Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Family Man, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Димитрова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 69 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Ан Кренц. Съдбовно завръщане
ИК „Слово“, Велико Търново, 1995
Американска. Първо издание
Редактор: Димка Господинова
ISBN: 954-439-350-1
История
- — Добавяне
Глава XX
— Сигурен ли си, че не искаш да ти помогна? — попита Кати, облегната на барплота в кухнята на Люк. Тя наблюдаваше хаоса и бе впечатлена — чинии, тигани, телове за разбиване и лъжици с дълги дръжки бяха разхвърляни навсякъде. В една тава лежеше внушителна купчина прясно измит спанак, от който водата все още капеше. Продуктите за салатата бяха сложени наблизо. На печката кипеше тенджера с вода, а тестото за киселия хляб чакаше реда си на дъската за рязане. Съдейки по количеството белтъци в една купа, Люк май беше се опитвал да приготви суфле.
— Не, благодаря — лицето му беше свирепо от усилията, с които той разбъркваше маслините, магданоза и аншоата. — Всичко е под пълен контрол!
— Не знаех, че обичаш да готвиш.
— А ти какво очакваше? Нали съм израснал в ресторантьорския бизнес — отговори Люк и тихичко изруга, когато една маслина се изплъзна под ножа. Тя се търкулна по дъската за рязане и падна на пода. Зийк се протегна и я изяде.
— Това е голяма изненада за мен — продължи Кати и скри усмивката си, когато видя как нова маслина последва първата. Зийк преглътна и този неуспех. — Не си спомням някой да е готвил специално за мен. Идеите на Мат се изчерпват със замразена пица в микровълновата печка.
— Детска му работа — снизходително каза Люк. — Той е жертва на ресторантите за бързо хранене. Чак ми е жал за него. Чудя се кой ли ще готви за новото поколение?
— Може би хората по-често ще ядат навън — Кати се усмихваше. — Това ще е добре дошло за компанията „Джилкрайст“ и за „Песто Престо“.
— Точно така. По дяволите! — Люк хвърли ножа и отиде до печката.
— Какво има?
— Нищо. Водата ври от час, а аз все не успявам да сложа макароните.
— Ами изключи котлона. Люк, днес имах дълъг разговор с Джъстийн.
— Така ли? Аз също — каза той, изключи котлона и погледна към тефтера, който лежеше на масата. Прочете нещо от него и се намръщи.
— Изглеждаше разстроена — продължи Кати.
— Тя винаги е такава. То е в кръвта й.
Кати примигна от изненада.
— Какво каза?
— Нищо. Подай ми онзи тиган, ако обичаш.
Люк пое тигана от ръцете на Кати, сложи го на печката и сипа зехтин. „Сложи твърде много зехтин“, мислено отбеляза Кати.
— Люк, проблемът е, че тя не е сигурна дали напълно може да ти се довери. Иска й се да вярва, че ти ще спасиш „Джилкрайст“, но една част от нея все още се опасява, че ти си тук единствено, за да си отмъстиш.
— Това си е неин проблем — каза Люк, пак погледна в тефтера и отново се намръщи. Направи още по-мрачна гримаса, когато погледна през рамо зехтина, цвърчащ в тигана.
— Ти каза ли й, че си разрешил проблемите с „Джилкрайст Гумей“?
— Не. Не стана въпрос за това. Когато се видяхме вчера, Джъстийн настояваше да говорим на друга тема — отговори Люк и сипа ситно нарязаните маслини, магданоз и аншоа в тигана.
— От това, което си надробил, ми е ясно, че ти досега не си й дал логично обяснение защо двата ресторанта са губили пари толкова дълго време. Джъстийн няма никаква представа, че ти си спрял саботажа в „Джилкрайст Гумей“.
— Беше поради „грешка в компютъра“, ако си спомняш.
— Не смятам, че е повярвала.
— Не е добре, защото няма друго логично обяснение, освен истината за това, което е ставало в тези ресторанти. Ти ми каза, че не бива да разкривам пред баба ми как внучката й е заделяла от печалбите, за да плаща на един изнудвач.
— Разбира се, че не можеше да й кажеш за Идън! Но защо премълча проблемите с „Джилкрайст Гумей“?
— По въпроса за този ресторант просто не ми бе даден шанс да й отворя очите за саботажа на Станфийлд — отвърна Люк и изгледа продуктите за салатата сякаш бяха части от ядрена бомба. Той внимателно почна да разбива сместа. — Ако нямаш нищо против, сега не ми се говори на тази тема. В момента съм зает.
— Според мен това обяснява защо Джъстийн се тревожи за намеренията ти към компанията „Джилкрайст“. Люк, ако се опиташ да поговориш с нея и да й обясниш, че няма да си отмъщаваш, ще спестиш много от притесненията на баба си.
— Кой е казал, че нямам намерение да си отмъщавам? — Люк взе бутилка зехтин с едната си ръка и се опита да сипе малко в купата със салатата, а с другата яростно бъркаше сместа. Зехтин и лимонов сок пръскаха навсякъде. — Знаеш ли какво, в момента ми иде да извия врата на един главен готвач.
Кати се усмихна.
— Сигурна съм, че не целиш отмъщение, Люк.
— Нима? — изгледа я той начумерено. — И откъде го разбра?
— Защото видях какво направи за Дарън и Идън, както и всичко останало.
— Не разчитай много на това. Спасяването на задниците на Дарън и Идън може да е било част от много специален мой план. По дяволите, може би дори съм решил да размажа всички Джилкрайстови.
— Стига, Люк! Престани да се шегуваш.
— Не се шегувам. Говоря сериозно. Дори да бях казал истината на Джъстийн, тя едва ли щеше да ми повярва. Напълно възможно е единствената причина, поради която съм спасил кожите на братовчедите си от горящия огън, е тази, че съм искал да спечеля още малко време, за да осъществя собствените си планове — Люк внезапно прекъсна думите си и подуши разтревожено наоколо. — Мама му стара!
Той хукна към печката и дръпна тигана от котлона. Миризмата от прегорелите маслини и аншоа изпълни кухнята.
Зийк с надежда побутна стопанина си, когато той се запъти към мивката с тигана в ръка.
— Това ще ти е много горещо, Зийк — обясни му Кати. — Изчакай да изстине.
Люк започна да реже нова порция маслини и аншоа с още по-свирепо изражение и Кати реши да прекрати разговора. Мълчаливо отпи от виното си и се загледа в него. А той продължи да отскача до тефтера за консултации, проклинайки тихичко. Беше мъчително да го гледа как несръчно разбива белтъците за суфлето. „Това е обречено на провал“ — помисли си тя, но не посмя да се обади. Неизвестно защо Люк бе решил да се прави на майстор-готвач.
Когато най-после седнаха на масата, той със стиснати зъби й подаде салатиерата.
— Чудесна е! — похвали го Кати, след като я опита, въпреки че някои от листата не бяха попили зехтина. Люк не беше изсушил продуктите, преди да ги нареже.
— Водниста е! — изруга той, дъвчейки от произведението си.
— Просто е влажна. Ароматът й е прекрасен.
Люк внимателно опита основното ястие и лицето му предвеща буря.
— Макароните са станали на каша!
— Нищо подобно. Страхотни са — отвърна Кати и с ентусиазъм почна да рови безформеното тесто.
— Няма защо да лъжеш! — изръмжа Люк. — Виждам, че са на каша.
— Малко си ги преварил, но това не е чак такава беда. Дори не го забелязах, преди ти да споменеш за това.
— Знам какви са на вкус първокласните ястия — каза той. — Ти също знаеш. А това тук е боклук.
— Не се ядосвай!
— Няма да се ядосвам. Но ще уволня онзи кучи син!
— Кого?
— Бенедикт Далтън.
Кати го изгледа с изумление.
— Главният готвач на „Пасифик Рим“? Защо ще го уволняваш?
— Той ме подреди така.
— Боже мой, Люк, това ми звучи странно! Какво искаш да кажеш?
— Нищо — отвърна той и погледна към чинията й. — Сигурна ли си, че съм го докарал на вкус?
Във въпроса му Кати разпозна отчаяната молба за похвала на готвач, който всичко е оплескал.
— Много ми харесва!
— Наистина ли?
— Да.
Той силно се съмняваше в това, но реши да не спори повече. Няколко минути се храниха мълчаливо.
— Искаш ли да ми кажеш нещо? — не издържа и попита Кати.
— Не.
— Днес ми изглеждаш ужасно напрегнат. Може би трябваше да отложим съвместната вечеря.
— Мат е на работа и ще се прибере чак в полунощ. Реших, че сега е моментът да направя своя опит.
— За какво?
Люк изведнъж стана странно нервен и… неуверен. Кати за първи път виждаше този необичаен израз в очите му. Сякаш трябваше да се справи с нещо, което е извън неговите възможности. Това очевидно бе нещо ново за него.
— Джъстийн каза ли ти нещо днес? — направо попита Люк. — Нямам предвид признанието й, че не ми вярва.
Кати усърдно започна да рови в макароните. И без това не й беше лесно да задържи кашкавата смес на вилицата си.
— Не. Не каза нищо друго. Говореше най-вече за съмненията си. Чуди се дали е постъпила правилно, като те е повикала тук.
— Погледни ме, Кати!
— Ами… — тя с нежелание вдигна очи, но се смути от напрежението в очите му.
— Кажи ми истината. Не те бива да лъжеш дори за невинни неща. Какво друго ти каза тя?
Кати цялата пламна и стисна чашата си.
— Предупреди ме да внимавам. Притеснява се, че съм се привързала твърде много към теб.
— И още какво?
— Моля те, Люк, неудобно ми е да го споменавам.
— Казала ти е, че ще те моля да се омъжиш за мен, нали?
Изчервена до уши, тя се опита да отпие глътка вода, но се задави и мъчително почна да кашля.
— Знаех си! — възкликна Люк, захвърли приборите и скочи, за да я потупа по гърба. — Тази стара вещица наистина почва да ме дразни.
— Тя не е стара вещица — задавено отвърна Кати и се опита да си поеме дъх. — Просто се тревожи, това е всичко.
— Тя е една досадница, която си вре носа навсякъде и си въобразява, че може да управлява живота на всички. По дяволите, тази вечер нищо не върви както трябва! Знаех си, че няма да се получи. — Тупна я за последен път и седна на мястото си. — И какъв е твоят отговор?
— Моля?
— Чу ме добре — каза той и я изгледа свирепо намръщен. — Какъв е отговорът ти?
Кати осъзна, че това е неговият начин да й предложи женитба. Очите й се разшириха от яд.
— Не можах да чуя въпроса!
— Отлично знаеш какъв е той. Ще се омъжиш ли за мен, или няма да се омъжиш?
Кати хвърли салфетката си.
— Люк Джилкрайст, това е най-невъзпитаният начин, по който можеш да предложиш женитба на една жена! Засрами се. Очаквах нещо повече от един Джилкрайст!
— Нима? Какво очакваше?
— Рози и шампанско. Може би разходка на лунна светлина по плажа… Боже мой, откъде да знам. Не аз съм тази, която си пада по драматичното — изгледа го Кати. — Ще ти кажа и още нещо. Схващам това като намек, че не заслужавам истинско предложение. Къде са сърцата и цветята? Защо не си коленичил пред мен? Да не би да смяташ, че не заслужавам такова усилие?
— Усилие ли? Нима мислиш, че това — той посочи към кашкавите макарони и разводнената салата с широко движение на ръката си — ми коства малко усилия? Часове наред бях роб на онзи тиранин Далтън. От него се очакваше да ме научи да готвя изискани блюда. Цял следобед си налягах парцалите при него, за да приготвя тази вечеря! И какво получавам вместо благодарност?
Кати беше заинтригувана.
— Ти наистина нямаш никаква представа от готварството, нали?
— Не познавам нито един Джилкрайст, който да може да готви. Поне не по начина, по който ти схващаш това изкуство. Но поне се опитах и искам да ми отдадеш дължимото.
— Справи се чудесно, Люк!
— Няма нужда да ме галиш по главичката. Просто ми отговори ще се омъжиш ли за мен, за да поднеса суфлето.
— Добре. Ще се омъжа за теб. Но бих искала да ти кажа, че нямаш право да обвиняваш готвачите на „Джилкрайст“. Ти си по-лош от всички тях.
— Наистина ли? Повтори го още веднъж!
— Ще се омъжа за теб.
Разочарованието и несигурността се изпариха от погледа му.
— Мили боже, не мога да повярвам! Ще вдигна заплатата на Бенедикт Далтън! — Той скочи от стола си, отиде до Кати и я привлече към себе си. Вдигна я, завъртя я триумфално и я понесе към дивана.
Кати се разкъсваше между желанието да се разсмее и страстта, когато той я отпусна върху възглавниците. Люк легна върху нея, а в очите му заблестяха зелените пламъци.
— Няма да съжаляваш, Кати — каза той и обгърна лицето й с длани. — Кълна ти се! Мислиш, че нямаме много общи неща, знам това. Знам и мнението ти за всички Джилкрайстови — че сме отвратително трудни характери. Но бракът ни ще потръгне, обещавам ти!
— Никога не съм казвала, че сте отвратително трудни характери — усмихна се Кати. Тя усещаше как по тялото й се разливат вълните на щастието.
— Това е добре, защото и ние си имаме някои положителни черти.
Тя обви с ръце врата му, а усмивката й стана закачлива.
— Какви например?
— Първо, ние сме изключително верни.
Кати спря да му се присмива и за момент го наблюдаваше внимателно.
— Прав си. Вие, Джилкрайстови, сте страстни и усърдни в браковете си, както се отнасяте и с всичко останало.
— Абсолютно си права. Майка ми и баща ми бяха верни един на друг до деня на смъртта си. Аз никога не изневерих на Ариел. Погледни Морийн и Хейдън. И те са още заедно. Единственият развод в семейството бе този на Идън, но мисля можем да признаем, че там имаше доста оневиняващи решението й обстоятелства.
— Баба ти също не се омъжи повторно.
Люк изкриви уста в подобие на усмивка.
— Тя бе женена за компанията си. И определено й беше вярна.
— Имала е още една страст в живота си — тихо каза Кати. — Днес следобед Джъстийн ми призна, че тайно е била влюбена в дядо ми.
Люк се намръщи.
— Наистина ли ти го каза?
— Да.
— Дори да е имала някаква тайна страст към Кинел, той определено е бил на второ място. Но това обяснява някои неща.
— Като например желанието й да види баща ти женен за моята майка.
Люк кимна. За няколко секунди погледът му стана замислен, сякаш анализираше нещо или сглобяваше парченца картинна мозайка в съзнанието си. После на лицето му бавно се появи изкусителна усмивка.
— Кати, тази вечер не ми се говори за миналото.
— Защо?
— Искам да говорим за бъдещето — и той се наведе да я целуне нежно. — През последните три години живях на ничия земя. Най-лошото бе, че дори не чувствах желание да се измъква оттам. Тогава се появи ти и ми изнесе лекция за задълженията ми. Ти ме принуди отново да се обърна с лице към бъдещето.
Кати се засмя тихичко.
— Ти бе страшно ядосан, а за кучето ти си помислих, че жива ще ме изяде.
— Грешиш, Кати — каза Люк с блеснал поглед, — аз ще съм този, който ще те изяде. — Ръката му се премести надолу към бедрото й, той пъхна крак между коленете й.
— Като говорим за ядене… — промърмори Кати.
— Да? — пошепна Люк и чувствено целуна ухото й.
— Ти не готвеше ли нещо във фурната?
Люк паникьосан вдигна глава.
— По дяволите! Суфлето!
Кати се заля от смях, а той скочи от леглото и хукна към кухнята. Зийк тръгна с купичката след стопанина си, усетил следващия кулинарен провал.
Кати продължи да се смее, докато ставаше и оправяше дрехите си. После отиде и тя в кухнята. Люк бе сложил пухкави черни домакински ръкавици и внимателно вадеше суфлето от фурната.
— Не дишай — прошепна той и постави тавата на котлона.
— Твърде късно е, то вече спада. Ето, погледни!
Люк изгледа с безсилно разочарование как златистата коричка на суфлето потъва.
— Далтън се закле, че ако точно следвам указанията му, то няма да спадне. А виж проклетото нещо. Ще се превърне на палачинка!
— Хубавото нещо на суфлетата е, че независимо дали са пухкави или не, на вкус са едни и същи — успокои го Кати.
— Глупости. Чашата на търпението преля. Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да уволня Далтън.
— Няма да уволниш горкичкия Бенедикт, така че спри да сипеш закани и го сервирай — усмихна се тя. — А докато го правиш, можеш да ми признаеш, че ме обичаш.
Люк за момент отвлече вниманието си от суфлето и изгледа Кати.
— Май наистина оплесках нещата, нали? Обичам те, Кати.
— И аз те обичам. Сега давай да се справим с десерта.
Доста по-късно двамата лежаха пред камината, сгушени под одеялото. Зийк с достойнство се беше отдалечил с купичката си в кухнята, отегчен от човешките сексуални взаимоотношения.
Дрехите на Кати лежаха захвърлени на облегалката на един стол. Тя беше облякла черната памучна риза, която Люк носеше преди това, и изглеждаше невероятно секси с нея. Той беше гол. С удоволствие се наслади на усещането кракът на Кати да се плъзне до неговия. „Толкова е мека — помисли си. — Сладка, нежна и мека.“ Тя го обичаше. И щеше да се омъжи за него. Още не можеше да повярва на късмета си.
Не се осмеляваше да повярва в късмета си.
С инстинкта, насаден у него преди три години, когато стоеше и се взираше в димящите останки на разбития самолет, Люк търсеше мрачната страна на добрия си късмет.
Кати се прозя и каза:
— Време е да мисля за прибиране в собствения си дом. Мат скоро ще се върне.
Люк погледна черния си метален часовник.
— Имаме още час и нещо на разположение. Кати, искам да се оженим колкото е възможно по-скоро.
Тя се намести в прегръдките му. Косата й, осветена от пламъците, блестеше като слънце.
— Не, няма да стане. Това ще е моята първа и единствена сватба, и аз ще направя всичко така, както трябва да бъде.
— Не ме интересува какво ще правиш, стига само да стане бързо — отвърна той и заплете пръсти в огнените й къдрици. — Говоря ти сериозно, Кати. Искам да си моя час по-скоро.
Тя се облегна на лакти и го изгледа отвисоко. Черната риза се разтвори и загатна млечнобялата извивка на гърдите й. Люк почти усещаше очертанията им.
— Какво има, Люк?
— Нищо — отговори той, посегна към ризата й я погали. — Просто не желая да чакам нито секунда повече от необходимото.
— Мислех си през есента, след като Мат отиде в колежа… — бавно започна тя.
— А аз си мислех да го направим някъде през идната седмица.
— Сериозно ли говориш? Не мога да се приготвя толкова бързо. Трябва да се погрижа за цял куп неща.
— Какви например?
— Например къде ще живеем. В моята къща, където сме двамата с Мат, няма място и за теб.
— Напротив, има. Мат си има стая, а ние ще ползваме твоята. След като той отиде в колежа, ще си намерим собствен дом. Нямам намерение да прекарам живота си близо до Джъстийн.
Кати прецени думите му.
— Мисля, че идеята не е лоша. Но така или иначе се чувствам странно, че се втурвам толкова бързо в сватбени приготовления. Сигурна съм, че трябва да се погрижим за още много други неща.
— Кажи поне едно.
— „Песто Престо“ — отвърна Кати.
Люк решително обгърна лицето й с длани.
— Женитбата ни няма да попречи на плановете ти за откриването на „Песто Престо“.
— Знам това, но ще имам толкова много работа и грижи по него.
— Ще се погрижиш за тях след сватбата. Съгласна ли си?
— Добре, така да бъде — съгласи се тя и го целуна леко.
Люк се успокои. След като вече имаше Кати, бе сигурен, че „Песто Престо“ не може да му е сериозен съперник.
— Имай ми доверие — прошепна той и я сложи да легне по гръб. — Аз ще се погрижа за всичко.
— Сигурен ли си? — Кати се усмихна доверчиво, а в очите й блестяха обич и искрици смях.
— Напълно. Просто остави всичко на мен.
Той обгърна тялото й с крака и нежно я затисна под одеялото. После сведе глава, за да усети за пореден път вкуса й.
Спомни си първата нощ, когато я доведе тук, след вечерята у Джъстийн. Тогава се упрекваше за настойчивото си желание и го обясни с това, че дълго време не бе държал жена в прегръдките си. Но още тогава, както и сега, знаеше, че поривът да се слее с Кати е нещо повече от страстта да прави секс с нея.
Някога бе убеден, че за него Ариел е единствената подходяща партньорка. Сигурно е било така — тя беше жената, която отговаряше на сложния му мъжки характер. Но тази вечер Люк осъзна, че при Кати е намерил нещо много по-ценно. Тя не беше негово отражение, а естествената му противоположност. „Така както денят и нощта, слънцето и сянката ние сме еднакви и различни. Двамата заедно образуваме едно цяло. Ето така ме кара да се чувствам тя — помисли си Люк, — цялостен и завършен.“ С Кати той имаше усещането, че е нещо повече от самия себе си.
Плъзна ръка надолу по тялото й и докосна нежната й женственост.
— Вече си влажна — пошепна той и дъхът му погали гърдите й. Погали я с пръсти и тя се изви при допира му.
— Люк, това, което правиш с мен, е невероятно! Чувствам се така освободена, когато ме прегръщаш.
— Ти си тази, която е невероятна — отвърна той и се наведе надолу, докато главата му се намести между бедрата й.
Неповторимо чувственият аромат възбуди всичките му сетива. Обгърна хълбоците й с длани и отпи от влагата й.
Кати нежно изстена и вплете пръсти в косата му.
Люк беше вече твърд от напиращото желание, но мускулите му бяха стегнати и напрегнати от усилията да се контролира. Искаше да устои и да предложи на Кати изкушението да изпита върховната наслада преди него. Сгъна коленете й и раздалечи бедрата й още по-широко. Внимателно плъзна пръсти в нея и започна леко да я разтваря.
Кати дишаше на пресекулки.
— Люк…
През него сякаш мина електрически ток. Отроненото от устните й име бе като зов на морска сирена. И той се почувства неин роб. Не го интересуваше дали тя го съзнава, важното бе, че му принадлежи така, както и той на нея. Целуваше скритото в червените къдрици набъбнало хълмче женска плът, дразнеше го нежно с езика си, докато Кати, останала без дъх, не го привлече още по-силно към себе си. Почувства дълбоко благоговение и гордост, че тя му се отдава всецяло. „Винаги ще се грижа за нея, ще направя всичко, за да я предпазя от неприятности“ — обеща си тържествено Люк. Поверявайки му себе си, в края на краищата, тя му възвърна бъдещето.
Когато Кати почна да го стиска така, сякаш никога нямаше да го пусне, той я отвори малко повече. Тесният й отвор се сви и пръстите му се навлажниха от нейната влага.
— Господи, Люк… Люк!
Той проникна по-дълбоко и усети как плътта й конвулсивно се свива около пръстите му. Тя се изви и изстена. После се разтърси в спазмите на томителното освобождение.
Люк наблюдаваше изблика на насладата й, докато повече сам не можеше да се сдържа. Измъкна ръката си и я замести с болезнено еректиралия си член. Отпусна се с цялата си тежест върху нея, замря за миг, впи устни в нейните и се вряза дълбоко в пулсиращата мекота, потопи се в сладкия й огън и се изгуби в него. Докато се освободи и не откри другата половина на самия себе си.
Люк изчака да стигнат до дома на Кати, преди да й зададе въпроса, който не му даваше мира. Едва на прага я взе в прегръдките си и внимателно се вгледа в обляното й от бледата светлина лице. Тя вдигна глава към него с израз на дълбоко вътрешно задоволство. „Да можех отново да я върна в леглото!“ — пожела си той.
— Кати, през последните няколко години ти се грижеше за всички Джилкрайстови, нали? — почна колебливо.
— През последните няколко години работех за Джъстийн — поправи го тя с усмивка.
— Било е много повече от обикновена работа и ти го знаеш. Искам да разбера едно. — Люк събра цялата си смелост, преди да продължи: — Надявам се, че не се омъжваш за мен от съжаление или нещо подобно…
— Не, разбира се, че не! Не знам откъде ти е влязла в главата идеята, че съм ангел-хранителят ви, но те уверявам в едно: никога не бих се омъжила за някого само за да запазя ореола и крилцата си.
Той опря чело в нейното.
— Обичам те, запомни го!
— Знам. И аз те обичам — прошепна тя. — Въпреки че си темпераментен, упорит и труден характер.
— Обичаш ме въпреки всичко това? — усмихна се Люк.
— Да. Разбираш ли, от самото начало усетих, че се поддаваш на превъзпитание.
Само приближаването на някаква кола осуети намерението му да я повали на земята и незабавно да се люби още веднъж с нея тук, пред прага на дома й. Фаровете ги залепиха и след миг Мат паркира пред тях. Облечен е джинси и дънково яке, той бързо се приближи.
— Какво правите тук вие двамата? — Погледна пламналото лице на сестра си, после Люк и се наведе да погали Зийк.
— Току-що помолих сестра ти да се омъжи за мен — обясни Люк спокойно, но вътрешно се стегна и се приготви да срещне отпора на момчето.
Мат бе убеден, че Кати е отхвърлила предложението му, затова Люк не бе сигурен каква ще е реакцията на брат й, когато разбере, че тя е приела.
— Така ли? Ами добре. Това е страхотно — Мат погледна към Кати. — И ти какво му каза?
Кати се усмихна блажено.
— Казах му, че съм съгласна.
— Сериозно? — Мат я изгледа изненадан. — Но Кати, той е Джилкрайст — кротко каза Мат и с неудобство погледна към Люк.
— Известно ми е. Но може да готви.
Мат остана безмълвен. После се усмихна. Накрая се разсмя с цяло гърло. Кати го последва. Смехът й бе силен и бурен и изкара сълзи на очите й, които тя бършеше с опакото на дланите си.
Люк в началото остана сериозен, но и той се зарази от техния смях. Нощта се изпълни с тяхната неподправена радост. Целият свят и тяхното бъдеще изглеждаха ярки, свежи и блестящи.
„Улових щастието, което Кати ми предлага! — помисли си Люк. — Никога няма да го изпусна.“