Ернест Маринин
Затворникът (5)

Ден петнадесети

В 10,30 бордово време Олег стартира към Земята. Трябваше да се разгърне до работния режим на вакуум смукателите. Двадесет часа работа на акумулиращите устройства и можеше да влезе в първия скок. А после още три с безопасни излизания в празното пространство между спиралните витки на Галактиката и накрая — Земята. Родината. Планетата, където можеш да имаш въображение, където можеш да сънуваш. И можеш да не се страхуваш. Може би по-късно, когато експедицията се върне, той ще срещне Лена. И ще направи нещо… ще й докаже, че тъпата безсмислена смелост не е най-главното. Разбира се, там на Земята той вече няма да бъде Алиса, но главата му е достатъчно умна, че и без чудеса да направи нещо. Например да се върне на тази проклета планета с комплексна експедиция. С това си заслужава да се захване. Ако успее да разгадае тайната на чудесата, тайната на това хитро поле и да се научи да го възпроизвежда… Впрочем, на бъдещата експедиция ще й бъде доста веселичко. Първо ще срещнат огнедишащия дракон. А после ще си наплодят свои. Или да подбира участниците според принципа липса на въображение? Много ще наизследват тогава… Пък и къде ще намериш такива хора? Такива са само роботите. Впрочем, мозъците на всички тях са екранирани… Стоп! Ето ти една идея. Екран?… Не, глупости, та нали корабът не екранира? Ами ако опита със заглушител? Най-примитивен заглушител. На главата мрежа, а през мрежата слаб ток.

Толкова се зарадва, че не чу веднага сигнала за тревога. Тутакси двигателите се изключиха, настъпи безтегловност, креслото се опъна и го отхвърли, той здраво удари главата си в тавана. Успя да се хване за креслото и задържи. Какво става? Хвърли бърз поглед към пулта — горивото беше свършило. И изчислителят се е изключил — нито една лампичка не свети. Рязко отвори вратата на отсека с уредите и веднага се изясни. Там беше почти празно. Изчезнало бе всичко, поставено при ремонта. По-точно всичко, създадено, въплътено. Всичко беше както през първия ден, дори по-лошо, защото той бе изхвърлил негодните детайли и ги бе заменил с измислени. А сега всичко това изчезна. Някъде свистеше газ, на друго място капеше, шуртеше… Корабът бе излязъл извън пределите на магическото поле и затова всичко създадено се дестабилизираше. Разрушаваше се, изпаряваше се… И отново както преди петнадесет дена на екрана блесна жълтата планета, готвейки се да погълне разбития кораб.