Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Family Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 69 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Корекция
varnam (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Съдбовно завръщане

ИК „Слово“, Велико Търново, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Димка Господинова

ISBN: 954-439-350-1

История

  1. — Добавяне

Глава VI

Люк се надвеси над нея, натежал от желанието, което като лава се разливаше из вените му. Осъзна, че е жадувал този миг, още когато реши да дойде в Драгън Бей.

Беше единствено въпрос на време кога това щеше да се случи. Намеренията му прераснаха в решимост, когато видя Кати на балкона с Дарън тази вечер. „Ако иска да се обвързва с някой Джилкрайст, по-добре е това да съм аз, а не братовчед ми — мислеше си той. — Толкова е нежна. Нежна, сладка и уязвима.“

Погали с ръка вдлъбнатинката на шията й и допирът до копринената мекота на кожата му достави огромно удоволствие. Парфюмът на Кати изпълваше ноздрите му и събуждаше непреодолимо влечение. Усещаше съблазнителните извивки на гърдите й, притиснати под неговите, бедрото й, опряно в неговото. Вече беше напрегнат и твърд от възбудата. Жадно разтвори устните й застина в очакване.

Но не се случи нищо. Абсолютно нищо.

Сърцето му отброи няколко удара, преди Люк, погълнат от прииждащия прилив на собственото си желание, да усети, че тя не отвръща на ласките му. Когато най-сетне това достигна до съзнанието му, той бе безкрайно изненадан. Кати не му се противопоставяше, но и далеч не беше разтопена от страст. Просто си лежеше неподвижно на възглавниците, силно напрегната, а устните й не отговаряха на неговите. Люк остана огорчен от очевидното й нежелание да реагира на настойчивите му ласки. С нарастваща тревога се питаше какво ли откровение свише очаква тя, за да се отдаде на най-човешката емоция — страстта.

Постепенно го обземаше чувството за предстоящ провал. Не му се вярваше, че е толкова възбуден от жена, която не го желае. А той гореше от нетърпение да прави любов с нея. Според него това усещане за непреодолима страст към другия трябваше да е взаимно.

Нежно стисна меката част на ухото й със зъби. Кати се стегна още повече, сякаш очакваше той да я ухапе. Обзе го огромно разочарование. „Какво, по дяволите, очаква тя от мен! — ядоса се той. — Та аз все пак съм нормален мъж!“

Искаше му се да вярва, че Кати го предизвиква, както неведнъж досега го беше правила. Беше подготвен за всякакви реакции — но не можеше да се справи с липсата на реакция.

Сигурен беше, че е разбрала сексуалните му желания. Мъжките му инстинкти подсказваха, че и тя като него усеща електрическите искри в заредената с чувственост атмосфера. Не вярваше, че тя не се възпламенява от огромния сексуален заряд, създаден от неговото желание. Не искаше да вярва в това.

Нарочно натисна Кати по-силно между възглавниците. Сви крака си и се опита да разтвори бедрата й. От това негово движение полата се вдигна над коленете й. През тялото му премина нова тръпка на възбуда, когато усети топлината на краката й, долепени до неговите. За пръв път почувства, че Кати раздвижи устни, притиснати от неговите.

— Люк, наистина не смятам, че идеята ти е добра.

— По дяволите, само това ли ще повтаряш?

— Да! Не си моят тип мъж, а и аз със сигурност не съм твоят тип жена. Освен това през следващите шест месеца ще работим заедно, по-добре е да не се обвързваме с контакти от подобен род. Не смяташ ли, че съм права?

С дрезгав стон Люк затвори устата й с нова целувка. Така наистина прекъсна протестите й, но не постигна нищо друго. Бавно прокара ръка по бедрото й, после плъзна пръсти нагоре по тялото, докато те стигнаха под примамливата тежест на гърдите й.

Тя потръпна, но не разтвори ръце да го прегърне. Дори не разбра дали нейното неуловимо движение не е по-скоро отвращение, отколкото проява на желание.

— Не мога да го проумея — промърмори хрипкаво той. — Не мога да проумея, че ти дори не проявяваш любопитство какво би се случило, ако се опитаме да продължим.

Кати докосна нежно страната му.

— Не казвам, че не съм любопитна, просто идеята да проверим това сега не е много подходяща.

Ефирното докосване на пръстите й върху лицето му отприщи нови талази от желание в тялото на Люк. Той се опита да получи някакъв отговор.

— Ти се страхуваш от мен, нали?

— Не. Просто съм предпазлива, както винаги, когато съм с някой Джилкрайст.

— За бога, не ме бъркай с останалите от вещерското сборище! Аз не съм като тях.

— Така ли мислиш? — усмихна се тя почти недоловимо.

— Да, по дяволите, Кати! Спри да ми противоречиш и ме целуни.

— Защо?

Той я изгледа с изумление.

— Как защо? Защото ще ти хареса… ето защо.

— А на теб ще ти хареса ли?

— Много. Целуни ме, скъпа! Обгърни ме с ръцете си, позволи ми да ти покажа какво ще е усещането, когато се слеем.

Кати допря устните си до неговите. Очите й внимателно го следяха, когато прошепна:

— Ако го направя, ще ми обещаеш ли да спреш, щом те помоля? И нали няма да ми се сърдиш?

Той усети наближаващата победа и изпита огромно облекчение. На устните му се появи снизходителна усмивка. Всичко щеше да стане така, както той искаше.

— Давам ти честната си дума.

— Добре — промълви Кати и го прегърна през раменете.

Отново го връхлетя горещо желанието. Той силно я притисна към себе си, пъхна едната си ръка под главата, а другата около кръста й.

— Така е по-добре — каза тихо. — Много, много по-добре.

Зачака нетърпеливо целувката й. Насили се да държи устните си неподвижни, докато тя не отвърне на ласките му. Най-сетне устните на Кати потрепнаха несигурно и се разтвориха под нежното му и властно настояване. Той почувства как го обзема блаженство. А когато тя притисна раменете му по-силно и деликатно се размърда под тежестта на тялото му, усети, че ключът от крепостта най-сетне му е предаден. Ръцете му се разтрепериха. Необичайната ситуация го правеше несигурен.

Целуваше я все по-страстно, отпиваше нектара от устните й, опитваше вкуса й, възбуждаше я. Усети я как потръпва в обятията му, но сега Кати не се отдръпна. Той намести коляното си по-дълбоко между бедрата й и усети засилващата се пулсираща топлина на женствеността й.

Тя го желаеше! Слава богу! Значи инстинктите му все пак не са го подвели. Страхуваше се от него, в това бе проблемът. Но той лесно щеше да преодолее недоверието й. Ако на Кати й трябваше повече време, за да свикне с него, той щеше да й го даде. По дяволите, когато ставаше въпрос за подобни неща, можеше да бъде търпелив като светец.

Нежно погали гърдите й и се зарадва, когато усети как зърната й отвръщат на допира. Изглежда желанието най-после се пробуждаше и у Кати. Намери ципа на тюркоазната й рокля и бавно го дръпна надолу. Пръстите му се спуснаха по гръбнака и се спряха на талията й. „Прекрасно усещане!“ — помисли си. Кожата й бе гладка, свежа и мека. Предпазливо докосна стегнатите заоблености под кръста й. Усилията му бяха възнаградени с нова тръпка на цялото й тяло.

Слабините вече го боляха от неимоверната възбуда, но той си наложи желязна забрана да не действа прибързано. От дълго време не беше изпитвал такова желание за любов както с тази жена. Искаше и Кати да се потопи във вихъра на тази страст. Искаше и тя да е подвластна на същите неудържими чувства.

Нямаше защо да бърза. Пред тях беше цялата нощ.

Ръцете на Кати го притискаха все по-силно и тя издаде почти недоловим, но много възбуждащ стон. Люк усети как тялото й се повдига към неговото. Ледът бе стопен, слава богу! Сега тя цялата бе горещ шоколад и всепоглъщащ огън. След няколко минути Кати щеше да му принадлежи.

Не спираше да гали тялото й с длани. Помнеше предупреждението на Джъстийн за самотния живот на Кати. Щеше да действа по-бавно и деликатно, въпреки че това го влудяваше. Прелъстяването на ангели бе нещо съвсем ново за него.

— Люк… — прошепна Кати.

В първия момент той не я чу. Толкова бе обсебен от желание да не я нарани, че отначало не осъзна, че тя е проговорила.

— Люк, нека да спрем — продължи Кати с несигурен глас.

— Моля? — Помисли, че не е разбрал добре, и нежно стисна бедрото й със силните си пръсти. Усещането на меката еластична кожа го влудяваше.

— Моля те да спрем дотук. Трябва да се прибирам у дома, Люк.

Мина време, докато осъзнае, че тя е опряла ръце в гърдите му. Опитваше се да го отблъсне от себе си. Разтопената лава на желанието заплашваше да изгори вътрешностите му, замъгляваше погледа му. Той повдигна глава и я погледна с присвити очи. Устните й бяха набъбнали от целувките му, а бузите й пламтяха.

— Искаш да си ходиш? — попита той, все още невярващ на ушите си.

— Стана късно. Брат ми ще се притеснява къде съм.

— Но ти не можеш да си тръгнеш сега!

Кати прехапа устни.

— Нали ми обеща, че ще спреш, когато те помоля.

— Знам, но…

— Не мислеше, че ще го направя, нали? — Тя присви обвинително устни. — Типична реакция на типичен Джилкрайст.

— Предупреждавам те, Кати — спри да ме оприличаваш на останалите Джилкрайстови, с които си се срещала досега! Ако продължаваш да го правиш, ще изгубя търпение.

— И какво ще последва? Ще ме уволниш ли?

Люк смръщи вежди.

— Ти би искала да го направя, нали?

— Със сигурност ще опрости нещата.

— Не храни напразни надежди.

— Няма — въздъхна Кати. — Моля те, Люк, наистина трябва да си ходя.

Той изруга и я остави да се изправи. Тялото му протестираше яростно, но само си пое дълбоко дъх и каза:

— Тръгвай, ангелче. Бягай, докато още можеш да го направиш.

— Няма защо да се мръщиш. Ти започна всичко това — каза Кати, като се опитваше да вдигне ципа на роклята си. — Спомни си — аз те предупредих, че идеята ти е лоша.

— Нищо й нямаше на идеята ми — отговори той и й помогна да оправи заялия цип. — Единственият ти проблем е, че се страхуваш от мен.

— Можеш ли да ме обвиниш, че съм предпазлива? — попита тя и взе палтото си. — Не мисля, че искам да започвам любовна връзка с теб, Люк.

— И защо? Защото не мога да готвя ли?

— Това, плюс цял куп други неща. — Кати потърси обувките си.

Люк се отпусна назад, намести се между възглавниците и скръсти ръце под главата си. Огледа я преценяващо. Беше топла, зачервена и възбудена. И той я желаеше. Опита да смени тактиката.

— Кати — започна с нежен, приглушен тон, — нека да си поговорим за това.

— Престани да ме гледаш по този начин — отвърна тя и взе чантичката си. — И двамата знаем, че всъщност аз не те привличам като жена. Ти просто си заинтригуван от мен, защото успях да те убедя да се върнеш при семейството си. По-скоро изпитваш чувство на яд и разочарование, защото те накарах да поемеш отговорността по спасяването на Джилкрайстови. А тази вечер ти реши да ми го върнеш, като се опита да се наложиш над мен, провокирайки ме сексуално.

Люк премигна, изумен от идиотската й логика.

— Глупости! — възмути се той.

— Напротив, вярно е и ти го знаеш — усмихна се тя измъчено. — Разбирам реакцията ти. Да ме прелъстиш бе най-подходящото отмъщение, защото се намесих в живота ти. Но аз не желая да бъда прелъстявана по този начин, Люк. По-добре да ме тормозиш в службата, каквато е практиката сред останалите Джилкрайстови. А сега, извини ме, трябва да се прибирам у дома.

Тя се обърна и си тръгна. Люк усети, че го обзема паника. Бързо скочи от дивана и стигна до Кати точно когато тя отваряше вратата. Сложи ръка върху дръжката и я затвори.

— Ще те изпратя до дома ти.

— Не е необходимо, мога и сама да се прибера.

— Казах, че аз ще се погрижа за това, по дяволите! Дадох дума на брат ти, че ще се грижа за теб тази вечер, и ще изпълня обещанието си — настоя Люк и бързо смъкна черния си шлифер от закачалката.

— Благодаря — каза Кати, когато той дръпна палтото от ръцете й и с къси нервни движения й помогна да го облече.

Люк рязко я обърна към себе си и задържа лицето й между дланите си. Кати го изгледа разтревожено.

— Ще съжаляваш за това, Кати Уейд.

— Защо? Ще направиш живота ми в службата невъзможен? Не се притеснявай, мога да се справям с Джилкрайстови. От години само с това се занимавам.

— Работата в компанията няма нищо общо с личните ни взаимоотношения — изръмжа той. — Ще съжаляваш, защото до края на дните си ще се питаш какво щеше да е усещането през тази нощ.

За огромно негово учудване напрежението по лицето й се стопи.

— Божичко, Люк, как можа да кажеш такова нещо? — попита тя и устните й се извиха в усмивка. — Та аз вече знам какво би било усещането, ако сме заедно в леглото.

— Така ли мислиш?

— Разбира се. Имам силно развито въображение и съм сигурна, че преживяването щеше да е повече от вълнуващо. Горещо, емоционално и незабравимо! Не бих очаквала нещо по-малко от един Джилкрайст.

Той стисна зъби, но реши да пропусне поредното й обобщение за клана.

— И какво, по дяволите, му е лошото на горещото, емоционално и незабравимо преживяване?

— Нищо, ако е споделено с подходящия човек. Ти не си мой тип, аз не съм твой, това обяснява всичко.

— Може пък да се научиш да си мой тип — сърдито каза той. — Аз мога да те науча — продължи той и само при мисълта за това отново усети болезнената възбуда в слабините си.

— Не — отсече Кати, а погледът в очите й бе ясен и тържествуващ. — Не желая ти да си този, който ще ме научи.

— Защо?

— Никога не бих се обвързала с теб, Люк — каза тя, отваряйки външната врата.

Този път Люк не се опита да я спре. Погледна към Зийк и подхвърли:

— Хайде, момчето ми. И ти можеш да дойдеш с нас.

Зийк вдигна купичката си и се повлече след двамата.

Хладният нощен въздух подейства на Люк като скок в ледена вода. Мислите му се проясниха, тялото му се освободи от напрежението. „Всичко е наред“ — мислеше си той. Имаше на разположение цели шест месеца. Шест месеца, през които се надяваше да убеди Кати, че тя го желае толкова, колкото и той нея.

Не направи опит да наруши тишината, надвиснала помежду им, докато изминаваха краткото разстояние до нейната къща. Когато стигнаха до входната врата, търпеливо изчака тя да отключи. Светеше само в дневната. Очевидно Мат си беше легнал.

Кати се усмихна извинително и пристъпи прага на дома си. Преди да затвори вратата пред Люк, каза:

— Прости ми, ако по някакъв начин съм те засегнала. Може би не трябваше да ти позволявам да ме целуваш. Ако смяташ, че станалото преди малко е по моя вина, единствено мога да ти кажа, че много съжалявам. За пореден път се убеждавам, че Джилкрайстови винаги приемат нещата много навътре.

Люк подпря вратата с ръка и се надвеси над Кати. Искаше да е сигурен, че тя ще види гнева, пламнал в очите му.

— Нека да изясним някои неща още сега, Кати Уейд. Това, което се случи на моя диван, е само по моя вина и аз поемам пълната отговорност за него. Аз го започнах и — помни ми думата — все някой ден ще го завърша. Сега си лягай и добре си помисли върху думите ми, преди да заспиш!

— Но, Люк…

— И престани да мислиш, че аз съм като всички останали Джилкрайстови, които си познавала досега — завърши той и преди Кати да успее да реагира, хвана дръжката на вратата и силно я затръшна зад гърба си.

Зийк с любопитство изгледа господаря си. Люк прекара пръсти през косата си и погледна звездното небе. Имаше пълнолуние и бледата светлина се отразяваше със сребристи отблясъци по вълните.

— Хайде, момчето ми, да се разходим по брега. Май имам нужда от доста дълга разходка.

Зийк тръгна напред по пътеката, която водеше от върха на скалите към песъчливия морски бряг. Студеният бриз развяваше шлифера на Люк. Той вървеше бавно по плажа, облян от лунна светлина. Искаше свежият океански въздух да го освободи от напрежението и страстта, които измъчваха тялото му.

Когато стигна до края на пясъчната ивица, вече изцяло можеше да се контролира. Съзнанието му бе прояснено и разсъждаваше спокойно, без да се пали и поддава на емоциите.

Откакто бе дошъл в Драгън Бей, непрекъснато си задаваше въпроса коя бе причината да стори това. Опитваше да убеди самия себе си, че го е направил заради ресторанта „Пасифик Рим“. Заблуждаваше се, че го е поблазнило отмъщението на пренебрегналите го роднини. Дори си втълпяваше, че е тук от чиста скука или от професионални амбиции да спаси компанията „Джилкрайст“. Сега осъзна с безпощадна яснота верния отговор на въпроса си.

Той бе тук заради Кати.

 

 

На следващата сутрин Кати влезе в офиса и сложи на бюрото на Лиз малка пластмасова кутия. Нетърпеливо изчака секретарката да я отвори. Взе малко от плънката на върха на ножа и я размаза върху солена бисквитка.

— Кажи ми честно мнението си — настоя, гледайки как Лиз дъвчи със замислено изражение.

— Добре, даже много добре.

— Сигурна ли си? — попита Кати загрижено.

— Не. Само от едно опитване не мога да бъда напълно уверена. По-добре ми дай да си намажа още едно парченце.

Кати размаза плънката върху нова бисквита.

— Направена е с босилек и спанак. Този път експериментирах с много билки и подправки.

Лиз отхапа и се усмихна.

— Според мен това е поредният ти голям успех, Кати — каза тя доволно.

— Наистина ли ти харесва?

— Страхотно е — увери я Лиз. — Нали нямаш нищо против да си намажа още няколко?

Преди Кати да успее да й отговори, вътрешната врата на офиса се отвори тихо. Някаква необяснима първична реакция я накара да настръхне. Знаеше кой е влязъл още преди той да проговори. Беше мислила за него през цялата нощ, той се появи в неспокойния й сън като мрачен, опасен и възбуждащ фантом. Люк беше последното нещо, останало в съзнанието й, преди да се унесе, и първото, което се появи пред очите й, още щом ги отвори.

Копелето я преследваше.

— Не смяташ ли, че имаш нужда от още едно мнение, преди да направиш заключението си за потребителското търсене? — попита Люк.

Кати се насили да изглежда спокойна и го погледна през рамо. Люк стоеше на прага, небрежно облегнат на вратата. Тази сутрин беше облякъл високо поло и панталон в неизменния черен цвят. Нямаше и следа от сако или вратовръзка. Очевидно в плановете му не влизаше да ходи до Сиатъл до обяд.

— Искаш ли да опиташ? — попита тя учтиво.

— Да — отвърна той и зелените очи блеснаха демонично.

Ръцете й стиснаха нервно дръжката на ножа и тя покорно посегна към поредната солена бисквита.

— Спанак и босилек. Все още пробвам съотношението им.

Люк се изправи и тръгна към нея, за да вземе бисквитата от ръцете й. Очите му нито за секунда не се отделяха от лицето на Кати. Зъбите му блеснаха, преди да сложи бисквитата наведнъж в устата си. Почна да дъвче замислено и след малко каза:

— Не е зле.

Кати смръщи нос.

— Мога да мина и без такива похвали. Ако не ти харесва, кажи ми го направо.

Люк се усмихна леко, с явна чувствена заплаха. Очите му я следваха умишлено бавно и накрая застинаха върху очертанията на устните й.

— Казах ти вече — не е зле. Малко е безвкусно. Трябва да опиташ с някоя остра подправка.

— Подправка ли? — изгледа го тя с недоверие. Усещаше, че той въобще не говори за плънката и бузите й пламнаха от неудобство.

— Да, нещо по-остро. Което да създаде неповторим вкус. Плънката трябва да е… запомняща се. А тук усещам някаква срамежливост. Има елемент на несигурност. И във всички случаи говори за липса на опит.

— Нима? — повдигна Кати брадичката си горделиво.

— Истинската плънка има характерен наситен вкус. Целта е да се събуди скритата страст, която е характерна за билките. Знаеш ли за какво говоря в момента?

— Мисля, че съм наясно — изгледа го Кати.

— Но не се тревожи. Нищо й няма на плънката ти. Нещата могат да се оправят с малко повече опит и практика.

— Непременно ще го запомня — каза през зъби тя.

Люк кимна със задоволство.

— Добре. — Той взе ножа от ръката й и си намаза още една бисквита. — Не се тормози. Ще се намери кой да изяде произведението ти.

Върна ножа на Кати, бързо сдъвка бисквитата и излезе от офиса.

— Боже! — възкликна Лиз и избърса въображаема пот от челото си. — За какво беше всичко това?

— Човекът явно се има за авторитет по плънките — промърмори Кати и затвори капака на кутията.

— Не ми ги пробутвай тия — каза Лиз. — Той изобщо не говореше за плънки и спагети.

— Напротив, точно за тях ставаше дума! — настоя Кати и тръгна към офиса си. — Знаеш ги какви са Джилкрайстови. Компетентни са по всички въпроси, включително и по новите рецепти.

— Напълно естествено, според мен — намръщи се Лиз замислено. — В края на краищата те са в ресторантьорския бизнес, нали така?

Кати бързо затвори вратата зад гърба си и се отпусна с облекчение в креслото. Завъртя се и внимателно и съсредоточено се загледа през прозореца. Ако следващите шест месеца се очертаваха да са толкова трудни, със сигурност щеше да има големи неприятности.

От самото начало бе усетила преднамерено грубото и заядливо отношение на Люк към нея. Съзнаваше, че той я обвинява, защото го е принудила да поеме семейните задължения. Кати знаеше, че идването му в Драгън Бей не го изпълва с радост и това е основната причина за постоянно лошото му настроение. Но се надяваше да се справи. За съжаление след събитията от миналата нощ трябваше да разрешава нови проблеми на взаимоотношенията им. Най-много се притесняваше от това, че кой знае защо се е превърнала в предизвикателство за Люк.

Джилкрайстови ставаха изключително настойчиви, когато трябваше да постигнат нещо, което са си наумили. Особено ако то им се изплъзваше. Това бе в кръвта им. И при най-благоприятни обстоятелства бе изключително опасно да си имаш работа с Джилкрайст, който твърдо е решил да постигне някоя трудна цел. „А в моя случай задачата става направо непосилна“ — разсъждаваше тя. След миналата нощ повече не можеше да отрича, че Люк силно я привлича.

Той никога не трябваше да узнае колко сили й бяха необходими, за да си тръгне от дома му онази вечер. Когато осъзна собствената си уязвимост, бе развълнувана и потресена. Люк бе опасен мъж — усети това от мига, в който го видя.

През следващите шест месеца трябваше да действа изключително внимателно, ако искаше да избегне заклинанията на магьосническите му очи.

 

 

Равномерното тихо бръмчене от мотора на приближаваща скъпа кола, което Кати чу следобеда от дневната си, й напомни, че бе обещала на Дарън да разговарят. Вдигна поглед от сборника с рецепти.

— Това май е новото порше на Дарън — обади се Мат от другия край на масата и шумно затвори учебниците си. — За какво ли идва?

— Иска да разговаря с мен за нещо — отговори Кати.

— Нима? И за какво именно? — Брат й стана от стола и се приближи до прозореца. — Той идва да говори с теб само когато има нужда от някаква услуга.

— Не си прав, Мат.

— Последният път, когато намина да те види, искаше да говориш с Джъстийн. Спомняш ли си? Искаше да я накараш да му позволи той да поеме управлението на компанията „Джилкрайст“ в свои ръце. Боже, ето на това му казвам аз кола! Мислиш ли, че ще ми позволи да направя едно кръгче с нея?

— Има две възможности — или ще ти позволи, или ще ти се изсмее, ако го помолиш. Колата е собственост на Дарън, така че и решението е негово — каза Кати и остави сборника с рецепти. — Посрещни го, ако обичаш.

— Веднага — съгласи се Мат и отиде да отвори.

Дарън стоеше на прага. Облечен бе в черно кожено яке и черен панталон. Дрехите му много се връзваха с лъскавото черно порше. Усмихна се на момчето.

— Здрасти, Мат. Отдавна не сме се виждали. Как си?

— Всичко е наред — отвърна Мат и погледна колата зад гърба на Дарън. — Страхотно порше!

— Благодаря. Искаш ли да го покараш? — подаде му ключовете.

От недоверие момчето широко отвори очи.

— Нали не се шегуваш?

— В никакъв случай. Защо не отидеш до града? Купи си хамбургер или нещо подобно, аз искам да поговоря със сестра ти. Хайде, тръгвай.

— Страхотно! Благодаря ти. Ще внимавам с колата — каза Мат и моментално изхвръкна навън.

Кати притеснено наблюдаваше през прозореца как брат й сяда в колата.

— Не знам дали трябваше да му позволяваш да кара това порше, Дарън. Досега той не се е качвал на толкова мощна кола.

— Кола като кола. Виждал съм как шофира Мат. Ще се справи добре, не се тревожи за него — успокои я той и затвори външната врата. — Нали мога да вляза?

— Разбира се, заповядай — отвърна Кати и разсеяно му посочи един стол.

Поршето се скри от погледа й, но тя продължи да се вслушва в звуците от отдалечаващата се кола. После се обърна към госта си с подчертано внимание.

— Благодаря ти, Кати. — Изящната уста на Дарън се изкриви в типичната Джилкрайстова усмивка.

— Няма за какво. Сега ще направя чай.

— Идеята е чудесна — каза той, стана от стола си и я последва в кухнята.

— За какво искаше да си говорим? — попита Кати, докато пълнеше чайника с вода.

— Нещата са доста сложни — започна Дарън и усмивката изчезна от лицето му. Това още повече подчерта горчивината, която излъчваха очите му. — Имам неприятности, Кати. Големи неприятности. А ти си единствената, която може да ми помогне.

Кати прие драматичното начало с известна доза скептицизъм, защото по принцип така се отнасяше към всички високопарни изявления, характерни за Джилкрайстови.

— Дарън, знаеш, че винаги ще ти помагам, с каквото мога. За какви неприятности става въпрос този път?

— За такива, които в цифри се изписват като сто и петдесет хиляди долара.

— Какво? — От изненада Кати щеше да изтърве каната, която вземаше от шкафа. — Дарън, надявам се това да е някаква шега!

— Иска ми се да беше — мрачно пророни Дарън, пъхна ръце в джобовете си и се загледа във върховете на обувките си. Когато вдигна очи, срещна погледа на Кати и изражението на лицето му стана съвсем нещастно. — Дължа тези пари на едни хора.

— Сто и петдесет хиляди долара? Боже мой, Дарън, какво си направил? Да не би да си ги проиграл на комар или те изнудват?

— Не. Ставаше въпрос за сделка между партньори. Сделка с недвижимо имущество. Очертаваше се страхотен удар, Кати. Наистина страхотен. Ако бях успял, щях да докажа на Джъстийн, че съм достоен да бъда начело на компанията.

— Разбирам — хладно пророни Кати. — И какво се случи?

— Партньорството ни се провали, защото не можахме да си осигурим необходимата финансова подкрепа. Майло Найл, посредникът, който уреждаше сделката, казал на моите брокери, че другата страна ще ни съди, ако не им дадем парите в брой. Аз участвах в играта със сто и петдесет бона.

— Боже мой! — възкликна Кати.

— Трябва ми заем, Кати. При това спешно. Найл твърди, че всички ще потънем, ако не платим веднага. Бихме могли дори да влезем в затвора.

— В затвора! Но, Дарън, аз нямам толкова много пари, това ти е добре известно.

— Да, обаче би могла да ми ги осигуриш.

— Как, за бога, мислиш, че ще мога да намеря сто и петдесет хиляди долара? Банка ли трябва да ограбя?

Устните на Дарън потръпнаха.

— Не съвсем. Имам друг план.

— Добре — примирено каза Кати и изля врялата вода в чайника. — Хайде, разкажи ми какви са плановете ти.

— Наистина е лесно. Ще помолиш Джъстийн да ти даде заем, за да започнеш бизнеса си с „Песто Престо“. Знаеш, че тя няма да ти откаже.

— Не желая да искам пари от баба ти — бавно произнесе Кати. — Това никога няма да направя. Искам да се освободя от всички Джилкрайстови и няма да се обвържа с такъв огромен заем!

— Но Кати, парите не са за теб, те са за мен. Ти вземаш заема от Джъстийн и ми даваш парите. Аз ги използвам, за да се разплатя с инвеститорите. После отново ти връщам цялата сума.

— Няма да стане.

— Разбира се, че ще стане! Няма да мога да ти върна всички пари наведнъж, но постепенно ще ти се издължа. Ще намеря начин. — Той се поколеба за миг и добави със съжаление: — Май ще трябва да се разделя с новото порше.

— При всички случаи — мрачно се съгласи Кати. — Ще се разделиш не само с него. Дарън, не съм съгласна с плановете ти. Сам ще говориш с баба си.

— Господи, знаеш, че не мога да го направя! — Дарън отчаяно удари с юмрук по стената. — Тя за сетен път ще се убеди, че е постъпила правилно, защото аз не притежавам необходимите умения да ръководя бизнеса й.

— Тогава говори с Люк.

Дарън я изгледа изненадано.

— Да не си полудяла? Да отида при Копелето и да го помоля да ме измъкне от кашата, в която съм се набутал, като ми даде сто и петдесет бона назаем? Той ще ми се изсмее в очите.

— Не съм сигурна, че ще го направи.

— Но аз съм! Кати, трябва да ми помогнеш. Не мога да се обърна към никой от семейството. Джъстийн ще побеснее, ако научи. Родителите ми ще повярват, че преценките й за мен са верни, ако им кажа какво се е случило. Колкото до Люк, Копелето сигурно ще се зарадва, ако отида в затвора. Кати, ти си единствената ми надежда!