Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Узник, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
K-129 (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
Ripcho (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 3, 4/1980 г.

История

  1. — Добавяне

Ден трети

На сутринта Олег се отправи към кораба. Ремъкът на автомата приятно тегнеше на рамото му. Тежките обувки мачкаха тревата, която пред очите му се превръщаше в тясна пътечка. Това все пак беше удобна планета.

Отдалеч забеляза скафандъра със скелета, който вчера толкова много го изплаши, почака докато тревата израсне край него по-висока, и го заобиколи. Около обяд стигна при кораба.

Всичко си беше както вчера. И вертолетът стоеше с отворена вратичка. Лопатките на винта се въртяха бавно от вятъра. Само тревата, която вчера не растеше тук, се бе издигнала над колелата. Олег влезе в кабината и седна в креслото — да почине и размисли. А после създаде къртиците. Те не приличат много на истинските, но умееха да копаят, и то в необходимата посока — прокопаха канавка под кораба до самия люк и там веднага потънаха дълбоко в земята — не му бяха нужни вече.

Олег прибра пистолета, който лежеше край кораба и влезе вътре. Най-напред намери запасните акумулатори и зареди пистолета. После започна ремонта. Да поправя му беше много лесно — всичко, което не му достигаше, създаваше на място. Но все пак работата беше много и до вечерта той успя само да я започне както трябва.

Обратният полет до замъка му отне десетина минути. Вертолетът кацна на плоския покрив в средата на черния квадрат. Асансьорът го пусна на втория етаж. Над главата му покривът се затвори плътно. Олег зареди машината с чист изооктан и се приготви да вечеря. После прочете от стиховете в малкото томче, досрамя го за тях и си легна. Но сънят не идваше. Заболя го главата. Стана, метна на раменете си якето и влезе в хола. Приятно му бе да стъпва бос по мекия килим. Седна до масата, запали лампата. Седеше и гледаше белите листове хартия. Главата го болеше още и на душата му бе тежко. Краката му замръзнаха — от камината духаше. „Дали да я запаля?“ Приближи, щракна запалката и поднесе огънчето към дървата. Сухите брезови кори пламнаха, изгоряха, но дървата не се запалиха.

Опита още веднъж — все същото. „Дявол да го вземе, колко ли са се мъчили тези нещастни лордове?“ Позамисли се, сътвори бидон с бензин и заля дървата. Смачка няколко листа хартия, запали ги и ги хвърли отдалеч в камината. Пламъкът лумна, запя в камината, гореща вълна го блъсна в лицето. Когато дървата се запалиха, пламъкът намаля. Олег дръпна креслото, легна върху килима, опрял брадичка на свитите си юмруци, и се загледа в огъня. Играещите пламъци го успокоиха, болката в главата престана. Когато дървата изгоряха, Олег отиде да спи.