към нея. Честите дози от нейното присъствие щяха естествено да намалят нейната привлекателност, беше неизбежно. Тайлър се усмихна, доволен от стратегията си.

Кари скръсти ръце и се загледа в блесналите му очи.

— Защо искаш да бъдем приятели?

— Защо да не искам? — възрази той спокойно. — В крайна сметка, ние сме съседи. Съвсем естествено е.

— Добре — въздъхна тя. — Тогава те моля като приятел. Тръгвай си. Не можеш да останеш и аз съм твърде уморена, за да споря.

— Наистина ли искаш да си тръгна? Ще ме изпратиш при онази тълпа от порочни, пияни жени, които само чакат да им падна в ръцете? Какъв приятел си ти, Кари?

Кари знаеше, че той се шегува, макар да не се съмняваше в истинността на думите му. Всички онези жени… Тя почувства странна тръпка и съвсем неканен изплува споменът за страстната целувка.

Кари крадешком погледна към него и видя, че я наблюдава внимателно. Чудеше се дали е разбрал за какво си мисли тя. Вероятно, тъй като всяка негова дума е била предназначена да предизвика точно този спомен. Той беше опитен, по светски изтънчен, пресметлив и беше време да му покаже пътя. Веднага!

— Имам две щеки. Ще ти ги заема с удоволствие, за да се браниш от любовните набези — каза тя весело. — Довиждане и лека нощ, господин Тримейн.

— Какво? Къде отиде Тайлър? След всичко, което преживяхме? — засмя се той. — Отпусни се, Кари. Ние се харесваме, и няма причина да не бъдем приятели.

— Защо така внезапно реши да станем приятели?

Тайлър се загледа замислено в земята. Тя искаше отговор, но истината нямаше да му свърши работа. На помощ му дойде многогодишният опит в изработването на маркетингови стратегии и контрастратегии.

— Може би защото ти беше така категорична. Не обичам да ми казват какво мога и какво не мога да правя. Всъщност изобщо не ми харесва концепцията „не мога“. Е, какво ще кажеш? — Той протегна ръка. — Приятели?

— Добре, защо не? — Стиснаха си ръце като двама делови партньори, скрепили устно споразумение. — По-добре е да си мой приятел, отколкото враг. А сега можем да бъдем честни и открити един към друг, нали? — Кари го дари с ослепителна усмивка. — Тайлър, скъпи приятелю, време е да изчезваш. Казвам ти го по най-приятелския, честен и открит начин.